Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….08.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретаря
Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 740 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София
сгр.14, чрез пълномощник юрк П.П. срещу Решение № 1436 от 08.04.2020г.,
постановено по гр.д.№ 19218 по описа на ВРС за 2018г., в частта, В КОЯТО СА
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България, гр.София, срещу И.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните че И.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.
№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********,
главница
по Договор за револвиращ кредит за покупка на стоки и услуги № ***г., под
формата на кредитна карта MasterCard № ***за разликата над сумата от 142,20 лв. до
предявения размер от 488,15 лв.,
обезщетение
за забава по договора за заем за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г. за разликата над сумата от 7,24 лв. до пълния претендиран размер от 24,78 лв.,
сумата от 123,55 лв., представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода 01.05.2017 г. - 10.11.2017 г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда относно неспазване на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК с оглед характера на револвиращия кредит, за
чието погасяване не се изготвя погасителен план, доколкото изначално не е
известно размера на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено
частично и цялостно плащане; не е
известна датата, на която ще бъдат теглени сумите, съотв.датата на погасяване,
като в тази връзка не е и фиксиран размера на месечната погасителна вноски,
крайния падеж, който е в пряка зависимост
от размера на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да
погаси усвоената сума изцяло или да се възползва погасява частично натрупаното
задължение до пълното му погасяване. На следващо място въззивникът оспорва
извода на съда относно относимостта на изискването по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК,
като счита, че задължението за предоставяне на индекс или референтен лихвен
процент, условия и процедури за промяна на лихвения процент, не касае
настоящата хипотеза, т.к. договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора, а не е променлив, поради което е достатъчно да бъде
посочен само размера на същия, което е сторено, като по делото не се и твърди,
както и не е установена едностранна промяна на параметрите по кредита. Настоява
се, че при тълкуване на нормите на чл.5, ал.4 от ЗПК и чл.9 до чл.11 от ЗПК се
налага извода, че ОУ не са задължителен елемент от ДПК, след като същия има
установеното от закона задължително съдържание.
Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на исковете в цялост
с присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Страните не са направили искания
по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявява за
разглеждане пред Районен съд Варна в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване срещу И.С.Д. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 488,15 лв., представляваща
главница по Договор за револвиращ кредит за покупка на стоки и услуги № ***г.,
под формата на кредитна карта MasterCard № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане;
сумата 123,55 лв., представляваща възнаградителна
лихва, дължима за периода 01.05.2017 г. - 10.11.2017 г., както и
сумата 24,78 лв., представляваща обезщетение
за забава по договора за заем за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г., които
суми са предмет на заповед № 4129/01.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8547/2018 г. по описа на
ВРС, ХX -ти състав. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме,
че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, сезира съда с искане за осъждане на
ответника да заплати горните суми. Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът излага, че при сключване на Договор за
револвиращ кредит за покупка на стоки и услуги № ***г., ответницата И.С.Д. е дала съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard. Твърди се, че търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с
максимален кредитен лимит от 1000 лева, която е активирана от кредитополучателя
на 08.08.2016г. Кредитният лимит се усвоява посредством транзакции, като върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Излага,
че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че кредитополучателят е преустановил
редовното
обслужване на кредитната карта на 01.05.2017 г., на която дата е извършено
последното от страна на ответника плащане, поради което кредиторът е блокирал
използването на картата. Твърди се, че на 01.06.2017 г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на основание чл. 20 във вр с чл. 5 от договора, съгласно който предсрочна
изискуемост настъпва при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска. Сочи се, че предсрочната изискуемост е обявена на
длъжника с покана от 10.11.2017г., изпратена на декларирания от него адрес при
сключване на договора за потребителски кредит. Тъй като ответникът не е погасил
задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е
депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за
установяване спрямо Д. дължимостта на горните суми, в условията на евентуалност
за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ
потребителски кредит.
Чрез назначения от съда особен представител и в срока
по чл. 131 от ГПК ответникът И.С.Д. е подала
отговор на исковата молба. Въвеждат се оспорвания, като си твърди, че на кредитополучателят не е предоставен избор да се
откаже от издаване на кредитната карта. Поддържа недействителност на договора
за кредитна карта, доколкото е инкорпориран в този за договора за получаване на
потребителски кредит за покупка на стоки и услуги, което сочи да се отразява на
равнопоставеността на страните. Твърди се, че договорът за револвиращ кредит е
недействителен поради неспазване на изискванията за форма
и съдържание в ЗПК, в частност с чл. 10 от ЗПК, тъй като не е написан по ясен и
разбираем начин, а размерът на шрифта е по-малък от 12. Възразява се, че ответникът не е бил запознат с
условията по кредита, изложени в приложението към договора,
като твърди, че едва след получаване на картата и приложението длъжникът е узнал относно съществените елементи на
договора. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на
вземането поради неуведомяване на длъжника; съответно дължимостта на договорна лихва и обезщетение за забава. Сочи, че претенцията на ищеца
касае и начислени неустойки, такса разходи и такса за извънсъдебно събиране на
вземането, които счита за нищожни поради противоречие с чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Настоява за
отхвърляне на исковете.
Не се спори между страните, че на
29.01.2016г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор, и И.С.Д., като кредитополучател, е
сключен взаимноразписан Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, съгласно който страните са уговорили
предоставянето на потребителски кредит в размер на 800 лв., кредит за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“ от 115.20 лв., такса ангажимент от 28лв.,
при обща стойност на плащанията 1295.04 лв., процент на възнаградителната лихва
от 33.68 % и ГПР 43.87 %. В т.12 и сл. от договора страните са договорили
възможност кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Договорено, че
кредитният лимит представлява револвиращ потребителски кредит, като кредитополучателят
ще може да извършва трансакции чрез кредитната карта до размера на разрешения
кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити.
Към договора от 29.01.2016г. е съставено
приложение, носещо подписа на служител на кредитора, съгласно което кредиторът
отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., като чрез
издадена кредитна карта Мастъркард кредитополучателят осъществява отдалечен
достъп до отпуснатия му револвиращ кредит. Приложението съдържа и съществените
елементи от договорното правоотношение за отпускане на револвиращия кредит –
главница, лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване,
размер на обезщетението за забава и др.
Пред исковия съд е назначена и изслушана
ССчЕ, по която след извършена справка с месечни извлечения по кредитна карта № *** за периода до 13.10.2017г., издадена по
договор за револвиращ кредит от 29.01.2016г., и с която се разпорежда
кредитополучателя И.Д., се установява, че общата стойност на реално усвоените
суми по кредитната карта са в общ размер от 910.20 лева – съответно теглене на парични суми в брой общо 620лв. в
периода 08.08.2016 г. – 23.08.2016 г., както и чрез две картови разплащания от
150.20 лв. на дата 08.08.2016 г. и от 140 лв. на 29.08.2016 г.
Доколкото не е оспорен подписа на
кредитополучателя, положен на всяка страница на договора на 29.01.2016г., както
и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по кредитния лимит,
отпуснат с револвиращия кредит, следва да се приеме за доказано съществуването
на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *** от 14.08.2015г., и приложение към него, представени и приети по делото.
При извършените счетоводни справки експертът
констатира, че за погасяване на месечните вноски по револвиращия кредит
кредитополучателят е извършил две плащания – на дата 06.02.2017г. – 648 лева и
120 лева – на 20.03.2017г. Вещото лице докладва, че съгласно чл.18 от договора
с месечната погасителна вноска, съответно с двете вноски, извършени от длъжника
е погасявано задължението в последователност разноски, лихви, главница,
формирана от теглените суми в брой и извършените плащания от пост-терминали с
картата. Във вариант за задължение без дължими суми за застрахователна премия
/доколкото със застраховката „Защита на плащанията“ е застраховано изпълнението
по договора за потребителски паричен кредит, но е и револвиращия кредит/,
вещото лице изчислява, че дължима е главница в размер на 427.02 лева и
договорни лихви в размер на 95.55 лева; лихвата за забава за периода от
10.11.2017г. до 11.05.2018г. възлиза на 26.27 лева.
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.чл.79 ЗЗД във вр.чл.240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество
е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова полза изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание, както и твърденията си относно размера на дължимата от ответника сума
и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на
ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Установява се по безспорен начин
облигационната връзка между страните във връзка със сключеният между тях на 29.01.2016г.,
в писмена форма договор за потребителски паричен кредит, както и факта на
ползване на сумата по договора за револвиращ кредит.
Конкретният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015 г.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
В
настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, на шрифт не по-малък от 12, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със застрахователна премия, общ
размер на плащанията, лихвения
процент по кредита.
Безспорно изискването на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК налага императивното изискване ДПК да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Но в конкретния случай, доколкото за целия срок на договора е договорен фиксиран лихвен процент, липсва задължение погасителния план да съдържа информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. С договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което не е необходимо да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл.33а от ЗПК /чл.11, ал.1, т.9а/. Разпоредбите на чл.12 от ЗПК са неприложими към настоящия договор, доколкото кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Предвид спецификата на револвиращия кредит за него не се изготвя погасителен план, тъй като не е известно какъв ще бъде размера на сумата, която ще бъде усвоявана и съответно ще се прави частично или цялостно плащане, вкл. и датата, на която ще се бъдат теглени сумите, както и датата на погасяване.
Същевременно закрепена е и възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок /чл.19 от договора, съотв. чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК/.
Действително съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страните се подписва от страните по него, но доколкото ДПК съдържа установеното от закона задължително съдържание, липсата на ОУ не обосновава недействителността му.
Следователно процесния договор е действителен по аргумент на противното основание, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Безспорно
се установява от заключението на вещото лице, че втората и последна вноска по
кредита е направена на 20.03.2017г., при което общо извършените погашения са в
размер на 768 лева, при което към датата на блокиране на кредитната карта
/съгласно чл.20, предл.второ от ДПК/ дължимата сума за главница възлиза на 427.02
лева, а за договорни лихви – на 95.55 лева.
Според твърденията ищеца, с оглед наличието на обективните условия – просрочие
на две месечни вноски, е уведомил длъжника за това, че ще счита договора за
предсрочно изискуем. Годни доказателства в тази насока не са ангажирани, т.к.
липсват данни представената „последна
покана“ от 16.11.2017г. да е редовно връчена на длъжника.
На
осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Изхождайки от цитираните разпоредби съдът
намира, че изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем,
следва да се счита за връчено на ответника по иска едва с преписа от исковата
молба, на неговия особен представител на 09.11.2018 г. В този смисъл е Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т.Р.
№3/2017 г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019 г. размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за
заем/кредит следва да
се определи в
размер само на непогасения остатък
от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на
плащането. За периода
до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
В настоящия случай, предвид гореизложеното и
изхождайки от датата на връчване на исковата молба ведно с книжата, включващи и
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, предсрочната
изискуемост следва да се счита за настъпила на
25.04.2020г. (датата на която книжата са връчени на особения
представител).
Предвид изложеното и при съобразяване с
данните от заключението на вещото лице, дължими на кредитора са задълженията за
главница в размер на 427.02 лева и договорни лихви в размер на 95.55 лева.
Законна лихва върху главницата се дължи от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата
на плащането, поради което
искането за присъждането на такава в размер на 24.78 лева за периода
10.11.2017г. до 11.05.2018г. е лишено от основание.
Ответникът не е ангажирал доказателства за
извършени плащания след последното плащане на 20.03.2017г., поради което и
претенцията на ищеца за остатъка над присъдената сума от 142.20 лева до установения размер на главницата от
427.02 лева е основателна. Това налага отмяна на атакуваното решение в
съответната отхвърлителна част и потвърждаване на акта в останалата до
първоначално предявения размер от 488.15 лева.
С оглед установеното основание за дължимост
на възнаградителна лихва в размер на 95.55 лева, обжалваното решение следва да
бъде отменено в съответната част и потвърдено в отхвърлителната за разликата
над 95.55 лева до първоначално предявения размер от 123.55 лева.
По изложените по-горе съображения решението
на исковия съд в частта, в която е отхвърлен иска за установяване дължимостта
на обезщетение за забава, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските : Резултатът от спора налага
отмяна на решението в съответната част с присъждане на разноски в полза на
търговеца съобразно уважената част, както следва : сторените разноски в
заповедното производство в размер на 61.58 лева /от които за ДТ и юрк
възнаграждение/, в исковото производство в размер на 595.25 лева /за ДТ, юрк
възнаграждение, определено на 100 лева, възнаграждение за особен представител и
вещо лица по ССчЕ/ и във въззивното производство в размер на 214.70 лева /за ДТ
и юрк възнаграждение, определено на 100 лева, и възнаграждение на особения
представител/.
Воден от изложените
съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1436 от 08.04.2020г., постановено по гр.д.№ 19218 по описа на ВРС за 2018г., в
частта, В КОЯТО СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, срещу И.С.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл.
79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията
между страните че И.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.
№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, главница по Договор за револвиращ кредит за покупка на стоки и
услуги № ***г., под формата на кредитна карта MasterCard № ***за разликата над сумата
от 142.20 лв. до
предявения размер от 427.02 лв. и за сумата от
95.55 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за
периода 01.05.2017 г. - 10.11.2017 г., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.С.Д. ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.
№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, допълнително сумата от 284.82 лева,
представляваща главница по Договор за револвиращ кредит за покупка на
стоки и услуги № ***г., под формата на кредитна карта MasterCard № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 95.55 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за
периода 01.05.2017 г. - 10.11.2017 г., които суми са
предмет на Заповед № 4129/01.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8547/2018 г. по описа на
ВРС, ХX -ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
И.С.Д. ЕГН **********, с адрес *** да заплети на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14 сторените разноски в
заповедното производство в размер на 61.58 лева /от които за ДТ и юрк
възнаграждение/, в исковото производство в размер на 595.25 лева /за ДТ, юрк
възнаграждение, определено на 100 лева, възнаграждение за особен представител и
вещо лица по ССчЕ/ и във въззивното производство в размер на 214.70 лева /за ДТ
и юрк възнаграждение, определено на 100 лева, и възнаграждение на особения
представител/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на осн. чл.280 ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.