Решение по дело №120/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260003
Дата: 6 януари 2021 г.
Съдия: Татяна Генова Митева
Дело: 20204300100120
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 06.01.2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при   секретаря              ДАНИЕЛА  КИРОВА                  и в присъствието на прокурора ……..……………………………. като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА гражданско дело № 120 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

ИСК с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 1095/ 06.02.2020 година от Х.А.Х., ЕГН **********,***, против Министерство на правосъдието на Република България, ул. „***“ № *, град София – 1040, с посочено правно основание ЗОДОВ и цена на иска 1 000 000 лева. Излага, че на 14.02.2012 година в СИС при РС-Търговище е образувано изпълнително дело № 2012353040028. Твърди, че до 14.02.2014 година взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК производството се прекратява. Изтъква, че въпреки това ДСИ извършава изпълнителни действия – налагане на запори и принудително отнемане на присъденото му обезщетение по адм. дело № 1092/ 2013 година на АС – Плевен и адм. Дело № 13112/ 2014 година на ВАС в размер на 4 000 лева.

Излага още, че вследствие на незаконното поведение на ДСИ е понесъл значителни имуществени увреждания в размер на 4 000 лева, както и неимуществени вреди, изразяващи се в липса на желание за живот, притеснение, яд, нерви, безпокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите, плач. Счита, че ответникът МП, като работодател на ДСИ по смисъла на чл. 49 от ЗЗД носи отговорност за причинените вреди от него вреди при или по повод изпълнение на възложената работа.

Моли да бъдат призовани на съд и след като докаже твърдените факти и обстоятелства ответникът бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 4 000 лева и неимуществени вреди – 996 000 лева. Прави доказателствени искания.

По реда на чл. 129 от ГПК е подадена уточняваща молба, като е посочено, че незаконосъобразните действия са извършени от ДСИ по изп. дело № 28/ 2012 година на СИС при РС-Търговище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието Д. К., чрез гл. юрисконсулт Л. Д. и гл. юрисконсулт Д. Г.. Считат, че искът е недопустим, поради неподведомственост на спора, съгласно чл. 128 от АПК. От изложената в исковата молба фактическа обстановка не се извличат предпоставките за провеждане на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Излагат подробни съображения, като молят да бъде прекратено производството и върната исковата молба обратно.

Посочват, че исковата молба е нередовна, поради което молят да бъде оставена без движение, като бъдат дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите, както следва: да уточни началният и крайният момент на увреждането; кой е периодът, в който са осъществявани незаконосъобразните действия/ бездействия, съответно от коя дата е незаконосъобразният акт; да уточни кои са незаконосъобразните актове, съответно незаконосъобразните действия/бездействия, от които търпи вреди, в какво се състои тяхната незаконосъобразност и от чии действия/бездействията са претърпени вредите; да представи доказателства за това, дали незаконосъобразните актове, съответно незаконосъобразните действия/бездействия, са обжалвани и са отменени по съответния ред. Посочват, че тази неяснота, води до невъзможност за определяне от сезирания съд на правната квалификация на предявения иск. 

Изтъква още, че исковата молба е нередовна и на още едно основание – несъответствие на изложените обстоятелства, заявеното в петитума и посочената от ищеца правна квалификация, не е представен документ и за внесена държавна такса.

Считат, че исковата молба е недопустима и поради това, че ищецът разполага с друг правен ред за защита, разписан в част пета „Изпълнително производство" на ГПК - чл. 435 и сл. от ГПК.

Искът е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация на министъра на правосъдието. Излагат се подробни съображения.

В случай че съдът приеме, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, то счита, че същият е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Оспорват се изцяло всички фактически и правни твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, както и основанието и размера на претенцията.

Изтъкват, че липсват незаконосъобразни действия на ДСИ по конкретното делото, не се сочи настъпване на вредоносен резултат - в конкретния случай конкретно понесени от ищеца вреди - заявени в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, вследствие незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Търговище, нито конкретна причинна връзка между твърдените вреди и деяние, а за да е налице непозволено увреждане по смисъла на закона така, както е посочено по-горе, необходимо е да са налице кумулативно дадени и доказани четирите негови компонента - деяние, вреда, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Само обстоятелството, че ищецът по принцип е претърпял вреди само по себе си не би могло да доведе до осъществяване на фактически състав на непозволеното увреждане.

Следва да се има предвид, че ищецът има наложени множество запори на бъдещи вземания, за които са изпращани съобщения от ДСИ до съответните страни. От присъдено от ЕСПЧ обезщетение по дело в съда в Страсбург и от административно дело № 1092/2013 г. на АС-Плевен, потвърдено с решение от ВАС по адм. дело № 13112/2014 г. на взискателите по изпълнително дело № 28/2012 г. са преведени дължимите суми, като от тях са удържани държавните такси по чл. 53 от ТДТ. В същото време - през 2015г., ищецът е депозирал редица жалби срещу действията на държавен съдебен изпълнител в Административен съд Търговище и Окръжен съд Търговище. В тази връзка с Решение № 129/19.08.2015 г. по в. гр. д. № 179/2015 г. Окръжен съд - гр. Търговище е постановил, че не е налице несеквестируемост на вземанията на Х.А.Х. по решения на ЕСПЧ и е потвърдил действията на държавния съдебен изпълнител по наложения запор. По тази причина не може да се говори изобщо за осуетяване на изпълнението на съдебно решение още повече, че Министерство на правосъдието е изпълнило изцяло задълженията си по постановеното решение.

С оглед на гореизложеното не е налице фактическия състав на гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Не са налице незаконосъобразни действия от в резултат на които да са настъпили твърдяните от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

По претенцията за претърпени неимуществени вреди, посочват, че няма данни за причинени преки и непосредствени неимуществени вреди на ищеца. Твърденията са недоказани, като към исковата молба не е приложено нито едно доказателство, обосноваващо тези твърдения. При преценката за характера и степента на причинените морални вреди следва да се съди по обстоятелствата на конкретния случай и влиянието им върху ищеца. Действията на държавния съдебен изпълнител са законосъобразни и не може да се приеме, че са произтекли твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Предвид изложеното, счита, че исковата молба следва да бъде върната и производството да бъде прекратено с оглед постановеното от ВКС-съдебно решение, поради липса на правен интерес от страна на ищеца, а в случай, че бъде прието, че исковата молба да допустима, то счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Изразено е становище по доказателствените искания на ищеца.

В съдебно заседание ищецът участва лично, чрез видеоконферетна връзка по реда на чл. 135а, ал.2 от ГПК, поддържа исковите си претенции по изложените в исковата молба и допълнителните становища съображения, като моли да бъдат уважени.

За ответникът Министерство на правосъдието се явява юриск. Домузчиева, която моли изцяло да бъдат отхвърлени исковите претенции по изложените в отговора на исковата молба претенции. Претендира направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

От събраните по делото доказателства: писмените доказателства, приложените към изп. дело № 28/ 2012 година по описа на СИС при РС – Търговище, показанията на свидетелите К.А.В., М.Г.Х. и К.С.Р., както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната вЗ.ръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

На 14.02.2012 г. по молба на Н. Ф. Т., в качеството й на наследник Ф. Х. З. и А. А. З. принудително събиране сумите по изпълнителен лист от 18.04.2002 г., издаден въз основа на въз основа на Присъда № 24/ 20.10.2000 г. по НОХД № 72/ 2000 г. по описа на Търговищкият окръжен съд, съгласно който Х.А.Х. и М. И. И. са осъдени да заплатят солидарно на Ф. и А. З.и на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие причиняване смъртта на сина им Ю. Ф. З. в размер на по 20 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 05.10.1999 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 100 лева и 3 лева за издаване на изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 28/12 г. по описа на ДСИ към РС-Търговище.

На 14.02.2012 година са изпратени съобщения до ТД на НАП – Търговище и Разград за проверка имущественото състояние на длъжника. Изпратена е покана за доброволно изпълнение изх. № 703/ 14.02.2012 година до Х.Х.. На 16.03.2012 година е изискана справка от Затвора Ловеч за получавани от Х. доходи.

На 14.03.2013 година Н. Т. е подала молба за бъде изискана справка за имуществото на длъжника.

Справка за имуществото на длъжника Х.Х. е изискана на 26.04.2013 година от Затвора град Плевен.

С молби от 27.03.2013 година и от 14.10.2013 година взискателката Т. е поискала да бъде извършена справка за имуществото на длъжниците. Извършени са съответните справки.

На 19.03.2015 година взискателите са поискали отвод на ДСИ и да бъдат извършени справки в Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ София, предстои ли Х. да получи обезщетение, в какъв размер и в коя банка, както и справка за банковите сметки. След приетия отвод делото е било разпределено на ДСИ М. и на 20.03.2015 година са изпратени запорни съобщения до различни банкови институции и до Министерство на правосъдието.

С постановление от 14.04.2015 година е наложен запор на вземането на Х.Х. върху присъденото му обезщетение в размер на 4 000 евро и е изпратено запорно съобщение до Министерство на правосъдието.

С писмо от 19.05.2015 година МП е уведомило ДСИ, че постановеното на 10.03.2015 година решение на ЕСПЧ ще влезе в сила на 10.06.2015 година и присъденото обезщетение в размер на 4 000 евро ще бъде преведено по сметка на ДСИ. За наложения запор е изпратено уведомление до длъжника.

С определение № 135/ 02.07.2015 година на АдмС – Търговище, постановено по ЧАД № 90/ 2015 година е оставено без разглеждане искането на ищеца Х. против действията на ДСИ по изпълнителното дело, изразяващи се в налагане на запор без изпращане на призовка за доброволно изпълнение.

На 14.07.2015 година е входирана молба от взискателя Н. Т., с искане да бъде извършена справка за предстоящо изплащане на обезщетение на длъжника Х..

С молба от 15.07.2015 година Х.Х. е поискал справка по изпълнителното дело и прекратяване на основание чл. 433, т.3 от ГПК на изпълнителното производство, поради изтекла погасителна давност. ДСИ е отказал прекратяването с мотивите, че погасяването на задължението, поради изтекла погасителна давност, не може да бъде разглеждано в изпълнителното производство, а следва да бъде установено по исков ред.

 Постъпила е молба от взискателката З.а входирана на 07.08.2015 година с която е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника, за което е изпратено запорно съобщение. Наложеният запор е обжалван, а жалбата е оставена без уважение с решение № 129/ 19.08.2015 година по в.гр.д. № 179/ 2015 година на ОС – Търговище.

 На 28.08.2015 година по сметка на ДСИ е постъпила сумата от 7 .823.32 лева, която е разпределена на 01.09.2015 година в полза на РС сумата от 359.49 лева държавна такса по чл. 53 от Тарифата и 7 463.83 лева в полза на взискателя по посочена сметка. 

Изпратени са запорни съобщения изх. № 6102 и 6103 от 01.12.2015 година до Министерство на правосъдието и до ГДИН, с които са наложени запори на бъдещи вземания на длъжника Х.Х..

Постъпила е молба с вх. № 5571/ 18.12.2020 година от взискателите Н. Ф. Т. и А. А. З. по повод постъпили молби до ДСИ по пощата с искане за прекратяване на изпълнителното производство. Взискателките са посочили, че същите не на изготвени и подписани от тях и в тази връзка ще сигнализират РП – Търговище. 

Издаден е изпълнителен лист № 67/ 24.11.2015 година, въз основа на решение № 336/ 25.06.2014 година по адм. дело № 1092/ 2013 година по описа на Адм. съд Плевен и решение № 11035/ 22.10.2015 година на ВАС – Трето отделение по адв.д. № 13112/ 2014г., с което МП е осъдено да заплати на Х.А.Х. сумата от 4 000 лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие противоправно бездействие на администрацията на затворите в град Ловеч и град Варна, осигуряване на нормална жилищна среда в периода от 26.10.2005 г. до 19.02.2009 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 18.11.2013 година. С покана вх. На 03.12.2015 година до МП Г. А. Х. е поискала плащане на присъденото обезщетение.

На 09.05.2016 година по повод входирана молба от Н. Ф. Т. до ДСИ е наложен запор върху изпълнителен листо от 30.12.2015 година по адм.д. № 3685/ 2015 година по описа на АССГ.

С молба от 20.04.2016 година Х.Х. е поискал от Административен съд – Търговище да обезсили изпълнителния лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело, тъй като вземането е погасено по давност.

С писмо изх. № 3581/ 06.06.2016 година до МП, ДСИ М.М. е посочила, че сумата от 4 000 лева присъдена на Х.Х. по адм. дело № 1092/ 2013 година по описа на Адм. съд Плевен и адм.д. № 13112/ 2014г. по описа  на ВАС – Трето отделение, следва да бъде преведена на сметка на ДСИ, тъй като извършената цесия, с цел увреждане на кредитора не поражда действие спрямо взискателя по изпълнителното дело.

На 08.07.2016 година МП е превело по сметка на ДСИ сумата от 5 071.92 лева с основание Х.Х.. С разпореждане от същата дата ДСИ М.М. при РС – Търговище е разпределила постъпилата сума в размер на 4 842.58 лева. Сумата е преведена на взискателката Н. Т. на 08.07.2016 година.

Постъпила молба с вх. № 1195/ 10.03.2017г. от Х.Х. с искане на основание чл. 282, чл. 402, чл. 432 и чл. 433 от ГПК да бъде прекратено изпълнителното производство и отменят наложените запори, като се позовава на Решение № 24/ 22.02.2017г., по в.гр.д.№637/2016г. по описа на АС-Варна, с което след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, е признато за установено по предявения от Х.А.Х. иск с правно основание чл.439 от ГПК, че вземанията срещу него, основани на Изпълнителен лист от 18.04.2002г., не съществуват поради погасяването им по давност. Приложени са копия от цитираните решения.

С разпореждане от 22.03.2017г. ДСИ е указал на длъжника, че следва да представи препис от съдебния акт със заверка за влизането ми в сила. След като не са били изпълнени указанията с Разпореждане от 10.08.2017 г.  ДСИ М. е отказала да прекрати изпълнително дело №28/2012г.по описа на СИС при РС-Търговище, като се е основала на липса на влязъл в сила съдебен акт, обезсилващ издадения изпълнителен лист.

С решение № 170/ 17.09.2018 година на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 2382/ 2017 година искът предявен от Х. на основание чл. 439 от ГПК, че не дължи вземането по изпълнителен лист 18.04.2002 година, издаден въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 година присъда № 24/ 20.10.2000 година, постановено по нохд № 72/ 2000 година на ОС – Търговище, като погасено по давност, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С постановление от 27.11.2018 година ДСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателите не са поискали извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

По делото са депозирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К.А.В., М.Г.Х. и К.С.Р.. Свидетелят В., посочва че били заедно с ищеца в Затвора Ловеч – 11 група от 2016 година до м. август 2020 година. Споделял му, че са му присъдени обезщетения в размер на 2000 лева и 4 000 евро, които били удържани по незаконен начин, бил притеснен, терзаел се, отчаян, плачел.

В показанията си свидетелят М.Х., заявява, че познава Х.Х. повече от 25-28 година извън затвора и в затвора - София. От 2015 -2020 година много често били заедно в Затвора София. Твърди, че му споделял, че му е присъдена сума от 4 000 лева по адм. д. № 13112/ 2014 г. на ВАС, но му били удържани незаконно и преведени на взискателите по изпълнително дело, въпреки, че повече от две години те не са искали извършване на изпълнителни действия и делото е следвало да бъде прекратено. Сочи, че от м.август 2015 година до февруари 2020 година Х. се променил в негативен план – породили се силни, трайни и негативни изживявания, чувства емоции и състояния като цяло на притеснение и безпокойство, напрегнатост, тревожност, нервност и страх психо-емоционален стрес, яд и плач, както и състояние на нежелание за живот и обмисляне на начин, по който да сложи край на живота си. Х. се страхувал от това, че щом по този незаконен начин държавен съдия-изпълнител може да отнеме това обезщетение от него, той може да постъпи така с всяко негово вземане в бъдеще. Счита, че тези негативни изживявания, емоции чувства и състояния са в резултат на поведението на съдия-изпълнител от РС-Търговище, който в противоречие на закона извърши налагане на запор и изпълнителни действия по принудителното отнемане на обезщетението от 4000 лева, присъдено на Х. по силата на съдебно решение по делото № 13112/14 г.  на Върховен административен съд. Посочва още, че Х. имал силно развито чувство за законност и справедливост и всяко незаконно действие и несправедливост понася трудно. Изтъква, още, че преди 2015 г. бил весел, жизнерадостен човек и никога не е мислил да слага край на живота си, въпреки доживотната присъда. Това, че изтърпява присъда доживотен затвор без замяна бил приел и това според свидетеля не влияело по никакъв начин на психическото му състояние. Отделно от това той изповядвал философия, по която възприема, че нещата са такива каквито са и в условията на затвора ги приемал като нещо, през което трябва да мине.

Свидетелят К.Р. сочи, че познава Х. от 2000-2001 година от Затвора–Варна. През различни периоди били заедно, обитавали едно килийно помещение във Варна, Плевен и по делегация в Затвора - София. Знае, че е водил дело за битовите условия в затвора и му е присъдено обезщетение. Ищецът му е споделял, че има проблеми и дело по повод запорни съобщения и изплащане на присъдени суми от ДСИ и не може да използва парите си. Сочи, че в затвора нямат издръжка и с оглед техния статут нямат право на работа, поради което се налага да молят техни близки да ги издържат. Оплаквал се, че има пари, а не може да ги използва, съгласно нуждите си. Твърди, че след като не му изплатили обезщетението той се чувствал мизерно, обезверен, безсилен, безпомощен, тъй като тези действия не са от криминално проявено лице, а от хора облечени във власт.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с искови претенции по чл. 49, вр. 45 и чл. 86  от ЗЗД, предявени от Х.А.Х., ЕГН **********,***, против Министерство на правосъдието на Република България, ул. „***“ № *, град София – 1040,  за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 4 000 лева, присъдено обезщетение по адм. д. № 1092/ 2013 година на АдмС – Плевен и решение по адм.д. № 13112/ 2014 година на ВАС,ІІІ-то отделение, ведно със законната лихва от 18.11.2013 година до окончателното плащане, както и неимуществени вреди в размер на 996 000 лева за периода 07.08.2015 година до 16.02.2020 година, изразяващи се в липса на желание за живот, притеснение, яд, нерви, безпокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес, ведно със законната лихва от 07.08.2015 година до датата на плащане на присъдената сума.

За да се ангажира отговорността но работодателя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи наличие на виновно причинена вреда от лицето, на което е възложил някаква работа, при или по повод изпълнението на тази работа. В конкретния случай с оглед изложените в исковата молба обстоятелства следва да се установи дали е налице виновно противоправно поведение от страна на ДСИ при РС – Търговище по изпълнително дело № 28/ 2012 година по описа на СИС при РС Търговище, изразяващо се в извършване на изпълнителни действия – налагане на запори и принудително отнемане на присъденото му обезщетение по адм. дело № 1092/ 2013 година на АС – Плевен и адм. дело № 13112/ 2014 година на ВАС в размер на 4 000 лева, въпреки настъпила „пермпция“ поради това, че от 14.02.2012 година до 14.02.2014 година взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по изпълнително дело № 2012353040028 по описа на СИС при РС – Търговище.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Съгласно т.10 от ТР №2/ 26.06.2015 г. по ТД № 2/ 2013 година на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона.

В конкретния случай от приложеното изпълнително дело № 2012353040028 по описа на СИС при РС – Търговище се установява, че на 14.10.2013 година Н. Т., взискател по делото, е подала молба за бъде изискана справка за имуществото на длъжника.

С молба от 19.03.2015 година взискателките по делото са поискали да бъде извършена справка за присъдени обезщетения на Х.Х. и за налични банкови сметки, по които са преведени. На 14.05.2015 година е подадена нова молба от взискателя Т. в този смисъл.

Във връзка с направените искания ДСИ е правил справки и налагал запори на вземанията на длъжника.

На 07.08.2015 година е подадена молба от взискателката за налагане на запор върху вземанията на длъжника в затвора Ловеч.

Сумата предмет на настоящото производство е платена на взискателите от ДСИ на 08.07.2016 година.

Предвид изложеното в конкретния случай настоящият състав, счита, че не се установява настъпила „перемпция“ по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ТЗ, поради което ДСИ е изплатил сумата, предмет на настоящото производство по висящ изпълнителен процес. При това положение съдът не може да приеме, че е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД по отношение на ДСИ по изпълнително дело № 2012353040028 по описа на СИС при РС – Търговище.

При това положение след като липсват доказателства за наличност на виновно поведение от страна на лицето, на което е възложената работата от изпълнението, на която са твърдените вреди, то липсват и основания за отговорност по чл. 49 от ЗЗД за лицето, което е възложило работата в случая Министерство на правосъдието – София.

В този смисъл предявените от Х.А.Х., ЕГН **********,***, против Министерство на правосъдието на Република България, ул. „***“ № *, град София – 1040,  искови претенции по чл. 49, вр. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 4 000 лева, присъдено обезщетение по адм. д. № 1092/ 2013 година на АдмС – Плевен и решение по адм.д. № 13112/ 2014 година на ВАС,ІІІ-то отделение, ведно със законната лихва от 18.11.2013 година до окончателното плащане, както и неимуществени вреди в размер на 996 000 лева за периода 07.08.2015 година до 16.02.2020 година, изразяващи се в липса на желание за живот, притеснение, яд, нерви, безпокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид акцесорния си характер, предвид изхода от главния иск неоснователен и недоказан се явява и искът по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва от 07.08.2015 година до датата на плащане на присъдената сума, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на процеса ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.А.Х., ЕГН **********,***, на основание  чл. 49, вр. 45 и чл. 86  от ЗЗД, против Министерство на правосъдието на Република България, ул. „***“ № *, град София – 1040,  искове за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, присъдено обезщетение по адм. д. № 1092/ 2013 година на АдмС – Плевен и решение по адм.д. № 13112/ 2014 година на ВАС,ІІІ-то отделение, ведно със законната лихва от 18.11.2013 година до окончателното плащане, както и неимуществени вреди в размер на 996 000 (деветстотин деветдесет и шест хиляди) лева за периода 07.08.2015 година до 16.02.2020 година, изразяващи се в липса на желание за живот, притеснение, яд, нерви, безпокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес, ведно със законната лихва от 07.08.2015 година до датата на плащане на присъдената сума, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Х.А.Х., с горните данни, да заплати на Министерство на правосъдието на Република България, с горните данни, съдебно – деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред АС – Велико Търново в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено ведно с мотивите.

 

                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: