№ 1155
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110155047 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 277370/ 06.10.2023 г.
депозирана от „Софийска вода“ АД, уточнена в открито съдебно заседание, проведено
на 27.06.2024 г., против Д. Г. Т., с искане да бъде установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 3044,33 лева, представляваща стойност на предоставени
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот с
адрес в гр. София, кв. „**“, ул. „**“ № 12А, по договорна сметка № **, начислена за периода
от 19.10.2018 г. до 19.04.2019 г. по фактура № ** от 30.05.2019 г., с период на дължимост по
фактурата 30.05.2019 г. - 29.06.2019 г., както и законна лихва за забава от депозиране на
заявлението на 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4749 от 08.07.2021 г. по ч.гр.д. №
38735/2021 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по предоставяне на В и К услуги до имот с адрес в гр.
София, кв. „**“, ул. „**“ № 12А по договорна сметка № **, като ответникът е потребител в
качеството си на собственик на водоснабдения имот. Твърди се, че при проверка на
служителите на водоснабдителното дружество, извършена на 19.04.2019 г. е установено, че
пломбата на водомера е счупена, като същевременно, в резултат на същата тази проверка е
установено и че в имота на посочения адрес се ползват ВиК услуги без да се заплащат. Сочи
се, че за резултатите от проверката е съставен Контролен лист № ЕНВ **/19.04.2019 г., както
и Протокол № КНВ **/22.05.2019 г., като на въз основа на извършената проверка,
направените констатации и проведената с ответника среща и с оглед разпоредбата на чл.39,
ал.8 от Наредба № 4, „Софийска вода“ АД е издало процесната фактура № ** от 30.05.2019 г.
на стойност 3044,33 лева. Излагат се твърдения, че именно тези два факта –
нарушена/счупена пломба на водомера и едновременно с това установеното
нерегламентирано ползване на вода от собственика му са обусловили прилагането на
относимата в тези случаи разпоредба на чл. 39, ал. 8 то Наредба № 4, съгласно която при
1
кражба или повреждане на водомер на водопроводното отклонение и в случаите на
нарушаване на пломбите на водомерите служебно се начислява количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година. Предвид изложеното претендира служебно начислената
сума в размер на 3044,33 лева, както и законната лихва за забава от депозиране на
заявлението. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът Д. Г. Т. оспорва предявения иск по основание и размер. На първо място,
сочи, че собственият му недвижим имот, находящ се на ул. „**“ №12А, е представлявал
празен поземлен имот, за който през 2017 г. е учредил в полза на дружеството „**“ ЕООД
вещно право на строеж. Твърди, че през 2017 г. е посетил офис на ищцовото дружество и е
представил копие от нотариалния акт за суперфиция, като е поискал начисляването на
потребената вода да се извършва в тежест на приемателя на вещно право на строеж.
Поддържа, че не му е бил предоставен входящ номер, а единствено устни уверения от страна
на служители на дружеството. Сочи, че до 2021 г., когато е получил покана за доброволно
изпълнение от частен съдебен изпълнител, не е получавал съобщения от страна на
водоснабдителното дружество. Оспорва представените по делото Контролен лист от
19.04.2019 г. и Протокол от 22.05.2019 г., с оглед на верността на отразените в тях
обстоятелства. Сочи, че в тях липсва отбелязване, че в поземления имот е налице строеж,
както и че в него се намират строителни работници на „**“ ЕООД. Сочи, че не е въздействал
по какъвто и да е начин върху водомера, като през цялото време имотът се е намирал във
владението на дружеството „**“ ЕООД, като ответникът е приемал, че същото редовно е
погасявало задълженията си. Моли за отхвърляне на исковете.
С отговора на исковата молба е направено искане за привличане на трето лице –
помагач на страната на ответника – „**“ ЕООД, като срещу него ответникът предявява
обратен иск за сумата в размер на 3044,33 лева, представляваща стойността на
претендираните от водоснабдителното дружество предоставени В и К услуги. Сочи, че
действителен ползвател на предоставените В и К услуги през процесния период е третото
лице – помагач. Моли, в случай на уважаване на главния иск, да бъде уважен и обратният
иск спрямо третото лице – помагач за процесната сума, която да бъде присъдена ведно със
законната лихва от датата на предявяването му пред съда – 24.10.2023 г., до погасяването на
задължението. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание третото лице помагач „**“ ЕООД оспорва предявения
главен иск по основание и размер, като признава, че за времето на процесния период
сградата в поземления имот не е била завършена от същия, съответно не е била и въведена в
експлоатация. Излага твърдения, че в парцела не е имало вода, тъй като същата е била
спряна централно от спирателен кран извън имота. Претендира разноски по обратния иск. В
открито съдебно заседание и в писмена защита поддържа възраженията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество главница, представляваща незаплатена цена на
ползвани В и К услуги, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения главен иск е да установи по
делото, че през процесния период между страните, е съществувало валидно облигационно
отношение, по силата на което ответникът е бил потребител на В и К услуги, доставени от
ищеца, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума, както и че последната е
изчислена съобразно действащото законодателство.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал.1, т.2, буква „а“ и „б“ от ДР на Закона за
2
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл.3,
ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /накратко
Наредба № 4 от 14.09.2004 г./, потребител на водоснабдителни и канализационни услуги,
респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл.203 от Закона
за водите, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за
които се предоставят В и К услуги, или собственик, или ползвател на имоти в етажната
собственост. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен
орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия
на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и
осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - арг. чл.8, ал.1 - ал.3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г.
Съгласно чл.198о, ал.1 от Закон за водите, стопанисването, поддържането и
експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К
услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този
закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се
установява, че Д. Г. Т. е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. София, кв. „**“, ул.
„**“ № 12 А, предвид което съдът намира, че същият се явява потребител на В и К услуги.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че за процесния период
потребител на водоснабдителни услуги се явява третото лице – помагач „**“ ЕООД –
титуляр на правото на строеж, доколкото по делото се установява, че заявление за промяна
на титуляря на договорната сметка е подадено едва през 2020 г. /след процесния период/, за
което ответникът представя касов бон от 15.05.2020 г. за заплатена към ищеца такса за
извършване на тази услуга. /вж. л. 92 от делото/. Ответникът не доказа наведените в
отговора на исковата молба твърдения, че водоснабдителното дружество е уведомено за
наличието на ограничени вещни права още през 2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.9а от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., промяната на носителя на правото на собственост, на строеж
или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на
промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите
условия. При тези данни и регламентиране на отношенията от подзаконовата нормативна
уредба, отговорността за процесното задължение няма как да бъде понесена от титуляря на
правото на строеж – помагач на страната на ответника по делото.
От представения по делото Контролен лист № ЕНВ ** от 19.04.2019 г. се установява,
че на 19.04.2019 г. на обект в кв. „**“, ул. „**“ № 12А, с титуляр на обекта Д. Т., е извършена
проверка от В. Н. и Г. Н. – служители на водоснабдителното дружество, която проверка
представлява повторна такава, след контролен лист № 122502/26.03.2019 г. по ПД 191/2017 г.
В контролния лист е посочено, че пластмасовата пломба на водомера е счупена, като
служителите са пломбирали водомер № 1 с пломба № **.
Установеното в хода на проверката се потвърждава и от показанията на изслушания
по делото свидетел В. Т. Н., който е извършил проверката и е съставил контролния лист от
19.04.2019 г. с констатациите за резултата от нея.
Видно от представения по делото Протокол № КНВ ** от 2019 г., на 22.05.2019 г.
служители на водоснабдителното дружество са начислили в тежест на Д. Т., в качеството му
на титуляр на права върху обекта, предвид счупена пломба на водомера и констативен
протокол № 122015/19.04.2019 г., и на основание чл.5, ал.7 от Предварителен договор №
191/2017 г. и чл.51 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от „Софийска вода“
3
АД, за нерегламентирано ползване на В и К на обект, находящ се в гр. София, кв. „**“ ул.
„**“ № 12А, за периода от 19.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 19.04.2019 г., по
пропускателната способност на водопроводната инсталация преди водомера или общо за
1908 кубични метри, сума за плащане в размер на 3 047,00 лева с вкл. ДДС.
По делото са приети и изслушани без възражение от страните заключения на съдебно
– счетоводна и съдебно – техническа експертизи. Вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза дава заключение, че претендираните В и К услуги в размер на 3 044,51 лева са
отразени във фактура, издадена на 30.05.2019 г. Установява се и, че след процесната фактура,
в периода 12.06.2019 г. до 14.05.2020 г., са издадени фактури по партида с клиентски № ** с
титуляр Д. Г. Т., които са впоследствие нулирани, като „Закрити услуги“, поради смяна на
собствеността. Вещото лице посочва, че стойността на предоставените за исковия период
услуги в размер на 3 044,51 лева е определена в съответствие с предоставените количества
от 1908 кубични метри, както и с утвърдените от КЕВР цени за съответните периоди.
Вещото лице по съдебно – техническата експертиза представя заключение, че
процесният имот е водоснабден, като монтираният в имота индивидуален водомер е
преминал последна метрологична проверка през 2014 г. и към датата на проверката е бил в
състояние на работещ. От заключението се установява, че доставените до процесния имот В
и К услуги, в случая само доставка на питейна вода, са изчислени по правилата, въведени с
чл.35, ал.6 и чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., като изчисленото количество вода се
отнася за периода от 19.10.2018 г. до 19.04.2019 г., т.е. 183 дни, по 10.42623 кубични метри
на ден или общо 1908 кубични метри.
Член 49 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
„Софийска вода“ АД от 2016 г. /Общите условия от 2016 г./, предвижда, че при отказ на
потребителя, установен с протокола по чл.24, ал.4, да осигури достъп на длъжностното лице
на В и К оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до
предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца. Този начин на определяне на разхода на
вода е възприет и в нормите на чл.35, ал.6 и чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. в случаите
на отказ на потребителя да осигури достъп до имота си за отчет, както и в случаите на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи.
Член 51 от Общите условия от 2016 г., който е посочен в Протокол № КНВ ** от 2019
г., като основание за начисляване на процесната сума в условията на нерегламентирано
ползване на ВиК услуги, предвижда, че по реда на чл.49 се определя и количеството
изразходвана вода в следните случаи: 1. При нарушаване целостта на пломбите, с
изключение на случаите, когато не е породено от действия на потребителя.; 2. В случаите,
когато чрез физически въздействия върху водомерите, потребителят причини тяхната
повреда или неточност на показанията им.
Посочената норма въвежда като изискване за ангажиране на отговорността на
потребителя негови конкретни нерегламентирани действия и въздействия върху пломбата на
водомера или върху самия водомер.
В настоящия случай по делото не се установява безспорно, че нарушаването на
целостта на пломбата на процесния водомер е в резултат на конкретни, преки действия на
потребителя – ответник по делото, още повече и че по отношение на имота на 10.07.2017 г. е
било учредено право на строеж в полза на третото лице – помагач за изграждане на жилищна
сграда, който факт не е спорен между страните по делото, както и се установява от
представения на л. 26 от делото Нотариален акт № 116/17 г. Не е спорно по делото и че към
датата на проверката държател на поземления имот е бил именно строителят, който е
изграждал сграда в него, съобразно поетото задължения към собственика на имота.
Независимо от горното, при нарушаване на целостта на пломбата, без данни от кого е
4
извършено, не следва потребителят да бъде таксуван на основание чл.51, вр. чл.49 от
Общите условя от 2016 г., както е направено, като се вземат предвид изводите на вещото
лице по съдебно – техническата експертиза, а именно с оглед пропускателната способност
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет,
но не по дълъг от 6 месеца. Това е така, доколкото този начин на определяне на количеството
разходена вода противоречи на реда, възприет в чл.39, ал.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
където се предвижда по-благоприятният вариант за потребителя, а именно в случаите на
нарушаване на пломбите на водомерите да се начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година, на която норма, впрочем, се позовава и ищецът в исковата
си молба /когато обосновава начина за определяне на количеството изразходена вода/, след
като, обаче, реално е начислил с протокол № КНВ ** от 2019 г. количества вода по
правилото на чл.35, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.51 от Общите си условия.
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е подзаконов нормативен акт и противоречието на Общите
условия с правилата й обуславя невалидност на правилата на Общите условия /в случая на
чл.51, вр. чл.49/, съответно тяхната неприложимост, и в резултат от това се налага
необходимостта от приложимостта на Наредбата по отношение на неуредения въпрос. По
делото, обаче, не се съдържат никакви твърдения за изходни данни, които да бъдат
подведени под нормата на чл.39, ал.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., така че да се направят
правилни изчисления и да се определи количество изразходена вода на съответна цена.
В изложения смисъл, ищецът не доказва основанието и размера на претенцията си.
Горното обуславя извод за неоснователност на главния иск, следователно същият подлежи
на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главния иск, съдът намира, че не дължи произнасяне
по предявения в условията на евентуалност обратен иск, доколкото не се е сбъднало
условието за произнасянето по него.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в настоящото производство
по главния иск разноски се следват единствено на ответника в общ размер на 660,00 лева за
заплатени адвокатско възнаграждение в размер на 610,00 лева /не превишава установения
минимален размер в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/ и депозит за свидетел в размер на 50,00 лева. На
обезщетяване подлежат и разноските, направени от длъжника в производството по чл.423 от
ГПК, тъй като именно успешното му провеждане е обусловило като крайна последица
отхвърляне на предявения установителен иск. Отговорността за дължимостта на разноски на
длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне
в хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при
разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение
/в иска по чл. 422 от ГПК/. Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от
разрешението на т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да бъде присъдена
и сумата от 525,00 лева, представляваща направени разноски за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството по в.ч.гр.д. № 5073/2023 г. по описа на СГС,
III-Б състав.
С протоколно определение от 27.06.2024 г. е разпоредено надвнесената сума в размер
на 50,00 лева, като депозит за свидетел, да бъде възстановена на ответника, поради което не
следва да бъде разпределяна като разноска.
Поради обстоятелството, че съдът не се произнася по обратния иск, не дължи и
5
произнасяне по сторените разноски във връзка с него от страните по него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, против Д. Г. Т., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. 114, вх. Б, ет. 7, ап. 42, положителен
установителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона
за водите за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 3044,33 лева, претендирана като стойност на предоставени
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води до имот с
адрес в гр. София, кв. „**“, ул. „**“ № 12А, по договорна сметка № **, начислена за периода
от 19.10.2018 г. до 19.04.2019 г. по фактура № ** от 30.05.2019 г., с период на дължимост по
фактурата 30.05.2019 г. - 29.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на
заявлението на 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4749 от 08.07.2021 г. по ч.гр.д. №
38735/2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159,
Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Т., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. 114, вх. Б, ет. 7, ап. 42, сумата в размер на
660,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред
първата инстанция, и сумата 525,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни
разноски в производството по в.ч.гр.д. № 5073/2023 г. по описа на СГС, III-Б състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „**“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6