Р Е Ш Е Н И Е
№…….…./26.03.2020.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети март две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13838 по
описа за 2019 година на
Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ЗАД „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** против В.В.П., ЕГН ********** ***,
Вилна зона, ул. „13-та” № 20А за приемане за установено по
отношение на ответника съществуване на вземане за сумата 4756,10лева представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, полица №
22113000888957, нанесени имуществени вреди на л.а. «Форд фокус» рег. № В
7185 РН, вследствие на виновно причинено от длъжника пътно- транспортно
произшествие, настъпило на 23.02.2014г. в гр. Варна, при управление на л.а.
«БМВ» рег. № СА 6112 ТМ, след което виновният водач е напуснал произшествието,
за което вземане е издаде заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9189/2019г. по
описа на ВРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 18.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422,ал.1 вр. чл. 274, ал.1 КЗ/отм./
В исковата си молба ищецът ЗАД „Лев
инс“ твърди, че на 23.02.2014г,,
е реализирано пътнотранспортно произшествие, с участието
на лек автомобил “БМВ“, рег. №СА6112ТМ,
управляван от В.В.П. и лек автомобил “Форд Фокус”, рег. № В
8175 РН. Твърди се, че произшествието е възникнало в резултат на
поведението на ответника, който
управлявайки автомобила си по бул.“Христо Смирненски“ на входа на Военна болница се е завъртял на
пътната настила, блъскайки л.а. “Форд
Фокус”, рег. № В 8175 РН, собственост на Димитър Матеев и нанасяйки вреди на
автомобила.
Навежда се, че ответникът
е напуснал местопроизшествието се е отклонил от проверка за алкохол. Излага, че по НОХД №6618/2016г. по описа на ВРС, 13 с-в ответникът е
признат за виновен за извършеното деяние, като в одобреното споразумение
изрично е отразено, че е напуснал местопроизшествието. Навежда се, че
отговорността на ответника е била застрахована по сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№22113000888957, валидна към дата на застрахователното събитие. Сочи, че на
собственика на увредения автомобил е заплатено обезщетение в размер на сумата
от 4736,10 лева, както и са понесени ликвидационни разноски в размер на 20
лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковата претенция. Не оспорва, че е участвал в
произшествието, но възразява да се отклонил от проверка за алкохол. Излага,
че в резултат на произшествието е
получил травматични увреждания, което е наложило да напусне мястото на инцидента
инцидента. Оспорва по отношение на него да е предприета такава проверка, от
която да се е отклонил. Не оспорва в полза на собственика на увредения
автомобил да е изплатено процесното обезщетение. Въз основа на изложеното
настоява за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В съдебно
заседание ищцовият застраховател ЗАД „Лев
инс“ не изпраща представител. С нарочна молба поддържа така
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява
се от адв. Х., който поддържа становище за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че между „Лев Инс“ АД и „Иберотранс” ЕООД е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за
лек автомобил “БМВ“, рег. №СА6112ТМ, валидна към 23.02.2014г.
От приложеното на л. 7 от делото, Протокол за ПТП № 487/23.02.2014г., е видно, че на същата дата, ответникът В. Ваилев П., управлявайки лек автомобил “БМВ“, рег. №СА6112ТМ по бул. Хр. Смирненски в гр.Варна до входа
на военна болница се е завъртял на пътната настила, блъскайки л.а. “Форд Фокус”, рег. № В 8175 РН, собственост на Димитър
Матеев.
По
делото е прието за ненуждаещо се от доказване, с оглед задължението на съда, разглеждащ гражданските последици от деянието да вземе предвид предвид постановената
срещу делинквета присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда,
че 23.02.2014 год. в гр. Варна, В.В.П. при управление на лек автомобил „БМВ“ с ДК № СА 61 12 ТМ, е причинил пътно транспортно произшествие и е избягал от местопроизшествието, на осн.чл. 146, ал.1, т. 4 чл. 300 ГПК. Тъй като в производството
ответникът не е оспорил, а напротив изрично е признал размера на вредите и
изплащането им на увреденото лице, по делото не е назначена ССчЕ за
установяване на тези обстоятелства, съответно те следва да се считат за
безспорни.
До ответника е изпратена регресна покана
на 19.07.2018г., с която г-н
П.. е поканен да
възстанови на ищеца изплатеното от дружеството застрахователно обезщетение в
размер на 4756,10 лева, включващо и ликвидационни разноски, в срок
от десет дни от получаване на писмото. По делото липсват данни кога поканата е
получена от ответника, но следва да се приеме, че това е станало най-късно с получаване на исковата
молба по реда на чл. 131 ГПК.
От приложената на л. 25 от ДП към НОХД 6618/2016г. по описа на ВРС протокол за
вземане на образци за сравнителен материал за изследване от 26.02.2014г.
подписан от ответника В.П. в качеството му на свидетел по образуваното ДП
82/2014г. на пето РУ на МВР, е видно, че същият е отказа да даде материал за урологично
изследване.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.
274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“има право да претендира от застрахования
възстановяване на платеното на увреденото лице обезщетение, заедно с лихвите и
разноските когато последният е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Съобрази предмета на производството, за да се
яви основателна претенцията в тежест на ищцовото дружество е да
установи, при условията на пълно и главно доказване,
че налице имуществено застраховане за управлявания от ответника
автомобил; причинено застрахователното събитие от ответника,както и че последния виновно се е отклонил от проверка за
алкохол и наркотично вещества, както и че застрахователят е заплатил обезщетение
в ползва на увреденото лице в твърдяния размер.
Между страните е безспорно, че управляваният от
ответника автомобил е бил застрахован със застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите”. С
оглед утвърденото от наказателния съд споразумение по НОХД 6618/2016г. и
доколкото факта на напускането на местопроизшествието е част от инкриминираното
деяние, за което е ангажирана наказателната отговорност на ответника за
престъпление по ч.343, ал.3, пр.5,б.“А‘, пр.2 вр. чл. 343, ал.1 б.“Б“, пр. 2 НК, на осн. чл. 300 от ГПК съдът е обвързан да приеме, както че вина за
произшествието носи ответника, така и напускането на местопроизшествието от
делинквента.
Спорният по делото въпрос е отклонил ли се е
ответника от проверка за алкохол.
По приложението на чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. трето КЗ /отм./ са постановени решение № 16/02.02.2011г. по т. д. № 374/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
183/22.11.2010г. по т. д. № 30/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение
№ 113/11.01.2012г. по т.
д. № 741/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. решение № 152/5.11.2014г. по т.д. № 2080/2013г. I т.о, в които е прието, че само фактът на напускане на ПТП не
може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за
алкохол, а поведението и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца
по регресния иск. Само при наличието на предприети мерки за извършване на
проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил,
би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
трето КЗ.
В случая настоящият
състав намира, че е приложения на л. 251
от ДП № 60/2014 ( към НОХД6618/2016 по
описа на ВРС) протокол за вземане на образци за сравнителен
материал за изследване от 26.02.2014г., който носи подписа на ответника с
категоричност може да се приеме за доказан факта за отклонение от проверка за
алкохол. Посоченият документ, като подписан от ответника и съдържащ изявление
за неизгоден за страната факт се ползва с материална доказателствена сила
относно обстоятелството, че ответникът се отказал да даде материал за урологично
изследване. Въпреки, че не са релевирани такива доводи, за изчерпателност съдът
отбелязва, че обстоятелството, че отказът да предостави материал за изследване е
деклариран три дни след произшествието не може да тълкува в полза на ответника.
След като самият той е напуснал местопроизшествието виновно, очевидно не е било
възможно да му се вземе проба непосредствено след инцидента. Това е могло да
стане веднага след неговото установяване. Без значение са причините, поради
което ответникът е напуснал произшествието и не е дал проба след ПТП-то. Прочее
изследването на тези причини е недопустимо, тъй като по същество би се стигнало
до опровергаване на вината, като елемент от състава на престъпление, установено с влязъл в сила акт на наказателния съд, тоест
в противоречие с нормата на чл. 300 от ГПК.
Доколкото
размерът на вредата, която ищцовият застраховател е обезщетил не е спорен-
4756, 10 лева и се установява от приложните по делото доказателства, съдът
намира иска за доказан по основание и размер. Тоест претенцията следва да се
уважи в цялост.
С оглед
изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК На осн.чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 120 лева. Предвид размерът на заплатената държавна такса- 95,12
лева, на ищеца се следват общо разноски за исковото производство в размер на
219,12 лева. Разноските в заповедното производство възлизат на 125,12 лева
съобразно удостовереното в заповедта за изпълнение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ЗАД „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** съществува вземане против В.В.П., ЕГН ********** ***,
Вилна зона, ул. „13-та” № 20А за сумата 4756,10лева, представляваща изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение и направени
ликвидационни разноски по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, полица № 22113000888957, нанесени имуществени вреди на л.а. «Форд фокус» рег. № В 7185 РН,
вследствие на виновно причинено от длъжника пътно- транспортно произшествие,
настъпило на 23.02.2014г. в гр. Варна, при управление на л.а. «БМВ» рег. № СА
6112 ТМ, при което водачът е отказал да се подпложи напроверка за алкохол или
наркотични вещества, за което вземане е издаде заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 9189/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 18.04.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422,ал.1
вр. чл. 274, ал.1 КЗ/отм./
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН ********** ***, Вилна зона, ул.
„13-та” № 20А ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***,12 лева,
представляваща сторените в исковото производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 125,12 лева, представляваща сторените заповедното производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: