№ 103
гр. Плевен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500948 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 70 от 18.10.2021 г по гр. дело № 211/21 г по описа на РС –
Никопол състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от КР. П. К. с ЕГН
**********, Я.Я. С. с ЕГН ***, Е.Д.И. с ЕГН ********** и К.Х. Б. с ЕГН
**********, всички чрез адв.И.И. от ПлАК против с Д.Д. В. с ЕГН
********** и П.С. В. с ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.26, ал.1,
от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави и
противоречие със закона, на сключения Договор за аренда на земеделски земи
от 14.08.2014г., вписан под рег.№ *** от 14.08.2014 год., акт № ***, т.5 в СВ
при НРС, по силата на който ответникът Д.Д. В. като съсобственик на
наследствен недвижим имот, оставени в наследство от Й. К.а П., поч. ***г.,
като арендодател е предоставил на ответника П.С. В.о. в качеството му на
арендатор, за временно и възмездно ползване следния недвижим имот –
НИВА находяща се в землището на село ***, с площ от 17.996кв.м. с
идентификатор *** в м.”***” , пета категория, за срок от тридесет години.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от ищците пред
1
първата инстанция ,в която се възразява, че РС – Никопол е обсъдил
смисъла на понятието „добри нрави“, но е достигнал до неправилни изводи.
Възразява се, че сключването на договор за период от 30 г от собственик,
който притежава ¼ от земята на практика води до резултат, който е в пряко
противоречие с принципа на справедливостта. По този начин земята
фактически се заграбва от сем. В.и за дълъг период. Един от съсобствениците
по този начин изтласква останалите, а В.и целят да придобиват плодовете от
земята за дълъг период срещу фиктивна престация. Възразява се, че
законодателят е прозрял несправедливостта на разпоредбата , поради което
чл. 3 ал.4 от ЗАЗ е променена и договори могат да се сключват от
собственици с мажоритарен дял. Според въззивниците РС неправилно е
приел, че щом няма противоречия на закона няма нарушение и на добрите
нрави. Според въззивника сключването на договор за аренда за 30 г означава
да отнемеш земята от собствениците й. Възразява се ,че цена от 20 лв на дка е
твърде ниска към всеки един момент от действието на договора. С договора
се цели заобикаляне на закона и лишаване на останалите съсобственици от
възможността да си ползват земята. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго ,с което да се уважи предявения иск и се
присъдят разноските.
Въззиваемите страни оспорват жалбата като неоснователна и
възразяват, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на основания, визирани в
исковата молба пред РС – Никопол за нищожност на процесния договор за
аренда
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел ,че видно от представеното удостоверение за наследници
изх.№ 18/11.08.2020г. на Кметство с. *** за наследниците Й. К.а П. и от
Решение № 86/04.07.20213г. постановено по гр.д. № 525/2013г. По описа на
2
НРС, ищците и ответницата Д. В.о.а са съсобственици на основание
наследяване от Й. К.а П. на процесният недвижим имот. От представения
договор за аренда на земеделски земи от 14.08.2014г . с нотариална заверка на
подписите на Нотариус Д.Д. с район на действие РС Никопол, вписан в СВ
при НРС с вх.рег № ***/14.08.2014г., акт № ***, том 5, е било видно, че
същият е сключен между ответницата Д. В.о.а, като арендодател, и ответника
П. В.о. в качеството му на арендатор, с предмет временно и възмездно
ползване от арендатора на нива с площ 17994 дка, в землището на с.***, в
местността „***", пета категория, съставляваща имот № ***. Видно от чл.3 от
договора, същият е сключен за срок от 30 /тридесет/години считано от
стопансакат 01.10.2025 год. до 30.09.2055 год.. В чл.2 от договора страните са
се договорили арендатора да заплаща годишна рента от 20лв., за декар, която
ще бъде изплащана на арендодателя, след прибиране на реколтата, в срок до
31.12. за всяка текуща година. Страните се уговорили също, че арендното
плащане подлежи на актуализация всяка година, в случай, че цените на
рентата за обработване на земеделските площи в землището на с.*** са се
повишили. В чл.11 от Договора, страните са се уговорили, че договорът за
аренда се прекратява с изтичане на уговорения срок и по взаимно съгласие на
страните изразено в писмено с нотариална заверкана подписите. Ищците не
твърдят, че са поканили ответника П.В.о., за прекратяване на процесният
договор за аренда, съгласно, втората хипотеза. Други доказателства по делото
не са ангажирани от страните.
РС – Никопол е приел, че е предявен иск за прогласяване
нищожността на Договор за аренда на земеделски земи от 14.08.2014 г. като
сключен при накърняване на добрите нрави, поради сключването му от лице
притежаващо незначителен дял в съсобствеността, за прекомерно дълъг срок
и при изключително ниско арендно плащане, както и в противоречие със
закона, т.к. е сключен с отложено действие. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД
нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят,
както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства. Според Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Според РС добрите нрави не са
3
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Смисълът на понятието „добри нрави” се изяснява в съдебната практика
(Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК,
Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК,
определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК и
др.), като се приема, според РС, че се касае за обща правна категория,
приложима към гражданските и търговските правоотношения, в която
попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и
ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в
интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя
от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във
всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В съдебната
практика е прието, че противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна
точка на които морално недопустимо е сключеният договор да породи
съответните правни последици. Приема се, че нееквивалентността на
престациите, когато има за резултат нарушаването на такива норми, обуславя
нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. ВКС в
4
практиката си въвежда по-конкретни критерии при определяне на
еквивалентността на престациите като приема, че не всяка нееквивалентност
представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а
само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от насрещните
престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност -
Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК на ВКС. В
него съдът се мотивира с това, че критерии са необходими, тъй като в
противен случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се
накърнил принципът на свободата на договарянето, защото еквивалентността
на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния
правен интерес.
Според РС процесният Договор за аренда от 14.08.2014г. е сключен
от ответника Д.В.о.а в качеството на съсобственик, притежаващ идеални
части от нивата, като арендодател, и ответника П. В.о. в качеството на
арендатор, за срок от 30 стопански години, считано от 01.10.2025г. до
30.09.2055г. Съгласно чл.3, ал.4 от ЗАрЗ, действащ към момента на
сключване на договора, договорът за аренда може да бъде сключен само от
някои от съсобствениците на земеделската земя, като отношенията помежду
им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Ето защо,
обстоятелството, че сключилият договора като арендодател съсобственик
притежава 1/4 ид.ч. от нивата, не води до извод за нищожност на процесния
договор. Съдът не е споделил и позоваването на нищожност на договора за
аренда поради твърде дългият уговорен срок на действие - 30 години. В чл.4
от ЗАрЗ законодателят е предвидил минимален срок на договора – 5 години,
но не и максимален такъв, поради което следва да се приеме, че процесният
договор не е нищожен на основание противоречие с добрите нрави. Тук
следва да се отбележи, че когато съсобственикът, сключил договора за аренда
не притежава повече от половината от общия земеделски имот, този договор
не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно
или поотделно, освен ако са го приели (решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС
по гр.д. № 1251/2017 г., II г.о) Сключването на договора с отложено действие,
също не обосновава неговото противоречие със закона. В чл.229 от ЗЗД е
предвиден максимален срок на договора за наем, но в случая предмет е
договор за аренда, сключен съгласно ЗАрЗ, където няма аналогична норма.
Напротив, в чл.28, ал.2 от ЗАрЗ се говори за пожизнен договор за аренда като
5
се регламентира по съдебен ред развалянето на договор за аренда, сключен за
срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено. В Тълкувателно решение № 2 от
20.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГТК е казано, че договорът за
аренда дава специална и съобразена с обществените отношения по
предоставяне на ползването на земеделски земи и свързаните с тях вещи
защита, насочена към създаване на условия за по-ефективно използване на
средствата за земеделско производство. Договорът урежда обществените
отношения, свързани със стопанското ползване на земеделска земя и
извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик.
Съществената специфика на земеделската земя е, че при ползването -
обработването тя дава плодове /за разлика от типичния обект на наемния
договор, при ползването на който не се извличат добиви/. Това е обусловило
създаването на режим на специално регулиране, който отразява особеностите
на арендния договор на земеделската земя. Поради съществения елемент на
този вид договор - придобиване собствеността върху добивите /чл.2, ал.2/,
законът дава специална регулация на отношенията във връзка с плодовете
/чл.2, ал.2, чл.10, ал.3, чл.31/. Засилено е задължението на арендатора за
полагане на грижа при ползването и задължението на арендодателя за
осигуряване на спокойно ползване на имота. Доколкото противоречието със
закона представлява отклонение само от императивни правни норми, то,
според РС – Никопол, уговореното в чл. 3 от договора за аренда, няма такъв
характер.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е изложил мотиви, които се споделят от въззивната инстанция
и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. РС подробно е
разяснил в мотивите си защо по делото не са установени противоречия със
закона, които да водят до нищожност на процесния договор, както и защо не е
налице нарушение на добрите нрави. Всички обстоятелства следва да се
обсъждат към момента на сключване на процесния договор и е
неоснователно твърдението във въззивната жалба, че съдът не е съобразил
последващото изменение на закона, до което се е стигнало след като
„законодателят е прозрял несправедливия характер на въпросната
разпоредба“. РС е обсъдил всички доводи на страните, а пред въззивния съд
6
не са представени доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от
ГПК, които да мотивират извод, различен от този на първоинстанционния
съд.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението като
правилно и законосъобразно. При този изход на делото във въззивната
инстанция не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 70 от 18.10.2021 г по гр. дело №
211/21 г по описа на РС – Никопол КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7