Решение по дело №73/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.268 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Б. Й. Б. от [населено място], обл.Шумен, [улица], против Решение № 57/21.02.2024г. на Директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1688/14.02.2024г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, офис Шумен, подадена срещу Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0032445/23.01.2024г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ Шумен. Оспорващият твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като сочи, че същото се основава на неправилно тълкуване на фактическата обстановка и петитума на жалбата и допълнителното искане към нея. В тази насока сочи, че с допълнително искане към жалба вх. № 1668/14.02.2024г. е заявил, че изпълнително дело № 27010001442/2001г. по описа на ТД на НАП – Варна, следва да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност и в този смисъл е било отправеното искане с жалбата, а именно органът да разпореди на публичен изпълнител Д.П. да прекрати изпълнителното дело. С разпореждане изх. № 1668-4/21.02.2024г. публичният изпълнител установил, че изпълнителният титул, въз основа на който е образувано въпросното ИД, е наказателно постановление №21-0001211/06.12.2013г., задължението по което е погасено по давност. С оглед на това ИД е следвало да бъде прекратено в седемдневен срок, считано от 07.03.2017г., когато е изтекла погасителната давност. Според жалбоподателя присъединяването на вземания по изпълнително производство, което е следвало да бъде прекратено четири години преди получаване на изпълнителния титул по присъединеното вземане, е нищожно поради отпадане на изпълнителното производство, по което се извършва присъединяването. В жалбата е изразено и несъгласие със становището на административния орган по приложението на разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК досежно вземането, произтичащо от искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки реф.№ EL-BG-EL1932-009161-20240111-c-RR. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на Решение № 57/21.02.2024г. на Директор ТД на НАП – Варна и постановяване на друго, с което да се прекрати ИД № 27010001442/2001г. по описа на ТД на НАП – Варна, образувано срещу Б. Й. Б., както и да установи, че задълженията по искането за събиране по взаимна помощ с държавите – членки на ЕС № I2321-009161/19.02.2021г. от държава по процедура за взаимна помощ – Гърция са погасени по давност. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и заявява, че поддържа жалбата и на посочените в нея основания настоява за отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна – директор на Териториална дирекция на НАП - Варна, представляван в съдебното производство от ст.юрисконсулт Цв.С., в писмено становище рег. № ДА-01-994/15.04.2024г. и в съдебно заседание оспорва жалбата. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а съображенията, изложени от оспорващия, са неоснователни. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответната страна се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Не са обявени безспорни или служебно известни на съда факти. Въз основа на доказателствата се установяват следните факти:

В ТД на НАП – Варна постъпило Искане за събиране на вземане и / или обезпечителни мерки реф.№ EL-BG-EL1932-009161-20240111-c-RR; дата на издаване на Искането – 10.02.2021г., въз основа на чл.10 от Директива 2010/24/ЕС – чл.27 от Споразумение ЕС – Норвегия; вид на вземането „акцизи“; държава на запитващия орган Гърция; държава на запитания орган - България. Видно от приложените документи постъпилото искане от друга държава – членка касае вземания, включени в обхвата на чл.269а от ДОПК и е придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС.

С разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0032445/23.01.2024г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, след като констатирал наличие на образувано изпълнително дело № 27010001442/2001г. по описа на ТД на НАП – Варна срещу Б. Й. Б., допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: административни наказания и глоби по Молба за събиране по взаимна помощ с държавите – членки на ЕС с № I2321-009161/19.02.2021г. в размер главница – 284750,71 лева и лихва – 0 лева; акциз по Молба за събиране по взаимна помощ с държавите – членки на ЕС с № I2321-009161/19.02.2021г. в размер главница – 0 лева и лихва – 37416,25 лева. Публичният изпълнител посочил, че общият размер на публичните вземания по изпълнителното дело, в това число и присъединените с настоящото разпореждане е главница – 0 лева; лихва – 37416,25 лева; нелихвоносно вземане – 284960,71 лева; разноски 0 лева.

Разпореждането е изпратено по пощата и получено от неговия адрест на 12.02.2024г.

Несъгласен със същото, Б. Б. подал жалба, адресирана до директора на ТД на НАП – Варна, както и допълнение към нея с вх. № 1668#1/14.02.2024г. Основните аргументи на жалбоподателя са свързани с твърдението, че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено поради изтекла давност на изпълнителния титул, поради което и присъединяването на друг взискател, се явява незаконосъобразно.

С решение №57/21.02.2024г. на директора на ТД на НАП – Варна, постановено на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, жалбата е оставена без уважение като неоснователна.

От приложено по делото известие за доставяне се установява, че решението е получено от Б. Б. на 26.02.2024г.

Настоящата жалба е подадена чрез административния орган на 01.03.2024г., видно от положения върху същата входящ рег. номер и дата.

Касателно наличието на образувано изпълнително дело № 27010001442/2001г. по описа на ТД на НАП – Варна срещу Б. Й. Б. по делото е представена единствено Справка за общите задължения на лицето, видно от която задълженията, плащанията, по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител към 19.02.2024г. включват произтичащите от Молба за събиране по взаимна помощ с държавите – членки на ЕС с № I2321-009161/19.02.2021г. административни наказания и глоби, както и вземания за акциз и вземания по Наказателно постановление №21-0001211/06.12.2013г. на ИААА с посочен срок за доброволно плащане – 06.03.2014г. в размер на главница – 210,00 лева. Препис от посоченото наказателно постановление с отбелязване, че същото е влязло в сила на 06.03.2014г., е приложен към материалите по делото.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 57/21.02.2024г. на Директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК.

Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по седалището на длъжника.

Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

В настоящото производство, съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на оспорения акт като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №57/21.02.2024г. на Директора на ТД на НАП - Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

С атакуваното решение ответната страна се е произнесла по законосъобразността на разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0032445/23.01.2024г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, с което в образувано изпълнително производство публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна допуснал присъединяване на публичен взискател за посочени в разпореждането вземания. Присъединяването на публични вземания по реда на чл.217, ал.1 от ДОПК е действие на публичния изпълнител, като за валидността и законосъобразността на същото е от значение да има висящо изпълнително производство и подлежащо на изпълнение публично вземане, с което съответен взискател да бъде присъединен към това производство.

В случая предвид представено Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки реф. № EL-BG-EL1932-009161-20240111-c-RR, съдът приема за безспорно наличието на подлежащо на изпълнение публично вземание. Преценявайки казуса, правилно ответният орган е посочил, че в конкретния случай приложение намират разпоредбите, съдържащи се в глава 27б от ДОПК. В мотивите на решението се акцентира на целите, поставени от законодателя при приемане на посочените разпоредби, като изложените аргументи в тази наскоа изцяло се споделят от настоящия състав на съда. Правилата, разписани в глава 27б от ДОПК са насочени към постигане на резултатите, поставени от Директива 2010/14 на Съвета относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки. Правото на ЕС е основано на принципа на взаимно доверие между държавите членки, като се има предвид, че позволява създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. Този принцип налага по-конкретно що се отнася до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права. Прилагането на системата на взаимна помош, въведена с Директива 2010/14, зависи от наличието на такова доверие между съответните национални органи. На национално ниво този принцип е гарантиран посредством разпоредбата на чл.269к от ДОПК, съгласно която събирането на вземането в запитаната държава членка се основава на „единен инструмент“, с който запитващият орган предава на запитания орган данни, съдържащи се в първоначалния документ, позволяващи приемането на мерки за изпълнение в запитващата държава членка, както и изрично е посочено, че не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.269м от ДОПК, съгласно които споровете относно вземането, първоначалният инструмент или единният инструмент и споровете относно валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, са в компетентността на компетентните инстанции на запитващата държава членка, а не на запитаната държава членка.

В случая националният компетентен орган е получил искане за събиране на публично вземане от друга държава-членка. Искането касае вземания, включени в обхвата на чл.269а ДОПК и е придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС, който отговаря на изискванията на чл.269к ДОПК и чл.12 от Директивата. С оглед на това правилно публичният изпълнител е действал съобразно изискванията чл.269л от ДОПК.

Правилно ответният орган е посочил, че възраженията на длъжника, касаещи вземането; първоначалното изпълнително основание; единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки; законосъобразността на уведомяването, извършено от компетентния орган на запитващата държава-членка, следва да бъдат отправени пред съответния компетентен орган в Гърция, посочен в искането и единния инструмент по аргумент от разпоредбата на чл.269м, ал.1 от ДОПК. Установява се от доказателствата по делото, че с писмо изх. № [рег. номер]-178-0004653/20.02.2024г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Шумен оспорващият е уведомен от публичния изпълнител за възможността да подаде жалба срещу единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки пред компетентния да се произнесе орган в запитващата държава членка. В писмото е посочено къде може да се намери информация за службата, отговорна за определяне на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.2 от ДОПК при образувано изпълнително производство и наличие на просрочени задължения по данъчно – осигурителната сметка на длъжника, публичният изпълнител пристъпва към съответни действия по принудително изпълнение, включително присъединяване на публичен взискател с разпореждане на публичния изпълнител. Именно такъв е и настоящият казус – налице са подлежащи на изпълнение вземания, които публичният изпълнител правилно и законосъобразно е присъединил към образуваното по-рано изпълнително производство.

Съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за погасяване по давност на задълженията по изпълнителното дело, произтичащи от наказателното постановление, не обосновават извод за неправилност на разпореждането. Наличието на основания за отписване на задължения по образувано изпълнително дело се преценява в отделно производство. Отписването на задължения се постига чрез процедурата по чл.173 от ДОПК, която може да се инициира от заинтересованата страна в хода на изпълнителното производство или извън него. И в двата случая публичният изпълнител се произнася по искането за отписване на вземания, а отказът му подлежи на обжалване по реда на чл.266 от ДОПК пред Директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил и по реда на чл.268 от ДОПК. Техническите действия по отписване на задълженията в информационната база с данни се извършват въз основа на разпореждането на публичния изпълнител. В случая не се твърди и не се установява жалбоподателят да е инициирал процедура по чл.173 от ДОПК, а доколкото с процесното разпореждане са присъединени публични задължения, с посочена дата на установяване на вземането – 11.06.2019г., съответно дата, на която е станало възможно да се пристъпи към изпълнителни мерки – 01.08.2019г., за които давностният срок би изтекъл на 31.12.2029г., наведените аргументи за погасяване по давност на другите задължения по изпълнителното дело, са неотносими към поставения правен спор.

С оглед изложеното съдът приема, че разпореждането за присъединяване се явява правилно, постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните и материално правни разпоредби, уреждащи процесните отношения, поради което, като е оставил без уважение подадената срещу него жалба, директорът на ТД на НАП – Варна е постановил законосъобразно решение.

По тези съображения съдът приема, че жалбата на Б. Й. Б. против Решение № 57/21.02.2024г. на Директор на ТД на НАП – Варна, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б. Й. Б. от [населено място], обл.Шумен, [улица], против Решение № 57/21.02.2024г. на Директор на ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА Б. Й. Б. с [ЕГН] от [населено място], обл.Шумен, [улица] да заплати на Териториална дирекция на НАП – Варна разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.