Р Е Ш Е Н И Е
№
От публичен регистър, том №……….,стр……..
Гр.Тервел, 05.01.2021 година
Решение от книга за открити
заседания №………….. от 05.01.2021 година
В името на народа
Тервелски районен съд в
открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори октомври, през две
хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж.и
участието на прокурора........................................ като сложи на
разглеждане докладваното от районния
съдия....................... гр.дело No 24 по описа на
Тервелски районен съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Гр. Дело №24/ 2020 година по описа на Тервелски
районен съд е образувано по искова молба с вх. №197 от 23.01.2020 година от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от законните си представители - Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик ,чрез процесуалния си
представител – адвокат В. Н., със
съдебен адрес *** п.к. 16060, ул. „ Шандор Петьофи“ № 10 срещу В.И.В. с ЕГН **********
*** - в качеството му на неизправна страна по
сключено
между страните Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен между
страните на 24.01.2016г. за сума в общ размер 106,46лв. - неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 01.06.2017г. - 31.07.20147г. и сключен между страните Договор за лизинг
за временно и възмездно ползване на устройство марка APPLE iPhone 6s 16GB Spase
Gpay .
Предявения положителен
установителен иск, с който в
цялост са заявени 3 /ТРИ / иска, черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , като по същия се претендира да
бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №298/2019 година по описа на Тервелски районен съд , в полза на
ищцовото дружество съществува парично
вземане против ответника- в размер
,така както е посочен по исковата
молба :
326,65(триста
двадесет и шест лева и 65ст.) лева -
главница, формирана от неплантени месечни абонаменти, използвани услуги и
лизингови вноски по фактура № **********/01.07.2017г. за 85,31лв., фактура № ********** /01.08.2017г. за 89,13лв,
фактура №**********/01.09.2017г. за 16,25лв. и фактура №**********/01.10.2017г.
за 135,96 лв., издадени от "Теленор България" ЕАД; законна лихва от
момента на подаване на заявлението-02.08.2019г. до окончателно изплащане на
вземането.
Претендират се
и направените съдебно деловодни разноски – държавна такса в размер на 25.00(двадесет и
пет) лева – явяваща се държавна такса
и сумата от 360,00(триста и шестдесет
лева) с ДДС - разноски за процесуално представителство. Претендират се и
разноски по настоящото дело .
Претендират
се и разноски по
настоящото дело .
С Определение № 158 от 04.08.2020 година
, съдът назначи на ответника особен представител- адв. К.Т. ***, като
е мотивиран от следното :
Книжата
са нередовно връчени на ответника. По списъка по делото на лицата, за които е било
изготвено съобщение или са уведомени,
съдебен деловодител при РС Тервел
е отразил, че с кметството на
село Нова Камена са водени два телефонни
разговора – на 15.06.2020 година
и на 10.07.2020 година. Едва след
този последен разговор при деловодството на РС Тервел е било върнато уведомление – с дата 13.07.2020 година по разписка от съдържанието на която е видно, че съобщение е било залепено още на
07.02.2020 година, като в законоустановения срок длъжника не се е явил за да му бъдат връчени в качеството на ответник по делото
съдебните книжа.
С разпореждане №453 от
04.08.2020 година ,съдът разпореди на основание чл. 131 от ГПК на
особения представител на ответника да се
връчат съдебните книжа- исковата молба ведно
доказателствата към нея.
В дадения едномесечен сок по делото
от особения представител на ответника не е постъпил писмен отговор на исковата молба
.
С
Определение № 260007 от 21.09.2020 година съдът изготви проекто доклад
по делото с който и разпредели на страните доказателствената тежест
.
За насроченото открито
съдебно заседание ищцовата
страна не се представлява от законнен представител .
По делото е постъпила
молба – становище – вх. № 260266 от 09.10.2020 година от адвокат В.Н. ***,
със съдебен адрес *** – процесуален представител на ищцовото дружество . Процесуалния представител на ищцовата страна моли съдът да даде ход на делото и да разгледа
претенцията в отсъствие на
процесуален представител на страната – ищец – на основание чл. 238 ал. 2 от ГПК .С депозираната моба
процесуалния представител на ищцовата
страна взема становище по същество на исковите претенции.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Установи
се твърдяното по исковата молба- по което и обстоятелство
между страните липсва спор :
Страните са били в облигационни отношения за посочения по исковата молба
период от време. Между настоящия ищец от една страна и от друга страна
ответника В. на 24.01.2016 година е било сключено
Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца, с абонаментен план „ Нон Стоп
49,99 Коледа 2015 „ със стандартен месечен амонамент в размер на 49,99 лева .
На
същата дата - 24.01.2016 година при и по повод гореописаното от съда споразумение ищцовото дружество - мобилен оператор, като лизингодател сключва с В. – в качеството му
на лизингополучател
Договор за лизинг, с който
лизингодателя предоставя на
лизингополучателя за временно и
възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 6s 16GB Spase Gpay, с обща лизингова цена в
размер на 781,77 рллева , платима чрез
внасяне на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които е в размер на 33,99 лева.
Ответника В.
не е изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 106,46 лева, представляващи неплатени
абонаментни такси и изпълзвани услеги за
отметен период 01.06.2017 година – 31.07.2017 година.
Ответника В.
не е изпълнил задължението си
по Договора за лизинг, като по
същия договор дължи заплащане на сума в общ размер 220,19 лева
- формирана от лизинговите вноски за онтече период 01.06.2017 година – 30.09.2017 година.
Не е спорно по
делото, че посочените задължения на ищеца са индивидуализирани по издадените
фактури какво следва :
Фактура № 72586113468 / 01.07.2017 година за отчетен периоз 01.06.2017 година – 30.06.2017 година , със срок
за плащане 16.07.2017 година
издадена на стойност – 85,31
лева - представляваща неплатена
абонаментна такса използвани услуги
и лизингова вноска – 51,32 лева -
абонаментна такса и изпълзвани услуги и 33,99 лева – лизингова вноска
Фактура № ********** / 01.08.2017
година за отчетен период 01.07.2017
година – 31.07. 2017 година – със срок за плащане 16.08.2017 година , издадена
за сумата от 89,13 лева , представляваща неплатени абонаментна такса , използвани услуги и лизингова вноска както следва : 55,14 лева – такса абонаментна и използвани
услуги и 33,99 лева- лизингов
вноска .
Фактура № ********** / 01.09.2017 година за
отчетен период от 01.08.2017
година – 31.08.2017 година със рок за плащане – 16.09.2017 година, издадена за
сумата от 16,25 лева представляваща
неплатен остатък от лизингова вноска , след приспадане на предплатени суми при сключване на договора
за мобилни услуги- сключен между страните и
Фактура № ********** / 01.10.2017 година, за отчетен период 01.09.2017 година – 30.09.2017 година – срок
за плащане - 16.10.2017 година ,
издадена за сумата от 352,43 лева - представляваща неплатени неустойка и
начислени накуп лизингови вноски , както следва :
216,47 лева- неустойка; 135,96 лева-
начислени накуп лизингови вноски.
Неизпълнението на договорните задължение от страна на потребителя на телекомуникационни услуги и лизингополучател - ответника по настоящото дело В. е мотивирало
настоящата ищцова страна да
заяви свои претенции срещу длъжника по реда на
чл. 410 и сл. От ГПК .
На основание депозирано на
02.08.2019 година - вх. № 1838 заявление
при РС Тервел е било образувано
ч. гр. дело № 298 / 2019 година .
Следва да се отбележи по делото, че претенцията на заявителя по
ч. гл. дело № 298/ 2019 година,
касае вземанията по описаните по
– горе издадени фактури, като
по Фактура № ********** /
01.10.2017 година, за отчетен период
01.09.2017 година – 30.09.2017 година – срок за плащане - 16.10.2017 година, издадена за сумата
от 352,43 лева - представляваща
неплатени неустойка и начислени накуп лизингови вноски, страната претендира вземане
по фактурата само за сумата от 135,96 лева - представляваща начислени накуп лизингови вноски, без претенция за неустойка в размер на
216,47 лева.
Съдът се е произнесъл положително по
заявлението в този му вид , като е
издал Разпореждане № 540 от 05.08.2019 година .
По ч. гр. дело № 298 / 2019
година РС Тервел е издал и Заповед за
изпълнение на парично задължение, както следва: Заповядва длъжникът В.И.В. с ЕГН **********
*** - в качеството му на неизправна страна по
неизпълнение на Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359*********, сключен между страните на 24.01.2016г. за
сума в общ размер 106,46лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период 01.06.2017г. - 31.07.20147г. и Договор за лизинг за временно
и възмездно ползване на устройство марка APPLE iPhone 6s 16GB Spase Gpay, за
сума в общ размер на 220,19лв, формирана от лизинговите вноски за периода от
01.06.2017 година до 30.09.2017 година, за което и заявителя е издал фактура
№**********/01.07.2017г. за 85,31лв., фактура №**********/01.08.2017г. за
89,13лв, фактура №**********/01.09.2017г. за 16,25лв. и фактура
№**********/01.10.2017г. за 135,96 лв. платими 15 дни след датата на издаване, ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София
район Младост, ж.к. „ Младост” 4, бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от законен представител –
Джейсън Кристос Кинг, следната сума в общ размер: 326,65(триста двадесет и шест
лева и 65ст.) лева - главница, формирана
от неплантени месечни абонаменти, използвани услуги и лизингови вноски по
фактура № **********/01.07.2017г. за 85,31лв., фактура № ********** /01.08.2017г. за 89,13лв,
фактура №**********/01.09.2017г. за 16,25лв. и фактура №**********/01.10.2017г.
за 135,96 лв., издадени от "Теленор България" ЕАД; законна лихва от
момента на подаване на заявлението-02.08.2019г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 25.00(двадесет и пет)
лева – явяваща се държавна такса и сумата от 360,00(триста и шестдесет лева) с
ДДС - разноски за процесуално представителство.
Предвид обстоятелството , че заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК - №
196 от 19.09.2019 година е връчена на длъжника - ответник по настоящото
дело при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК и
в съответствие и разпореждане на
съда настоящия ищец е бил мотивиран да води настоящото
производство, като страната е предявила
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК. Невръчването
на съдебните книжа на длъжника
предполага иницииране на установителен иск от кредитора, при което като
логична последица именно се явява и установителния иск, по който и е образувано
и адиминистрирано настоящото гр. дело .
Анализа на
събраните доказателства мотивират
съдът да приеме, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване
на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Като писмени доказателства по делото са приети: заверено копие от Допълнително спразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги от 24.01.2016
година , заверен препис от Договор за лизинг
от 24.01.2016 година, заверен препис от Запис на заповед с издател настоящия ответник В., издаден
на 24.01.2016 година в гр. Варна,
за сумата от 781,77 лева, издаден в полза на ищцовото дружество, с последен падеж 24.12.2017 година, заверен препис от
декларация- съгласие с която ответника в
качеството му на потребител на телекомуникационни услуги декларира, че са му
връчени от оператора ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ
на дружеството оператор – настоящия ищец за взаимонотношенията
си с потребителите на такива услуги, заверен препис от ценова листа на оператора
за абонаментните планове за частни лица,
Общи условия на оператора, фактури и пълономощни .
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Видно от представеното Допълнително
споразумение към договор за
мобилни / фиксирани услуги
с мобилен номер +359********* от
24.01.2016 година, между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е
предоставил на абоната телефонен номер, при съответния абонаментен план и
условия, като следва :
Абонаментен план „Нон Стоп
49,99 Коледа 2015“ за предпочетен номер++359*********, за срок от 24 месеца, със стандартен месечен абонамент в
размер на 49,99 лева .
В
посоченото Допълнително споразумение се съдържа
описание на тарифния
план и ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
На същата дата страните
постигат съгласие и сключват Договор за лизинг, с който лизингодателя – настоящия ищец
предоставя на лизингополучателя – ответника по делото
за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 6s 16GB Spase Gpay, с обща лизингова цена в
размер на 781,77 лева , платима чрез
внасяне на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които е в размер на 33,99 лева.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като
включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи
могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях . Те са приети с положения подпис на абоната и
по този начин настоящия
ответник е декларирал, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В
този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договора поради противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС. В цялост съдът
приема договорите за редовни от външна страна и че същите валидно обвързват страните .Без съмнение
представените заверени копия на
договорите съставляват и имат
характеристиките на двустранно
подписани частни диспозитивни документи
и като редовни документи
представляват доказателства за
това , че изявленията които страните са
обективирали по тях са
направени именно от
посочените по договорите страни
и поради това именно валидно
обвързват страните подписали ги с направените
от тях волеизявления и
произтичащите като последица от
това съответни права
и задължения за страните .
Съдът цени по делото
представените с исковата молба писмени
доказателства - 4 / четири / броя
фактури. Същите имащи качеството
на частен свидетелстващ документ
се ползват с доказателствена стойност
макар и да не се ползват с обвързваща
доказателствена сила, но по
делото същите частни свидетелстващи документи не се оспориха от особения
представител на ответника В. - назначен му от съда. Искът касаещ
размера на неплатените месечни абонаментни такси за посочения период на действие на
договора съдът намира за доказан и иска в тази
му част се явява основателен . Ангажираните
по делото доказателства по
несъмнен начин установяват вземането .
Втората претенция
се отнася до задължение по неплащане на лизингови вноски .
По основателността
на иска по чл. 342, ал.1 от ТЗ:
Договорът
е двустранен, възмезден, консенсуален, принципно неформален /като се изключат
постановките по ЗОЗ/.
Предмет на лизинга са вещи, по начало непотребими. Няма ограничения по
отношение на срока, както при наема (до 10г.). Лизингът издава известна близост
с договора за наем, тъй като предмет и на 2та договора е ползването на вещ. Чл.
347, ал.1 допуска прилагане на правилата за наема, като има една съществена разлика
- при лизинга срокът на ползването е съобразен с икономически полезния
живот на вещта – вещта се ползва докато се извлекат полезните й свойства.
Дефиницията за лизинг – е дадена в чл. 342, ал. 1 ТЗ :
С
договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Това определение не се различава от
определението за наем.
Видно от
представените писмени
доказателства се установи по безспорен ред, че в държане на ответника-абонат
на ищцовото дружество е предоставено от оператора – ищеца описаното по исковата молба мобилно
устройство – срещу определено
задължение, по което и обстоятелство страните не спорят .
За успешното
провеждане на този иск ищецът следва да установи наличието на действително правоотношение
по договор за лизинг по силата на което лизингодателят се е задължил да
предостави на лизингополучателя в случая
ответника В. лизинговата
вещ за временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение и
лизингодателят да е предоставил държането на мобилното устройство в състояние,
годно за обичайното или уговореното потребление. В разглеждания случай от доказателствата се установява, че между
страните е сключен договор за лизинг . На същата
дата -
24.01.2016 година ищцовото
дружество - мобилен оператор е
предоставило на лизингополучателя
годно устройство - на В.
– в качеството му на лизингополучател по сключения с ищеца Договор за лизинг, е предоставено
за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 6s 16GB Spase Gpay, с обща лизингова цена в
размер на 781,77 лева , платима чрез
внасяне на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които е в размер на 33,99 лева.Страните
са постигнали съгласие по
условията за ползване на апарата , като на основание чл. 3, ал. 1 от
договора настоящия ответник в
качеството на лизингополучател се е
задължил да извърши двадесет и
три месечни лизингови вноски -
всяка в размер на 33,99 лв. с вкл. ДДС , като страните по договора за лизинг са постигнали съгласие тези вноски да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Доколкото не е оспорено че ищецът е предоставил за ползване на
ответника посоченото мобилно
устройство във вид годен за употреба и неизпълнението
от страна на абоната и лизингополучателя на задължението си по договора то за
лизингодателя е налице правен интерес да претендира от
получателя като дължими и
платими неплатените месечни лизингови вноски по договора .
Ищцовата страна
издава на
задължения четири броя
фактури : № , № **********/01.07.2017г. за
85,31лв., фактура № **********
/01.08.2017г. за 89,13лв, фактура №**********/01.09.2017г. за 16,25лв. и
фактура №**********/01.10.2017г. за 135,96 лв.
Ответната страна не
доказва изпълнение на
задължението си за заплащане на
лизинговите вноски . Анализа на доказателствата мотивира съдът да приеме , че
иска е основателен в този му
част и
като такъв го уважава изцяло – така както е заявен и по заповедното производство.
При този
изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в настоящето производство
разноски съгл. Депозиран е списък за разноски на осн. Чл. 80 от ГПК
, депозиран по делото с молба –
становище от 09.10.2020 година , по
който ищеца претендира разноски по настоящото дело : сумата от 25,00
/ двадесет и пет / лева –
внесена държавна такса ,сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски по назначен особен представител на
ответника ,заплатени от ищица по делото и сумата от 300,00 / триста / лева заплатено
възнаграждение за процесуален
представител- адвокат.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, претенцията на ищцовата страна
за присъждане на съдебни разноски в настоящото и заповедното
производства е основателна. Ответника следва да заплати на ищцовото дружество и разноските
сторени по заповедното производство, както следва : сумата от 25,00 / двадесет
и пет / лева - представляващи
внесена държавна такса по
заповедното производство и
сумата от 360,00 / триста и
шестдесет / лева - разноски по
процесуално представителство- разноски по упълномощен адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено, по иска с
правно основание разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК , чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 228 от Закона за
електронните и чл. 93 от ЗЗД и чл.
342, ал. 1 ТЗ, в отношенията между страните –ищеца от една страна - „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от законните си представители - Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик
и от друга страна ответника
В.И.В.
с ЕГН ********** *** - в качеството му
на неизправна страна по
сключено между страните на
24.01.2016 година Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и на същата
дата Договор за лизинг за временно и възмездно ползване на устройство
марка APPLE iPhone 6s 16GB Spase Gpay че към момента
на подаване на
заявлението02.08.2019 година-когато е образувано ч. гр. дело №298/ 2019 година по описа на
Тервелски районен съд съществува
вземане на ищеца от
ответника както следва :
Общо
сума в размер на 326,65(триста
двадесет и шест лева и 65ст.) лева -
главница, формирана от неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и
лизингови вноски по фактура № **********/01.07.2017г.издадена за 85,31лв., фактура №**********/01.08.2017г. за 89,13лв, фактура
№**********/01.09.2017г. за 16,25лв. и фактура №**********/01.10.2017г. за
135,96 лв., издадени от "Теленор България" ЕАД; ведно със законна лихва от
момента на подаване на заявлението-02.08.2019г. до окончателно изплащане на
вземането ,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК -№ 177 от 05.08.2019 година
по ч. гр. дело №298 / 2019 година
по описа на РС Тервел.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН ********** *** да заплати на
ищеца -„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от законните си представители - Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик сторените съдебно деловодни разноски по заповедното производство – внесената
държавна такса в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева и
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 (триста и шестдесет)
лева по
ч. гр. дело №298/ 2019 година
по описа на РС Тервел.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН ********** *** да заплати на
ищеца -„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от законните си представители - Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик
сторените
съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство, както следва: сумата от
25,00 (двадесет и пет) лева –
внесена държавна такса, сумата от 100,00 (сто) лева - разноски по назначен особен представител на
ответника и сумата от 300,00 (триста) лева заплатено
възнаграждение за процесуален
представител- адвокат.
След влизане на решението в законна сила препис от него ведно с
приложеното ч. гр. дело №298
/2019 година по описа на Тервелски
районен съд да се върне в деловодството
на съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Районен съдия :