Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.01.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното
от съдия Евтимов ч.гр.дело № 16525
по описа за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438
от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 113203/19.11.2019 г., подадена от М.Ц.Н. –
длъжник по изпълнително дело № 20158410409958 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. №
841 на КЧСИ, срещу разпореждане от 30.10.2019 г., с което съдебният изпълнител
е отказал прекратяване на принудителното изпълнение. Навеждат се доводи, че е
налице хипотезата за прекратяване на изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК – взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, като съдебният изпълнител не е съобразил това
обстоятелство. Жалбоподателката моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Претендира разноски.
Взискателят „К.И.И.БГ“ ЕАД, ЕИК *******, оспорва жалбата, като излага съображения за нейната недопустимост и
неоснователност. Претендира разноски.
Частен съдебен изпълнител Н.М. е дал обяснения във връзка с постановения
акт, като счита, че жалбата е неоснователна. Излага, че по делото са извършвани
изпълнителни действия, които да поддържат неговата висящност.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, и
се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на частния
съдебен изпълнител, прие следното:
Жалбата е допустима. Същата е в срок – препис от обжалваното разпореждане е
връчен на процесуалния представител на длъжницата-жалбоподател на 11.11.2019 г.,
като жалбата е подадена по куриер на 18.11.2019 г.
По същество жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от
02.10.2015 г. В нея взискателят е овластил съдебния изпълнител да извършва
всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, в т.ч. да определя начина за изпълнение.
С молба от 24.03.2017 г. взискателят „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е направил искане за извършване
на справка за наличието на открити на името на длъжника банкови сметки и при
наличието на такива - за налагане на запор върху тях. До „Ц.К.Б.“ АД е
изпратено запорно съобщение, получено от банката на 17.08.2017 г.
С молба за конституиране на нов взискател от 13.02.2018 г. „К.И.И.БГ“ ЕАД е
поискало да бъде конституирано като взискател по делото на мястото на
досегашния взискател „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, поради настъпило частно правоприемство
между двете дружества по силата на договор за прехвърляне на вземания от
20.12.2017 г. С молбата е направено и искане за извършване на опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника. Представен е договорът за цесия,
приложение, от което е видно, че с него се прехвърлят и вземанията на цедента
към длъжницата, и потвърждение за извършена цесия. Представено е и уведомление
от цедента до длъжницата за извършеното прехвърляне на вземанията, както и
обратна разписка за връчването му, в която в графа „получател“ е отбелязано
„сменен адрес“.
С разпореждане от 30.07.2018 г. на съдебния изпълнител „К.И.И.БГ“ ЕАД е
конституирано като взискател по делото.
С молба от 29.10.2018 г. новият взискател „К.И.И.БГ“ ЕАД е направил искане
за извършване на справка за наличието на сключени от длъжницата трудови
договори и при наличието на такива - да бъдат предприети съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
Съдът намира обжалваното действие на съдебния изпълнител за правилно.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молбата от 02.10.2015
г., като от този момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следващото сезиране на съдебния изпълнител за прилагане на изпълнителен
способ от първоначалния взискател е извършено на 24.03.2017 г., в рамките на
двугодишния перемптивен срок. С налагането на запор на 17.08.2017 г. е започнал
да тече нов срок.
Установява се настъпило частно правоприемство по изпълнителното дело по
силата на договор за цесия. Макар на длъжницата по делото да не е връчено
изхождащо от цедента уведомление за цесията, това обстоятелство не влияе върху
прехвърлителния ефект на цесията – титуляр на вземането става цесионерът, което
обосновава процесуалната му легитимация по делото и възможността да иска
извършването на изпълнителни действия. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е
от значение единствено за легитимацията на цесионера да получи изпълнение, като
в противен случай длъжникът има възможност да престира на цедента и да се
освободи от задължението си, предвид правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Нещо
повече - по делото фигурира уведомление за настъпилата цесия и предвид изявлението,
че жалбоподателката се е запознала с делото, преди подаване на жалбата тя е
узнала за това уведомление.
Следващо искане за извършване на изпълнително действие - опис върху движими
вещи на длъжника, е направено от новия взискател „К.И.И.БГ“ ЕАД с молбата за
конституиране му, постъпила в кантората на ЧСИ Митев на 13.02.2018 г., т.е. отново
в рамките на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Нов срок е започнал
да тече от подаването на молбата от 29.10.2018 г., с която е поискано насочване
на изпълнение срещу вземания за трудово възнаграждение на длъжника.
Предвид изложеното, по делото не се установява изтичане на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като съдебният изпълнител правилно е отказал
издаването на акт, с който да констатира прекратяване на изпълнителното
производство. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Предвид изхода на частното
гражданско дело жалбоподателката няма право на разноски, но дължи на взискателя
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 20 лева, съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
доколкото е
ограничен до определените в посочената наредба суми с оглед техния максимум, а
не минимум.
Водим
от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 113203/19.11.2019
г., подадена от М.Ц.Н. срещу разпореждането от 30.10.2019 г. по изпълнително
дело № 20158410409958 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ.
ОСЪЖДА М.Ц.Н., ЕГН **********, да заплати на „К.И.И.БГ“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 20 лева – разноски за настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Ц.Н. за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.