Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 1395/2019г. по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
С Решение № 7305/16.05.2019г. по адм.дело № 29/2019г. по описа
на ВАС е отменено Решение № 1834/05.10.2018г. по адм.дело № 3512/2017г. на Административен
съд – Варна, образувано по жалба на С.Х.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.З. против РА № *********/10.04.2014г. на орган по приходите при ТД на НАП
– Варна, потвърден с Решение № 341/24.09.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна, с който на лицето са определени данъчни задължения по чл.48 от ЗДДФЛ
за 2010г. и 2011г., както и лихви за забава. Жалбоподателят счита, че обжалвания
акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при
неправилно прилагане на материалния закон, по съображения
подробно изложени в жалбата; неправилно се приема, че към 01.01.2010г.
началното салдо по наличности на парични средства е 0лв.; необосновано е
прието, че на 04.03.2010г. внесената от нея сума в размер на 15 000лв.
представлява извършена разход; не са били налице основания за прилагането на
чл.122 от ДОПК; неправилно е извършено прихващане с излишъци на съпруга й. Поради
изложените съображения, моли съда да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я
уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всчки инстанции.
Ответната
страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 1257.51лв.
за всички съдебни инстанции.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА,
която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане. Такъв извод е направен е в отменителното решение на ВАС.
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № 1303714/05.09.2013г., изменена със ЗВР № 1305476/20.12.2013г.
и ЗВР № 1400309/22.01.2014г. За резултатите от ревизията в рамките на
срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад №
1400309/10.03.2014г. Въз основа на него, на
основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден РА № *********/10.04.2014г., с който на С.Х.С. са
определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирания период.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред
Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр.Варна, който с Решение № 341/24.09.2014г. го е потвърдил.
По валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Предвид горното, съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По
материално-правната законосъобразност на РА:
В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период 01.01.2010г. - 31.12.2011г.
С.Х.С. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, предвид
постоянното му местоживеене в България. Лицето няма подавани годишни данъчни
декларации по чл. 50 от ЗД ДФЛ за 2010г. и 2011г. С протокол №
1402783/06.03.2014г. /л.72/ са присъединени доказателства, събрани в хода на
извършената ревизия на съпруга Румен Симеонов Стоянов, приключила с РА №
*********/10.04.2014г., включващи връчени на лицето искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице, представени документи,
писмени обяснения, извършени проверки на трети лица, събрани доказателства,
налични в досието на ревизираното лице. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и
чл, 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) изх.№
7138/05.09.2013г. /л.156/, изх. № 7138-39/12.11.2013г. /л. 135/, изх. №
7138-47/10.03.2014г. /л. 20/, с които са изискани документи и справки за
ревизирания период относно: източници и размер на получените доходи,
притежавани недвижими и движими имущества, финансови активи, вземания от трети
лица, имущества, придобити по безвъзмезден начин, получени и предоставени
заеми, извършени дарения, трудови и граждански договори, ГДД, банкови
документи, разходи за пътувания в чужбина, справка за банковите сметки,
доказателства за получени доходи.
С отговор вх. № 7138-35/08.10.2013г. са представени документи и декларации
по чл.124, ал.З от ДОПК /л.152-135/.
Въз основа на събраните доказателства е извършена съпоставка на
имущественото и финансово състояние на жалбоподателката и нейния съпруг по
години, в който в хронологичен ред са отразени входящите и изходящите парични
потоци./л.163-162/. Към датите, към които е установен недостиг на средства при
единия от съпрузите е извършено компенсиране с наличните парични средства при
другия съпруг. При определяне размера на наличността към 01.01.2010г. е
констатирано, че лицето не разполага с парична сума в брой, а като приходи по
години са включени доходи от трудови правоотношения, касово теглени суми от
разплащателна сметка, продажба на гора по НА № 73/2011г. Като разходи са
включени, касови вноски по разплащателни сметки и статистически разходи за
живот на едно лице на член от домакинството по данни на НСИ. Паричните приходи
и разходи са проследени от органа по приходите хронологично по дати, като е
определена възможността на лицето за извършването на разходите към всеки
момент. Въз основа на извършената съпоставка и на събраните доказателства, е
направен извод за недостиг на парични средства за всяка от ревизираните години,
представляващи обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, а именно:
наличие на данни за укрити доходи и декларираните и/или получените приходи,
доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово
състояние. На основание чл. 124, ал.1 от ДОПК с Уведомление № 7138-45/04.03.2013г.,/л.74/
ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с данъци за периода 2010г.
- 2011г. ще бъде определена по този ред и едновременно с това му е дадена
възможност да изрази становище и да ангажира доказателства. Ведно с посоченото
уведомление е връчено и ИПДПОЗЛ изх. № 7138-77/04.03.2014г. (л.75), с което е
изискано представянето на декларация по чл.124, ал.З от ДОПК за ревизирания
период. Лицето не е представило исканите декларации, но е изразило становище с
вх. № 7138-49/21.03.2014г./л. 171/ относно образуваното производство по чл.122
от ДОПК. С последното са изложени мотиви за несъгласие относно прилагане на
особеният ред и за наличие на укрит приходи. Направено е искане за представяне
на копия от всички доказателства по ревизията. Дадени са обяснения относно
произхода на получения превод в размер на 10 000лв. от Веселин Дончев
Николов и направено плащане в размер на 15 000лв. по сметката на жалбоподателката
в ЦКБ.
Особеният ред за определяне на данъчната основа за облагане с данъци е
приложен за целия ревизиран период, като при извършения задължителен анализ по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е определена годишна данъчна основа за облагане с
данък, формирана от получените и недекларирани доходи от продажба на недвижим
имот, получени възнаграждения от трудови правоотношения и установения недостиг
на парични средства, както следва: за 2010г. - 20441.76лв. и за 2011г. - 337.58лв.
Върху така определените данъчни основи за всеки от ревизираните периоди на
основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен допълнително дължим размер на
данък върху дохода за физически лица, както следва: за 2010г. - 2044.18лв. и
лихва за забава в размер на 617.73 лв. и за 2011г. - 33.76лв. и лихва за забава
в размер на 6.70лв.
Жалбоподателят оспорва горните изводи, като неправилни и незаконосъобразни,
по съображения подробно изложени в жалбата; неправилно се приема, че към
01.01.2010г. началното салдо по наличности на парични средства е 0лв.;
необосновано е прието, че на 04.03.2010г. внесената от нея сума в размер на
15 000лв. представлява извършена разход; не са били налице основания за
прилагането на чл.122 от ДОПК; неправилно е извършено прихващане с излишъци на
съпруга й.
Като взе предвид констатациите в РД и РА, приложенията към него и събраните
в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира жалбата за
неоснователна поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване
на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя.
Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по
особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на
основанието за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
В хода
на съдебното производство не се събраха доказателства за наличие на суми преди
ревизирания период в сочените от жалбоподателката размери. Ангажираните при първото гледане на делото свидетелски показания не водят до различен
извод, тъй като на първо място тези обстоятелства подлежат на
доказване с писмени доказателства каквито липсват. Наред с това съдът констатира противоречие в свидетелските
показания – двамата свидетели сочат, че са близки на жалбоподателката в
ревизирания период и знаят за лични неща като вземане на кредит и за какво ще
бъде ползван този кредит, но не са наясно какво работи жалбоподателката. От
тези показания се налага извод, че свидетелите не са имали близки отношения с
жалбоподателката в посочения период и техните показания не могат да служат за
установяване на начално салдо на паричния поток на жалбоподателката в
ревизирания период.
Твърденията за налични 30 000лв. останаха недоказани, тъй като както
по преписката, така и по делото не бяха представени писмени доказателства за
това. В хода на ревизията жалбоподателката не е представила доказателства за
притежавани от нея парични средства към 01.01.2010г. поради което правилно е
прието, че началното й салдо към тази дата е 0.00лв. По отношение на сумите от
10 000лв. и 15 000лв., съдът намира, че правилно са включени в
разходната част на баланса за 2010г. Сумата от 10 000лв. е била
предоставена на жалбоподателката като заем от лицето Веселин Николов Дончев без да има сключен договор за заем и е
преведена по банков път на 25.02.2010г. На 10.04.2010г. е внесена на каса от
съпруга на жалбоподателката, като получател на сумата е именно Веселин Дончев.
Сумата от 15 000лв. също е внесена на каса от ревизираното лице, като не
се представени доказателства за произхода на сумата. Твърденията на
жалбоподателката, че сумата е от спестявания и непохарчен кредит останаха
недоказани, тъй като не са представени никакви доказтелства в тази насока.
В
настоящия случай, съдът намира, че от събраните доказателства, органът по
приходите обосновано е приел, че е налице превишение на разходите над доходите
за ревизираните данъчни периоди, както и че са налице данни за
укрити през 2010г. доходи. Този извод е изведен в резултат на обективен
анализ на събраните в ревизионното производство доказателства относно доходите
и извършените разходи, като тези доказателства са предоставени от ревизираното
лице и други контролни органи. Установено е превишение на имуществото и
извършените разходи спрямо размера на декларираните от жалбоподателя и
установените в хода на проверката касови постъпления, т.е. установени са
обстоятелства по чл.122 ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК. Съдът приема, че с
ревизионния акт обосновано е прието, че извършените от жалбоподателя разходи
превишават реализираните от същия доходи, поради което и предвид разпоредбата
на чл.123 от ДОПК, по силата на закона се презумира реализиран доход, подлежащ
на облагане. Ревизираното лице е надлежно уведомено за предприетите действия за
определяне на данъчната основа по аналог, като е връчено уведомление по чл.124
от ДОПК.
За да извършат проверка на реалната касова наличност на жалбоподателя, органите по приходи имат правомощие, чрез различни способи да установят стойностните параметри на приходната и разходната част на паричния поток, с цел установяване и съпоставяне на получените резултати с декларираните източници на доходи и установяване на евентуални разлики.
Органите
по приходите разполагат с възможността да извършат проверка на постъпленията по
банковите сметки на ревизираното лице с цел установяване на данни за укрити
приходи или доходи. По отношение на така извършената съпоставка на
имущественото състояние и установените доходи с недоказан произход, съдът
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.123 от ДОПК, несъответствието в имущественото състояние на
ревизираното лице се приема за подлежаща на облагане данъчна основа в следните
две хипотези: 1/ когато стойността на имуществото на лицето явно и съществено
превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2/
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а“
от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства;
Видно от
изготвените от органите по приходите „баланси“, обложените за процесния период
суми са формирани след извършена съпоставка на наличните към 1 януари парични
средства в брой и по банкова сметка, ***е
средства в брой и по/от сметка в края на периода. Извършената
от органите по приходите съпоставка кореспондира и с двете хипотези на чл.123
от ДОПК.
Неоснователно е и възражението, че неправилно е извършено прихващане с
излишъци на съпруга на жалбоподателката. На стр.168 от преписката е представена
декларация, саморъчно написана и подписана от жалбоподателката, с която тя дава
изричното си съгласие да се извърши компенсиране на недостига с излишаците на
парични средстства на съпруга й. Същата декларация е подписана и от Румен
Стоянов - съпруг на ревизираното лице, като и двете декларации са от една и
съща дата – 13.03.2014г.
Предвид събраните в хода на ревизията доказателства за целите на
извършваната ревизия – определяне на основа за облагане с данък върху дохода по
ЗДДФЛ и направената съпоставка между направените разходи и получените доходи,
органът по приходите за 2010г. и 2011г. органът по приходите е приел, че е
налице отрицателно салдо. Тези изводи не бяха оборени
и със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна екпертиза,
тъй като същата би била от значение при уважаване на жалбата.
Поради това, съдът намира, че
правилно органът по приходите е приел, че е налице основание за извършване на
ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, действащ по време на ревизията.Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че
жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА и РД.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като
такава следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен акт.
С
оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК искането
на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение за всички
инстанции се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен
съобразно обжалвания материален интерес и разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение
е 1257.51лв. и следва да бъде присъден в този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.С., ЕГН ********** *** против РА № *********/10.04.2014г. на орган по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 341/24.09.2014г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на лицето са определени данъчни
задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. и 2011г. в размер на общо 2077.94лв. и лихви за забава в размер на 624.43лв.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Варна сумата от 1257.51лв./ хиляда
двеста петдесет и седем лева и 51ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.161 ал.1 от ДОПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Административен
съдия: