РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. В. , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110103560 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от в. ск. м., родена на
**********г. /не е български гражданин/ с адрес гр.****** срещу Г. И. С., ЕГН **********
с адрес гр. В., ул. *****, ап.9 иск с правно чл. 233, ал. 1, пр. І ЗЗД за осъждане ответника да
предаде на ищеца държането върху недвижими имот - апартамент №9, находящ се в гр. В.
ул. *****, отдаден под наем по силата на договор от 23.11.2018г., прекратен поради
неизпълнение на задължения на наемателя по чл.5.2 с едноседмично предизвестие.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
в обстоятелствената част на исковата молба: Собственик е на имот - апартамент №9,
находящ се в гр. В. ул. *****, със застроена площ от 74кв.м, състоящ се от коридор, баня-
тоалет, кухня с трапезария, хол, спалния, килер и две тераси. За имота имал сключен с
ответника договор за наем от 23.11.2018г., отдаден срещу наемна цена от 500лева месечно,
платими от 1-во до 5-то число на текущия месец по Б. път, със срок на договора от една
година, считано от 01.12.2018г. След изтичане на едната година, договорът преминал в
безсрочен. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за заплащане на
наема съгласно чл.3 т.3.2 и за заплащане на разходите за обикновеното му ползване по чл.4
ал.2 т.4. Последният заплатен наем бил за м.септември 2020г., преведен по Б. път на
28.01.2021г., като не бил заплатен наем за периода м.10.2020г.-м.02.2021г. Не били
заплащани и консумативи - за вода на стойност 186,79лв. за периода 25.03.2020г.-
26.01.2021г. и за ел. енергия на стойност 167лв. Поради липса на плащане на
горепосочените задължения от ответника и на основание чл. 5.2 от договора ищцата
отправила до него уведомление, че прекратява договора с едноседмично предизвестие.
Поканата била връчена чрез електронна поща на 09.02.2021г., получена от ответника на
същата дата. Твърди се, че въпреки така дадения срок, наемателят към датата на подаване на
искова молба не е освободил и предал наетата вещ. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който иска се оспорва,
1
като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор,
продължен като безсрочен след изтичане на първоначалния едногодишен срок. Твърди, че
не е получавал известие за прекратяването му на личен имейл. Приложеното към ИМ
известие било изпратено на служебна поща. Счита, че е уведомен с предизвестието от
получаването на исковата молба - на 20.03.2021г. Твърди, че предоставения 7дн. срок за
освобождаване на наетия имот бил крайно недостатъчен. Сочи, че след получаването на
исковата молба изпаднал в ситуация, че нямало на кого да предаде жилището предвид, че
ищеца не е в България. От друга страна лицето за предаване на наетата вещ посочено, като
контакт в исковата молба и упълномощено от ищцата – Снежана Друмева не съществувало.
Ответникът установил лице, но имало разминаване на имената по лична карта с тези
изписани в писмото, поради което се опасявал дали тя е лицето, което е упълномощено и да
не бъде въведен в заблуждение, от което да понесе бъдещи увреди. Твърди, че към момента
не живее в процесното жилище, но няма на кого да предаде ключовете от него и с кого да
изготви приемо – предавателен протокол за напускането му. Направено е искане за
присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител - адв. Нинова, поддържа предявения иск и моли положително произнасяне по
същия. Ответникът не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е обявено за безспорно, че между страните има валидно сключен договор
за наем от 23.11.2018г., продължен като безсрочен, по силата на който ищцата е
предоставила за временно и възмездно ползване на ответника собствения си апартамент №9,
находящ се в гр. В. ул. *****
Видно от съдържанието на договор за отдаване под наем на имот, на 23.11.2018г.,
страните са постигнали съгласие, имотът да се предостави за временно възмездно ползване
на наемателя срещу месечен наем за ползването на имота в размер на 500 лева.
С Известие за прекратяване на Договора за наем ответникът е поканен да заплати
просрочени задължения и същият е уведомен, че на основание чл. 5.2 договорът се
прекратява с едноседмично предизвестие. Посочено е и упълномощено лице, на което
имотът да бъде предаден. Поканата била връчена чрез електронна поща на от 09.02.2021г.,
получена от ответника на същата дата.
В отговор, изпратен по имейл на 17.02.2021г., ответникът е уведомил ищеца, че му
е необходимо още време за да се изнесе от апартамента.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Фактическият състав, обуславящ успешното провеждане на иска по чл. 233, ал. 1
ЗЗД, изисква положително проведено доказване по реда на пълното и главно доказване
касаещо следните кумулативни елементи: валидно възникнало наемно правоотношение
между страните по делото; прекратяване, респ. разваляне по надлежния ред на договора и
неизпълнение от страна на наемателя на задължението му да върне вещта, предмет на
договора.
Съвкупният анализ на събраните в хода на производството по делото писмени
2
доказателства, мотивира изводите на решаващия състав за установена активна легитимация
по осъдителния иск. Установява се, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за наем на
23.11.2018г., от която година насетне, включително и през исковия период ответникът
ползва наетия обект. В този смисъл са писмените доказателства събрани по делото, а и
ответникът не е отрекъл факта на ползване на имота и задълженията си по договора за наем.
Договорът за наем е прекратен с известие за прекратяване, връчено на ответника на
09.02.2021г. да освободи процесния имот. На 17.02.2021г., когато е изтекъл срокът,
наемният договор е прекратен. Дори и да се споделят възраженията на ответника, че
отправеното до него предизвестие не е достигнало до знанието му, съответно за
ненадлежност на връчването съгласно регламента на Глава VІ ГПК, то решаващият състав
приема, че исковата молба инициирала настоящото производство има характер на
предизвестие по смисъл на чл. 238 ЗЗД /в този смисъл и постоянната практика на ВКС - Р №
1283/5.07.2002г. по гр.д. № 35/2002г. на ВКС, V ГО; Р № 711/13.05.2003г. по т.д. №
37/2003г. на ВКС, V ГО; Р № 584/27.05.2005г. по т.д. № 849/2004г. на ВКС-ТК и др./.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че
ответникът – наемател, в чиято тежест е възникнало задължение за връщане на наетия имот
е сторил това. Не се споделят и възраженията затова, че същият не знае на кого да предаде
имота, доколкото отново с исковата молба същият е бил уведомен, че ищецът се
представлява от упълномощен защитник и при желание и проявена активност от негова
страна той може своевременно да се уведоми на кого може да го предаде.Следователно
ответникът държи имота без правно основание.
Предявеният иск е основателен и по него следва да се постанови положително
решение.
Изходът на спора при настоящето разглеждане на делото и релевираното от ищеца
искане за присъждане на реализираните от него в хода на делото съдебно деловодни
разноски, обуславят разглеждането на въпроса за сторените от него разноски. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат действително реализираните
от ищеца разноски в рамките на разглеждания спор. Така, съобразно ангажираните за целта
доказателства, действително заплатеното възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат е в размер на 600лева, а действително дължимата по делото държавна такса е в
размер на 240 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. *****, ап.9 ДА ПРЕДАДЕ на
в. ск. м., родена на **********г. /не е български гражданин/ с адрес гр.******
ДЪРЖАНЕТО на недвижими имот - апартамент №9, находящ се в гр. В. ул. *****, отдаден
под наем по силата на договор от 23.11.2018г., на основание чл. 233, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „в. ск. м., родена на
**********г. /не е български гражданин/ сумата от 840лева, представляваща реализирани
от ищеца съдебно деловодни разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса
и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му /21.07.2021г./, на основание чл. 315,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4