Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
22.03.2021 г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО …………..........……….…........................……………….….състав
на първи март…..……………………………………… две хиляди
двадесет и първа година
в
публично заседание в
състав :
Председател :
ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… Красимира Николова ..…….………………………………………………….
прокурор …………………………..…..........……...............................................................................
като разгледа докладваното от ........................председателя ……...…............................................
т. дело № 175 ............
по описа за 2018 год.,………………..................……………………………
Т.д. № 175 по описа за
2018 г. на ХОС е образувано по искова молба вх. № 9063/31.10.2018 г., подадена
от „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД с. Долни Богоров, обл. София, с която е предявен
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД против „ Випера Химикал“ ЕООД гр.
Димитровград и „ Випера“ ООД гр. Димитровград
В исковата си молба ищецът твърди, че е бил в трайни
търговски отношения с „ Випера Химикал“ ЕООД гр. Димитровград, при които
извършвал продажба и доставка на
химически и промишлени стоки и суровини и продукти. За доставените стоки били
надлежно издавани фактури, всяка от които платима в срок от 30 дни от издаването
й.
Със споразумение от
23.02.2016 г. между „ Елтон Корпорейшън“
ЕООД и „ Випера Химикал“ ЕООД били
уредени сроковете и начините на плащане на забавените от страна на „Випера
Химикал“ ЕООД задължения по доставки извършени от ищеца в общ размер на 465 296.61 лв. Споразумението било подписано
от Г.З.М., в лично качество, като гарант на „ Випера Химикал“ ЕООД
След подписването на
споразумението търговските отношения между страните продължили, като за периода
от 10.03.2016 г. до 13.09.2017 г. ищецът доставил на ответника „ Випера
Химикал“ ЕООД стоки за общо 589 170.65 лв., за плащането на които
ответникът отново бил в забава.
След проведени разговори
се стигнало до подписване на ново споразумение на 26.03.2018 г., с което „
Випера Химикал“ ЕООД признал съществуването на задължение към ищеца в размер на
696 811,27 лв. и бил уговорен начинът на погасяването му, а именно на 27
месечни вноски, всяка в размер на 25 000 лв. и една последна в размер на
21 811,27 лв. Всяка една от вноските била платима на 10-то число на
съответния месец. В случай на забава,
целият остатък от посочената сума ставал предсрочно изискуем.
Твърди,че ответникът „
Випера Химикал“ ЕООД платил шест вноски за периода от 04.04.2018 г. до
13.08.2018 г. Към датата на подаване на иска – 31.10.2018 г. ответникът „
Випера Химикал“ ЕООД не бил заплатил дължимите седма и осма вноска, поради
което целият непогасен остатък в размер на 546 811,27 лв. станал изискуем.
На 14.08.2018 г. „
Випера Химикал“ ЕООД сключил договор за покупко продажба с „ Випера“ ООД гр.
Димитровград, по силата на който продал на второто дружество собствените си
недвижими имоти, описани в исковата молба. Извършената продажба била
обективирана в нот.акт № 154 от 14.08.2018 г.том III, рег- № 6548 на нотариус
М.Г..
Прехвърлителят „ Випера
Химикал“ ЕООД и приобетателят по сделката „ Випера“ ООД били свързани лица,
т.като управителят и едноличен собственик на капитала на „ Випера Химикал“
ЕООД З.Г.М. бил баща на управителя на
дружеството купувач Г.З.М..Твърди,че с извършената продажба длъжника „ Випера
Химикал“ ЕООД го уврежда като кредитор и ще затрудни или направи невъзможно да
се удовлетвори за вземането си, което има.
Твърди,че знанието за
увреждане е налице и у двете дружества, с оглед съществуващата роднинска връзка
на управителите на двете ответни дружества. Разпоредителната сделка била
извършена след възникването на задължението на
дружеството прехвърлител и след подписване на споразумение между „
Випера Химикал“ ЕООД и ищеца. Наред с
това, видно от представения нотариален акт било,че продавачът не е получил
цената по сделката, което също сочело на увреждане на кредитора. Моли съда да
постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение на „ Елтон
Корпорейшън ЕООД продажбата от „ Випера Химикал“ ЕООД гр. Димитровград на „
Випера“ ООД гр. Димитровград, извършена с нот.акт № 154 от 14.08.2018 г.том
III, рег. № 6548 на нотариус М.Г. на недвижимите имоти, описани подробно в
исковата молба.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците „ Випера Химикал“ ЕООД и „
Випера“ ООД, с който оспорват предявенияиск. Твърдят, че до датата на
сключването на споразумението от 26.03.2018 г. задълженията на „Випера Химикал“
ЕООД били спорни. Едва на 26.03.2018 г. с подписването на споразумението дружеството е признало дължимостта на тези
суми. Твърдят,че сключената сделка по никакъв начин не уврежда кредитора,
т.като процесните имоти през цялото време са били ипотекирани в полза на трети
лица. Пазарната оценка на имотите също винаги била по-ниска по размер на
отпуснатите кредити. Ищецът през цялото време бил хирографарен кредитор на
„Випера Химикал“ ЕООД. С оглед на това
счита,че от самото начало на договорните отношения между ищеца и Випера
Химикал“ ЕООД било ясно, че на практика, доколкото имотите постоянно са били
ипотекирани в полза на трети лица, то ищецът, в качеството си на хирографарен
кредитор, нямало да получи удовлетворение на вземането си, насочвайки
изпълнение върху имотите, предмет на атакуваната сделка. С оглед на това
счита,че сключената на 14.08.2018 г. сделка между „Випера Химикал“ ЕООД и „
Випера“ ООД не уврежда кредитора и липсва правен интерес за ищеца от воденето
на този иск, т.като за ищеца не съществува реална възможност за удовлетворяване
от това имущество, доколкото то винаги е било ипотекирано.
Оспорва знанието за
увреждане на кредитора. Твърди,че управителите на ответните дружества, а и
самият ищец, винаги са били с ясната представа, че предвид учредените ипотеки „
Елтон Корпорейшън“ ЕООД на практика не би могло да се удовлетвори от имотите.
Това обаче не била целта на сделката. Имотите били ипотекирани в полза на трети
лица много преди да започнат търговските отношения с ищеца. Свидетелство за
ясната представа за липса на увреждане било и това,че ищецът първоначално
наложил възбрана върху имотите, а в последствие по тяхно искане възбраната била
вдигната. Именно поради така съзнаваните обстоятелства, за управителите на
ответните дружества никога не било налице съзнание за увреждане на
хирографарния кредитор. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск и да присъди направените по делото разноски.
С допълнителна искова
молба вх. № 1101/01.02.2019 г. ищецът пояснява първоначално подадената искова
молба. Счита за неоснователно твърдението на ответниците, че имотите, т.като са
ипотекирани не биха могли да послужат за удовлетворяване вземането му. Счита,че
дори и ипотекирани в полза на трети лица, ако имотите са собственост на
длъжника, то те са годен обект на принудително изпълнение. Счита за
неоснователно твърдението на ответниците, че наложената възбрана била вдигната,
т.като бил наясно, че не би могъл да постигне удовлетворяване на вземането чрез
насочване на изпълнение върху ипотекираните в полза на трети лица имоти. Направеното
искане за вдигане на наложената възбрана било в изпълнение на постигнатото
споразумение на 26.03.2018 г. и по –конкретно на чл.7 б.“з“ от същото.
Оспорва твърдението на
ответниците, че липсва правен интерес от воденето на настоящия иск. Счита,че
всеки един кредитор може да насочи принудително изпълнение върху ипотекиран
имот. Дали вземането на необезпечения кредитор би било удовлетворено или не,
можело да стане ясно едва в хода на принудителното изпълнение. Вземането на
ищеца било безспорно установено към датата на подписване на споразумението с
„Випера Химикал“ ЕООД и с извършеното разпореждане длъжникът намалил
имуществото си, от което евентуално кредиторът да може да се удовлетвори.
Задълженията на „Випера Химикал“ ЕООД били възникнали много преди да бъде подписано
посоченото споразумение. Безспорно било,
че цената по сделката не е платена, което се установявало, както от
представените доказателства, а и самите ответници не оспорвали, че сумата е
постъпила по сметка в Банка ДСК за погасяване на други задължения. Безспорно
също било и знанието за увреждане.
С допълнителен отговор
вх. № 2037/27.02.2019 г. ответниците правят възражение за недопустимост на
предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, поради липса на правен интерес
и поради нарушаване на чл.3 от ГПК. Оспорват изложеното от ищеца в
допълнителната искова молба. Още преди сключването на споразумението на
26.03.2018 г. бил наложен запор върху банковите сметки на „Випера Химикал“ ЕООД
и възбрана върху собствените на дружеството недвижими имоти и образувано т.д. №
41/2018 г. по описа на ХОС. Именно следствие на това „Випера Химикал“ ЕООД било
принудено да сключи цитираното споразумение. В противен случай за него щели да
настъпят много по-увреждащи последици. Споразумението не било искано и неговите
последици съзнателно не били желани от дружеството ответник. В това се
изразявало липсата на съгласие. Още към момента
на сключване на споразумението. Отделно от това, клаузите по
споразумението били нищожни поради отказ от субективни права. Твърди, че с извършената сделка не са
увредени интересите на кредитора.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. Ж., поддържа предявения иск. Счита, че същият е основателен и
доказан и моли да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание ответниците, чрез пълномощника си адв. Х. оспорват предявения иск по
изложените в отговора и допълнителния отговор съображения. Молят предявения иск
да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят,че между ищеца „ Елтон
Корпорейшън“ ЕООД и „ Випера Химикал“ ЕООД са съществували трайни търговски
отношения, при които ищецът извършвал продажба
и доставка на химически и промишлени стоки и суровини и продукти. За
доставените стоки били надлежно издавани фактури, всяка от които платима в срок
от 30 дни от издаването й. През 2016 г. първият ответник забавил плащането на
задължения по доставки, поради което между тях е постигнато споразумение на
23.02.2016 г. С това споразумение са уредени сроковете и начините на плащане на
забавените от страна на „Випера Химикал“ ЕООД задължения по доставки извършени
от ищеца в общ размер на 465 296.61
лв. Договорен е срокът и начинът на плащане. Споразумението е подписано от Г.З.М.,
в качеството му на управител на „ Випера Химикал“ ЕООД и в лично качество, като гарант за задълженията на дружеството.
Страните не спорят,че
търговските отношения между тях са продължили, като за периода от 10.03.2016 г.
до 13.09.2017 г. ищецът е доставил на ответника „ Випера Химикал“ ЕООД стоки за
общо 589 170.65 лв., за плащането на които ответникът отново изпаднал в
забава.
На 23.03.2018 г. е
подписано ново споразумение, с което „ Випера Химикал“ ЕООД е признал
съществуването на задължение към ищеца в размер на 696 811,27 лв. и е
уговорен начинът на погасяването на това задължение, а именно на 27 месечни
вноски, всяка в размер на 25 000 лв. и една последна в размер на
21 811,27 лв. / споразумението е с нотариална заверка на подписите от
23.03.2018 г.- за ответника „ Випера Химикал“ ЕООД и от 26.03.2018 г. за
ищеца/. Всяка една от вноските е платима на 10-то число на съответния месец. Договорено е, че в случай на забава,
целият остатък от посочената сума ставал предсрочно изискуем. От договорения
размер на задължението първият ответник е платил шест вноски за периода от
04.04.2018 г. до 13.08.2018 г. в общ размер на 150 000 лв. Към датата на
подаване на иска – 31.10.2018 г. ответникът „ Випера Химикал“ ЕООД не е
заплатил дължимите седма и осма вноска, поради което целият непогасен остатък в
размер на 546 811,27 лв. е станал изискуем. Страните са се споразумели и
за вдигане на наложените обезпечителни мерки – възбрани и запори по ч.гр.д. №
23/2018 г. на ХОС и изп.д. № 374/2018 г. по описа на ЧСИ Н.Кавакова, както и за
оттегляне на исковете предявени по т.д. № 41/2018 г. по описа на ХОС / чл.6,7 и 8 от споразумението/. В чл.16 е
посочено, че „Випера Химикал“ ЕООД признава изцяло по основание и по размер
исковете, предявени от „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД по т.д. № 41/2018 г. по описа
на ХОС.
Видно от приложеното по
делото т.д. № 41/2018 г. по описа на ХОС е, че „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД е
предявил против „Випера Химикал“ ЕООД обективно съединени искове за сумата от
588 509,35 лв. главница и 66 246.03 лихва за забава. С Определение №
144 от 20.04.2018 г., постановено по т.д. № 41/2018 г. производството по делото
е прекратено поради оттегляне на предявените искове. Посочено е ,че страните са
постигнали споразумение на 23.03.2018 г., с което „ Випера Химикал“ ЕООД е
признал изцяло съществуващото задължение, предмет на исковете по т.д. № 41/2018
г.
Ответниците оспориха
размера на задължението по споразумението от 23.03.2018 г.
С Определение на съда от 18.11.2019 г.
производството по делото бе спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до
приключване с влязло в сила решение на спора по т.д. № 1496/2019 г. по описа на
СГС, VI-то отделение, 9-ти състав. Определението е
влязло в сила на 20.15.2019 г. С
Определение на съда от 12.11.2020 г. производството по делото е възобновено.
Представено и прието като доказателство по делото
е заверено копие от Решение № 260102 от 05.10.2020 г. на СГС, VI-то отделение, 9-ти състав, постановено по т.д. №
1496 по описа на съда за 2019 г. Решението е влязло в сила на 27.10.2020 г. С
цитираното решение СГС е признал за установено на основание чл.422 ал.1 вр.
чл.415 от ГПК по иска предявен от „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД против „ Випера
Химикал“ ЕООД гр. Димитровград, че „ Випера Химикал“ ЕООД гр. Димитровград
дължи на „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД сумата от 546 811,27 лв.,
представляваща непогасен и изискуем остатък от задължението на „ Випера
Химикал“ ЕООД към „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД по споразумение от 23.03.2018 г. с
нотариална заверка на подписите, извършена на 23.03.2018 г. от Нотариус М.Г.,
рег.№355 на НК, с район на действие – района на РС Димитровград и нотариална
заверка на подписите, извършена на 26.03.2018 г. на нотариус А.М., рег. № 015
на НК, с район на действие- района на Софийски районен съд, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК на 02.10.2018 г. от РС Димитровград по ч.гр.д. № 1521/2018 г.,
ведно със следващата се законна лихва, считано от 01.10.2018 г. до пълното
погасяване на главницата. Съдът е осъдил „ Випера Химикал“ ЕООД да заплати
направените в производството разноски.
На 14.08.2018 г. „
Випера Химикал“ ЕООД сключил договор за покупко продажба с „ Випера“ ООД гр.
Димитровград, по силата на който продал на второто дружество собствените си
недвижими имоти, а именно: 1. УПИ,
находящ се в с. Злато поле, ЕКАТТЕ 31156, Община Димитровград с площ от 3658,12
кв.м., съгласно скица № 876/08.08.2018 г. на Община Димитровград, съставляващ
имот III,
пл.№368 кв.30 по плана на с. Злато поле, одобрен със Заповед № 1005/1989 г. и №
394/2002 г., с трайно предназначение на имота: урбанизирана територия, с начин
на трайно ползване: производствени и складови дейности, ведно с построения в
имота със степен на завършеност до груб строеж 63%, съгласно Удостоверение за
степен на завършеност № 237/06.08.2015 г. на Община Димитровград – цех за
производство на перилни препарати, преустроен от приемателен пункт за зеленчуци
със застроена площ от 285 кв.м., съгласно Разрешение за строеж № 79/20.06.2001
г. на Община Димитровград и по данъчно записване със застроена площ от 278
кв.м., при граници на имота УПИ –II, УПИ – I 163, УПИ- IV и улица; 2.УПИ, находящ
се в с. Злато поле, ЕКАТТЕ 31156, Община Димитровград, бивш стопански двор, с
площ от 1162,82 кв.м.,съгласно скица №878/09.08.2018 г.на Община Димитровград,
с посочена площ съгласно документ за собственост – договор за покупко продажба
на недвижим имот държавна частна собственост по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ от
25.06.2009 г. 1221 кв.м., съставляващ имот I, кв.32 по ПУП на с.
Злато поле, одобрен със Заповед № 1005/1989 г., № 332/1995 г. и № 1075/2006 г.,
с трайно предназначение на имота: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване, при съседи на имота: УПИ II, от изток, запад и юг –
улици, ведно с построените в имота сгради : стол-общежитие със застроена площ от 420 кв.м., с РЗП от 420 кв.м.,ситуирана
като една сграда, ориентирана в посока югозапад- североизток, с подход към
стола чрез бетоново стълбище от югоизток, а към общежитието/стаи за работници/
самостоятелно от източната страна като столът се състои от зала за хранене, кухненски и складови
помещения, а общежитието от пет стаи; автокантар с навес за кантара и обслужваща кантарна сграда, като навеса
за кантара е със застроена площ от 26
кв.м. и застроен обем от 104 куб.м , а обслужваща кантарна сграда, със
застроена площ от 48 кв.м., с подход от вътрешно-площадков път, която сграда е
ситуирана в непосредствена близост до стол-общежитието с обща стена за навеса и
кантара, като обслужващата кантара сграда се състои от три обособени
канцеларии, в т.ч. стая за кантара; 3. УПИ, находящ се в с. Злато поле, ЕКАТТЕ
31156, Община Димитровград, бивш стопански двор, с площ от 1371,39 кв.м.,
съгласно скица № 877/09.08.2018 г. на Община Димитровград, с посочена площ съгласно
документ за собственост – договор за покупко продажба на недвижим имот държавна
частна собственост по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ от 25.06.2009 г. 1644 кв.м, съставляващ
имот I, кв.50
по ПУП на с.Злато поле, одобрен със Заповед № 1005/1989 г. и № 332/1995 г., с
трайно предназначение на имота- урбанизирана територия, с начин на трайно ползване
– ниско застрояване, при съседи на имота - УПИ II и УПИ VIII, от две страни улица,
ведно с построената в имота сграда, както следва: административна
сграда със застроена площ от 79 кв.м. и с РЗП от 79 кв.м., намираща се
отдясно на входа към стопанския двор, срещу столовата, строена за
административни нужди, състояща се от четири стаи и помощно складово помещение
към една от стаите. Извършената продажба е обективирана в нот.акт № 154 от
14.08.2018 г.том III, рег. № 6548,нот.дело № 441/2018 г. на нотариус М.Г., с
рег. №355 на НК, с район на действие-района на РС Димитровград, с номер от
входящия регистър на службата по вписвания 2576/14.08.2018 г., т.8, акт №
112/2018 г., дело № 1202/14.08.2018 г. Продажната цена на имотите е в размер на
280 000 лв., която сума представлява отпуснат банков кредит на купувача „
Випера“ ООД и която сума ще бъде приведена на банка ДСК и употребена за пълното
погасяване на задължения на продавача „ Випера Химикал“ ЕООД.
Представен и приет като
доказателство по делото е нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 155 от
14.08.2018 г., касаеща процесните три недвижими имота.
От извършените актуални
справки по партидата на ответните търговски дружества е видно,че управител на „
Випера Химикал“ ЕООД е З.Г.М., а управител на „ Випера“ ООД е Г.З.М.. Наличието на роднинска връзка между двамата
управители – баща и син, не бе оспорена в производството.
В хода на съдебното
производство, по искане на страните, бе назначена ССЕ, заключението на която
съдът приема като обективно и безпристрастно дадено. Видно от заключението на
ВЛ посочената в споразумението от 23.03.2018 г. сума в размер на
696 811,27 лв. е формирана от
сумата 588 509,35 лв. –главница по фактури, дължими към 06.03.2018 г.,
66 246.03 лв. лихви за забава по тези фактури и 42 055,89 лв. сума за
съдебни и деловодни разноски до 12.03.2018 г. ВЛ е установило осчетоводяване на
платени суми след споразумението на обща стойност 150 000 лв. и неплатен
дължим остатък в размер на 438 509,35 лв. в счетоводството и на двете
дружества. Размерът на неплатения остатък по споразумението, след приспадане на
сумата от 150 000 лв. възлиза на 546 811,27 лв.,без да се има предвид
разпоредбата на чл.5 от споразумението. Неустойката,съгласно чл.5а от
споразумението, е в размер на 128 249,56 лв. Размерът на непогасения
остатък, като се има предвид и чл.5 от споразумението, възлиза на
675 060,83 лв. След 13.08.2018 г. не са установени плащания по
споразумението в счетоводството и на двете страни. Фактурите, описани в
споразумението са осчетоводени и в двете счетоводства. Всички фактури по
споразумението са осчетоводени и отразени в дневниците за покупка на „ Випера
Химикал“ ЕООД и в месечните справки –декларации по ДДС и със стойността на ДДС
по тях дружеството е ползвало данъчен кредит. Всички фактури по споразумението
са осчетоводени и отразени в дневниците за продажби на „ Елтон Корпорейшън“
ЕООД и в месечните справки –декларации по ЗДДС със стойността на ДДС по тях.
Дружеството е начислявало и внасяло ДДС в бюджета, независимо дали са платени
или не фактурите.Всички фактури по споразумението и доставките на стоки по тях
са осчетоводени от получателя „ Випера
Химикал“ ЕООД. Счетоводството на дружеството е водено редовно.
В хода на съдебното
производство, в качество на свидетели бяха разпитани лицата Г.С., А.В. и К.М..
Св.С., който е в близки
приятелски отношения с Г.М. и З.М., знаел от проведени между тях разговори за съществуващите
търговски отношения с „ Елтон Корпорейшън”. На свидетелят му било известно,че
„Випера Химикал” ЕООД имало натрупани задължения към „Елтон корпорейшън” и, че
през месец март 2018 г. било сключено споразумение за изплащане на
задължението. Г.М. споделил,че е
принуден да подпише споразумението. Това споразумение било подписано защото „
Випера Химикал” била в невъзможност да работи, защото имало запорирани сметки,
имоти, имало заведени дела. Според сведетеля Г.М. споделил,че споразумението е
подписано, за издължаване на задължението на „ Випера” към съответната фирма,
за да може да продължи да работи. Коментирано било нееднократно ,че не са имали
намерение да увредят „Елтон Корпорейшън” с прехвърлянето на имотите, т.като
така или иначе тези имоти са били ипотекирани в полза на банката. Според св.С.
създаването на новата фирма е по предложение от страна на другия съдружник,
който можел да подсигури пазари и съответно финанси, но искал гаранции. З.М. бил управител във фирмата, а Г.М. главен технолог. В
момента „ Випера Химикал” ЕООД не извършвала дейност Г.М. работел като технолог
във „ Випера” ООД.
Според показанията на
св. А.В., генерален мениджър в „ Елтон Корпорейшън” ЕООД от 2017 г. търговските взаимоотношения между
„Елтон корпорейшън” и „ Випера Химикал” са стартирали през 2014 г., със значителен стокооборот
между двете фирми. През 2017 г., когато започнал работа при ищеца, вече имало
натрупано голямо задължение на „ Випера Химикал” ЕООД. Във връзка с
изчистването на това задължение с него се свързал Г.М., с когото трябвало да се
срещнат, за да уточнят начина на плащане и разсрочването на тези задължения,
както и бъдещите доставки. Обсъждали няколко варианта и в крайна сметка през м.
март 2018 г. постигнали споразумение. Преди подписването на споразумението били
предприети действия за събиране на задължението по съдебен ред, но след
подписването му, оттеглили иска, т.като дружеството вече се било ангажирало с
изплащане на задължението, в срокове, приемливи и за двете страни. Били
вдигнати и наложените запори и възбрани. При преговорите били постигнати
взаимни отстъпки, станало ясно,че имотите са ипотекирани в полза на банка и
тогава се съгласили да учредят втори по ред залог. Свидетелят твърди,че не
познава З.М. и че всички разговори е водел с Г.М..
Според показанията на
св. К.Т., изпълнителен директор на Ш” Шриада маркет енд дистрибюшън” АД,
фирмата била дистрибутор на продуктите на „ Випера Химикал” ЕООД. От 2002 г.
познавал лично Г.М. и З.М.. Известно му било,че „ Елтон Кропорейшън” е един от
основните доставчици на „ Випера Химикал” ЕООД. Известен му бил и проблема,
възникнал с плащанията на доставките от страна на „ Випера Химикал”. Според св.Т.
подписване на споразумение за плащане на суми от по 25 000 лв. месечно
било нереално, защото „ Випера Химикал”
при оборот от 700 000-800 000
лв. годишно бил в невъзможност да плаща тези суми и това го навеждало на
мисълта,че мотивът не е да се приберат парите, а нещо друго. Нямало смисъл,
според свидетеля, да подписваш споразумение с някого, когато знаеш,че той няма
възможност да го плати. Това най-малко водело до непознаване на контрахента
си.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Същият е
допустим, в каквато насока е произнасянето на съда с определение № 80 от
28.02.2018 г. и следва да бъде разгледан по същество. Още веднъж следва да се
отбележи,че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска с правно
основание чл.135 от ЗЗД, доколкото с извършването на процесната сделка
длъжникът намалява имуществото си, от което кредиторът би могъл да се
удовлетвори. Ирелевантно за преценката на наличието на правен интерес и
допустимост на иска е това,че имотите са били ипотекирани в полза на трето
лице.
За да бъде уважен отменителният
иск по чл.135 от ЗЗД, е необходимо
ищецът да докаже, че е кредитор на ответника и че със сделката, която иска да
бъде обявена за недействителна, същият е увреден. Качеството на кредитор
се определя от наличието на облигационно правоотношения между страните и
съществуването в полза на ищеца на право на вземане, като е без значение
естеството на вземането – дали е парично или непарично. Увреждането на
кредитора трябва да е съпроводено и от знанието на длъжника, че със сключената
от него сделка той уврежда кредитора, а когато сделката е възмездна, подобно
знание трябва да бъде налице и у страната, с която длъжникът е договарял. В трайно възприетата съдебна
практика се счита, че кредиторът е увреден тогава, когато с извършените правни
действия длъжникът намалява платежоспособността си и след намалението
имуществото му ще е недостатъчно, за да задоволи кредитора. Ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, знанието за увреждане се
предполага до доказване на противното. Тази презумпция е в полза на кредитора и
го освобождава от доказване, че длъжникът и третото лице знаят, че увреждат кредитора.
В това производство следва да се прецени само дали дадено правно действие е
относително недействително спрямо кредитора, когато с действията си длъжникът
намалява имуществото си по начин, с който да
осуети
удовлетворяване на вземането на кредитора. С обявяване на правното действие за
недействително спрямо кредитора имуществото се връща в имуществото на длъжника
и кредиторът има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното
производство до размера на вземането си. Именно в това е целта на исковата претенция по чл.
135 ЗЗД – законът предоставя на кредитора процесуално средство да се предпази
от намаляване на длъжниковото имущество и да го приготви за принудително
изпълнение, като върне отново в патримониума на длъжника отчуждените вещи. По
този начин се постига една правна промяна в гражданския оборот, поради което искът по чл.
135, ал. 1 ЗЗД е конститутивен и при уважаването му атакуваното действие се обявява за
недействително, но при условията на относителна недействителност – тя ползва
само кредитора, упражнил правото си да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, като същата има обратно действие –
от момента на извършване на действието.
В процесния случай е налице осъществяване
на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД от обективна и субективна страна.
Събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ безспорно установяват,че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника „ Випера Химикал” ЕООД – длъжник. На първо място между страните няма спор,че между ищеца и първия ответник са съществували трайни търговски отношения, при които ищецът е доставял на ответника стоки. Няма спор и относно това,че през 2016 г. за ответника „ Випера Химикал” ЕООД са възникнали затруднения, в резултат на които той е забавил плащанията към ищеца. Това именно е довело до подписване на споразумението от 23.02.2016 г., което споразумение и наличието на задължение по него, ответниците не оспорват.
Ответниците оспорват
наличието на задължение по споразумението от
23.03.2018 г., с което споразумение ответникът “ Випера Химикал” ЕООД е признал
съществуването на задължение в размер на 696 811.27 лв. Въпреки,че
оспориха това споразумения ответниците не оспориха извършените плащания в изпълнение на задълженията по него
в общ размер на 150 000 лв. за периода 04.04.2018 г. -13.08.2018 г. Т.е
самите действия на ответника „ Випера Химикал” по изпълнение на задълженията по
това споразумение опровергават
твърденията му за липса на задължение
изобщо или за задължение в друг размер по споразумението. След извършеното
плащане, към момента на подаване на исковата молба размерът на задължението
възлиза на 546 811,27 лв.
Съществуването на
вземането в размер на 546 811,27
лв. по споразумението от 23.03.2018 г. е безспорно установено с Решение №
2601/05.10.2020 г. на СГС, VI-то отделение, 9-ти състав, постановено по т.д.№
1496/2016 г. Влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл.422
вр. Чл.415 от ГПК освен, че по безспорен и категоричен начин установява
съществуването на задължението в размер на 546 811,27 лв. по
споразумението от 23.03.2018 г. то и преклудира всички възражения за липса на
задължение по цитираното споразумение, за неговата нищожност поради липса на
съгласие или на нищожност на отделни негови клаузи. Само за пълнота на
изложението и доколкото се поддържат и от втория ответник, следва да се
посочи,че тези възражения са изцяло неоснователни и недоказани. Твърдението,че споразумението е било
подписано , за да няма по-тежки последици за „ Випера Химикал” ЕООД е
неоснователно. Действително към този момент ищецът е предприел действия по
реализиране на вземане към ответника възникнало до момента и действия по
обезпечението на иска, за което е било образувано ч.гр.д. № 2382018 г. по описа
на ХОС за обезпечение на бъдещ иск и т.д. № 41/2019 г. по описа на ХОС,
образувано по подадена от „ Елтон Корпорейшън” ЕООД против „ Випера Химикал”
ЕООД искова молба, с която е предявен иск за сумата от 588 509.35 лв.
главница и 66 246.03 лв. лихва за забава към 12.03.2018 г. Към този момент
ответника длъжник е бил в забава на плащанията и за кредитора са били налице
предпоставки за упражняване правото на иск за удовлетворяване на вземането. С
подписване на споразумението от
23.03.3018 г. първият ответник е признал вземането и поел задължението да
заплаща на разсрочено плащане установената сума, а от своя страна ищецът е поел
задължението да оттегли иска си по образуваното дело и да направи искане за
вдигане на всички наложени запори и възбрани. Ищецът е изпълнил своето
задължение по споразумението, което е било в полза на ответника „ Випера
Химикал” ЕООД, за да може да оперира свободно с наличните средства по банковите
си сметки и да обслужва задълженията си, в т.ч. и задължението си към ищеца.
Ето защо не може да се приеме,че това споразумение е било неизгодно за
ответника „ Випера Химикал” ЕООД. Неоснователно е възражението,че сумата по
него е недължима, доколкото ответника „ Випера Химикал” ЕООД е извършил пет от
договорените плащания за периода 04.04.2018 г.-13.08.2018 г. в общ размер на
150 000 лв.
Наличното задължение е
установено безспорно и в заключението на назначената по делото ССЕ. Видно от
това заключение е,че счетоводството и на двете дружества е водено редовно и
всички фактури, описани в споразумението от 23.03.2018 г. са описани в
счетоводството и на двете дружества. Всички фактури по споразумението са
осчетоводени и
отразени в дневниците за
покупка на „ Випера Химикал”ЕООД и в месечните справки декларации по ДДС.
Плащания по споразумението са правени до 13.08.208 г., като след тази дата ВЛ
не е установило други плащания по споразумението в счетоводството и на двете
дружества.
Изложеното води до
извода,че ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване, качеството
си на кредитор по отношение на ответника „ Випера Химикал”ЕООД, съответно
качеството на длъжник на ответника. Ищецът има качеството на кредитор още към сключването на първото споразумение
от 23.02.2016 г. и безспорно установи това си качество към 23.03.2018 г.
Безспорно също така е, че
на 14.08.2018 г. първият ответник е сключил с
втория договор за покупко продажба, по силата на който му е продал собствените си три недвижими имота, ведно с
построените в тях сгради, описани подробно по-горе, който договор е обективиран
в нот.акт № 154 от 14.08.2018 г.том III, рег. № 6548. Видно от този нот.акт
е,че договорената цена в размер на 280 000 лв. представлява отпуснат от
банка „ Пиреос България“ АД на купувача кредит, с който се погасява изцяло
задължението на „ Випера Химикал” ЕООД в Банка ДСК. На 14.08.2018 г. е учредена
ипотека в полза на банка „ Пиреос България“ АД, като обезпечение на отпуснатия
на втория ответник банков кредит.
Всяко отчуждаване
на недвижим
имот обективно води
до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява погасяването на задължението, както и провеждането
на действия, които достатъчно ефективно да удовлетворят кредитора. С
извършената продажба безспорно ответника
„ Випера Химикал” ЕООД намалява своето имущество, като по този начин намалява
платежоспособността си и лишава кредитора от възможността да удовлетвори
вземането си. Следователно, по този начин за ищцовото дружество става
невъзможно да иска насочване на изпълнителните действия срещу имотите с оглед
евентуалното им изнасяне на публична продан и удовлетворяването от получената
цена. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове извода, че
процесната сделка уврежда ищеца като кредитор. Ответниците и в частност, ответника „ Випера
Химикал” ЕООД не доказаха в производството наличието на други имоти или парични средства, които
биха могли да послужат за удовлетворяване вземането на ищеца. Ето защо следва
да се приеме,че с извършеното разпореждане ответникът е увредил интересите на
кредитора и е знаел за това, но въпреки всичко е сключил разпоредителната
сделка. Ирелевантно е,че процесните имоти, предмет на разпоредителната сделка
са били ипотекирани в полза на трети лица за други задължения на
продавача-длъжник. Дали и доколко би бил удовлетворен кредитора ищец при евентуална
публична продан на имотите е без значение за преценката,че с извършената
разпоредителна сделка длъжникът намалява имуществото си и по този начин уврежда
интереса на кредитора.
На последно място, текстът на чл. 135, ал.1 ЗЗД изисква наличието и на
субективен елемент за успешното провеждане на иска. Необходимо е знание за
увреждането, т.е. длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното правно
действие, че с него уврежда кредиторите си, като не е нужно намерение (или
специална цел) да се вреди. Достатъчно е длъжникът да съзнава, че с действията
си увеличава неплатежоспособността си спрямо кредитора. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява това,че длъжникът е знаел,че с предприетите действия
намалява своето имущество и по този начин ще затрудни изпълнението на
задължението си към кредитора-ищец. От една страна ищецът вече е бил предприел
действия по налага на запор и възбрани върху недвижимото имущество, т.е
управителят на ответното дружество е бил наясно,че при наличието на възбрана на
имота не би могъл да реализира продажбата му или да впише нова ипотека.
Предприетите от ищеца действия по вдигане на наложените обезпечителни мерки не
следва да се приемат като съзнаване от
страна на ищеца,че не би могъл да удовлетвори вземането си, доколкото
имотите са ипотекиране и от това да се
изведе извод,че ответникът не е имал знание за увреждането му. Както и по-горе
се посочи, ищецът е предприел тези действия в изпълнението на поетите по
споразумението задължения и това не следва да се тълкува в негова вреда.
Доколкото сделката е
възмездна знание за това ,че със сключената сделка се уврежда кредитора трябва
да е налице и у страната, с която длъжникът е договарял. Доколкото управителят
на дружеството купувач е син на управителя на дружеството продавач, знанието за
увреждане се предполага до доказване на противното. Тази презумпция е в полза
на кредитора и го освобождава от
доказване, че длъжникът и третото лице знаят,че го увреждат. Наличието
на роднинска връзка между управителите на двете дружества не бе оспорена от ответниците. Наличните по
делото доказателства не опровергават въведената законова презумпция. Напротив
те потвърждават наличието на знание за увреждане на кредитора и у управителя на
дружеството купувач – ответника „ Випера” ООД. Според показанаята на
свидетелите К.М., Г.М. и З.М. са работили съвместно във „ Випера Химикал” ЕООД,
като дейността основно се движела то Г.М., а З.М. се е занимавал повече с
производството, доставки и др. В този смисъл са и показанията на св.Г.С. / З.М. беше управител на фирмата, а Герасим
беше главен технолог във „ Випера” ЕООД/. Според показанията на св. А.В., Г.М. е участвал по време на обсъждане на условията за
постигане на споразумение, но направените от него предложения не били приети,
т.като предложил много ниски вноски и дълъг период на изплащане на
задължението. За това именно били предприети действия по предявяването на иск и
налагането на съответните обезпечения. Искът бил оттеглен и обезпеченията
вдигнати, след като през м. март 2018 г. постигнали споразумение, което
удовлетворявало и двете страни. Според
св.Велев, след спиране на плащането от страна на „ Випера Химикал” ЕООД счетоводителят
на „ Елтон Корпорейшън“ се свързал с Г.М., който заявил,че е намерил вариант „
Елтон Корпорейшън” ЕООД да не вземе нищо повече от „ Випера Химикал“ ЕООД. В
последствие разбрали, че Г.М. извършва същата дейност с друго дружество, със
сходно наименование „ Випера” ООД, на което той е и управител. Т.е събраните в
производството гласни доказателства безспорно установяват знание за увреждане с
разпоредителната сделка и у управителя на „ Випера” ООД Г.М.. Следва да се отбележи,че
в показанията си св. Г.С. обяснява създаването на новата фирма с предложение от
страна на другия съдружник, който можел да подсигури пазари и съответно
финанси, но искал гаранции. Дори обаче да се приеме, че създаването на нова
фирма е с цел да заработи „на чисто”, без натрупаните до момента задължение на
„ Випера Химикал” , то това не изключва знанието на управителя Г.М., че по този
начин би могло да се осуети събирането на вземането от страна на „ Елтон
Корпорейшън. И двамата свидетели посочени от ответниците сочат,че управителите
на ответните дружества не са имали намерение да увредят ищеца, доколкото са
знаели,че имотите са ипотекирани в полза на банката и не могат да послужат за
удовлетворяване вземането на ищеца.
Както вече се посочи, наличието на ипотека в полза на трети лица, не е
основание да се приеме, че при предприети действия по принудително изпълнение
върху имотите, макар и ипотекирани, не би могло да се стигне да удовлетворяване
изцяло или частично вземането на кредитора. От друга страна според показанията
на св.Велев, Г.М. е заявил в проведен разговор,че вече е намерил начин ищеца да
не получи нищо повече от „ Випера Химикал“. Тези показания следва да бъдат
ценени, доколкото е видно от събраните писмени доказателства и заключението на
ССЕ, че плащанията по споразумението са спрели на 13.08.2018 г. / след тази
дата няма постъпление/, „ Випера“ ООД е вписана в ТР на 26.03.2018 г. – след
подписване на споразумението, сделката е извършена на 14.08.2018 г., или
проследени в тяхната хронологична последователност сочат именно на предприети
от страна на управителите и на двете дружества действия, с които да намалят
имуществото на дружеството длъжник и по този начин да направят невъзможно
удовлетворяване на вземането на кредитора – ищеца „ Елтон Корпорейшън“
Допълнително, в подкрепа
на знанието за увреждането на интересите на кредитора, следва да се приеме и
клаузата в договора за покупко-продажба относно цената и начинът на плащането
й. Доколкото договорената сума не е била налична и безспорно купувача не е
разполагал с парични
средства , за да я заплати, то той е съзнавал,че се намалява имуществото на „
Випера Химикал” ЕООД, което ще направи невъзможно или изключително ще затрудни
„ Елтон Корпорейшън” при предприемане на действия за удовлетворяване на
вземането си. Сумата по продажната цена е осигурена със средства от паричен
заем, сключен между ответника „ Випера” ООД и банка „ Пиреос България“ и тези
средства са използвани изцяло за погасяване на задължение на „ Випера Химикал”
ЕООД към Банка ДСК. Непосредствено след сключване на сделката „ Випера” ООД е
учредил договорна ипотека върху процесните три имота в полза на банка „ Пиреос
България“ АД. Доколкото по делото няма данни това да е втора по ред ипотека,
следва, че извършената сделка е именно с цел да увреди интересите на кредитора.
След извършването на сделката „ Випера Химикал“ ЕООД е преустановила плащането
на задължението си и дейността си / св.С./, Г.М., който е работил като главен
технолог във „ Випера Химикал“ ЕООД е преустановил работата си там и е станал
главен технолог във „ Випера“ ООД / св.С., Велев и Михайлов/
Предвид
на изложеното съдът намира,че предявеният от „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД против „
Випера Химикал“ ЕООД и „ Випера“ ООД иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора и представения списък с разноски от страна на ицщовото
дружество, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по
делото разноски в общ размер 9 166.81
лв., от които 1156,42 лв. платена ДТ,
7 510.39 лв. с ДДС платено възнаграждение на адвокат, съгласно фактура от
07.112018 г.и платежно нареждане от 16.11.2018 г. и 500 лв. – платено
възнаграждение за ВЛ.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
По предявеният от „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Долни Богров, обл. София, представлявано от
управителя Н.Д.П., със съдебен адрес ***, адв.С.А. и адв.И.И. против „ Випера
Химикал“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. „ Химик“ бл.2,вх.А, ап.15,
представлявано от З.Г.М. и „ Випера“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. „
Химик“ бл.2,вх.А, ап.15, представлявано от Г.З.М. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо
кредитора „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Долни Богров, обл. София сключената с нотариален акт № 152, том I, рег. № 1257, дело № 97
от 2014 г. по описа на Мариана Г. – Нотариус с рег. № 355, вписан в Служба по
вписванията при Районен съд – Димитровград като акт № 154, рег. № 562, том 2,
дело № 22 от 19.02.2014 г. СДЕЛКА ПОКУПКО - ПРОДАЖБА, по силата на
която длъжникът „Випера Химикал“ ЕООД , ЕИК
*********, гр. Димитровград е ПРОДАЛ
на „ Випера“ ООД, ЕИК *********, гр. Димитровград, следните свои недвижими
имоти: 1. УПИ, находящ се в с. Злато поле, ЕКАТТЕ 31156, Община Димитровград с
площ от 3658,12 кв.м., съгласно скица № 876/08.08.2018 г. на Община
Димитровград, съставляващ имот III, пл.№368 кв.30 по плана на с. Злато поле, одобрен със
Заповед № 1005/1989 г. и № 394/2002 г., с трайно предназначение на имота:
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: производствени и складови
дейности, ведно с построения в имота със степен на завършеност до груб строеж
63%, съгласно Удостоверение за степен на завършеност № 237/06.08.2015 г. на
Община Димитровград – цех за производство на перилни препарати, преустроен от
приемателен пункт за зеленчуци със застроена площ от 285 кв.м., съгласно
Разрешение за строеж № 79/20.06.2001 г. на Община Димитровград и по данъчно
записване със застроена площ от 278 кв.м., при граници на имота УПИ –II, УПИ – I 163, УПИ- IV и улица; 2.УПИ, находящ
се в с. Злато поле, ЕКАТТЕ 31156, Община Димитровград, бивш стопански двор, с
площ от 1162,82 кв.м.,съгласно скица №878/09.08.2018 г.на Община Димитровград,
с посочена площ съгласно документ за собственост – договор за покупко продажба
на недвижим имот държавна частна собственост по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ от
25.06.2009 г. 1221 кв.м., съставляващ имот I, кв.32 по ПУП на с.
Злато поле, одобрен със Заповед № 1005/1989 г., № 332/1995 г. и № 1075/2006 г.,
с трайно предназначение на имота: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване, при съседи на имота: УПИ II, от изток, запад и юг –
улици, ведно с построените в имота сгради : стол-общежитие със застроена площ от 420 кв.м., с РЗП от 420
кв.м.,ситуирана като една сграда, ориентирана в посока югозапад- североизток, с
подход към стола чрез бетоново стълбище от югоизток, а към общежитието/стаи за
работници/ самостоятелно от източната страна като столът се състои от зала за хранене, кухненски и складови
помещения, а общежитието от пет стаи; автокантар с навес за кантара и обслужваща кантарна сграда, като навеса
за кантара е със застроена площ от 26
кв.м. и застроен обем от 104 куб.м , а обслужваща кантарна сграда, със
застроена площ от 48 кв.м., с подход от вътрешно-площадков път, която сграда е
ситуирана в непосредствена близост до стол-общежитието с обща стена за навеса и
кантара, като обслужващата кантара сграда се състои от три обособени
канцеларии, в т.ч. стая за кантара; 3. УПИ, находящ се в с. Злато поле, ЕКАТТЕ
31156, Община Димитровград, бивш стопански двор, с площ от 1371,39 кв.м.,
съгласно скица № 877/09.08.2018 г. на Община Димитровград, с посочена площ
съгласно документ за собственост – договор за покупко продажба на недвижим имот
държавна частна собственост по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ от 25.06.2009 г. 1644 кв.м,
съставляващ имот I, кв.50 по ПУП на с.Злато поле, одобрен със Заповед №
1005/1989 г. и № 332/1995 г., с трайно предназначение на имота- урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи на имота
- УПИ II и
УПИ VIII, от две страни улица, ведно с построената в имота сграда, както
следва: административна сграда със застроена площ от 79 кв.м. и с РЗП от 79
кв.м., намираща се отдясно на входа към стопанския двор, срещу столовата,
строена за административни нужди, състояща се от четири стаи и помощно складово
помещение към една от стаите
ОСЪЖДА „
Випера Химикал“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. „ Химик“ бл.2,вх.А,
ап.15, представлявано от З.Г.М. и „
Випера“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Димитровград, ул. „ Химик“ бл.2,вх.А, ап.15, представлявано от Г.З.М. ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ Елтон Корпорейшън“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Долни Богров, обл. София,
представлявано от управителя Н.Д.П., със съдебен адрес ***, адв.С.А. и адв.И.И. сумата от 9 166.81 лв. направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: