МОТИВИ към
присъда № 29 от 14.07.2017 година,
постановена по НОХД № 41 по описа за 2017 година на Окръжен съд – Габрово
Срещу подсъдимия
М.И.С. е внесен от Окръжна прокуратура – Габрово обвинителен акт с обвинение в
това, че на 12.08.2015 година, около 19.20 часа, в гр. Севлиево, на ул.”Стефан
Пешев”, № **, при управляване на моторно превозно средство – лек авомобил „Фолксваген
Голф” с регистрационен ***, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.
20, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл.20,
ал.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл.116 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора”; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре” и на пешеходна пътека, по
непредпазливост причинил смъртта на Б. Г.С. ***, ЕГН ********** – престъпление
по чл. 343, ал.3, предл. 8, б.”б”, предл.1, във вр. с ал.1, б.”в”, предл. 1 от
НК, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Подсъдимият М.И.С.
се явява лично и с адвокат ПД.от АК-Габрово, договорен защитник. Заявява, че е
получил в срок препис от обвинителния акт, разбира смисъла и характера на
повдигнатото срещу него обвинение и желае да даде обяснения по изложените в
обвинителния акт обстоятелства.
Прокурор Стоян
Петков, изготвил обвинителния акт, поддържа изцяло обвинението. Конституираните
като частни обвинители С.С. и В.С., синове на починалия Б.С., се явяват лично и
с адвокат М.Б.от АК-Ловеч, като също поддържат изцяло повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение.
В обясненията си
подсъдимият С. заявява, че пострадалият е изкочил внезапно, че е направил
всичко възможно да избегне удара, както и да му окаже помощ и желае да бъде
оправдан по това обвинение. Договорният му защитник, адвокат Д.изразява
становище за недоказаност на причинната връзка между ПТП и настъпилата
впоследствие смърт на Б.С., счита, че подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност за причиняване на средна телесна повреда, като бъде оправдан по
така повдигнатото му обвинение и с оглед обстоятелството, че е оказал помощ на
пострадалия, да бъде освободен от наказателна отговорност.
Съдът, въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Подсъдимият М.И.С. притежава
свидетелство за управление на МПС, издадено на 21.07.2015 година, след издържан
изпит за правоспособност на 15.07.2015 година. Живеел в с. Ряховците, община Севлиево и работел в гр. Севлиево, в два
търговски обекта, поради което закупил лек автомобил, л.а. „Фолксваен Голф”, с
рег. ***, който управлявал ежедневно в двете посоки.
На 12.08.2015
година, около 19:20 часа, подсъдимият С. се движил с управлявания от него лек
автомобил по ул. Стефан Пешев в гр.Севлиево, от центъра на запад, по посока
изхода за гр.София и с.Ряховците, по обичайния за него маршрут. Времето било
хубаво, слънчево, уличната настилка суха. Отдясно по посока на движението му
били паркирани автомобили, заемащи част от уличното платно. Поради това
обстоятелство и насрещно светещото слънце управлявал автомобила със скорост
между 42,7 и 45 км/ч. Въпреки това, при приближаване на пешеходна пътека, тип
„Зебра”, обозначена и със знак Д 17, намираща се пред дом № **, не успял да
реагира своевременно, като намали скоростта и спре, при появата на предприелия
движение по същата Б. Г.С. ***, който
излязъл иззад неправилно паркиран, непосредствено пред пешеходната пътека лек
автомобил. Вследствие на това последвал удар на пешеходната пътека между предна
дясна част на бронята на управлявания от подсъдимия лек автомобил и лявата
подбедрица на Б.С., при което тялото му се отхвърлило напред и надясно, през
предния капак на автомобила и паднало на около метър след пешеходната пътека.
Подсъдимият спрял автомобила, слязъл, повдигнал пострадалия, настанил го на
предната дясна седалка и го откарал във филиала на Център за спешна медицинска
помощ-гр.Габрово, намиращ се в МБАЛ „Д-р Стойчо Х.”***.
От удара
пострадалият Б. получил счупване на
костите на лявата подбедрица, установено при ренгеновото изследване, поради
което бил настанен в ортопедичното отделение на болницата, като била проведена
манипулация-мануално наместване на счупването и поставяне на гипсова
имобилизация. Впоследствие общото му здравословно състояние се влошило и на
14.08.2015 година починал, като в издаденото на същата дата съобщение за смърт
за основна/начална/ причина е посочена „белодробна тромбемболия”, а като предшедстваща
причина „фрактура на ляв крак”.
Тези обстоятелства
се установяват както от показанията на разпитаните свидетели, така също и от
приложените писмени доказателства и заключения на вещите лица по назначените на
досъдебното производство експертизи. В показанията си пред съда, както и в
дадените на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК,
свидетелят Г.Г. заявява, че: на инкриминираната дата и време се намирал пред
магазина си на ул. Стефан Пешев, в района на станалото ПТП; вниманието му било
привлечено от шум на спирачки и видял тялото на възрастен мъж, което
„подскочило”, паднало на предния капак на лек автомобил Голф, оттам се плъзнало
и паднало откъм дясната страна на автомобила; автомобилът бил спрян върху
пешеходната пътека, почти успоредно на пътното платно, „в неговото платно за
движение”; подсъдимият слязъл, отишъл при пострадалия, надигнал го на ръце и го
качил на предната седалка на автомобила; пострадалият бил ударен в крака, имал
и следа от одраскване по слепоочието; след заминаването на автомобила видял
оставена от него спирачна следа; от дясната страна на уличното платно, по
посока движението на автомобила на подсъдимия имало плътно паркирани други
автомобили, преди и след пешеходната пътека, включително и застъпили същата
„...буквално не можеше да се минава по пешеходната пътека...”, като една от
колите била паркирана пред пешеходната пътека, по посока движението на
подсъдимия, с предницата към центъра; пешеходната пътека е по права линия към
входа на магазин „едно левче”-„от входа направо се отива на пешеходната
пътека”; към този час/6-7/ на деня движението по улицата не е било интензивно
„...тогава се поуспокоява...”, пътят бил сух. В показанията си пред съда
свидетелят Д.Д. заявява, че: се движил от центъра посока запад, като трета
кола/през една/ след автомобила, управляван от подсъдимия; отдясно имало
паркирани дурги леки автомобили; движили се със скорост 30-40 км/ч, поради
силната насрещна слънчева светлина; наложило се рязка спиране, чул женски
писък, разбрал, че автомобилът на подсъдимият е извършил
произшествие/катастрофа/, но не е ходил на място. В показанията си пред съда и
в дадените на досъдебното производство, приобщени също по реда на чл. 281 от НПК, свидетелката М.Н. заявява, че:
управлявала лек автомобил/джип/ в обратна посока; около 20 м след пешеходната
пътека видяла в огледалото за обратно виждане тялото на човек във въздуха, на
около един метър височина; спряла и отишла до местопроизшествието; удареният
човек бил възрастен, над 80-годишен; подсъдимият го вкарвал в лекия си
автомобил/малка, червена на цвят кола/ и казал, че ще го откара в болницата; от
страната на „левчето” имало паркирани автомобили; слънцето светело силно откъм
запад; в нейната посока не е имало интензивно движение. Свидетелят С.С., син на
починалия Б.С., заявява, че: баща му бил здрав за възрастта, подвижен,
походката му била нормална, движел се изправен, бил на ръст 1.68 м; обяснил чу,
че не искал да пресича улицата, а да съдейства на майка с количка, тъй като
нямало видимост...излязъл да провери, почти минал пътеката и тогава го ударила
колата...; разбрал, че е ударен до осевата линия; търсил си пазарската чанта,
казал му, че при удара същата попаднала между главата му и стъклото на лекия
автомобил и омекотила удара в стъклото; късно вечерта му гипсирали крака; на
другия ден отказали да го оперират-вечерта здравословното му състояние се
влошило-бил неадекватен, не го познал и сутринта на следващия ден-14.08.
починал. Свидетелят В.С., също син на починалия, заявява, че: живял с родителите
си, баща му бил здрав, жизнен, всеки ден ходел с майка му на разходка; на
инкриминираната дата бил с тях и се разделили около 18 часа, като баща му
казал, че отива до магазина за едно левче, който се намира точно на пешеходната
пътека; разбрал също, че баща му спрял една жена с количка с дете да не пресича
и той тръгнал...
В протокола за
оглед на местопроизшествие, изготвен на 12.08.2015 година, е посочено, че
огледът е започнал в 20 часа и завършил в 21 часа, при дневна светлина;
участъкът на ПТП е на ул. Стефан Пешев, пред дом № ** в гр. Севлиево,
хоризонтален, с паважна стилка, суха; вдясно, по посока гр. София, на дърво на
тротоара е поставен пътен знак със специално предназначение Д 17 „Пешеходна
пътека”; пешеходната пътека е тип „зебра” с широчина 2,50 м, а ширината на
пътното платно е 9,30 м, разделено на две ленти с непрекъсната разделителна
линия; върху пешеходната пътека е немерено петно от течност в кафеникав цвят и
с неправилна форма, а на пътното платно, преди петното, на 2.20 м южно от северния
край по перпендикуляра-следа от автомобилна гума, успоредна на северния ръб на
платното, разположена върху пешеходната пътека и с дължина 1.60 м. При последвалия
на 17.08.2015 година оглед на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия С., е установено спукване на панорамното стъкло в долна дясна част с концентрични
кръгове с диаметър 25 см; на предния капак, в средата и в непосредствено
близост до предния ръб, в централната му част-втръпяване; под него, при ръба на
капака-следи от олющване на боя/л.16-22 от т.І-ви на сл.д./.
В заключението на
назначената на досъдебното производство единична автотехническа експертиза, въз
основа на свидетелските показания, огледните протоколи и проведения на
14.01.2016 година следствен експеримент/възпроизвеждане на обстановката на ПТП
по показания на подсъдимия като свидетел-л.70-79, т.І-ви/, е посочено, че като
непосредствена причина за настъпилото ПТП е възприемане на пешеходеца от водача
на л.а. Фолксваген в по-късен момент, в който няма възможност да предотврати удара.
В заключителната част на назначената на досъдебното производство тройна
автотехническа експертиза, с участието и на вещото лице М.Х., изготвил
единичната такава/л.2-26 от т.ІІ-ри/, е посочено, че: скоростта на лекия
автомобил „Фолксваген голф”, управляван от подсъдимия С. при приближаване на
пешеходната пътека и реагиране от водача е била в рамките на 42,7-45 км/ч;
мястото на удара е на пешеходната пътека-в зоната на източния край и на 4,5м
напречно от северния край на уличното платно, в зоната на разделителната линия;
непосредствената причина за възникналото ПТП, вследствие на извършените
механо-математически анализи, е „че водачът на лекия автомобил Фолксваген е
реагирал на пресичащия пешеходец в по-късен момент от момента на навлизане на
платното за движение и възникване на реална видимост към пешеходеца-ако водачът
е реагирал своевременно, към момента на възникване на видимостта към
пешеходеца, то е можел да спре автомобила/при
установената скорост/ пред линията на движение на пешеходеца и удар нямало
да настъпи. В констативно-аналитичната част вещите лица са посочили следния
мехонизъм: лекият автомобил, управляван от подсъдимия С., се е движел от
центъра на гр. Севлиево, по посока гр.София, по ул. Стефан Пешев; при
приближаване на дом ** се движел с лявата си страна в зоната на разделителната
линия и със скорост в рамките на горепосочената; от дясната страна е имало
паркирани автомобили, като в близост до пешеходната пътека е бил паркиран със
задната си част към пътеката лек авомобил „Dacia Stepwau”; когато лекия автомобил на подсъдимия е бил на разстояние 58-61 м от
пешеходната пътека, по нея предпиема процес на пресичане на платното за
движение починалия Б.С.-в началото се движи в непосредствена близост до задната
част на паркирания лек автомобил „Дачия”; към момента на възникване на
възможността за възприемане на пешеходеца лекият автомобил на подсъдимия се е
намирал от мястото на удара на 31,6-32,9 м, а той е реагирал за спиране когато
автомобилът се е намирал на 25,65-27,8 м от пешеходната пътека; при екстремното
спиране с отклоняване на автомобила вляво се отлага спирачна следа от предна
дясна гума, пострадалият е продължил движението си и се осъществява удар на
лявата подбедрица от предна дясна част на бронята, в положение на намиращ се
опорен ляв крак на пешеходеца, което води до ротация на тялото в посока на
часовниковата стрелка, с отхвърляне напред, като левият лакет достига до предното стъкло; тялото се отхвърля напред
и надясно, като се установява на един метър след пешеходната пътека-посока
болницата/излаза за София/ и на 2-3 м
от бордюра на тротоара, а лекият автомобил се установява с предни гуми в зоната
на западната част на пешеходната пътека, с леви гуми отляво на разделителната
линия. При проведения разпит вещите лица поддържат това свое заключение, като
доуточняват/Б.И. и В.И./ следното: ударът е станал в процеса на предприетото от
подсъдимия спиране, с отклонение на автомобила вляво; възможността за
възприемане от водача на лекия автомобил/от
подсъдимия/ на предприелия движение по пешеходната пътека пострадал е след
излизането му в цял ръст иззад паркирания автомобил „Дачия”/което е по-благоприятно за подсъдимия/;
изключват удар на главата на пострадалия в предното панорамно стъкло, съобразно
показанията на свидетеля С.С., поради характера на установеното счупване на
стъклото и скоростта при удара, респ. механизма на същия- „ удар под масовия
център с предна дясна част на автомобила”; изключват описаната в протокола при
първоначалния оглед следа от гума/с дължина 1.60/ на пешеходната пътека да е
оставена от участвалия в ПТП лек автомобил, а приемат за такава фиксираната на
сн. 5 и 9 от фотоалбума-преди пешеходната пътека и водеща към западния й край.
От приложената
медицинска документация/л.29-л.41 от т.І-ви на сл.д. и л.47-93 от т.ІІ-ри/ се
установява, че пострадалият Б.С. е приет във филиала на ЦСМП в гр.Севлиево на
12.082015 г., в 19:20 часа, с диагноза: счупване костите на лява подбедрица;
направено е ренгеново изследване и е настанен в ортопедично отделение на МБАЛ
„д-р Стойчо Х.”***; извършена е гипсова имобилизация; предприето оперативно
лечение, непроведено поради получен инцидент и преведен в ОАИЛ; на 14.08.2015
годива , в 06:30 часа починал, с картина на белодробна тромбоемболия-посочена в
съобщението за смърт като основната/начална/ причина за смъртта, а
счупването/фрактура/ на ляв крак-като предшестваща.
В заключението по назначената на досъдебното
производство еднолична съдебномедицинска експертиза по писмени данни/л.56-63 от
т.І-ви/ и в заключението по назначената допълнителна такава/л.38-45 от т.ІІ-ри/
вещото лице д-р Я.К. посочва, че: при ПТП Б.С. е получил следните
увреждания-счупване на костите на лявата подбедрица, на ниво горна трета/под
коляното/, с разместване на фрагментите; охлузване в областта на слепоочието/неуточнено/
и по субективни данни от свидетел;счупването на предното стъкло на автомобила е
характерно за удар с глава, а симпотмите след травмата-възможни при мозъчно
сътресение; няма данни за счупване на черепни кости; счупването на костите на
подбедрицата води до трайно затрудняване
движението на левия долен крайник; по механизъм на получаване травмите
съответстват да са резултат от директен удар с предницата на лекия автомобил в
областта на левия крак, с прехвърляне върху предния капак и удар с главата в
предното стъкло, последващо падане на терена; най-вероятната причина за смъртта
е посочената от лекарят, удостоверил смъртта-„белодробна тормемболия”...като се
има предвид травмата с увреждане на дълга кост на крайник/при възрастен човек
костният мозък преминава в мастна тъкан и при счупване може мастно вещество да
попадне в кръвоносната система и да доведе до белодробна мастна емболия-също
при травма могат да се образуват и кръвни тромби в дълбоките вени на крайника,
които да се откъснат и достигайки през сърцето до белия дроб да запушат
големите му съдове; споменатата причина по генезиса и обстоятелствата на
възникване е в пряка причинна връзка с получената травма на левия долен
крайник; ударът върху стъклото на лекия автомобил с главата, а не с лакът се
обяснява с приблизително сферичната форма на главата, което предполага
силово съприкосновение с изпъкналата
централна част в стъклото и слабо засягане до липса на допир в
периферията/оттам и липсата на удар върху чистачката/, оплакванията на
пострадалия към сина му/св. С.С./ и липсата на следи или травми по лактите на
ръцете; посочената причина за смъртта е най-вероятната, но поради липсата на
аутопсия след смъртта и неустановена по обективен начин/чрез високотехнологични
апаратни изследвания по време на лечението/ не може да се даде заключение за
наличие на пряка причинна връзка между телесните увреждания на Б.С. и
настъпилата смърт. При разпита вещото лице д-р К. поддържа и двете заключения,
като допълва, че от рентгенографията не може да се твърди категорично дали
счупванията в областта на таза са стари или причинени от произшествието, като
освен подбедрицата да е счупена и срамната кост на таза. Уточнява, че не
изключва и черепномозъчна травма, но от описаната симтоматика и споделените
оплаквания на пострадалия не се определя като по-тежка от мозъчно сътресение, а
също, че общата симтоматика преди настъпването на смърта говори в полза на
диагнозата на лекуващите лекари и като причина за смърт, не изключва и загуба
на съзнаниие, но го поставя в кръга на вероятностите, защото нарушаване на
съзнанието може да има и при общо влошаване на състоянието на пациента.
В заключението на
назначената на досъдебното производство тройна съдебномедицинска
експертиза/л.101-105 от т.ІІ-ри/, в отговор на поставените от следователя
въпроси, е посочено, че: след ПТП е установено счупване на костите на лявата
подбедрица на Б. Г., като по този повод е проведена манипулация-мануално наместване на
счупването и поставяне на гипсова имобилизация; счупването на костите отговаря
да е в резултат на описания механизъм-блъскане
от лекия автомобил отляво надясно на долния крайник спрямо пострадалия
при изправено положение на тялото; при проведените изследвания не са установени
счупвания на кости на череп и таз; пострадалият е демонстрирал симтоматика на
закрита черепномозъчна травма; не е извършено послесмъртно изследване, поради
което обективно и категорично заключение за непосредствената причина за смъртта
не може да бъде дадено; основните вероятности са две-белодробна емболия и закрита
черепномозъчна травма; белодробната емболия-мастна или тромботична е едно от
сериозните усложнения при подобна травма-обща в резултат на сътресение на
тялото и локална-от счупване на костите на лявата подбедрица; независимо, че на
пострадалия е провеждана профилактика/ прилагане на Фраксипарин/ това не
изключва възможността за развитие на емболия, която, когато е масивна, води до
смъртен изход, като се има предвид и общото състояние на Г.;
клиничната картина в случая насочва към развитие на емболия, но не може да се
изключи и развитие на вътрешночерепен кръвоизлив в по-късния период след
травмата; неизвършването на аутопсия не позволява категорично изключване/макар
и в значителна степен хипотетично/ на друга непосредствена причина, свързана с
предходни сърдечни заболявания; независимо дали причината за смъртта е
черепномозъчна травма или белодробна емболия, те са причинно свързани с
травмата; дори смъртта да не е причинена от тези последствия на произшествието,
а да е резултат на обострена сърдечна недостатъчност, но причинените травми са
изиграли най-малкото роля на благоприятстващ или отключващ фактор за настъпване
на неблагоприятния изход. При разпита им вещите лица, доц.
Д-р Л., д-р Д. и д-р С., поддържат това свое заключение,
като уточняват, че: симтоматиката, въз основа на която приемат черепномозъчна
травма е обща, въз основа данните от историята на заболяването, както и данни
за травма на главата; неизключването за настъпил впоследствие вътрешночерепен
кръвоизлив, който не е хванат, е в пряка връзка с инцидента, но е хипотетично
по допускане; симтоматиката, която е проявил преди смъртта говори повече за
една дихателна и съдечносъдова недостатъчност, което не е характерно за
черепномозъчна травма...всичко това е в полза на една белодробна емболия, дали
е мастна или тромбемболия може да се съди само по клиниката и затова са
уговорките за обективност/Л./; задължителната профилактика с Фраксипарина е
извършена, но той е антитромботичен препарат, с който се избягва
тромбоемболизъм, но не и мастната емболия/С./; получената травма за 88-годишния
пострадал е „стресова за организма...когато има счупване на кости, общо
сътресение на тялото, винаги навлизат мастни емболи, това е задължително, но
зависи и от степента...когато са по-малко организмът преодолява това, но тук се
натрупва с общото състояние на пациента...смъртта настъпва два дни след
травмата, симтоматиката, която се е проявила непосредствено преди смъртта може
да бъде обяснена с последствията на травмата, така че оставяме си едно малко
прозорче за съвсем случайна причина..., тъй като този пациент е бил в
състояние, в което сърцето е можело всеки един момент да откаже, тази травма е
отключила този момент, т.е. връзката съществува”/Л./.
При анализа и
съпоставката на тези гласни и писмени доказателства, събрани и проверени по
делото и неоспорени от страните, установяващи основните факти, съдът намира за
доказано, че с поведението си подсъдимият М.С. е осъществил престъпния състав
на повдигнатото му обвинение. От обективна страна безспорно е установено, че
като водач на МПС, процесния лек автомобил „Фолксваген Голф”, при приближаване
на пешеходната пътека не е изпълнил своевременно задължението си да намали
скоростта и да спре при появата на предприелия движение по същата Б. Г.С., с
което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, както и на чл.
119, ал.1 от ЗДвП, посочени в обвинителния акт, както и че вследствие на това е
последвал удар на пешеходната пътека между предната дясна част на бронята на
управлявания от него лек автомобил и лявата подбедрица на Б.С.. Съдът намира
също, че от обективна страна е налице пряка причинна връзка между това
поведение на подсъдимия С. и настъпилата впоследствие смърт на пострадалия по
следните съображения: в заключението си по основната единична съдебномедицинска
експертиза тя е изрично потвърдена, като вещото лице д-р К. приема като причина
посочената в съобщението за смърт „белодробна тромбемболия”; в заключението на
тройната съдебномедицинска експертиза тази причина е също потвърдена-белодробна
емболия, мастна или тромбична, вследствие на получената травма-счупването на
подбедрицата на левия долен крайник; последващите колебания и условности в
заключението по допълнителната експертиза, както и хипотетично посочените
алтернативи за възможни други причини за смъртта на пострадалия в заключението
на тройната експертиза, заявени и пред
съда, базирани на обстоятелството за липса на послесмъртно изследване/аутопсия/
на трупа на пострадалия, не могат да бъдат споделени-същите са обосновани с
данни за претърпяна черепномозъчна травма при удар на главата на пострадалия в
предното стъкло, при което е последвало установеното при огледа счупване; това
обстоятелство обаче не е безспорно установено-тройната автотехническа
експертиза го изключва, като излага убедителни анализи и приема, че счупването
на стъклото е от лакът на пострадалия, което твърди и подсъдимия С.; д-р К.
приема, че за да се счупи по този начин стъклото е имало удар... „силово
съприкосновение” с изпъкналата централна част на главата на пострадалия в
стъклото, но в показанията си свидетелят С.С. заявява, че пострадалият му
споделил, че е омекотил удара с поставяне на пазарската чанта между главата си
и стъклото, а както по лактите/аргумент
на д-р К./, така също и в тази част на главата не са констатирани следи от
един такъв удар-имало е само следа от одраскване по слепоочието/св.Г./,
посочена в заключенията на д-р К. и като охлузване, като изрично е приел
липсата на външни травми по главата, както и диагноза за разстройство на
здравето, свързано с травма на главата, при приемането на пострадалия в
болницата/в допълнителната експертиза/; „малкото
прозорче” при тройната експертиза за случайна причина-отказ на сърцето във
всеки момент, също се свързва с влошеното общо състояние на починалия Б.С.,
вследствие на получената травма и сътресение на тялото при ПТП, като в
показанията си неговите синове, свидетелите С. и В. С., го описват като здрав,
жизнен и енергичен за годините си. По тези съображения съдът не прие и доводите
на защитника на подсъдимия, че същият следва да отговаря наказателно само за
причинената средна телесна повреда. От субективна страна е налице
непредпазливата форма на виновно поведение по смисъла на чл. 11, ал.3, предл.
първо от НК-подсъдимият С. не е предвиждал настъпването на общественоопасната
последица-смъртта на Б.С., но е бил длъжен и е могъл да я предвиди, като
изпълни задълженията си на водач на МПС при появата на пострадалия на
пешеходната пътека, произтичащи от горепосочените разпоредби на ЗДвП.
Незначителният опит като правоспособен водач на МПС и по-малко от едномесечно
управление на процесния лек автомобил са довели до подценяване на конкретната
обстановка, независимо, че при насрещно светещото слънце и паркираните вдясно
автомобили, е управлявал автомобила със скорост, по-ниска от разрешената и в
лявата част на лентата си за движение.
Въ основа на тези
правни изводи съдът призна подсъдимия М.И.С. за виновен по повдигнатото му
обвинение, в това, че на 12.08.2015 година, около 19:20 часа, в гр. Севлиево,
на ул. Стефан Пешев, пред дом № **, при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил, марка “Фолксваген Голф” с рег. ***, е нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал.1 от ЗДвП и на пешеходна
пътека, по непредпазливост причинил смъртта на Б. Г.С. ***, ЕГН **********,
починал на 14.08.2015 година, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал.3,
предл. 8-мо, б.”б”, предл.1-во, във вр. с ал.1, б.”в”, предл. 1-во, във връзка
с чл. 342, ал.1 от НК.
Съдът не прие за
доказано подсъдимият С. да е нарушил правилото по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, поради
липса на доказателства, които да установяват загуба на контрол върху
управлението на лекия автомобил, както и да е нарушил правилото по чл. 116 от ЗДвП, поради липса на доказателства, установяващи демонстрация или друго негово
поведение на невнимание и неуважение към пешеходците, в конкретния случай към
пострадалия, нарушения, които да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, призна го за невинен и го оправда в тази част по повдигнатото му
обвинение.
При определяне
размера на наказанието съдът прие наличието на многобройни смекчаващи
вината/отговорността обстоятелства, като: чисто съдебно минало на подсъдимия,
липсата на други тежки нарушения на правилата за движение към момента на
извършване на престъплението/видно от приложените справки/, направеното всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, непосредствено след ПТП,
произтичащо от задължението по чл. 123, ал.1, т.2, б.”в” и б.”г” от ЗДвП,
добрите характеристични данни и не на последно място-съпричиняване на ПТП от
неустановения водач на лекия автомобил „Дачия”, паркирал го неправилно, в
непосредствена близост до пешеходната пътека и в нарушение на забраната по чл.
98, ал.1, т.5 от ЗДвП и по този начин ограничил видимостта към същата, както и
липсата на отегчаващи такива. С оглед гореизложеното съдът не прие становището
на процесуалния представител, повереника на частните обвинители, че с
оказването на помощта подсъдимият е влошил здравословното състояние на
пострадалия, поради липса на медицинска квалификация и умение за преценка, тъй
като е субективно и не се основава на конкретни доказателства по делото. По
тези съображения съдът прецени, че и предвидения тригодишен минимален размер на
наказанието лишаване от свобода би бил несъразмерно тежък, поради което
определи при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и наложи на подсъдимия М.И.С.
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което намира за
съответно на извършеното престъпение по смисъла на чл. 35, ал.3 от НК.
Съдът прецени, че
предвид младата възраст на подсъдимия С. и неговото критично отношение към
извършеното престъпление и изразено съжаление за настъпилия летален резултат,
за постигане целите по чл. 36 от НК и преди всичко на личната превенция, същият
не следва да търпи така наложеното му наказание лишаване от свобода и отложи
изпълнението му, при условията на чл.66, ал.1 от НК, за срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът приложи
императивната разпоредба на чл.343г от НК и във вр. с чл. 37, т.7, при
съобразяване на чл. 49, ал.2 от НК, лиши подсъдимия М.И.С. от правото да
управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила,
тъй като свидетелството му за правоуправление не е иззето.
Съдът постанови
приложените по делото ВДС-общо три броя CD-та, съдържащи
информация, свалена и на хартиен носител-част
от писмените доказателства, да останат на съхранение
по делото.
Съдът, на основание
чл. 189, ал.3 от НПК, възложи на подсъдимия М.И.С. направените по делото
разноски, като го осъди да ги заплати в полза на държавата – 3025,62 лева по
сметка на Окръжна прокуратура-Габрово, 26 лева по сметка на ОДМВР-Габрово и
общо 498 лева по сметка на Окръжен съд- Габрово, ведно с пет лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съдът
постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: