Решение по дело №833/2020 на Районен съд - Поморие

Р Е Ш Е Н И Е    N  260158

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Поморие, 30.06.2021год.

 

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия  в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

      

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

при участието на секретаря  Валентина Атанасова 

като разгледа докладваното от  съдия Н. Япаджиева гр.дело N 833 по описа за  2020год. и за да се произнесе взе пред вид следното:

            Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от Ю.А.Ю., чрез адв.дружество „Т. и Й.“,  представлявано от адв.М.Т. против Е.А.З..  В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата Е.З. нямат сключен граждански брак, но от съвместното си съжителство имат родени две  малолетни деца Х. Ю.Ю. и А.Ю.Ю. и на 13.05.2020г. ответницата напуснала семейното жилище и от тогава  той полага грижи за децата, подпомаган от своята майка, общува с тях, задоволява потребностите им и  се грижи те да имат пълноценен живот. Твърди, че повече от 6 месеца майката не подържа никакви отношения с децата, не се грижи за техните потребности не се грижи и за тяхната издръжка. Моли,  съдът да постанови решение с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените   от съвместното съжителство с ответницата  деца на бащата, да определи режим на лични отношения на децата с майката,   да осъди майката – Е.А.З. да заплаща на децата Х. Ю.Ю. и А.Ю.Ю. месечна издръжка в размер на по 250.00лв.  Моли на основание чл.127а от СК  съдът да разреши издаване на лични документи на децата  за пътуване в чужбина  и да разреши да  пътуват в държави членки на ЕС и Р Турция за срок от 5 години.  В съдебно заседание поддържа иска.

На ответницата  е назначен особен  представител  и в  представения отговор особения представител адв. А.  оспорва  режима на лични отношения между майката и децата така както е предложен от ищеца, като счита е същия е силно ограничен и оспорва и размера на   претендираната   издръжка, като  прекомерно висок.

Предявени са за разглеждане: иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК и иск с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК.

 От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Не се спори по делото, че страните са родители на децата Х. Ю.Ю., родена на ***г. и А.Ю.Ю., роден на ***г. и това се установява от  представените 2бр. удостоверения за раждане. Не се спори в настоящото производство, че ищецът живее в с.Гълъбец, общ гр.Поморие.   Представена е служебна бележка с изх. №53/04.12.2020г. изд. от директора на  ОУ Г.С Раковски“ с.Гълъбец, от която се установява, че детето Х. Ю.Ю. е записано като ученик в първи клас през учебната 2020/2021г. Представена е служебна бележка с изх. №175/04.12.2020г. изд. от директора на Детска градина „Детски свят“ с. Гълъбец, от която се  установява, че детето А.Ю.Ю. е записано на детска градина.

 

 

Представен е социален доклад, в който соц.работник на Д „СП” Поморие който се е запознал с децата, направил е проучване на близките в дома в който живеят и условията при които живеят. В социалния доклад е посочено, че децата и бащата  живеят в самостоятелен етаж от къща, децата са възпитани, говорят добре български език, в жилището за децата има самостоятелна стая и  потребностите им  се задоволяват от бащата и основни грижи за децата полага основно бабата по бащина линия,   тъй като бащата често работи в Германия.  Докато страните са живеели заедно,  ответницата  не е работила, а през лятото на 2020г. тя е напуснала дома и децата си и  по данни от майка и е в чужбина. В доклада е отразено, че детето Х.  изостава в училище и й е препоръчано ресурсно обучение. Децата са споделили, че желаят да се виждат с майка си, радват се на контактите  по телефона с нея, но желаят да бъдат гледани от баба си и не желаят да сменят  жилището където са отраснали.

По делото са допуснати четирима свидетели до разпит.

Свидетелката  П. свидетелства, че   познавам страните и са съседи. Свидетелства, че след като се родило първото дете, което било недоносено свекървата напуснала работа за да може да се грижи за детето и докато порасне детето само свекървата го гледала, а на следващата година се родило и  момченцето, като  свекървата готвила, чистила и тя се грижили за децата и живеят при много добри условия. Сочи, че на  майката това заминаване и е за трети път, като първият път я прибрал мъжа и след като се върнал от Германия, вторият път я прибрала свекърва й, а сега тя си заминала и  децата ги гледат бащата и майка му. Свидетелства, че бащата е много грижовен, ходи да работи в чужбина и  влага парите в къщата в семейството, а когато е в България сутрин води децата на училище и детска градина, после ги прибира и бабата и дядото също полагат много грижи, като финансово децата ги издържа бащата и откакто майката заминала тя не знае децата, да са получили пари от майката или подаръци. Когато бащата е тук сутрин става води двете деца до училището и до градината. Свидетелката сочи, че последните два пъти когато напуснала дома, Е. никога не е взимала децата със себе си, като първият път когато заминала малкия бил бебенце. Свидетелства, че децата са  безупречен вид чистички, спретнати и нахранени и не са лишени от нищо. Свидетелката Ю. свидетелства, че за трети път Е. напуска жилището и оставя децата. Още  през деня тя искала да замине, но свидетелката се обадила на майка и и на баща, но тя им казала, че няма да стои и ще си отиде и след заминаването на майка и и баща й, тя избягала,  като по това време синът и бил на работа в Германия. И двата пъти когато заминавала, Е. не е търсила децата и  не се е интересувала от тях. Сочи, че бащата издържа децата и майката никога не е давала пари на децата.  Свидетелката З. – баща на Е. свидетелства, че дъщеря му е в Англия и напуснала Ю., защото той я тормозел и пиел. Сочи, че веднъж си е идвала за няколко дни, но не е видяла децата, но им се обаждала по телефона. В показанията си  и св. Осман сочи, че  Е. е напуснала  Ю., защото той много пиел, не се разбирали и непрекъснато майка й и давала пари, а сега била в Лондон където работила. Сочи, че преди да замине тя е гледала малкото дете, а голямото дете го е гледала свекърва й тъй като то било свикнало с нея, а сега децата ги гледала свекърва й. Върнала се в страната за три дни миналата година, но свекърва й не и позволила да види децата. 

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита че така предявения  иск от Ю.А.Ю.  против Е.А.З. с правно основание чл. 127, ал.2 от СК е основателен.

При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права следва да се обсъдят съвкупност от обстоятелства, които са от значение по делото като интересите на детето са основен и водещ критерий при преценката на съда по този въпрос.  В тази връзка Постановление № 1 /12.11.1974год. на Пленума на ВС като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права развива подробни съображения относно обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда както при първоначалното определяне на мерките относно упражняването на родителските права така и при искане за тяхното изменение. Решението за предоставяне упражняването на родителските права следва да се  основава на интересите на децата, като се преценят, родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др., а изменени обстоятелства по смисъла на чл. 106, ал. 5 от СК/отм./ са, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.

По делото се установи, че  ответницата  е напуснала жилището в което е живяла с ищеца и децата си, като децата са останали да живеят при бащата и неговите родители. И при предходното напускане на жилището, Е.  не е вземала децата  със себе си, а ги оставяла на грижите на тяхната баба по бащина линия.  И преди да напусне жилището, и изостави децата си, майката не е полага  адекватни грижи за децата си, като за голямото дете изцяло се е грижила бабата, а  майката няколко  пъти е изоставяла малкото дете. Установи се от социалния доклад и от показанията на свидетелите, че за децата се полагат адекватни грижи, същите са добре обгрижвани, ходят на училище и детска градина, облечени са добре,  като всичките им потребности са задоволени. Ищеца и децата  живеят в самостоятелно жилище – етаж от жил.сграда, който е добре обзаведен и задоволява потребностите им от жилище. Установена е добра емоционална връзка на  децата с бабата, която полага грижи за тях от тяхното раждане. Основните финансови потребности на децата се задоволяват от бащата, които като е в страната се грижи за децата.

При това положение, се налага изводът, че бащата е осигурил много добри битови условия за отглеждане на децата, същия  е отговорен, подпомаган е в отглеждането на децата от своята майка, към  която децата се силно привързани , задоволя потребностите им и следва да упражнява  родителските права.

Съда следва да определи режим на лични контакти между майката и децата и при определянето му взе предвид, че последната година майката  осъществява контакти с децата само по телефона и не ги е виждала, като децата  имат желание да контактува с нея , поради което счита, че следва да определи по разширен режим на лични отношения, за да се запази емоционалната и социалната връзка между родител и дете и да се избегне родителското отчуждаване. Освен това  контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо, следва да бъде определен режим на лични отношения на майката – Е.З. с децата Х. Ю.Ю., родена на ***г. и А.Ю.Ю., роден на ***г., както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 16.00ч. в петък до 20.00ч. в неделя, с преспиване при майката, един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, 5 дни по време на зимната ваканция и 5 дни по време на пролетната ваканция и по време на рождените  дни на децата от 16.00ч. до 19.00ч.

С исковата молба бащата Ю.А.Ю. претендира заплащане на месечна издръжка за всяко от децата в размер на по 250.00 лв., начиная от датата на подаване на исковата молба - 10.12.2020г. до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. 

Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142 от СК: В зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите,като ал. 2 на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящият момент е 650.00 лв., считано от 01.01.2021 г. или нормативно определеният минимален размер на издръжката е 162.50 лв.

При настоящата нормативна уредба, съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и особените му потребности за конкретната възраст.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че детето Х. е на 7 години и е била  в първи клас, а детето А. е на 7 год и му предстои да бъде в първи клас. Децата  имат разходите за храна, дрехи, отопление, разходи свързани с образованието. Установи се, че ищеца работи периодично в Германия в строителството, но за конкретен размер на доходите доказателства не се  представиха,  не получава социални помощи или детски добавки.  Сам се грижи за децата, с помощта на неговата майка, която го подпомага в отглеждането на децата.  Няма данни по делото какъв е размера на реализираният месечен доход от майката, но същата е млад човек, в трудоспособна възраст, установила се е да работи в Англия, не издържа други лица и това обуславя възможността на родителя да реализира доходи, чрез които да поеме както собствената си издръжка, така и частта, необходима за издръжка на децата. По делото не са представени писмени доказателства, същата да страда от заболяване, което не й позволява да работи, да  е трайно нетрудоспособна  поради това съдът намира, че ответницата Е.З. е в състояние да реализира доходи, около средните за страната и достатъчни за издръжката на малолетните си деца. Според съда, за задоволяване потребностите на децата са  необходими  обща издръжка в размер на 350.00лв. за всяко дете. От тази сума ответницата, ще следва да заплаща сумата от 170.00лв. месечно за всяко дете, считано от 10.12.2020г./датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване. Останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата, върху който ще остане и тежестта от непосредственото и отглеждане и възпитание на децата. Определяне на издръжки в по – нисък размер пък няма да бъде в интерес на децата предвид техните нужди и предвид предвидената от законодателя минимално дължима от родителя издръжка в размер на 162.50 лева.  Съдът намира, че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на децата и възможностите на майката.

   Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

    По иска с правно основание чл. 127а от СК

 Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс  въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

В производството по чл.123, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя.

В конкретния случай искането е  за разрешението на децата да пътуват до държави членки на ЕС и Република Турция за срок от 5години.   Според съда в интерес на децата е те да могат да пътуват, тъй като бащата работи в Германия и има възможност  те да пътуват с него. Настоящият съдебен състав счита, че следва да уважи направеното искане и да даде съгласие децата  да пътуват до държави членки на  ЕС и Република Турция. Поискано е разрешение за срок от пет години, като съдът счита че този срок е прекалено голям и следва да даде разрешение за срок от три години.

На основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответницата  ще се възложи заплащането на държавната такса по иска за издръжка в размер на 489.60 лв.

 Предвид изхода на спора и съобразно  чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът който претендирала присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от него  такива. Разноските направени от ищеца  са в размер на 970 / деветстотин и седемдесет/ лева и ответницата следва да бъде осъдена да ги заплати.

        Мотивиран от гореизложените съображения съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата Х. Ю.Ю., ЕГН **********,  родена на ***г., и А.Ю.Ю., ЕГН **********, роден на ***г., на бащата  Ю.А.Ю.,ЕГН **********  и определя местоживеенето на децата  при бащата.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката  Е.А.З.,  ЕГН **********  с настоящ и постоянен адрес *** с децата Х. Ю.Ю., ЕГН **********  и А.Ю.Ю., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 16.00ч. в петък до 20.00ч. в неделя, с преспиване при майката, един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, 5 дни по време на зимната ваканция и 5 дни по време на пролетната ваканция и по време на рождените  дни на децата от 16.00ч. до 19.00ч.

ОСЪЖДА ответницата  Е.А.З.,  ЕГН ********** ,  да заплаща  на децата Х. Ю.Ю., ЕГН **********  и А.Ю.Ю., ЕГН **********, чрез техния баща и особен  представител -  Ю.А.Ю., ЕГН **********,  месечна издръжка в размер на  по 170.00 / сто и седемдесет/ лева за всяко дете, считано от 10.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, като иска в останалия размер до предявения от 250.00лева отхвърля като неоснователен.

        РАЗРЕШАВА ОД на МВР – Бургас, да издаде международен паспорт за задгранично пътуване на децата Х. Ю.Ю., ЕГН **********  и А.Ю.Ю., ЕГН **********, със съгласието на техния баща Ю.А.Ю., ЕГН **********,*** без да е необходимо за целта съгласието на майката Е.А.З.,  ЕГН **********

РАЗРЕШАВА на децата Х. Ю.Ю., ЕГН **********  и А.Ю.Ю., ЕГН **********, със съгласието на техния баща Ю.А.Ю., ЕГН **********, многократно да напускат територията на Република България с баща си Ю.А.Ю., ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на майката  Е.А.З.,  ЕГН **********, като осъществяват пътувания от Република България до държави от европейския съюз и от България до Република Турция   за срок от три години от влизане в сила на решението.

    ОСЪЖДА  Е.А.З.,  ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Поморие сумата от 489.60 / четиристотин осемдесет и девет лава и 60ст./ държавна такса върху присъдената текуща издръжка (чл.143,ал.2 от СК).

    ОСЪЖДА Е.А.З.,  ЕГН **********  да заплати на ищеца – Ю.А.Ю., ЕГН **********  сумата от 970.00  (деветстотин и седемдесет ) лева, представляваща направени от ищеца  по делото разноски.

На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението по издръжката.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: