Р Е Ш Е Н И Е
№ 4585/29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII -
ти състав в публично съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17774 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 75 вр. чл. 76 от Закона за гражданското
въздухоплаване /ЗГВ/вр. чл. 19 вр. чл. 22, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване
на някои правила за международния въздушен превоз /Конвенция от Монреал/ от Г.Г.П., ЕГН **********,*** срещу „Е.Ф." АД (AIR F.), регистрирано
в Търговски регистър П. Б под регистрационен № ********* на 16.10.1998г., с
адрес: Ф., П. пощ. код 95747, st. P., *, Airport Sh. De G., чрез Търговско
представителство „ЕР Ф." (AIR F.), БУЛСТАТ *********, адрес на представителството
в Б.: област С., община
С., пощ. код
1540, гр. С., бул. „Б.", *, Летище С., Терминал *, ет.*, офис *, представлявано
от И.С.П., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 099,97 лева (хиляда деветдесет и девет
лева и 97 ст.), представляваща обезщетение за закъснение на багаж, ведно
със законната компенсаторна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 22.11.2018г. до окончателното изплащане.
Ищецът
обосновава правния си интерес за предявяване на осъдителния иск, налагайки
следните твърдения:
На
15.07.2018г. в 21:20 часа пътувал с авиокомпания „Е.Ф." АД (AIR FRANCE) по
дестинацията П. – Б. с международен полет № DL34 AF1888 с билет № OTAPF13070.
Преди тръгването си е регистрирал на летището в П. и предал багаж, състоящ се
от една чанта. След пристигането си на летището в Б., Р., служителите на
летището установили, че регистрираният багаж липсва. Той веднага информирал
гишето за загубени вещи, като липсата била оформена в констативен протокол
(доклад за нередности в собствеността), изготвен от службите на летище Р.
Посочени били данни на багажа - цвят син/тюркоаз, изправена конструкция, мек,
маркировка DL953198.
Твърди
се още, че преди да излети от П. ищецът организирал транспорт по маршрут Б. – В.
с час на тръгване на 00:30 часа. Поради голямото забавяне с търсене на багаж и
оформяне на документи за липсващ багаж на летището в Б. пропуснал транспорта и
се наложило да поръча такси от www.transport-varna-bucharest.com, за което
заплатил сумата от 200 лева. Когато пристигнал във В. установил, че ключовете
за дома му са останали в несесера с личните вещи и лекарства. Обадил се на
телефон на Air F., офис С., от където му указали да
се настани на хотел и до няколко дни ще му намерят багажа, както и да си запази
касовите бележки за възстановяване на разходите. За така създалата се ситуация,
същият писал и на официалната електронна поща на Air
F. - „Здравейте, имам нужда от помощ! Чакам вече
четири дни за багажа си.... или да ми дадете някаква информация. Опитах да се
свържа с вас, защото ключовете за апартамента ми са останали в багажа... Вече
съм четвърти ден на хотел... и ми свършват парите". От авиокомпанията
отговорили, че посрещали голямо количество заявки за багаж поради няколко
неизправности в една от системите за сортиране на багажа, в допълнение към
стачката от страна на доставчика на услуги на летище П. – Ш. де Г. от 14 юли.
Поради изложеното не можели да предложат помощ за проследяване на чантата чрез
този канал. Парижките летища правели всичко възможно, за да възстановят
нормалното функциониране на системата за сортиране на багажа. Екипите на Еър Ф.
активно работели, за да гарантират, че багажът на засегнатите клиенти се
пренасочва възможно най - бързо при трудни условия на работа. Летищата Еър Ф. и
П. се извинявали на засегнатите клиенти. В кореспонденция с превозвача ищецът
посочил, че „не може да влезе в дома си .... защото му липсват ключовете".
От авиокомпанията предложили да запази касовите бележки за възстановяване на
сумите за нужди от първа необходимост.
На 23
юли 2018г. багажът на Г.Г.П. бил доставен. На това
основание предявил рекламация пред превозвача за обезщетение за забавен багаж,
както и молба за писмен отговор на съобщение с референция № 11947537001, като
приложил касови бележки за възстановяване на направените допълнителни разноски.
На 24
юли 2018г. от авиокомпанията се извинили, че е необходимо повече време от
средното време за обработка на искането. Отговорили, че екипът за обслужване на
клиенти ще се свърже директно с него. След един месец ищецът отново писал на
официалната електронна поща Air F., че „все още никой
не се е свързал" с него. От авиокомпанията отговорили, че поради
непредвидените обеми, отговорът може да отнеме повече време от обичайното.
На 23
октомври 2018г. от авиокомпания Air F. отговорили на
съобщение от 16 юли 2018г. с референтен № 11938110001, в който се съдържа
извинение за причиненото неудобство и предложение „ако поради забавяне на
багажа ви сте понесли допълнителни разходи, моля не се колебайте да се свържете
с нас с датирани, отпечатани фактури за закупени потребности от първа
необходимост, с изключение на храна и настаняване.
Твърди
се, че ответната страна по договора за въздушен превоз не е изпълнила едно от
основните си задължения по договора за превоз, а именно да извърши превоза в
определен срок, съобразно което настъпва и закъснението на доставения багаж,
като вреда за ищеца по настоящото дело. Ответникът незаконосъобразно е
игнорирал претенцията за заплащане на разходи за път и настаняване, които са
реално претърпени вследствие закъснението вреди, поради което претендира сумата
от общо 1099,97 лева, формирана се както следва: сумата 200 лева / стойността
на заплатените транспортни разходи, след установяване липсата на багажа; сумата
899,97 лева за хотелско настаняване/, представляваща обезщетение по чл. 75 ЗГВ,
вр. чл. 76 ЗГВ, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба на 22.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди
се, че плащане до момента на предявяване на иска не е извършено.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът Е.Ф. АД, регистрирано в Търговски регистър в Б.
(Ф.) под № ********* на 16.10.1998 г., чрез Търговско представителство ЕР Ф.,
Булстат ********* е депозирал отговор на исковата молба, с който да изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Счита
предявения иск за недопустим поради липса на предпоставките за допустимост
посочени в чл. 31 на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, открита за подписване в М. на 28 май 1999 г.
(„Конвенцията"), тъй като жалбата била отправена по-късно от предвидените
в чл. 31 на Конвенцията 21 дни, считано от датата, на която багажът или товарът
са били предоставени на негово или нейно разположение, жалбата не била в писмена форма и не е
връчена или изпратена в посочените срокове.
Твърди
се, че приложените онлайн разпечатки биха могли да се възприемат като
уведомяване на Ер Франс за липсващия багаж на ищеца, но се оспорва същите да
имат характер на жалба в писмена форма по смисъла на чл. 31 от Конвенцията,
т.к. липсвал автор и адресат. Поради липса на подпис не можело да се установи
кой е юридическият автор т.е. кое е конкретното лице, чието волеизявление се
материализира, а оттук и съставът на понятието документ оставал незапълнен
поради липса на издател.
Оспорват
твърденията на ищеца, за изпуснат транспорт от Б. до В. поради забавянето на
чекирания багаж и претърпените вреди от заплащането на друг такъв транспорт,
както и наличието на пряка връзка между липсата на багажа му в Б. и разходите
за пътуване до В. Твърдят, че твърдяното забавяне се дължи изцяло на избор
направен от ищеца.
Налагат
твърдения за проявена от ищеца небрежност и неполагане на дължимата грижа от
запознае с процедурата за деклариране на липсващ багаж, която е свободно
достъпна на интернет страницата на ЕР Ф. www.airf*. bg, поради което ищецът не можел да черпи права и да
търси обезщетение за вреди, настъпили поради собствената му небрежност или
поради избор на по-дълга процедура за деклариране на място на летището.
Сочат,
че в случая е приложим член 20 от Конвенцията (Освобождаване от отговорност),
съгласно който ответникът се освобождава от отговорност, поради „небрежност,
друго неправилно действие или бездействие на лицето, което иска обезщетение
".
Оспорват
твърденията на ищеца относно местонахождението на ключовете за апартамента му,
както и че забавата на багажа му е причинила вреди, изразяващи се в заплащането
на 6 нощувки в хотел, като недоказани. Твърди се в тази връзка, че ищецът е
могъл да стори това възползвайки се от услугите на ключар, който би могъл да
отвори вратата дори без да разбива ключалката срещу сума между 70 и 100 лева.
По този начин ищецът проявил недобросъвестно поведение извършвайки прекомерно
високи разходи, като се е настанил в хотел извън град В., в Курортен комплекс Св.К.
и Е., с единична цена за нощувка в размер на 150 лева (съгласно представената
фактура), вместо да се настани в близост до дома си, извършвайки минимални
разходи.
Налагат
се доводи за нарушаване от ищцова страна на забраната съдържаща се в член VIII 3
от Общите условия за превоз на Ер Франс, според чиято разпоредба било забранено
да се превозват в багажа на пътниците, ключове. Така нарушението на Общите
условия от страна на ищеца освобождавало от отговорност Ер Ф. за всякакви последващи вреди.
Релевират
наличието на основания за освобождаване от отговорност, поради съществуването
на форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в наличието на стачка на летище Ш.
Де Г. (Ф.) през месец юли 2018 г., когато е пътувал ищеца, която стачка е
възпрепятствала своевременното натоварване на всички чекирани багажи на
полетите на Ер Ф. Стачкували били служители по поддръжката на машините за
сортиране на багажи на летището. Връщане към нормален процес на работа е бил
възможен едва в края на месец юли 2018.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е
спорно между страните обстоятелството, че на 15.07.2018г. в 21:20 часа ищецът е
отпътувал с авиокомпания „Е.Ф." АД (AIR F.) по дестинацията П. – Б. с
международен полет № DL34 AF1888 с билет № OTAPF13070.
Не се
оспорва от ответната страна и обстоятелството, че при тръгването си ищецът е
регистрирал на летището в П. и предал багаж, състоящ се от една чанта и че след
пристигането си на летището в Б., Р., служителите на летището установили, че
регистрираният багаж липсва.
Безспорно
е и обстоятелството, че след установената липса на багажа ищецът веднага
информирал гишето за загубени вещи, като липсата била оформена в констативен
протокол (доклад за нередности в собствеността), изготвен от службите на летище
Р., в който са били посочени данни на багажа - цвят син/тюркоаз, изправена
конструкция, мек, маркировка DL953198.
Не се спори
и че на 23 юли 2018г. багажът на Г.Г.П. бил доставен.
От самия Доклад
за нередности в собствеността Ер Ф. багажни услуги - превод на български език –
л.14 и на английски – л.15 се установява, че в след пристигане в Б. с международен
полет № DL34 AF1888 с билет № OTAPF13070 ищецът е направил рекламация за
липсващ багаж, че той веднага е информирал гишето за загубени вещи. За липсата
на багажа е оформен констативен протокол (доклад за нередности в
собствеността), изготвен от румънските летищни служби. В констативния протокол
са посочени данни за багажа, като същият е описан като чанта 1 бр., цвят
син/тюркоаз, изправена конструкция, мек с маркировка DL953198.
От Отговор
от Ер Ф. на жалба с референтен номер 11938110001 по Gmail - превод на български
език – л. 16-17 и на английски – л.18 е видно, че на 16 юли 2018 г. ищецът е се
е свързал с ответника относно липсващия багаж. Извиняват се за случилото се с
багажа на ищеца. Признават в писмото, че ще се опитат да сведат до минимум безпокойството,
причинено на клиентите им. Внимателно са обърнали внимание на обстоятелствата,
довели до проблемите на ищеца свързани с липсващия багаж. Признават в писмото,
че подробностите по жалбата му са били изпратени на съответните ръководители на
отдели, така че те да могат да предприемат каквито и да е мерки, за да се
опитат и да избегнат подобни проблеми в бъдеще. Предлагат на ищеца, ако поради
забавяне на багажа е понесъл допълнителни разходи, да се свърже с ответника и
да установи с датирани, отпечатани фактури за закупени потребности от първа
необходимост, с изключение на храна и настаняване.
Представени са разменени писма между страните – л. 100
- 104, видно от които ищецът се е свързал по електронната поща с превозвача,
относно забавения багаж и съдържащи признания от страна на превозвача за
предизвиканото забавяне на ищцовия багаж.
От извършена справка на SDR
калкулатор на адрес https://www.currexy.com/exchange-rates/eur/sdr,
се установи, че към датата на полета 15.07.2018г, левовата равностойност на
1000 специални права на тираж (SDR) за всеки пътник е в размер на 2363.22 лв.
(1 SDR = 1,2083 € х 1000 = 1208,30 € х 1.95583 лв. = 2363.22 лв.).
С Фактура №**********/16.07.2018
г. – л.25 се установява извършена в полза на ищеца транспортна услуга от
гр.Букурещ до гр. Варна.
От Фактура №**********/23.07.2018 г. и касов бон /ксерокопия/ – л.27, се установяват
разходи за хотелско настаняване на ищеца за 6 нощувки на обща стойност 899,97
лв. Не се споделят и възраженията на ответната страна, че фактурата
установяваща разходите за нощувка е създадена с оглед процеса. Оспорването в
тази насока е ненавременно, като направено от ответника едва във второто по
делото заседание, поради което не следва да бъде коментирано от съда.
Въз връзка
с установяване вида и размера на вредите, под формата на разходи за
настаняване, както и необходимостта от такова по делото бе разпитан свидетелят Я.В.С.
Свидетелят излага, че си спомня си за случая със загубения багаж. Станал
миналата година. В същия дин се видял с ищеца пред дома му пред басейн „П.“.
Споделил му, че е имало проблем с полета му.
Ходил е до Щ. в рамките на
няколко дни и се върнал след това. След което е имал прикачване от П. до Б. и
там му губят багажа. В този момент си комуникирал с представители на Ер Франс,
които да уточнят какво ще се случва с този багаж. Обещали му, че до един-два
дни ще решат проблема с багажа и ще му го върнат. Комуникацията се извършвала
по телефона, чрез интернет. Показал му отговорите. Обсъждан бил и въпросът за
заключената входна врата и проблемът с разбиването ѝ. Тъй като обещали да
доставят багажа до няколко дни решили да не разбиват вратата, защото бравата
била скъпа и сложна. Входната врата била метална, със секретни ключове и
ключалки, имала и допълнителна защита, при която се впивали някакви железа в
самата рамка на вратата което правело разбиването или отключването ѝ
трудно. Не повикали ключар, защото му било обещано багажът да пристигне до ден-два. Започнали да търсят хотел първо във
В. Било 15-16 юли в разгара на туристическия сезон, и трудно се намирали места
в града, а наличните били на високи цени. Така ищецът си намерил хотел близо до
в Е., в местност Т. Свидетелят закарал ищеца с колата си до там и го оставил в
хотела, след което си тръгнал. Ищецът го
уверил, че до ден-два ще му се обади да го прибере обратно за Варна, след като
му върнат багажа.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
чл. 367 ТЗ, с договор за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение
да превози до определено място, лице, багаж или товар. А съгласно чл. 368 ТЗ, който установява правата и задълженията при договор за превоз,
превозвачът е длъжен да извърши превоза в определен срок, да пази товара от
приемането му до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на
товара и да му го предаде в местоназначението. Съгласно чл. 377 ТЗ, за превоз на багаж се прилагат съответните правила за превоза на
товари, тъй като в настоящия случай се касае за закъснение на багаж. Неизпълнението
на задължението на превозвача, изразяващо се в изгубване, погиване, повреждане
или забава при изпълнение на превоза, доколкото не се дължи на някоя от изрично
изброените в чл.
373, ал.1 ТЗ причини, е предвидено от законодателя като основание за
ангажиране на отговорността му за обезщетяване на настъпилите за изпращача
вреди. В настоящия случай, ответната страна по договора не е изпълнила едно от
основните си задължения по договора за превоз, а именно да извърши превоза в
определен срок, съобразно което настъпва и закъснението на доставения багаж,
като вреда за ищеца по настоящото дело. Така съобразно чл.
373, ал. 2 ТЗ, превозвачът отговаря за вреди, които се дължат на забава,
при изпълнение на превоза.
С оглед
обстоятелството, че извършеният от ответника по иска превоз е въздушен, предвид
изричното препращане на чл. 379 ТЗ важат също и правилата на чл. 76 ЗГВ, при което приложим към
възникналото между страните превозно правоотношение е и специалният
международноправен акт – Конвенцията
за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз,
ратифицирана от Р.Б. със закон от 16.07.2003 г., в сила от 09.01.2004 г. /ДВ,
бр.6 от 23.01.2004 г./. Посоченият нормативен акт урежда отговорността на
превозвача, при неточно изпълнение на договора за превоз, отнасяща се до
повреда на багажа или до закъснението на същия, както и условията за ангажиране
на отговорността на същия.В чл. 19, ал.1 се посочва, че превозвачът е отговорен
за вреда, причинена от закъснение при въздушен превоз на пътници, багажи или
товари.
Чл. 22,
ал. 2 от Конвенцията определя лимита на отговорността на превозвача в случай на
унищожаване, загуба, повреда или закъснение, която съобразно тази разпоредба е
ограничена до 1000 специални права на тираж за всеки пътник.
Съгласно
чл. 31 от Конвенцията, условие за ангажиране отговорността на превозвача за
вреди от неточно извършване на превоза /закъснение и повреди/ е отправянето на
писмена жалба до превозвача от страна на лицето, което има право да получи
доставката, в предвидените срокове – незабавно след откриване на вредите, но не
по-късно от 14 дни от датата на получаване на товара, а в случай на закъснение
– не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът е бил предоставен
на негово или нейно разположение.
Логическото
тълкуване на посочените норми, налагат следните правни изводи:
Отправянето
на рекламация /жалба/ е предпоставка за допустимостта на иск за обезщетение за
вреди срещу превозвача в случаите, когато багажът е бил получен от лицето,
имащо право да го получи, но доставката е извършена със закъснение или багажът
е повреден. Този извод следва от тълкуването по аргумент за противното на
разпоредбата на чл. 31, т. 1 от Конвенцията, според която, липсата на жалба
означава не само, че багажът е получен, но и че е доставен в добро състояние,
така и от логическото тълкуване на чл. 31, т.2 от същия акт. Конкретно
посочените в т.2 срокове за рекламация при закъснение на багажа, не отменят
установеното в нея общо задължение на лицето, което има право да получи
доставката, да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите.
И доколкото закъснението на багажа безспорно представлява вреда, то за него
следва също да важи изискването за отправяне на жалба до превозвача
(Определение № 865 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2010 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията М.П.).
В
настоящия случай, от представените по делото писмени доказателства бе установено,
че такава жалба е отправена до ответната страна, с което се обосновава правния интерес
за предявяването на настоящия иск.
Съобразно
чл. 19, изр. 1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за вреди, причинени от закъснение
при въздушен превоз на пътници, багаж или товари. Съгласно чл. 22, ал. 2 при
превоз на багаж отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба,
повреда или закъснение е ограничена до размера посочен в тази разпоредба.
Съобразно тези две разпоредби доставянето на багажа със закъснение е вредата,
за която превозвача носи отговорност, която е с посочения в тази разпоредба
лимит. Т.е. закъснението на доставения багаж, в настоящия случай се явява
предвидената от приложимата по настоящото дело конвенция, последицата от
неточното изпълнение на едно от основите задължения на превозвача по договора
за превоз. В подкрепа на този факт е и разпоредбата на чл.
373, ал. 1 и ал.
2 ТЗ. Предвид изложените съображения съдът счита, че са налице предвидените
за ангажиране на отговорността на превозвача предпоставки.
Разпоредбите
на Конвенцията от Монреал не предвиждат хипотези на заплащане на обезщетение от
превозвача при закъснение на багаж, без да е необходимо доказването на реално
претърпени вреди от това. Установената в Конвенцията отговорност има
обезщетителен характер – предпоставена е от реално претърпяна вследствие
закъснението вреда. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 19 от Конвенцията,
изрично сочеща, че превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение,
както и чл. 22 уреждащ лимити на отговорността, но отново в случай на причинена
от закъснението вреда. Предвидена е границата до която следва да се дължи
такова при евентуално настъпване на вреди, като всяко лице претърпяло такива,
при всеки конкретен случай следва да докаже тяхното настъпване, основание и
размер. В този смисъл разпоредбите на така посочената Конвенция установяват
само лимит на обезщетение, без да определят фактическия състав, при който
следва да се дължи такова. Следователно в тежест на ищеца е да установи пълно и
главно вида и естеството на вредите и техният размер.
В случая
ищецът на първо място претендира имуществени вреди изразяващи се в заплатени
транспортни разходи от летището в Б. до гр. В. в размер на 200,00 лева. В тази
връзка налага твърдения, че преди да излети от П. е организирал транспорт по
маршрут Б. – В. с час на тръгване на 00:30 часа. Поради голямото забавяне с
търсене на багаж и оформяне на документи за липсващ багаж на летището в Б.
пропуснал транспорта и се наложило да поръча такси от
www.transport-varna-bucharest.com, за което заплатил сумата от 200 лева.
Доказателства за предварително организиран от ищеца транспорт по маршрут Б. – В.
с час на тръгване на 00:30 часа не бяха представени. В този смисъл твърденията
на ищеца, за изпуснат транспорт от Б. до В. поради забавянето на чекирания
багаж и претърпените вреди от заплащането на друг такъв транспорт са
недоказани.
Не се
установи и наличие на пряка връзка между липсата на багажа му в Б. и разходите
за пътуване до В. Пътуването по маршрут Б. – В. не е включено в стойността на
самолетния билет и не е част от дължимата от ответника превозна услуга, поради
което стойността на превоза между летището в Б. и гр. В. е за сметка на пътника
и не подлежи на компенсация от самолетния превозвач. В случай като настоящия,
на компенсация евентуално би подлежала само разликата между предварително
заплатената стойност на билета за организирания и пропуснат поради забавянето
транспорт и платената като последица от него по-голяма такава. Доказателства за
предварително платен превоз по делото не бяха представени, поради което искът в
тази част е неоснователен.
Като
имуществени вреди ищецът претендира и сумата от 899,97 лева, извършена с оглед необходимостта
от хотелското му настаняване. По делото бе установено, чрез събраните гласни
доказателства и от кореспонденцията между страните, че когато пристигнал във В.
не е успял да влезе в дома си, понеже ключовете за дома му са останали в
несесера с личните вещи и лекарства. Установи се и че се е свързал с Air F., офис С., които му съобщили, че до няколко дни ще му
намерят багажа, както и да си запази касовите бележки за възстановяване на
разходите. От показанията на разпитания свидетел бе установено, че вратата на
ищцовото жилище е била оборудвана със специална и много скъпа брава, чието
отключване не е било възможно. Самата врата е била бронирана и е притежавала
специфични щифтове, които да я предпазват от разбиване, при което разбиването
на тази врата, би причинило щети на жилището в размер много по-голям от
претендираните по делото суми за престоя в хотел. Свидетелските показания
установяват също и липсата, предвид активния летен туристически сезон, на
подходящи места за настаняване в гр. В., които да са в близост до дома на ищеца.
Установи се и че най изгодно за него е било да се настани извън града в близост
до К.К. Св. Св. К. и Е. По този начин бе оборено надлежно възражението на
ответника, че ищецът е могъл да получи достъп до дома си, възползвайки се от
услугите на ключар, който би могъл да отвори вратата дори без да разбива
ключалката срещу сума между 70 и 100 лева. Опровергани бяха и твърденията за
недобросъвестно поведение на ищеца, чрез извършване прекомерно високи разходи,
чрез настаняване в хотел извън град В., в Курортен комплекс Св.К. и Е., с
единична цена за нощувка в размер на 150 лева.
Предвид
изложените съображения съдът счита, че в тази част искът се явява доказан по
основание и размер, поради което на разглеждане подлежат повдигнатите от
ответника правоизключващи възражения за проявена от ищеца груба небрежност и
наличие на форсмажорни обстоятелства.
На първо
място от ответната страна сочат, че в случая е приложим член 20 от Конвенцията
(Освобождаване от отговорност), съгласно който ответникът се освобождава от
отговорност, поради „небрежност, друго неправилно действие или бездействие на
лицето, което иска обезщетение ". В тази връзка налагат твърдения за
проявена от ищеца небрежност и неполагане на дължимата грижа като е оставил
ключовете си в чекирания багаж. Твърди се наличието на изрична уговорка в
общите условия на превозвача, съгласно която е налице забрана в чекирания и
ръчен багаж да се оставят определени предмети вт.ч. и ключове.
Съдът не
намира тези възражения за основателни. В случая ищецът – физическо лице, черпи
правния си интерес от обстоятелството, че е страна по сключен с ответника
договор за въздушен превоз и има качеството на потребител по “договор за
услуга” по смисъла на §13, т. 1, във вр. с т. 35 от ДР ЗЗП. Дори да се приеме,
че такава уговорка в общите условия на превозвача съществува, по делото липсват каквито и да е
доказателства, че пътникът несъмнено е
бил запознат с общите условия, приел ги е при сключване искания от него договор
за превоз. По делото е представена разпечатка от Общите условия на превозвача,
но липсват данни от страна на превозвача или упълномощен негов представител да
е предаден подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Липсват
данни същите да са подписани от ищеца или негов представител. Приложими са
правилата на Закона за защита на потребителя и в частност разпоредбата на чл.
147а, ал. 5 ЗЗП, съгласно която клаузата за съгласие с общите условия на
договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в
индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на
общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Разпоредбите на чл.
147а имат императивен характер, поради което съдът следва да следи служебно за
спазването им. В тежест на ответника е да установи наличието на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на
договора, но доказателства за наличието на такива и за съдържанието на същите
не бяха представени.
Не се
споделят и вижданията на ответната страна относно наличието на правоизключващи
форсмажорни обстоятелства, които да са причинили забавянето. Съгласно чл. 81 от ЗЗД, длъжникът не отговоря ако невъзможността за изпълнение се дължи на
причина, което не може да му се вмени във вина. Тези обстоятелства, изключващи
отговорността в гражданското и търговското право са наличието на непреодолима
сила или случайно събитие. Съгласно чл. 306, ал. 2 от ТЗ непреодолима сила е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало
след сключването на договора. В теорията се приема, че няма алтернативност на
двете характеристики и "или" следва да се чете "и", т.е. за
да нелице непреодолима сила следва събитието да е едновременно непредвидено и
непредотвратимо. Приема се още, че случайното събитие е такова, че е
непреодолимо, защото не е предвидено, ако би било предвидено, то чрез наличното
състояние на техниката би могло да се преодолее, докато при непреодолимата сила
- дори и предвидена, тя не би могла да бъде преодоляна. Събитието още следва да
доведе до невъзможност за изпълнение.
В
конкретния случай се твърди че забавянето е причинено от стачка на наземния
персонал отговарящ за обработката на багажа. Ответникът представи
доказателства, че след 14.07.2018 г. са стачкували работниците на два от
операторите, отговарящи за обработката на багажа на летище Ш. Де г. във Ф., но
липсват конкретни данни от които да се обоснове извода, че именно тази стачката
е конкретната причина за забавянето на му. В този смисъл не бе установена от
ответната страна причинната връзка между твърдяното събитие и конкретното
забавяне на багажа на ищеца. Не се установи от страна на превозвача и че е от е
направил всичко възможно за предотвратяване на забавянето.
Искът в
частта относно вредите в размер от 899,97 лева настъпили поради необходимост от
хотелско настаняване е основателен и следва да бъде уважен до този размер. В
останалата част до пълния предявен размер от 1099,97 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи
се в заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на сумата
общо от 327,27 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от иска ответникът също има
право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. От страна на ищеца е
направено възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на
адвокатския хонорар платен от ответника.
Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът във всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа
сложност на производството по делото. Съдът произнасяйки се в частта за
разноските взема предвид действителната правна и фактическа сложност на делото
и ангажираните в производството доказателства. Съобразява я с минималния размер
на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
сумата 307,00 лв. (цената на иска е 1099.97 лв.), а с ДДС 368,40 лв, като
приема, че възражението за прекомерност е основателно, тъй като претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е 766,70 лева с ДДС, а делото не се
характеризира със съществена правна и фактическа сложност. Поради това,
отчитайки този факт съдът приема, че размерът на адвокатския хонорар на
ответника, следва да се приема за прекомерен. При преценка за прекомерност в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е задължен да намали размера на
хонорара до минималните размери посочени в НМРАВ, а да го определи съобразно
правната и фактическа сложност на делото и другите свързани обстоятелства.
Освен това, съдът съобразява, че ищецът договаряйки с процесуалния си
представител възнаграждение в размер на 350,00 лв. сам е оценил и признал, че
правната и фактическа сложност на делото следва да отговаря на хонорар в размер
по-голям от минималния. По този начин ищцовата страна, която е направила
възражението за прекомерност, сама е оценила по-високо фактическата и правна
сложност на делото като е уговорила и изплатила на своя процесуален
представител адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева. Съгласно Определение № 3 от 05.01.2015г. на
ВКС по гр.д. № 7153/2014 година фактическата и правна сложност на делото е еднаква
за двете страни в процеса. Така при уговорен между ищеца и адвоката му хонорар
в размер на 350,00 лв, ответникът също ще има право да уговори адв.
възнаграждение в такъв размер. Адвокатът на ответника е регистриран по ДДС, при
което към размера от 350,00 лева следва да се добавят и 70 лева ДДС. Съобразно
отхвърлената част на иска ответникът има право на разноски в размер на 76,41
лева.
По така изложените съображения, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.Ф." АД (AIR F.), регистрирано в
Търговски регистър П.Б под регистрационен № ********* на 16.10.1998г., с адрес:
Ф., П., пощ. код 95747, st. P., *, Airport Sh. De G., чрез Търговско
представителство „ЕР Ф." (AIR F.), БУЛСТАТ *********, адрес на
представителството в Б.: област С., община С., пощ.
код 1540, гр. С., бул. „Б.", *, Летище С., Терминал *, ет.*, офис *,
представлявано от И.С.П., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.П., ЕГН **********,***, сумата от 899,97 лв. (осемстотин деветдесет и девет
лева и 97 ст.), представляваща обезщетение за закъснение на багаж, при
полет с авиокомпания Еър Франс, както следва: по дестинацията Париж - Букурещ с
международен полет № DL34 AF1888 с билет № OTAPF13070, ведно със законната
компенсаторна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 22.11.2018г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 367 ТЗ, във връзка с чл. 373 ТЗ, във
вр. с чл. 22, ал. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума от 899,97 лв. до предявения размер от 1099,97 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Е.Ф." АД (AIR F.), регистрирано в
Търговски регистър П. Б под регистрационен № ********* на 16.10.1998г., с
адрес: Ф., П., пощ. код 95747, st. P., *, Airport Sh. De G., чрез Търговско
представителство „ЕР Ф." (AIR F.), БУЛСТАТ *********, адрес на
представителството в Б.: област С., община
С., пощ. код
1540, гр. С., бул. „Б.", *, Летище С., Терминал *, ет.*, офис *, представлявано
от И.С.П., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.П., ЕГН **********,***,
сумата от 327,27 лева (триста двадесет и седем лева и 27 ст.) представляващи съдебно-деловодни разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.Г.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Ф." АД (AIR F.), регистрирано в Търговски регистър П.Б под
регистрационен № ********* на 16.10.1998г., с адрес: Ф., П., пощ. код 95747, st. P., *, Airport
Sh. De G., чрез Търговско представителство „ЕР Ф."
(AIR F.), БУЛСТАТ *********, адрес на представителството в Б.: област
С., община С., пощ. код 1540, гр.
С., бул. „Б.", *, Летище С., Терминал *, ет.*, офис *, представлявано от И.С.П.,сумата от 76,41 лева (седемдесет и шест лева и 41
ст.) представляващи съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: