Р
Е Ш Е Н И Е
№
…
Гр.
Враца, 26.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно
заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря
Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 34 по описа на ВРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск
за причинени неимуществени вреди с правно основание по чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД. В условията на евентуалност е приет
за разглеждане иск по чл. 50 вр. чл. 52 ЗЗД.
Производството е
образувано по постъпила искова молба от И.А.П. против „Тролейбусен транспорт -
Враца“ ЕООД. Ищцата твърди, че на 22.04.2019 г. около обяд, на път за дома
си, се качила от спирка пл. “Софроний Врачански“ /пл.“Б.“/ на транспортно
средство- тролейбус, с намерение да слезе на спирката в кв. „М“, който маршрут
е обичаен и редовно ползван от нея. Сочи, че пътувала сама, като седнала в
тролея на седалка от дясно на вратата по посока качване, която е разположена с
гръб към прозореца и лице към пътеката между останалите седалки, разположени в
два реда. Твърди, че докато търсела билета си в чантата, за да го перфорира,
превозното средство внезапно и изненадващо за нея спряло, преди да е стигнал на
спирка „Суми“. В резултат от това рязко спиране, тя се блъснала в облегалката
на седалката от дясната й страна и паднала на пода, без да има възможност да се
предпази. Изпитала силна болка в областта на гърдите, прималяло й, но не
изгубила съзнание. Бил подаден сигнал на тел. 112, като в резултат била
изпратена линейка, която я изчакала на спирката на болницата с екип на ЦСМП,
който при прегледа установил обективното й състояние: болка в гръден кош в дясно,
усилваща се при дишане, палпаторна болка по скапуларна линия в дясно; пулс - 90
удара в мин. и кръвно налягане 160/90. Сочи, че била транспортирана до Спешно
приемно отделение на МБАЛ гр. В.. Там била посетена от шофьора на тролея /М.И.,
на
Ответникът оспорва
предявения иск. Счита, че в случая не се установява виновно поведение на
служител на „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД. На следващо място сочи, че не
се установява наличие на причинна връзка между настъпилите вредни последици и
противоправно поведение от страна на служител на ответника. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложен по делото фиш за спешна медицинска помощ гр.В., на 22.04.2019 г. била
повикана спешна медицинска помощ за пациента И.А.П.. Според анамнезата на
медицинския фиш, пацинтката е паднала в тролей и си е ударила гръдния кош на друга седалка –облегалка, като
от клиничния преглед се установило, че пациентката се оплаква от болки в
гръдния кош в дясно, усилващи се при дишане.
На същата
дата – 22.04.2019 г. бил изготвен лист за преглед на пациента И.П. в КДБ/СО, в
който била поставена основна диагноза –контузия на гръдния кош. Било отразено,
че при рязко спиране на тролея, пацинката се е ударила в областта на гръдния
кош, като обективното състояние на жената се изразявало в болки в областта на
гръдния кош вдясно. Извършена й била рантгенография на ребра - едностранно.
Съгласно
резултата от 23.04.2019 г. на рентгенологичното изследване на ищцата в
Отделение по образна диагностика на МБАЛ „Христо Ботев” АД Враца, П. имала:
ро-данни за фактури на VIII и IX десни
ребра по скапуларна линия. Суспектна фрактура на X
дясно ребро
по скапуларна линия.
Установява
се, че на 15.07.2019 г. в „Комплексен онкологичен център Враца“ ЕООД, Отделение
„Образна диагностика”, на И.П. било извършено образно изследване, според което жената
имала: бронхитис хроника; състояние след фрактури на шесто, седмо, осмо и
девето десни ребра дорзално; ССС-норма.
На 13.08.2019 г. и
на 20.11.2019 г. в „Комплексен
онкологичен център Враца“ ЕООД, Отделение „Образна диагностика”, на И.П. било извършено
изследване: КАТ на гръден кош с поставяне на абокат и контраст. Според заключението на първото изследване, на ищцата
било препоръчано динамично проследяване на посочените абдоминални лимфонодули, поради налична прогресия при тях. Според
заключението на изследването от 20.11.2019 г., били констатирани КТ данни за набелязана прогресия на
вторичните изменения на нивото на белодробен паренхим и
ретроперитонеални л.в.
Съгласно
заключението на назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че от приложената
медицинска документация на П. е видно, че същата е получила счупване на четири ребра в дясно по една линия в следствие на инцидента. Посочено
е, че тези увреждания
са й причинили трайно
затруднение на движенията на снагата /респ. дихателните екскурзии на гръдния кош/. Вещото лице е констатирало, че оздравителният период е от порядъка на 2-3 месеца при липса на
усложнение. Със заключението е дадена
благоприятна прогноза за оздравяване. Според експертното заключение посоченото състояние /повишено кръвно
налягане, ускорен
пулс и фрактура на 4 ребра/,
описано в медицинската документация, е
последица от инцидента на 22.04.2019 г.
Изрично е посочено, че няма причинна връзка между
описания хроничен бронхит и травматичното увреждане
на гръдния кош, тъй
като според определението на Световната Здравна Организация (СЗО) за хроничен бронхит може да се говори тогава, когато при
дадения пациент през две последователни години в продължение на най-малко 3
месеца на годината е била налице кашлица с
експекторация - продуктивна кашлица. В съдебно
заседание, проведено на
22.07.2020 г., вещото лице уточнява,
че лечението
за фрактура на ребра е консервативно - първо - ограничаване на движенията на пациента, натоварвания, които водят до
по-чести увеличения на движенията на ребрата в гръдния кош, които се засилват
при натоварване и второ – с
болкоуспокояващи, като в случая на пациентката, с оглед придружаващо заболяване, няма проблем да взема болкоуспокояващи. Според вещото лице в момента
на травмата болният отделя адреналин, от което се учестява пулсът, повлиява се кръвното налягане, болките се притъпяват, но
когато човек се успокои, болката вече се усеща по-силно.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Р. Г. /кондуктор при
„Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД/, В. Ц. /сестра на ищцата/, М.И. /ватман в
„Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД/.
В показанията си свид. Р.
Г. заявява, че в деня на настъпване на инцидента с ищцата пътувала като пътник
в тролейбуса, а не като контрольор, каквато длъжност изпълнявала при ответното
дружество. Свидетелства, че се качила в тролейбуса на спирката на площад
Благоев, в посока болницата, и към този
момент ищцата стояла права до стълба, който е до вратата. Свидетелката твърди,
че в момента, в който усетила трус - след рязко спиране на тролея, първо се
хванала, за да задържа себе си и в момента, в който се обърнала видяла, че
ищцата е паднала на пода. Г. поддържа, че са помогнали на ищцата да стане и свидетелката
я е попитала дали иска да й извика бърза помощ, при което ищцата се съгласила.
Според свидетелката, състоянието на ищцата било адекватно, без изражение на
болка и след като пристигнала линейката, медиците я чакали на спирката.
От показанията на свидетеля
М. И. – ватман при ответното дружество, се установява, че бил спрял на спирката
на площад „Благоев“, като при тръгване на тролейбуса /с начална скорост/ пред
него имало автомобил, който спрял внезапно, за да мине пешеходец на пешеходната
пътека, при което свидетелят, за да не го удари, също спрял тролейбуса, при
което отзад се чуло, че става суматоха. И. поддържа, че станал, обърнал се и
видял, че жената била паднала на задните си части на пода на тролея, след което
неговата колежка Р. - „контрольор“ й помогнала да стане. И. твърди, че след
това потеглил с тролейбуса, защото жената нямала никакви видими белези – плач,
рев, шум и така стигнали до спирката на болницата. Там ги чакала бърза помощ, тъй
като Р. Г. се била обадила на тел. 112. Свидетелят твърди, че лекарите поели
ищцата, след като същата слязла по стълбите, след което творил вратите на
превозното средство и потеглил. Споделя, че се поинтересувал от състоянието на
жената, като след като оставил тролейбуса в депото, взел си личната кола и
отишъл в болницата в деня на инцидента. Там го посрещнали медиците и му казали,
че тази жена постоянно ги посещавала за такива някакви оплаквания. Илиев
твърди, че изчакал жената да излезе, попитал я за състоянието й, а тя му отговорила,
че е имала натъртвания на различни места по нея. Предложил й да я закара до
мястото, където е тръгнала и той я закарал на пазара. Попитал я има ли нужда от
лекарства, за да й даде пари, но тя отказала. Свидетелят споделя, че разбрал,
че ищцата била на страничната седалка, а оборудването в салона на този модел
тролей е следното: нямало ръкохватки на
седалките, но на страничната седалка, на която е седяла жената, имало
подлакътник - ограничител, на който може да постави ръката си - това е от
страната към вратата, от другата страна на седалката - от към другата седалка – нямало подлакътник;
нямало колани или други обезопасителни елементи.
В показанията си свидетелката В. Ц. – сестра
на ищцата, твърди, че получила обаждане от сестра си между 12:30-13:00 часа на
22.04.2019 г. Била притеснена, плачела и тогава свидетелката разбрала за
случая. Свидетелката твърди, че ищцата й е споделила, че е седяла или ставала,
за да си перфорира билета и тролеят внезапно е спрял, при което паднала на
дясната си страна, ударила си ръката, поради което целият гръбначен стълб я
болял, не могла да стане, поради което са й помогнали хора. Ц. заявява, че след
обаждане на тел 112 пристигнала бърза помощ и след като тролеят спрял на болницата, била придружена до бърза
помощ. Свидетелката споделя, че през ден или всеки ден е пътувала до дома
ищцата от лозето, където живеела, тъй като сестра й била в безпомощно
състояние, не можела да стане от леглото, болял я гърбът, ръката и всички
стави. Ц. поддържа, че е закупувала различни обезболяващи за сестра си. И.П.
правела една - две крачки и спирала поради липса на сили. Слагала й подлога.
Сутрин ядяла по няколко лъжици, нямала апетит, нямала сили, често плачела и
това състояние продължило близо месец, след което тя започнала постепенно да се
възстановява, като периодът на възстановяване бил до около есента на
Съдът кредитира
показанията и на тримата разпитани свидетели при отчитане на вероятната им
заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК.
При
така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск по
чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД:
Съдът намира, че с исковата молба се
претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД с оглед изложените твърдения,
че вредите са настъпили в резултат на противоправното действие на служител при ответника, натоварен с функцията по превоз на
пътници с тролейбус, при изпълнение на възложената му работа.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 49 ЗЗД, е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени
вреди от лице, на което е възложена работа. При тази отговорност възложителят
отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на
причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност
на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона е
необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи
изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа. За да носи възложителят
на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е вредите да са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази отговорност е
гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия /в този смисъл Постановление № 7 от 30.XII.1959 г. и
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС/.
Фактическият
състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди,
причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са
причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4.
прекият причинител да има вина за причинените вреди.
Възложителят
на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и
служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се
касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при
или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо да се
персонифицира прекият причинител на увреждането – работник или служител на
работодателя. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите правила за
извършване на възложената работа – от значение е, че е действал при или по
повод възложената работа, има вина на работника, а вина на възложителя не се
изисква.
В конкретния
случай се установява първият елемент от фактическия състав на спорното
материално право, а именно - противоправно причиняване на вреди на ищцата.
Установи се от събраните по делото свидетелски показания на свид. Г. /пътуваща
в тролейбуса/ и свид. И. /шофьор на превозното средство/, че непосредствено
след затварянето на вратите и потеглянето на тролейбуса от спирка „Благоев“,
превозното средство е спряло, като според Г. спирането е било рязко, според свид. Илиев то е било внезапно и се наложило поради спиране на
движещ се пред управляваното от него превозното средство автомобил. При всички
положения обаче съдът приема, че спирането е било от такова естество, че да
причини падането на ищцата И.П. на пода на тролейбуса – в този смисъл са
показанията и на тримата разпитани свидетели. С внезапното и рязко спиране на
превозното средство, съдът приема, че водачът на тролейбуса е нарушил
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 132, т. 2 от Закона за
движение по пътищата. Според посочените разпоредби, всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко; при превозване на пътници
водачът е длъжен преди потегляне и по
време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване.
Рязкото спиране, макар и с начална скорост, както твърди водачът на тролейбуса,
съдът приема, че се е наложило поради липсата на достатъчно разстояние от
движещия се пред него автомобил, като целта на водача е била да избегне ПТП. С
това обаче същият не е спазил общото изискване с поведението си да не поставя в
опасност здравето на пътниците и да осигури всички условия за безопасното им
превозване.
Заради
внезапното спиране се установи, че ищцата е паднала, вследствие на което е
получила увреждане на здравето – счупване на 4 ребра в дясно по една линия /в
този смисъл приетото по делото заключение на СМЕ, приетите писмени медицински
документи, както и показанията на свидетелката В. Ц../. Нарушението или
неизпълнението на задълженията на длъжностното лице от превозното дружество за
осигуряване на необходимите условия за безопасно пътуване на пътника, е това
противоправно действие, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
С оглед всички събрани писмени и гласни доказателства, съдът намира че е
доказано наличието на противоправно поведение на водача на
тролейбуса да осигури безопасността на пътниците, настъпила вреда по отношение на
ищцата и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
Установиха
се по делото и вторият и третият елемент от фактическия състав на спорното
материално право, а именно, че вредите са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, както и че вредите са
причинени при изпълнението на работата, възложена от ответника. В този смисъл
са неоснователни възраженията на ответника, че не е установена собствеността на
превозното средство, както и качеството на ответника на възложител на работа.
От показанията на свидетеля Милен Илиев се установява, че същият работи в
ответното дружество „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД от 31 години, както и
че във връзка с изпълняваната от него работа превозва пътници като шофьор на
тролейбус, каквато работа е изпълнявал и към момента на настъпване на
инцидента. Въпросът, касаещ собствеността на тролейбуса, е ирелевантен при
предявен иск по чл. 49 ЗДД. Този въпрос е от значение при предявен иск по чл.
50 ЗЗД, при който отговорността за причинените вреди се носи солидарно от
собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира.
Вината на
прекия причинител за причинените вреди се предполага до доказване на противното
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. В случая ответникът не проведе насрещно доказване, с което
да обори предвидената в закона презумпция, поради което се явява доказан и последният
елемент от фактическия състав на материалното право.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на
предявения иск са доказани по делото.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетение,
което следва да бъде присъдено на ищцата съобразно критерия по чл. 52 ЗЗД:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида,
характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. В този смисъл е Решение
№ 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК.
Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера,
степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки
и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото
и психическо състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и
адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Това предполага
отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически,
които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
За определяне на справедливия размер на
обезщетение съдът съобрази, че се касае до физическа травма, свързана със
счупване на 4 ребра, причинили трайно затруднение на движението на снагата /респ. дихателните екскурзии на гръдния кош/
и продължителност на оздравителния период на това нараняване около два-три месеца
/заключение по СМЕ/. Следва да се вземат предвид освен това силната болка, която
е изпитвала ищцата в първите дни след нараняването, невъзможността да се
обслужва самостоятелно в продължение на около месец, депресивното състояние, в
което е изпаднала, продължаващата болка и понастоящем /в този смисъл
показанията на свидетелката В. Ц./.
От друга страна, съдът следва да съобрази, че
не всички твърдени от ищцата вреди са вследствие на процесния инцидент.
Установи се, че И.П. е имала редица придружаващи заболявания преди инцидента
/приетата по делото медицинска документация/, като по отношение на заболяването
бронхит, за което също се твърди, че е вследствие произшествието, категорично
се установи, че не е в причинна връзка с травматичното увреждане на гръдния
кош, настъпило вследствие падането в тролейбуса /заключение на СМЕ/. Следва да
бъде отчетена и благоприятната прогноза за възстановяване, констатирана от
вещото лице.
Съвкупната
преценка на всички тези обстоятелства води до извода, че справедливото обезщетение
за причинените на ищцата неимуществени
вреди е в размера на сумата от 5000 лева. Така определеният
размер съответства на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и би репарирал адекватно и в най-пълна степен търпените от ищцата неимуществени вреди /физически, емоционален и психически дискомфорт/ с оглед на продължителността им, остатъчните проявления на увреждането и
създадените за ищцата
неудобства от полученото увреждане, като се отчита и икономическата обстановка в страната към момента на злополуката през 2019 г., в т.ч. стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности на населението. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от
деня на увреждането. Искът до пълния предявен размер от 10 000
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради основателност на
предявения главен иск, не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 50 ЗЗД.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, право на разноски възниква и за двете страни.
На основание чл. 38, ал.2 във
връзка с 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат М.И.М. сумата от 415,00 лева съобразно уважената
част от иска, представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер
съобразно чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата И.П. следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество
„Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД сумата от 415,00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Враца, дължимите в производството такси и
разноски пропорционално на уважената част от иска, а именно сумата от 309,80
лева, от който 200,00 лева държавна такса и 109,80 лева заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Водим
от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на И.А.П., ЕГН: ********** сумата от 5000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени
болки и страдания вследствие на травматично увреждане, причинено на 22.04.2019
г. в транспортно средство – тролейбус в гр. В., управлявано от лице при
изпълнение на работата му, възложена от ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.04.2019 г. до
погасяването й, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до пълния предявен размер от 10 000 /десет хиляди/ лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.
38, ал.2 във връзка с 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на М.И.М. ***, к. 2
сумата от 415,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие на ищцата по делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.А.П., ЕГН: ********** да заплати на „Тролейбусен транспорт
– Враца“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 415,00 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Тролейбусен
транспорт – Враца“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд гр. Враца, сумата от 309,80
лева, представляваща дължимите в производството такси и разноски
пропорционално на уважената част от иска.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: