№ 1839
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110118204 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу
[институция], с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, безпокойствие,
отчаяние вследствие от нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на
адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по предявен от него иск срещу Главна дирекция „О.“ към
[институция] пред [институция] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
престоя му в ареста на 09.02.2015., било образувано адм. дело № 12135/2015 г. по описа на
АССГ, чието разглеждане продължава 7 години, като това нарушавало правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи. Твърди, че вследствие на забавянето е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, безпокойствие, отчаяние от
незаконосъобразното поведение на ответника за периода от 30.12.2015 г. до 04.04.2022 г. По
този начин счита, че е нарушено правото му съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, както и правата му, уредени в Хартата на основните
права на ЕС, като бил подложен на психически тормоз, претърпял безпокойство, отчаяние,
безнадеждност, била нарушена вярата му в правосъдието. С тези доводи отправя искане за
осъждане на ответната страна да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2022 г., до окончателното
й изплащане.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответната страна [институция]
1
оспорва предявения иск с довод за процесуалната му недопустимост поради неизчерпване на
административната процедура по глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт преди
предявяването му. По същество намира исковата претенция за неоснователна, като оспорва
същата по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца за разглеждане на адм. дело
№ 12135/2015 г. извън разумния срок. Посочва, че с поведението си Е. М. е станал причина
за забавяне на производството по делото, до същия са дадени многократни указания за
уточняване на исковата претенция, постановено е освобождаване от заплащане на държавна
такса и предоставяне на правна помощ, които действия обективно също са довели до
забавяне на делото. Наред с това, поради пандемията е била налице обективна
невъзможност за насрочване на открити съдебни заседания. Поддържа се, че с определение
от 17.01.2022 г. адм. дело № 12135/2015 г. е прекратено като номер, предвид
присъединяването му за общо разглеждане към адм. дело № 11152/2015 г. по описа на АССГ.
В отговора на исковата молба се оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди,
както и между последните и разглеждането на адм. дело № 12135/2015 г. да е налице пряка
причнно-следствена връзка, каквото е изискването на чл. 4 ЗОДОВ. Оспорва се периодът на
претенцията с довод, че началният такъв е месец февруари, когато делото е присъединено
към адм. дело № 11152/2015 г. по описа на АССГ. Ответната страна намира за силно завишен
размерът на ищцовата претенция, като при определянето му от съда следва да бъдат
съобразени фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и на
процесуалните им представители, на другите участници в процеса, респ. компетентни
органи, както и общата продължителност на производството. С тези доводи ответникът
отправя искане за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК,
евентуално чл. 129, ал. 3 ГПК, респ. за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
разноски.
В хода на устните състезания в проведеното о.с.з. ищецът, лично и чрез процесуалния
си представител, отправя искане за уважаване на предявения иск, считайки, че разумният
срок за разглеждане на делото от административния съд е просрочен, без да са налице
причини от обективен характер за огромното забавяне на делото, неотличаващо се с
фактическа и правна сложност. Посочва се, че ищецът доказано е претърпял неимуществени
вреди, предвид и събраните доказателства за това. Излага се, че делото не само се бави, но
не се и разглежда, което представлява отказ от правосъдие.
Ответната страна не изпраща процесуален представител.
Контролиращата страна в процеса – Прокуратурата на Република България,
конституирана на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, чрез представителя от СРС, намира
предявения иск за неоснователен и недоказан и счита, че същият не следва да бъде уважен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие от твърдяно нарушаване правото на ищеца
за разглеждане и решаване в разумен срок на конкретно административно дело.
Съдът, при служебна проверка, както и с оглед изричния довод, изложен с отговора на
исковата молба, намира, че процесната искова претенция е процесуално допустима. В тази
връзка следва да се посочи, че действително с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, вр. чл. 2б ЗОДОВ
се въвежда задължителна процесуална предпоставка, обуславящи допустимостта на иска за
обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, а именно изчерпване на административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която да
няма постигнато споразумение. Същевременно посоченото изискване касае исковете за
обезщетение за вреди от нарушаване на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС по приключените
съдебни производства, предвид възможността, следваща от чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ за
2
предявяването на иск за обезщетение за вреди и по висящо производство. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 60а, ал. 4 ЗСВ към Глава 3а, регламентираща реда за разглеждане на
заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно която заявленията се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното
производство с окончателен акт.
В настоящия случай, по делото не е спорно, а и от приобщените материали се
установява, че към момента на сезиране на съда с процесната искова молба – 05.04.2022 г.
производството по адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГе образувано и висящо
такова, като не е приключило с окончателен съдебен акт. Изяснява се, че такъв и контретно
съдебно решение е постановен по адм. дело № 11152/2015 г. по описа на АССГ, към което е
присъединено адм. дело № 12135/2015 г., на 05.04.2023 г. и влязъл в сила на 30.08.2024 г., а с
това и след образуване на настоящото дело по искова молба от 05.04.2022 г.
Съдът съобрази, че приключването на производството, по което се твърди, че е
допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание
за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуване в обратния смисъл би
противоречало на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да
приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда – в т. см. Решение № 153 от
13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., IV г. о., ГК.
Следователно, допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от
нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от
абсолютните процесуални предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – да е изчерпана
административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Гл. ІІІа ЗСВ и да няма
постигнато споразумение, а приключването на производството, по което се твърди, че е
допуснато нарушение по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по
чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск.
Ето защо, процесната искова претенция се явява процесуално допустима, което
обуславя разглеждането й по същество.
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение, е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1). образувано административно дело № 12135/2015 г. по описа на
АССГ, по което същият да има качеството на страна – ищец; 2). това административно дело
да не е приключило в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, преценен съобразно фактическата и правна сложност на
делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото;
3). вследствие именно от забавянето ищецът да е претърпял твърдените неимуществени
вреди; 4). размерът на вредите.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
възраженията си за изключване или намаляване на отговорността му, в частност като
установи, че делото е било разгледано и решено в рамките на разумния срок, а ако има
забавяне, то последното се дължи на обективни причини, на действия и/или бездействия на
ищеца по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Обезщетението обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – арг.
чл. 4 ЗОДОВ.
Изложеното обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е
3
обективна и безвиновна, основана на принципите на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД,
но реализираща се по специалния ред, установен в разпоредбите на ЗОДОВ, изключващ
търсенето на обезщетение по общия такъв – арг. чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ.
Посочената разпоредба на чл. 2б ЗОДОВ следва да се разглежда в пряка връзка с
разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България, предвиждаща отговорност
на държавата за всички вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи
или длъжностни лица, както и с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, въвеждаща
принципа за непосредствената приложимост на ратифицираните международни договори,
обнародвани и влезли в сила, в частност и на Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС). Всеки национален съд на държава – страна по Конвенцията е
национален съд по см. на чл. 13 от последната и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело
в защита на право, което Конвенцията признава. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1
КЗПЧОС такова право е разглеждането и решаването на делото в разумен срок, от независим
и безпристрастен съд.
Същевременно, съдът съобрази, че легитимирана да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ за
вреди от нарушаване на това право е страната в съответното производство. Наред с това, в
разпоредбата на чл. 34 КЗПЧОС е предвидено правото на физическото или юридическо
лице, което е пряко или косвено засегнато от твърдяно нарушение на Конвенцията, да
претендира такова, в частност при нарушение на разпоредбата на чл. 6, въвеждаща правото
на справедлив съдебен процес, в частност и чрез гледане на делото в разумен срок.
В настоящия случай, по делото е безспорно, че се касае за образувано и водено
административно дело № 12135/2015 г. пред АССГ, по което дело ищецът Е. М. има
процесуалното качество на страна като ищец.
Наличието на образувано съдебно производство, страна по което е ищецът по
настоящото дело свидетелства за активната му материалноправна легитимация в процеса,
като носител на правото да търси обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
по реда на чл. 2б и сл. ЗОДОВ, при доказване на тяхното реално настъпване и причинната
им връзка с неприключване на висящото досъдебно производство в такъв срок. В тази
връзка следва да се отбележи, че в случая се касае за отговорност, която е обективна и
безвиновна и е резултат от неразглеждане и нерешаване на висящо производство в разумен
срок.
Спорен по делото е въпросът относно неразглеждане на процесното съдебно
производство в разумен срок, предвид доводите на ответната страна относно периода от
време, изминал от образуването му, както и извършените конкретни процесуални действия в
рамките на същото.
При определяне дали съответното съдебно производство е разгледано в разумен срок,
съдът следва да съобрази цялата продължителност на процеса. Същевременно преценката
относно наличие на нарушение на правото по чл. 6 от Конвенцията се извършва по
критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, а именно: обща продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Сложността на делото се преценява съобразно естеството на фактите,
които следва да бъдат установени, броя на свидетелите, нуждата да се получат документи по
делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички
останали релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи
от значение е наличието на положени усилията за ускоряване на производството. Принципът
е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички
участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно
4
забавяне – в този с Решение № 66/02.04.2015 г. по гр. дело № 5813/2014 г. III г. о. на ВКС.
В настоящия случай, от материалите, съдържащи се в приложеното по настоящото
дело адм. дело № 12135/2015 г. по описа на [институция], като част от адм. дело №
11152/2015 г. по описа на [институция], се установява, че адм. дело № 12135/2015 г. е
образувано на 15.12.2015 г. по искова молба – тъжба с вх. № 31252/15.12.2015 г., подадена от
Е. Д. М. срещу [институция], Главна дирекция „О.“ с искане за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лева, причинени на ищеца от престоя
му в ареста, находящ се в сградата на С.п. на [адрес] в град София на 09.12.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
Изяснява се, че с разпореждане на съда от 18.12.2015 г. исковата молба е оставена без
движение с указания до ищеца. С разпореждане от 10.03.2016 г. на ищеца отново са дадени
указания за уточняване на подадената от него тъжба, както и указания във връзка с
направени от него искания за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса, като
е изискана и информация от началника на З. – София. С разпореждане от 16.06.2016 г. на
ищеца е дадена възможност за уточняване на претенцията си по делото, с оглед вече
дадените указания с разпореждане на съда от 10.03.2016 г.
Данните от приложеното административно дело сочат, че с Определение от 19.04.2017
г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните, като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса по делото и на същия е предоставена правна
помощ, под формата на процесуално представителство по делото.
Изяснява се, че на 12.06.2017 г. е проведено открито съдебно заседание, в присъствието
на ищеца и назначения му процесуален представител, на представител на СГП, като от
ищцовата страна е направено искане за обединяване на адм. дело № 12135/2015 г. с адм. дело
№ 11152/2015 г., двете по описа на АССГ, 6-ти състав. С протоколно определение от
12.06.2017 г., на основание чл. 213 ГПК, адм. дело № 12135/2015 г. е присъединено към адм.
дело № 11152/2015 г. , като делото е отложено и насрочено за разглеждане в о.с.з. ведно с
адм. дело № 11152/2015 г. за 30.10.2017 г.
С определение от 17.01.2022 г. на основание чл. 213 ГПК, след като е констатирано, че
адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, Първо отделение, 6-ти състав е присъединено
към адм. дело № 11152/2015 г. на същия съдебен състав за общо разглеждане, доколкото се
касае за две дати на престой в едно и също помещение и се претендира обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с този престой от един ищец и срещу един ответник, е
прието, че делото като номер следва да бъде прекратено, поради което е постановено
прекратяването му.
По настоящото дело е приложено и адм. дело № 11152/2015 г. по описа на
[институция], Първо отделение, 6-ти състав, към което е присъединено адм. дело №
12135/2015 г.
Съдът намира, че доколкото процесната исковата претенция е за присъждане на
обезщетение за вреди вследствие от твърдяно от ищцовата страна нарушаване на правото за
разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, то
от приложеното адм. дело № 11152/2015 г. следва да бъдат взети предвид извършените
процесуални действия след момента на обединяването на двете дела и присъединяване на
адм. део № 12135/2015 г. към последното за общо разглеждане с протоколно определение на
съда от 12.06.2017 г. Установява се, че след обединяване на делата, на 30.10.2017 г. е
проведено открито съдебно заседание, в хода на което са приети писмени доказателства. С
протоколно определение на съда е изискана информация от директора на ОД „О.“ – София.
На 11.12.2017 г. е проведено о.с.з., в хода на което са приети писмени доказателства и е
даден ход на делото по същество.
Изяснява се, че с Определение от 04.09.2018 г., по изложени в същото съображения, е
5
отменено определението, с което е даден ход на делото, а депозираните от ищеца Е. Д. М.
искови молби са оставени без движение с указания да посочи надлежен ответник.
С разпореждане от 22.10.2018 г. на ищеца са дадени указания във връзка с депозирана
от него молба от 18.10.2018 г., обективираща искане за предоставяне на правна помощ и
назначаване на служебен защитник.
С разпореждане от 17.01.2022 г., след като е прието, че ищецът е направил съответните
уточнения и е посочил ответника по съединените искове за обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на условrята на престоя му в арестно помещение на СГС на 16.11.2015 г. и
на 09.12.2015 г., делото е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Материалите, съдържащи се в приобщеното адм. дело № 11152/2015 г. по описа на
АССГ сочат, че в о.с.з. от 28.02.2022 г. не е даден ход, за извършване на процедура по
призоваване на надлежния ответник и ищеца, както и на процесуалните представители на
ищеца. На о.с.з. от 16.05.2022 г. не е даден ход с оглед изрично искане от ищцовата страна за
предоставяне възможност на процесуалния представител на страната за запознаване с
доказателствата, представени след конституиране на новия ответник, в частност на
депозирания от последния писмен отговор. Установява се, че на 11.07.2022 г. е проведено
о.с.з. в присъствието на ищеца и процесуалните му представители, както и на представител
на СГП, на което е даден ход по същество.
По делото е постановено Решение № 2276/05.04.2023 г., с което са отхвърлени
предявените от Е. Д. М. срещу [институция] искове на основание чл. 1 ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение в размер на по 10 000 лева за всяка от двете дати, за претърпени от него
неимуществени вреди, вследствие на престоя му на 16.11.2015 г. и на 09.12.2015 г. в
помещение за временен престой и изолация в С.п., ведно със законната лихва. Решението е
влязло в сила на 30.08.2024 г., като с Решение № 9622/30.08.2024 г. по адм. дело №
11330/2023 г. по описа на ВАС, Трето отделение, е оставено в сила.
Изложеното дотук обуславя извода, че продължителността на производството по адм.
дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ е в периода от 15.12.2015 г., когато същото е
образувано по искова молба – тъжба на настоящия ищец Е. М., до 05.04.2023 г., когато е
постановено съдебното решение, или период от повече от 7 години.
В тази връзка съдът съобрази, че макар с определението от 17.01.2022 г. по адм. дело
№ 12135/2015 г. да е постановено прекратяване на административното дело, то с оглед и
изложените мотиви в съдебния акт, се касае за прекратяването му като номер, предвид
постановеното присъединяване на същото към адм. део № 11152/2015 г. по описа на АССГ,
за общо разглеждане по реда на чл. 213 ГПК.
При присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено
разглеждане на съдебни производства от значение е общата продължителност на съдебното
производство. Възможно е отделни етапи на производството да са забавени, но няма
нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, когато общата продължителност на делото не е
прекомерна според вида на делото, броя инстанции. В случая, материалите от приложените
по делото административни дела свидетелстват за наличието на периоди от време, съответно
от 16.06.2016 г. (с дадени указания до ищеца) до 19.04.2017 г. (когато делото е насрочено за
разглеждане в о.с.з); от 22.10.2018 г. (когато на ищеца са дdдени указания) до 17.01.2022 г.
(когато делото е насрочено за разглеждане в о.с.з.), през които не се установява извършване
на съдопроизводствени действия по хода на делото. Констатира се също изтичане на по-
дълъг период от време от първоначалното обявяване на делото за решаване с протоколно
определение от 11.12.2017 г. до постановяване на определението от 04.09.2018 г. за отмяна
на хода на делото, респ. от обявяване на делото (вече като присъединено към адм. дело №
11152/2015 г.) за решdване на 11.07.2022 г. до постановяване на крайния съдебен акт на
05.04.2023 г. Съдът намира, че именно така очертаните периоди са се отразили на общата
продължителност на производството по делото от над 7 години.
6
Изясни се, че при преценка относно наличието на допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от
Конвенцията за разглеждане на делото в разумен срок от значение е не само общата
продължителност на делото, но и обстоятелства като неговия предмет, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи. По иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ
съдът установява осъществяването на забавяния и причината, която ги е предизвикала,
доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението на
претендиращата обезщетение страна.
В настоящия случай, предмет на делото (след присъединяването му към адм. дело №
11152/2015 г.) са предявени две осъдителни искови претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за
присъждане на обезщетения за вреди вследствие от престой на ищеца в арест, подлежащи на
разглеждане по общия исков ред. Изясни се, че в хода на производството по адм. дело №
12135/2015 г., а впоследствие и на адм. дело № 11152/2015 г. към което е присъединено, на
ищеца за давани указания за отстраняване на допуснати нередовности в исковата молба,
събрани са доказателства – писмени и гласни такива. След присъединяване на адм. дело №
12135/2015 г. за разглеждане в едно общо производство с адм. дело № 11152/2015 г. са
проведени пет открити съдебни заседания, като на две от тях не е даден ход. Не е налице
последващо усложнekие в предмета/страните по делото с обективно или субективно
съединяване на искове.
От друга страна, не се установяват действия на ищеца Е. М., с които същият да е
препятствал движението на делото или да е забавил разглеждането му. Изясни се, че на о.с.з.
от 16.05.2022 г. не е даден ход, като на ищцовата страна е дадена възможност за запознаване
с новопосjъпили писмени материали и депозиран отговор от ответната страна, но
последното не е от естество да обоснове извод за съзнателно забавяне на производството.
С оглед изложеното дотук, анализирайки данните относно общата продължителност на
производството по адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, в частност след
присъединяването му към адм. дело № 11152/2015 г. по описа на АССГ, предмета на делото,
извършените процесуални действия, поведението на страните, съдът достига до извод, че е
налице забавяне на делото за определен период от време, за което следва да се ангажира
отговорността на държавата, доколкото причина за тази продължителност е и липсата, респ.
констатираното забавяне на отделни съдопроизводствени действия, отразили се на общата
продължителност на делото от над 7 години, при липсата на посочени и установени
обективни причини, обусловили забавянето.
Ето защо, съдът приема, че в случая е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от
Конвенцията за разглеждане на делото в разумен срок и е осъществен специалният деликтен
състав по чл. 2б ЗОДОВ, за което държавата, чрез ответната страна, носи гражданска
отговорност пред ищеца, в качеството му страна – ищец в хода на съдебното производство.
Изясни се, че съгласно чл. 4, ал. 1, вр. чл. 2б ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички
установени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането и конкретно от неразумната продължителност на досъдебното
производство.
По отношение на неимуществените вреди в практиката си ЕСПЧ и ВКС приемат, че
съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично
обичайните и типичните неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и
безпокойство от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото – в т. см.
Решение № 306/22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. IV г. о. на ВКС, Решение №
6/11.02.2022 г. по гр. дело № 1555/2021 г. IV г. о. ВКС.
7
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът Е. Д. М., като страна – ищец по адм.
дело № 12135/2015 г. е претърпял неимуществени вреди в резултат от констатираното
забавяне на производството, изразяващи се в стрес, потиснатост, безпокойство, чувство за
липса на справедливост, притеснение за развитието на процеса, засягане на доверието му в
компетентните институции поради забавяне на делото.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, изложени
в отговора на исковата молба, относно липсата на доказателства за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, както и за връзката между вредите и неприключване на
производството в разумен срок, каквито по делото се установиха. Същевременно от
ответника не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията за действително
настъпили вредни последици именно от допуснатото нарушение на чл. 6 КЗПЧОС.
Същевременно, за установяване на конкретно претърпените от него вреди вследствие
от нерешаване в разумен срок на адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ в твърдения
от него интензитет, от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля С. Д., разпитан по реда на чл. 156а ГПК посредством видеоконферентна връзка. В
показанията си свидетелят споделя, че познава ищеца М. от началото на престоя му в З. от
2004 г. – 2007 г., като двамата са в колегиални отношения и общуват помежду си. Споделя,
че знае за водени от ищеца дела срещу Главна дирекция „О.“, както и срещу други страни,
като се касае за много дела. Пред него ищецът се оплаквал, че делата се водят много бавно,
че няма правосъдие, и бил много отчаян. Свидетелства, че не може да каже категорично
конкретното дело, във връзка с което е поведението на ищеца, разказвайки, че в годините
след 2015 г. Е. М. бил отчаян и по принцип ядосан, без да си спомня за реакцията на ищеца
от конкретно проведено дело. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
последователни и непротиворечиви, израз на преките му впечатления от поведението и
съС.ието на ищеца във връзка с водени от него съдебни дела, и на споделеното пред него
относно забавянено им.
Съдът, при анализ на показанията на свидетеля намира, че от същите не се установява
конкретно претърпените от ищеца вреди именно вследствие от воденото адм. дело №
12135/2015 г. и неговата продължителност. Свидетелят е категоричен, че споделеното от
него е относно съС.ието на Е. М. по принцип във връзка с водени от него дела, които Д.
определя като много, за отчаянието му, че делата се водят много бавно и, че няма
правосъдие. Въпреки това, съдът счита, че разказаното косвено подкрепя достигнатия извод
относно наличието на обичайните и типичните неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния
срок.
При определяне на размера на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобрази изведените в съдебната практика релевантни критерии, като: общата
продължителност на производството и доколко то се явява извън разумния срок, при
съобразяване със спецификите на конкретния казус; ангажираността на страната в
съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот
на страната; значението на делото за същата, в частност видът и размерът на спорния
имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения.
Тези обстоятелства, както и отражението, относимостта и тежестта им в конкретната
хипотеза подлежат на изясняване за всеки отделен случай – в т. см. Решение № 306 от
22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г., IV г. о., ГК на ВКС.
Същевременно, съдът следва да съобрази и комплексния критерий за справедливост,
установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а именно характера и
8
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците,
неговата продължителност и ефектът на всички тези действия върху ищеца. Размерът на
обезщетението се определя като се вземат предвид и възприемането на понятието
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната.
Изхождайки от горното и с оглед конкретиката на настощия случай, съдът взе предвид
от една страна общата продължителност на производството по адм. дело № 12135/2015 г. по
описа на АССГ, но и причините, обусловили последната, в т.ч. проведените няколко открити
съдебни заседания, активността на ищеца в хода на процеса, изразяваща се явяване на
откритите съдебни заседания, значението на делото за страната в случая обусловено от
качеството му на ищец, претендиращ обезщетения за причинени вреди, по реда на чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ, обуславящи интереса на ищеца от приключване на делото в разумен срок,
преживените негативни емоции. От друга страна, съдът съобрази липсата на данни за
трайни негативни увреждания, касаещи ищеца и за промени в начина му на живот, каквито
не следват от разказа на свидетеля С. Д.. Наред с това, в показанията си същият е
категоричен, че в годините след 2015 г. ищецът М. по принцип бил отчаян, без да свързва
това негово съС.ие единствено с конкретно воденото адм. дело № 12135/2015 г.
При съпоставяне на тези обстоятелства, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди от нарушеното му право на
разглеждане и решаване на съдебното дело в срок възлиза на сумата от 2000 лева.
Ето защо, предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ се явява основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 2000 лева, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от
20 000 лева или за сумата от 18 000 лева да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаването на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и доколкото ищецът е поискал изрично това, върху сумата от 2000
лева следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск и на основание
чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ поначало право на разноски имат и двете страни (ответната
страна съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ). По делото не са ангажирани доказателства за
конкретно направени разноски от ищеца (в настоящото производство ищецът е освободен от
внасянето на държавна такса, като същият се представлява от процесуален представител,
след допусната правна помощ по реда на чл. 95, ал. 1 ГПК), поради което и такива не следва
да се присъждат. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПрП. В настоящия случай,
въпреки частичното отхвърляне на иска, в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски, предвид липсата на осъществено процесуално представителство от лица, измежду
посочените по чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [институция], с Булстат: [Булстат], със седалище и адрес на управление:
[адрес] на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да заплати на Е. Д. М., с ЕГН: ********** и адрес:
[адрес] сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
9
вреди, изразяващи се в депресия, безпокойствие, отчаяние вследствие от нарушаване на
правото за разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 12135/2015 г. по описа на
АССГ, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.04.2022 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева или
за сумата от 18 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10