Решение по дело №1134/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260039

гр. Несебър, 16.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 1134 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

От ищеца „В.и к.” ЕАД срещу ответника Д.Б. са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 158,70 лв. – главница, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 27,82 лв. – лихва върху главницата за периода 26.11.2017г. – 23.06.2020г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 25.03.2017г. – 24.09.2019г. до имот в к. к. „Слънчев бряг – запад“, „Р.С.“, вх. *, ет. 9, ап. * **, аб. № *****. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения възлизат на 158,70 лв., като за тези суми от ищеца са издадени 3 бр. фактури в периода 25.10.2017г. – 28.10.2019г. Посочено е, че сумите е следвало да бъдат заплатени в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура, като в посочените срокове не са постъпили плащания. На това основание се отправя претенция и за присъждане на лихва за забава. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника Д.Б. е депозиран отговор, с който исковете се оспорват. Твърди се, че обектът не е ползван, а отчетено количество вода касае течове по общия водопровод. От съда се иска да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 9 – л. 12 от делото) се установява, че ответникът Д.Б. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *****по кадастралната карта на к. к. „Слънчев бряг“, представляващ апартамент № ***, на трети жилищен етаж в секция * от комплекс „Р.С.“. Видно от фактура № ********** от 25.10.2017г., фактура № ********** от 27.05.2019г. и фактура № ********** от 28.10.2019г.  (на л. 18 – л. 20 от първоначално образуваното гр.д. № 280/2020г. по описа на Районен съд Средец) за посочения апартамент била открита партида с аб. № ***** към „В.и к.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 9 от първоначално образуваното гр.д. № 280/2020г. по описа на Районен съд Средец) е видно, че на монтирания в имота на Д.Б. водомер са правени отчитания за периодите 25.03.2017г. – 25.09.2017г., 18.10.2018г. – 22.04.2019г. и 23.04.2019г. – 24.09.2019г. При всички отчитания водомерът е „видян“, като при първото старото показание е било 310 куб. метра, а новото – 348 куб. м., при второто отчитане старото показание е било 348 куб. метра, а новото – 349 куб. метра, а при третото – старото показание е било 349 куб. м., а новото – 370 куб. м. За първия период било начислено и количество от разпределение – 2,07 куб. м., а за последния – 0,65 куб. метра (въз основа на справка от централен водомер в сградата на л. 8 от първоначално образуваното гр.д. № 280/2020г. по описа на Районен съд Средец).

Видно от Решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2017г. била 1,14 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,21 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,54 лв. на куб. м. Към 2019г. тези цени били в следните размери: 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване (Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР).  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга

От фактическа страна по делото се установява, че до обект самостоятелен обект с идентификатор *****по кадастралната карта на к. к. „Слънчев бряг“, представляващ апартамент № ***, на трети жилищен етаж в секция * от комплекс „Р.С.“, с аб. № *****, за процесния период (25.03.2017г. – 24.09.2019г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на фактурата не е оспорено по делото, поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода.

Съдът намира за неоснователно оспорването относно отразеното във фактурите потребено количество вода. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Не се установиха по делото твърденията на особения представител на ответника, че става въпрос за авария, която е довела до отчитане на по-високо количество вода от реално потребеното.

Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени от ответника. Отчитането е извършено лично инспектор В.Ж.(която е отразила в карнета, че водомерът е видян), очевидно е бил наличен достъп до водомера, като с оглед сезонния характер на обекта е спазено изискването за отчитане за период от около 6 месеца.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника са начислени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на задълженията му възлиза общо на 158,70 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от 158,70 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – за периода 26.11.2017г. – 23.06.2020г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 24.11.2017г., 26.06.2019г. и 27.11.2019г., поради което ответникът действително е изпаднал в забава още към 26.11.2017г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 27,82 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените и поискани от ищеца разноски в исковото производство е 500 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Д.Б., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, к. к. Слънчев Бряг к-с Р.С., вх. *, ет. *, ап. ***, БУЛСТАТ: ******, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сграда „******”, ет. *, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 158,70 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 25.10.2017г., фактура № ********** от 27.05.2019г. и фактура № ********** от 28.10.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, представляващ апартамент № ***, на трети жилищен етаж в секция * от комплекс „Р.С.“, с аб. № *****, с отчетен период 25.03.2017г. – 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 27,82 лв. – лихва върху главницата за периода 26.11.2017г. – 23.06.2020г.

ОСЪЖДА Д.Б., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, к. к. Слънчев Бряг к-с Р.С., вх. *, ет. *, ап. ***, БУЛСТАТ: ******, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сграда „******”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 500 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

БАНКОВА СМЕТКА, *** сума:

ЦКБ – клона Бургас, IBAN: ***, BIC: ***о пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: