№ 545
гр. Варна, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500154 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 60283 от 12.01.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1018/2021 г. по описа на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 51 от 8.01.2021 г.,
постановено по в. гр. д. № 2592/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Производството е образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД
против Решение № 3540 от 28.07.2020 г., постановено по гр. д. № 13392/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е прието за установено между страните, че СЛ. С. К., не дължи
на въззивното дружество сумата от 14 514,01 лв., представляваща стойност на доставена и
начислена електрическа енергия за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 19.07.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът сочи, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество
електроенергия, дължима на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че
абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия на основание
договорното правоотношение между страните. Сочи, че вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД касае реално доставена и потребена електрическа енергия, която е била
отчетена от СТИ, но не е била фактурирана. Сочи, че несъответствието в измерването е
установено при извършените проверки, поради което остойностеното количество е
допълнително начислено на абоната. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В законоустановения срок чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
1
който се оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител адв. М., моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Претендира заплащането на разноски. Възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В о. с. з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г..
Същият излага доводи за неоснователността на въззивната жалба и за правилността на
първоинстанционното решение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 13392/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от СЛ. С. К. срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД, за приемане за установено между страните, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 14 514,01 лв., представляваща стойност на доставена и
начислена електрическа енергия за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 19.07.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че ищцата е в договорни отношения с „Енерго -
Про Продажби“ АД. Твърди се, че е установил, че е начислена сумата от 14514,01 лв., след
като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили констативен
протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа
енергия. Оспорва констатациите в констативния протокол за проверката. Сочи, че
претендираното количество електрическа енергия не е реално доставено. Счита, че липсват
правила за провеждането на корекционна процедура. Твърди, че проверката е извършена в
отсъствие на ищцата, СТИ дава възможност за дистанционен отчет и да се следи постоянно
състоянието му. Оспорва начина и методиката, както и основанието на начисляване на
сумата и издаването на фактурата. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия между страните. Сочи, че макар да се касае за корекцията по чл. 50
ПИКЕЕ, електрическа енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена
и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Намира, че е налице законово
основание за извършване на корекционната процедура. Сочи, че в резултат на извършената
техническа проверка е съставен Констативен протокол, като е установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.4 има показания. Предвид това, процесното СТИ е
демонтирано, подменено, поставено е в индивидуална опаковка, пломбирана, като е
предоставено за метрологична експертиза в БИМ. Сочи, че безспорно в имота на ищцата е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 30.04.2019 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ на
2
процесния обект на ищцата. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за
проверка в БИМ при показания в регистър 1.8.4 от – 074153 кВтч. За проверката е изготвен
Констативен протокол № 1202811, който е подписан от двама свидетели, както и от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД. От Констативен протокол за
метрологична експертиза на средство за измерване № 1313/10.10.2019 г. на Българския
институт по метрология, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, както и че действително е потребена и преминала енергия на тарифа 4 –
074153,6 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики, като не е осъществяван достъп до вътрешността му, но не
отговаря на техническите изисквания. На основание извършената проверка от
„Електроразпределение Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което го
уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 18.07.2019 г
. се установява, че е начислена общо 74153 кВтч електрическа енергия за периода от
1.05.2018 г. - 30.04.2019 г. Във връзка със същото е издадена и фактура № ********** от
19.07.2020 г. за стойността от 14 514,01 лв.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза,
от заключението, по която се установява, че: 1/. СТИ е минало първоначална проверка през
2015 г., като метрологичната му годност изтича през 2021 г., 2/. СТИ е било монтирано ново
на обекта, като е невъзможно да се установи в кой момент е започнало вмешателството, 3/.
съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, 4/.
наличието на показания в регистър 1.8.4 означава, че посоченото количество електроенергия
е преминало през електромера и е потребено, 5/. допълнително начисленото количество
електрическа енергия било практически невъзможно да е потребено за срок от една година.
Във въззивното производство, съобразно указанията на касационната инстанция,
съдът е допускал комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице
електроинженер и софтуерен специалист. От заключението по същата се установява, че: 1/.
осъществено е неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ, което е
целенасочено човешко поведение, 2/. със софтуера, с който разполага
„Електроразпределение Север“ АД е невъзможно да се нанасят данни в паметта на СТИ, 3/.
намесата в тарифната схема е насочена към преминаване на електрическата енергия в
невизуализирания регистър, 4/. допълнително начислената електрическа енергия не би
могла да бъде потребена през процесния период, 5/. за процесния период от една година
максималното количество електрическа енергия е 18627.56 квтч, 6/. СТИ е бил нов към
датата на монтажа, 7/. последната параметризация на СТИ е от 7.05.2015 г., 8/. не е
възможно нанасянето на данни в паметта на СТИ чрез оптичния порт без отварянето му, 9/.
практически е невъзможно начислената електрическа енергия да премине за период от една
година, доколкото уредите на битовите абонати работят в граничен режим и не могат да
издържат на такова натоварване, 10/. количеството електрическа енергия, което може да
премине през процесния едногодишен период по регистър 1.8.4 е 18627,56 кВтч.
Във въззивното производство е назначена и повторна съдебно-техническа експертиза
с участието на вещо лице – електроинженер. От заключението по същата се установява, че:
1/. максималното количество електрическа енергия, което може да бъде доставено за период
от една година е 126 932 кВтч, 2/. при сумиране на данните на всички регистри по КП се
получава общ размер на електрическа енергия от 107 381,80 кВтч, 3/. при датата на монтажа
на СТИ – 29.04.2015 г. тарифните регистри са с нулеви показатели, 4/. не е възможно да се
изчисли точно дневното потребление, доколкото СТИ не пази в паметта си данни кога е
неправомерно е превключван регистър 1.8.4, 5/. дневното потребление е в размер на 64,91
кВтч или 23 692,15 кВтч за една година по скрития регистър Т 4.
В проведеното о. с. з. от 13.04.2022 г. вещото лице е уточнило, че е приел, че
промените са направени по дневната тарифа, доколкото е по-скъпа, доколкото е невъзможно
да се определи кога е било дневна и кога е превключвана нощна. Посочил е, че
максималното количество електрическа енергия за денонощие е 24 ч. по 63 ампера по 230
3
волта напрежение или 347.76 квтч за 24 ч.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищцата не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка
за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази липсата
на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго – Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на
възникването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била
измерена, или електроенергия в повече от отчетеното.
В производството не се оспорва фактът, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по повод на продажбата на електрическа енергия. Безспорно
е, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 ЗЕ, че ОУ са влезли в
сила по отношение на него.
С отменителното си решение, връщайки делото за ново разглеждане със задължителни
указания на въззивния съд, касационната инстанция е посочила, че при отсъствие на
специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183
ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената
стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.
На съда е известна практика на касационната инстанция, в която се приема, че е налице
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно
или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението
на ЗЕ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за
възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., ако поради софтуерно въздействие
върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия /Решение
№ 75 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., Решение № 60171 от
15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV г. о. и др./.
В горецитираната практика на касационната инстанция се приема, че специалната
регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е
също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В случая, в производството е представен констативен протокол за монтаж на СТИ от
4
29.04.2015 г. /л. 53 от делото на ВРС/. От съдържанието на същия е видно, че СТИ е
произведено през 2015 г. и е монтирано ново с нулеви показания по дневната и нощната
тарифа. Макар и в графата по повод на четвъртата тарифа да не са посочени данни, от
изнесеното от всички вещи, лица, се установява, че СТИ е било монтирано ново с нулеви
показания и по четвъртата тарифа. Затова и следва да се приеме, че към момента на
монтирането на СТИ показанията в скрития му регистър са били нулеви. Този извод следва
и от обстоятелството, че преди монтажа на процесното СТИ няма данни да е било
включвано в електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената
енергия в размер на 74153 кВтч е от 1.05.2018 г. до 30.04.2019 г., но съгласно заключенията
на всички веща, по единичната съдебно-техническа експертиза, по комплексната съдебно-
техническа експертиза, както и по повторната съдебно-техническа експертиза, горното
количество електрическа енергия е невъзможно да е преминало за период от една година
през скрития регистър 1. 8. 4. Този извод не се променя от дадения отговор на въпрос № 2 от
заключението по повторната съдебно-техническа експертиза, в който е посочено, че
принципно начисленото количество електрическа енергия след сумиране на количествата по
всички регистри по данните в констативния протокол за проверка, от 107381.8 кВтч е
доставимо за период от една година. Експертът при изчисленията си е използвал
максималното количество, което може да бъде потребено от абоната по всички регистри,
като изрично обаче в отговор на въпрос № 4 е изчислил количеството електрическа енергия,
което може да премине за период от една година по скрития регистър 1. 8. 4. /л. 44 от
настоящото дело/.
При съобразяване на констативната част на заключението по съдебно-техническа
експертиза, съдът следва да определи по реда на чл. 162 ГПК размера на неотчетеното
количество електрическа енергия, преминало през СТИ за претендирания период от една
година. В тази насока е и актуалната и относима практика на касационната инстанция,
обективирана в Решение № 60191 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3651/2020 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 60190 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2020 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 50 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2020 г., III г. о., ГК, и др.
Настоящият съдебен състав, кредитира даденото заключението по повторната съдебно-
техническата експертиза, инкорпорирано в отговора на въпрос № 4. В отговора на
поставения въпрос, вещото лице е посочило размера на възможната електрическа енергия за
потребяване за период от една година по скрития регистър, а именно - 23 692,15 кВтч.
Същата е определена при съобразяване с вида на автоматичния предпазител на абоната от 63
А, както и потреблението на абоната през последните четири години по активните две
тарифи и неправомерно включения скрит регистър по тарифа Т 4, на базата на които е
експертът е изчислил дневно потребление за процесния обект от 64.91 кВтч.
Затова и настоящият съден състав, намира, че следва да бъде кредитирано
заключението по повторната съдебно-техническа експертиза, в частта, в която в посочено,
че максималното количество електрическа енергия за процесния период от време е 23 692,15
кВтч. След извършени математически изчисления от страна на съда, общият размер на
сумата за доставена електрическа енергия за процесния период от една година по скрития
регистър 1. 8. 4. възлиза на 4637,28 лева с ДДС. Същият се получава при умножаване на 61
дни за периода от 1.05.2018 г. до 30.06.2018 г. по дневното потребление 64.91 кВтЧ по
цената, посочена в процесната фактура от 0,15503 лв./кВтч без ДДС, както и при
умножаване на 304 дни за периода от 1.07.2018 г. до 30.04.2019 г. по дневното потребление
по 0,16473 лв./кВтч без ДДС.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява частично основателен – само за разликата над 4637,28 лева с
ДДС до пълния предявен размер от 14 514,01 лева, поради което обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска на ищеца за сумата от 9876,73 лв. и
вместо него следва да се постанови друго, с което последният да бъде отхвърлен до
посочения размер, както и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за първата
5
инстанция за разликата над 1079.72 лв. до общо присъдените 1586,65 лв., като в останалата
част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
В полза на С.К., за първоинстанционното производство са дължими разноски от
1079.72 лева.
За производството по в. гр. д. № 2592/2020 г. по описа Окръжен съд – Варна в полза на
С.К., са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 680.50 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
За производството по гр. д. № 1018/2021 г. по описа на ВКС в полза на С.К., са
дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 680.50 лева, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За настоящото производство, въззиваемата претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски в размер на 1000 лева за оказана безплатна правна помощ от адв. Т.,
както и депозити по СТЕ от 400 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им. Ето защо, по съразмерност в полза на същата следва да се
присъди сумата от 272,20 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни
разноски във връзка с депозитите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като в полза на адв. К.Т. се
присъди сумата от 680,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, на основание чл. 38 ЗА.
За производството по гр. д. № 13392/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, „Енерго-
Про Продажби“ АД, претендира съдебно-деловодни разноски в размер на 2136 лева с ДДС
за адвокатско възнаграждение, депозити по СТЕ от 150 лева, както и за призоваване на
свидетели – 40 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата им. Предвид липсата на висока правна и фактическа сложност по спора,
наведеното възражение за прекомерност се явява основателно до размер на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна - 1000 лева без ДДС или 1200 лева с ДДС,
а не до минималния размер от 965. 42 лева без ДДС, изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Затова в полза на въззивника се
дължи адвокатско възнаграждение от 1200 лева с ДДС. По съразмерност в полза на
дружеството следва да се присъди сумата от 444,11 лева, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по в. гр. д. № 2592/2020 г. по описа Окръжен съд – Варна в полза на
„Енерго-Про Продажби“ АД, след съобразяване на основателното възражение за
прекомерност и по съразмерност, са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на
476,15 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по гр. д. № 1018/2021 г. по описа на ВКС, в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД, след съобразяване на основателното възражение за прекомерност и по
съразмерност са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 485,96 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
За настоящото производство, в полза на дружеството, след съобразяване на
основателното възражение за прекомерност и по съразмерност, са дължими съдебно-
деловодни разноски в размер 511,20 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3540 от 28.07.2020 г., постановено по гр. д. № 13392/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, допълнено в частта за разноските, с определение № 260213 от
19.08.2020 г. по гр. д. № 13392/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, в ЧАСТТА, с която,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че
СЛ. С. К., ЕГН: ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********,
сумата до 4637,28 лв. /четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева и двадесет и
осем стотинки/, като част от обща сума от 14 514,01 лв. /четиринадесет хиляди петстотин
четиринадесет лева и една стотинка/, както и в ЧАСТТА за присъдените съдебно-
деловодни разноски в полза на СЛ. С. К., ЕГН: ********** за сумата над 1079.72 лв.
/хиляда седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ до общо присъдените 1586,65
лв. /хиляда петстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на СЛ. С. К., ЕГН: **********, с адрес: ***********, за приемане
за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“
сумата 4637,28 лв. /четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки/, като част от обща претендирана сума от 14 514,01 лв. /четиринадесет хиляди
петстотин четиринадесет лева и една стотинка/, представляваща стойност за електрическа
енергия за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за която сума е издадена фактура №
********** от 19.07.2020 г., за абонатен № ********** и клиентски № **********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3540 от 28.07.2020 г., постановено по гр. д. №
13392/2019 г. по описа на Районен съд – Варна в останалите части.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати
на СЛ. С. К., ЕГН: **********, с адрес: ***********, сумата 680.50 лева /шестстотин
осемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
производството по в. гр. д. № 2592/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати
на СЛ. С. К., ЕГН: **********, с адрес: ***********, сумата 680.50 лева /шестстотин
осемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
производството по гр. д. № 1018/2021 г. по описа на ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
СЛ. С. К., ЕГН: **********, с адрес: ***********, сумата 272,20 лева /двеста седемдесет и
два лева и двадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
адвокат К.Д. Т. от АК – Варна с личен № ********* с адрес на кантората: гр. Варна, ул.
7
„Георги Живков“ № 22 сумата 680.50 лева /шестстотин осемдесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита
на СЛ. С. К., ЕГН: ********** за настоящото производство, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА СЛ. С. К., ЕГН: **********, с адрес: ***********, да заплати на „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна
Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата 444.11 лева /четиристотин
четиридесет и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството по гр. д. № 13392/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА СЛ. С. К., ЕГН: **********, с адрес: *********** да заплати на „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна
Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата 476,15 лева /четиристотин
седемдесет и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството по в. гр. д. № 2592/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА СЛ. С. К., ЕГН: **********, с адрес: ***********, да заплати на „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна
Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата 485,96 лева /четиристотин
осемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството по гр. д. № 1018/2021 г. по описа на ВКС, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА СЛ. С. К., ЕГН: **********, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул.
„Владислав Варненчик” № 258 сумата от 511,20 лева /петстотин и единадесет лева и
двадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, по реда на чл. 280, ал.1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8