МОТИВИ по НОХД №30549/2009 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимата З.И.Ц. е обвинена в това, че за времето от 27.03.2000 г. до 05.11.2003
г. в с. Г. Г., обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински документ - "Диплома за средно специално
образование" Серия В - 96, № 0027643, Peг. № 5213/27.06.1996г. на Вечерен
икономически техникум гр. София, удостоверяваща признато с решение на зрелостна
изпитна комисия (протокол № 2/27.06.1996 г. ) средно специално образование и
присъдена квалификация "Икономист - счетоводител" и използване на
документи с невярно съдържание - молба, вх. №06/02.02.2000 г. до директора на xxxx „ xxxx "
с. Г. Г., обл. Монтана, Трудов договор №65/27.03.2000 г., Допълнително
споразумение към трудов договор №36/01.11.2000 г., Допълнително споразумение към
трудов договор №36/01.01.2001 г., Допълнително споразумение към трудов договор
№36/28.02.2002 г., Допълнително споразумение към трудов договор №36/01.11.2002
г., Допълнително споразумение към трудов договор №36/15.04.2003 г. и
Допълнително споразумение към трудов договор договор №36/29.08.2003 г., всички
сключени между лицето от една страна в качеството на „работник" и xxxx „ xxxx ",
впоследствие xxxx „ xxxx " с. Г. Г., обл. Монтана - от друга
страна, получила без правно основание чуждо движимо имущество от бюджета на
Министерство на образованието на Република България - парична сума в размер на
7 128, 67 лв., представляващо нетното трудово възнаграждение за неоснователно
заеманата от нея длъжност "касиер - домакин" и „ЗАТС" в xxxx " xxxx " с. Г. Г., обл. Монтана, което е в
големи размери, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212 ал. 4 вр. с
ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК, както и в
това, че за времето от 12.02.2008 г. до 31.08.2009 г. в с. Г. Д., обл. Монтана,
при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински
документ - "Диплома за средно специално образование „Серия В - 96, №
0027643, рeг. № 5213/27.06.1996 г. на Вечерен икономически техникум гр. София, удостоверяваща
признато с решение на зрелостна изпитна комисия (протокол № 2/27.06.1996 г. )
средно специално образование и присъдена квалификация "Икономист -
счетоводител" и използване на документи с невярно съдържание - Трудов
договор №6-ОА/12.02.2008 г., Допълнително споразумение №55-ОА/21.04.2008 г. и
Допълнително споразумение №63-оа/10.06.2008г., всички сключени между лицето от
една страна в качеството на „работник" и Община Г. Д. - от друга страна, получила
без правно основание чуждо движимо имущество от бюджета на Община Г. Д. -
парична сума в размер на 5 540.94 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за неоснователно заеманата от нея длъжност Старши специалист
"Земеделие, гори, култура и младежки дейности" в Общинска
администрация с. Г. Д.- престъпление по чл. 212 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимата Ц. за виновна в
извършване на двете деяния, като по отношение на първото й наложи наказание в
размер на три години лишаване от свобода, което отложи за изпитателен срок от
пет години, а по второто – наказание от десет месеца лишаване от свобода за
срок от три години, като на основание чл. 23 ал. 1 НК, съдът й определи едно
общо наказание от 5 г. лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за
изпитателен срок от 5 години. Предлага на съда да постанови конфискация на 1 /2
ид. част от имуществото на и съдът да уважи гражданския иск на Министерство на
образованието, младежта и науката – гр. София до размера, посочен в обвинението.
По делото е
постъпил писмен граждански иск от Министерство на образованието, младежта и
науката – гр. София /л. 43 от делото/ за сумата от 7 148, 10 лв. –
представляваща претърпени от ЮЛ-граждански ищец имуществени вреди. С писмения
гр. иск не се претендира законовата лихва върху сумата.
Подсъдимата З.Ц.
се възползва от правото да не дава обяснения, като в последната си дума пред
съда, тя заявява, че не се признава за виновна.
Защитникът на подсъдимата Ц. – адв. И.С. излага доводи за несъставомерност
на деянието по чл. 212 ал. 4 и съответно ал. 1 НК, тъй като подсъдимата е получавала
определено трудово възнаграждение срещу положен от нея труд, но не въз основа
на представена от нея диплома като неистински документ, а в резултат на
сключени трудови договори, което е правното основание. В същото време, Ц. е
изпълнявала безупречно трудовите си задължения и съответните възнаграждения не
са неправомерно получени от нея. Извършените деяния от нея са несъставомерни от обективна страна, тъй като за документната измама се
изисква да се получи чуждо имущество без правно основание, а такова в случая е
трудовите договори между Община Г. Д. и XXXX . Неправилно
в обвинението е включен период от 27.03.2000 г. до 30.09.2000 г. с обща сума от
690, 21 лв., тъй като за заемане на длъжността в дома, не се е изисквало средно
специално образование, а само средно такова. Предлага на съда да оправдае Ц. по
предявените й обвинения и я признае за виновна по обвинение по чл. 316 НК във
вр. с чл. 308 НК и чл. 314 НК, но като има предвид, че давността по тези деяния
е изтекла. Прави възражение и относно недопустимото разширение на обвинението
от първоначалното гледане на делото и настоящото такова, като по този начин се
утежнява положението на подсъдимата. Моли съда да оправдае Ц. xxx от
Министерство на образованието, младежта и науката – гр. София като
неоснователен, алтернативно с това прави възражения за недопустимост на същия, поради
изтекла погасителна давност за предявяването му.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано
и прието е заключение по съдебно-икономическа и графическа експертизи. В с. з. е
назначена и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Съдът е изискал от
НАП – ТД-Велико Търново, офис – Монтана справка за движимо и недвижимо
имущество на Ц..
Първоначално
делото е внесено с обвинителен акт на 29.01.2009 г., като е образувано НОХД
№30057/2009 г. С присъда от 18.03.2009 г. съдът е признал за виновна Ц. по две
деяния по чл. 212 ал. 1 НК, определил е едно общо наказание и е уважил
предявения от МОН-София граждански иск. С решение от 14.07.2009 г. по ВНОХД
№92/2009 г., Окръжен съд-Монтана е отменил изцяло присъдата поради непрецизност
на обвинението, като е върнал делото на РП-Монтана с конкретни указания за
отстраняването на пороци в обвинителния акт.
В
изпълнение на указанията на Окръжен съд-Монтана, РП-Монтана е внесла нов
обвинителен акт, като обвиненията за във вида посочен по-горе.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимата З.И.Ц. е родена
на xxx xxx. Омъжена е и не е осъждана. Има две дъщери. Ползва се с добро име с.
Г. Г., където живее. Работи в Община Г. Д. на длъжност “ст. специалист”.
По обвинението по 212 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК:
В началото на 2008 г. в
група “Териториална” при Сектор “Икономическа полиция” при ОД на МВР-Монтана
бил получен сигнал, че лицето З.Ц. при кандидатстване и съответно започване на
работа в Общинска администрация с. Г. Д., е използвала неистинска диплома за
завършено средно образование /докладна записка, л. 10 от ДП № ЗМ-51/2008 г. /
Образувано е досъдебно
производство срещу Ц., като при извършената проверка било установено, че
действително с молба вх. №94-00/12.02.2008 г. /л. 25 от ДП/ до кмета на Община
Г. Д., Ц. е заявила желанието си да бъде назначена на длъжността “ст. специалист
земеделие, култура и младежки дейности” в общината, считано от 12.02.2008 г. Представила
към молбата си Автобиография /тип CV, л. 169 ДП/ с посочено в нея средно
специално образование, получено за периода 1993-1996 г. в Икономически техникум
- гр. София, с придобита квалификация “икономист-счетоводител”. Към тях, Ц. представила
и копие от Диплома за средно специално образование, серия В-96, №0027643, Peг. №5213/27.06.1996
г. на Вечерен икономически техникум - гр. София, удостоверяваща признато с
решение на зрелостна изпитна комисия /протокол № 2/27.06.1996 г. / средно
специално образование и присъдена квалификация "икономист
-счетоводител" /л. 27 от ДП/.
Като изискване за вакантната
длъжност “ст. специалист земеделие, култура и младежки дейности”, кандидатът следвало
да притежава минимална образователна степен – средно образование /арг. Длъжностна
характеристика, л. 122 от ДП/.
Подсъдимата Ц. била
одобрена за длъжността и съответно между нея и Кмета на Община Г. Д. –
свидетеля Д.С.Д. бил сключен трудов договор №6-ОА/12.02.2008 г. /л. 17 от ДП/ с
договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 290 лв. Впоследствие
били сключени и Допълнително споразумение №55-ОА/21.04.2008 г. и Допълнително
споразумение №63-оа/10.06.2008 г. /л. 194, л. 195 ДП/, всички между Ц. - от
една страна в качеството на „работник" и Община Г. Д., представлявана от
кмета на общината Д. - от друга като работодател.
В хода на проверката извършена,
било установено също, че правоприемник на учебното заведение, посочено в
дипломата на Ц. - Вечерен Икономически техникум гр. София /още Вечерна гимназия
по икономика-София/ е Национална Финансово-Стопанска Гимназия гр. София.
Видно от писмо на НФСГ-София, изх. №91/13.03.2008 г. /л. 60 от ДП/, се
установява, че в Изходящата книга за издадените дипломи за средно образование и
професионална квалификация /дневна, задочна и самостоятелна форма на обучение/
от НФСГ /бивша Вечерна гимназия по икономика/, под №0007643 няма издадена
диплома на лицето З.И.Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx.xxx. от 27.01.2010
г. /л. 39 от делото/ е разпитана свидетелката В.Ц.Х.: „... В техникума първо бях учител, след това директор. Това е вечерен
икономически техникум, който се намира на ул. „Розова долина” № 1 в кв. Лозенец,
гр. София. Той беше единственият самостоятелен икономически вечерен техникум в
България и имаше два отдела - вечерен и задочен. Във вечерния отдел имаше
4-годишен курс за хора незавършили средно образование и през тези четири години
получаваха средно и средно-специално образование и 2-годишен курс за хора
завършили средно образование, като такъв 2-годишен курс имаше и в задочния
отдел. Кандидатстваше се в техникума през различните периоди по различни
правила и се изискваше трудов стаж почти до последните години и средно
образование за квалификациите. При завършване на обучението дипломата, която се
изписваше и бе най-важното нещо, за да получи диплома всеки се явяваше на държавни
изпити, като за 4-годишния курс се явява и на матура и на държавни изпити. Изискванията
за издаването на дипломата бяха големи и се минаваше по следния ред – курсовите
ръководители изготвяха картони на учениците с всички оценки от годините, от
картоните се изготвяше ведомост, в която се изписваха учебните предмети, след
което картоните и ведомостите се проверяваха от други учители, за да няма
грешки в изписването на оценките и ЕГН. След това дипломата се дава за
написване, като при написването присъства и курсовия ръководител, което
написване е на специална машина и се изпълнява от един човек. След като се
въведоха компютри, започна изписването на дипломите и на компютър. Готовите
дипломи с картоните и ведомостта се проверявах от комисия, назначена към всеки
курсов и се представяха на директора, като директора в присъствието на курсовия
ръководител проверява картоните и ведомостта и изписаните дипломи и след това
чак разписва. Държавният печат се поставяше в присъствието на директора, като
същият стоеше на неговото бюро /сочи вдясно от себе си/, седеше в дървена кутия
и под ключ и нямаше никаква възможност печатът да излезе от дирекцията. Кръглият
печат е този на училището, който печат седи при секретарката и курсовия
ръководител, когато има готовност с дипломите, проверени от директора, поставя
и кръглия печат. Мисля, че в последните години държавният печат, който се смени,
се поставяше вече и отпред и отзад на дипломата. До 1993 г. бях заместник
директор, а от 1993 г. или 94 г. до 2000 г. бях директор, след като се явих на
конкурс и никое лице не съм упълномощавала да подписва дипломи вместо мен и съм
сверявала задължително картоните, без преди това да подписвам. ... Там, където
е профил, трябваше да пише 4-годишен курс на задочно или вечерно обучение. Тази
диплома дори не сочи, че се притежава някаква квалификация на
икономист-счетоводител. Пише, че има квалификация икономист-счетоводител, но не
пише формата на обучение. Има несъответствие между нашия формуляр и тази
диплома. Номерът на дипломата по цифри не съвпада с нашите номера. Въпросната
диплома е от 1996 година. Относно тази диплома секретарката в училището е
търсила името на човека в книгите, в които записваме кандидатите, книгата за
регистрация на дипломите, но такова име просто няма никъде. Аз физиономии не
помня, но името на подсъдимата е интересно и не мисля, че не бих могла да го
запомня... „. От показанията на свидетелката Ф., които съдът кредитира
изцяло се установява, че подписът срещу „директор” на диплома на л. 271 от ДП
не е нейн. Установява се също, че подобно тригодишно обучение, както е отразено
в дипломата на Ц. /1993 г. -1996 г. /, Техникумът не е предлагал, а Зрелостната
комисия е била в състав първоначално от трима, а впоследствие от петима членове,
като имената на същите били задължително изписвани срещу подписите им. Видно от
процесната диплома, там членовете на зрелостната комисия са четирима.
По делото са приобщени като доказателство и показанията на
свидетеля И.Н.А. – директор на Национална Финансово-Стопанска Гимназия гр. София,
дадени на ДП. Тази гимназия като правоприемник на Вечерна гимназия по икономика,
съхранява архивите на същата. Свидетелят А. е категоричен, че тригодишен период
на обучение във вечерния техникум е нямало, а и подписите на членовете на
зрелостната комисия не са на работещите тогава в учебното заведение
преподаватели. Съдът кредитира показанията и на този свидел, тъй като същите се
подкрепят и от заключението на назначената и извършената на ДП графическа
експертиза. От заключението на вещото лице З.З. xxx, безспорно се установява, че
подписите след директор в дипломата на Ц., не са на В.Ц.Х., заемала тази
длъжност към периода на издаване на дипломата.
Въз основа на
горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Диплома за средно специално образование „Серия В - 96, №
0027643, рeг. № 5213/27.06.1996 г. на Вечерен икономически техникум гр. София е
неистински документ по смисъла на чл.
93 т. 6 от ДР на НК, тъй като на същата е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го
е съставило т. е., неистиността се отнася
до неавтентичността на автора на документа.
Въз основа на представената
диплома за средно специално образование, удостоверяваща като официален документ
завършено образование и съответно придобита квалификация, бил сключен трудов
договор №6-ОА/12.02.2008 г. /л. 17 от ДП/, допълнително споразумение №55-ОА/21.04.2008
г. и допълнително споразумение №63-оа/10.06.2008 г. Съвсем логично в тези
документи било отразено и невярно обстоятелство, а именно – че Ц. притежава
средно специално образование, поради което и същите представляват документи с
невярно съдържание, т. е. тези документи са истински
по произход, но съдържат неверни обстоятелства /или изявления/. Тези
документи с невярно съдържание /трудов договор №6-ОА/12.02.2008 г. и
Допълнително споразумение №55-ОА/21.04.2008 г. и Допълнително споразумение
№63-оа/10.06.2008 г. /, са и правното основание Ц. да заеме съответната
длъжност - ст. специалист Земеделие, култура и младежки дейности и да получава
и трудово възнаграждение за същата. В тази насока неоснователни са възраженията
на защитата, че при документната измама по чл. 212 ал. 1 НК, изпълнителното
деяние се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински
или преправен документ и получаване на имущество без правно основание с намерение за присвояване, а тук правното
основание е сключен трудов договор между подсъдимата и кмета представляващ
общината, който като ФЛ бил въведен в заблуждение от Ц..
Действително, правното основание е именно трудовия
договор, въз основа на който срещу положен труд от Ц. тя получава насрещна
престация – трудово възнаграждение. Този трудов договор обаче носи в себе си порок
– той е с невярно съдържание, поради отразено невярно обстоятелство /че работникът
притежава ср. спец. образование/. Вина да бъде отразено това обстоятелство има
подсъдимата, която е въвела в заблуждение работодателя, че притежава
необходимото образование като е представила неистински документ – диплома.
В случая, подсъдимата не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Тя е полагала труд, съгласно
длъжностната си характеристика, дори се е справяла отлично по думите на
свидетеля Д., но не е притежавала необходимото образование за заемане на
длъжността, а без него тя не би била избрана за тази вакантна позиция.
По възражението на
защитата, че минималното изискуемо образование за длъжността „ст. специалист Земеделие, култура
и младежки дейности” в Община Г. Д. е средно образование, а Ц. е представила
диплома за придобито средно специално:
Възражението е
неоснователно. Действително, видно от Длъжностна характеристика /л. 122 от ДП/,
кандидатът за горепосочената длъжност е следвало да притежава минимална
образователна степен – средно образование, но при кандидатстването за тази
работа, Ц. е приложила като документ, удостоверяващ завършено образование само
и единствено процесната диплома.
Във връзка с
обстоятелството дали Ц. притежава средно общо образование, на досъдебното
производство е извършена проверка в три учебни заведения: Професионална
гимназия по икономика и туризъм гр. Вършец, СОУ “И. xxx и Гимназия “Д-р И. xxx.
Видно от писмо изх. №420/20.10.2008
г. /л. 258 от ДП/, писмо изх. №442/28.10.2008 г. /л. 261 от ДП/ и писмо изх. №55811.11.2008
г. /л. 267 от ДП/, подсъдимата не е завършила средното си образование в тези учебни
заведения.
Има данни, че подсъдимата Ц.
/по баща М./ е учила в СОУ “И. xxx /бивше ЕСПУ “Васил Коларов” гр. Вършец/, тъй
като е издадено нейно Лично дело /л. 262 от ДП/, заведено на дата 20.10.1979 г.,
което обаче не е диплома за завършено образование. От същото се установява, че
в това училище Ц. /по баща М./ е учила 9-ти и 10 – ти клас.
Също има данни, че подсъдимата е продължила
/прехвърлила се/ в Гимназия “Д-р И. xxx в 11-ти клас през учебната 1981/1982 г.,
но е останала да повтаря класа и не е завършила образованието си.
Свидетелство №45 за
завършена първа степен на ЕСПУ /л. 259 от ДП/, не е на подсъдимата, а на друго лице
с тези имена /ЕГН е различен/, поради което съдът не го коментира като относимо
доказателство по делото. В тази връзка съдът намира, че няма данни Ц. да притежава и средно общо образование
изискуемо за длъжността “гл. специалист” в Община Г. Д., т. е. евентуално тя
притежава само основно образование.
По обвинението по 212 ал. 4 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК:
През месец февруари 2000 г., подсъдимата Ц. по същия начин
- представяйки заверено ксерокопие от Диплома за средно специално образование, серия
В-96, №0027643, Peг. №5213/27.06.1996 г. на Вечерен икономически техникум
–София, кандидатства за вакантна длъжност „касиер-домакин” в xxxx „ xxxx „
с. Г. Г., обл. Монтана.
От нейна молба вх. №06/02.02.2000 г. /л. 1 от трудово
досие/, се установява, че тя е посочила като притежавано от нея образование - средно
общо /каквото се е изисквало за длъжността/. В подкрепа на това обстоятелство е
представила отново само и единствено Диплома за средно специално образование /л.
2 от личното трудово досие/.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетелката А.А.Т.,xxx. Г., която в с. з. от 23.02.2010 г. заявава: „З.Ц. е отговорен, честен и коректен човек и
съм изненадана от делото, което се води срещу нея. Дипломата, която тя ми
представи при започване на работа в дома беше диплома за завършено средно
образование /на свидетелката се показва оригинал от диплома на л. 217 от
досъдебното производство/ ... Това е диплома за средно-специално образование, а
първият трудов договор на З.Ц. пуснат при мен в дома е въз основа на дипломата
за средно общо образование, която тя представи при започването на работа на
длъжността „касиер” през 2000 г. „. Свидетелските показания на Т. се
опровергават изцяло от писмените доказателства: подредените и номерирани
страници на личното трудово досие на Ц. и намиращото се на л. 2 копие от
неистинска диплома. Свидетелката Т. няма представа как това копие на диплома е
попаднало в личното тр. досие на подсъдимта, но категорично отрича това да е
дипломата представена от Ц. при започване на работа в дома.
Че свидетелката Т. не казва истината относно какъв точно
документ й е представен от подсъдимата при кандидатсването за длъжността „касиер-домакин”,
са обърканите и показания: „.... Сигурна
съм, че когато З.Ц. е започнала работа при нас имаше период от време, в който
се явяваше на изпити в гр. София, абсолютно сигурна съм. Дори сподели с мен, че
преподавателите, при които се е явявала на изпит са били добри специалисти и е
научила много от тях. Продължителен отпуск за обучението си Ц. не е ползвала, тя
сигурно си се е готвила вкъщи и е ползвала само по няколко дни. Дипломата й за
средно-специално образование е придобита в гр. София, но не знам училището -
мисля Вечерен икономически техникум”.
Видно от сключения Трудов договор №65/27.03.2000 г. /л. 13
от трудово досие на подсъдимата/, Ц. е започнала работа в дома на 27.03.2000 г.,
а процесната диплома е издадена на 27.06.1996 г..
В случая не е било възможно Ц. да посещавала учебни занятия
във Вечерен техникум – София, по времето когато е работила в дома, както твърди
Т., още по-малко да й е представила друга диплома за завършено средно общо
образование.
И по това обвинение следва да се отбележи, че възражението
на защитата, че сключеният между страните трудов договор, а не неистинската
диплома е правното основание, въз основа на което подсъдимата полага труд, е
неоснователно.
Ц. е въвела в заблуждение работодателя си - ДДЮ, представляван
от директора Т., че притежава средно образование и така е заела вакантната
длъжност. Но без изискуемото за същата тази длъжност средно образование, тя не
би била наета на работа т. е., с нея нямаше да бъдат сключени нито трудов
договор, нито допълнителни споразумения впоследствие.
Като резултат от първоначалното представяне на неистинския
документ /диплома/ и молбата за работа като документ с невярно съдържание, в трудовия
договор и допълнителните споразумения отново по вина на подсъдимата е отразено невярно
обстоятелство – че същата притежава средно образование. Така, тя въвеждайки в
заблуждение ФЛ – свидетелката Т., като представляваща ДДЮ /работодател/, че
притежава необходимото образование, макар и справяща се отлично с трудовите си
задължение /според Т./, подсъдимата е заемала тази длъжност неправомерно. Т. е.,
получаваните от нея трудови възнаграждения не са й се полагали. В този смисъл
тя и в този случай не може да черпи права от неправомерното си поведение, тъй
като именно въвеждането в заблуждение на Т. и Д. /по другото обвинение/ са ги
мотивирали да наемат подсъдимата като работник.
Така, Ц. получила начислено
трудово възнаграждение /без данъци и удръжки/ за периода: от 27.03.2000 г. до 05.11.2003
г., когато е работила на длъжността "касиер – домакин и ЗАТС" в xxxx " xxxx " с. Г. Г., както и за периода от 12.02.2008
г. до 31.08.2009 г. като „старши специалист” в Общинска администрация, с. Г. Д.,
където работи и понастоящем.
По възражението на защитата, че незаконосъобразно в новото обвинение е
разширен периода, съответно сумата за деянието по чл. 212 ал. 1 НК /от 12.02.2008
г. до 31.08.2009 г. /, като по този начин е влошено положението на подсъдимата:
Възражението е неоснователно. С решение от 14.07.2009 г. по ВНОХД №92/2009
г., Окръжен съд-Монтана е отменил изцяло присъдата от 18.03.2009 г. по НОХД
№30057/2009 г. поради непрецизност на обвинението, като е върнал делото на
РП-Монтана с конкретни указания за отстраняването на пороци в обвинителния акт.
Връщайки делото не на съда, а на прокуратурата, същата като обвинител, може
да събира и анализира и нови доказателства, като в резултат повдигне ново, дори
по-тежко обвинение, стига същото да е предявено на обвиняемата надлежно.
Забраната за влошаване положението на подсъдимата се отнася само за
съдебното разглеждане, при упражнен инстанционен контрол, когато въззивната
инстанция връща делото на първата и когато, ако няма съответен протест на
прокурора, не може да се извършат действия, влошаващи положението на
подсъдимата. В случая, ОС-Монтана е върнал делото не на съда, а на РП-Монтана, т.
е., на досъдебна фаза, където прокурорът има ръководна роля и съответно свободата
да преценява какво обвинение ще бъде предявено на обвиняемата, т. е. не е
обвързан от предходното разглеждане на делото.
По възражението на защитата,
че не е налице деяние по чл. 212 ал. 1 НК, а такова чл. 316 НК във вр. с чл. 308 НК и по чл. 314 НК:
В подкрепа на това възражение се сочат Решение №429/31.05.2005 г. на ВКС, докл.
Бойка Попова и Решение №366/08.08.1977 г. на I нак. отделение.
Възражението е
неоснователно. Посочените решения касаят състава на престъпление по чл. 316 вр.
с чл. 308 НК, който деецът съзнателно се ползва
от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от
такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
Разликата в деянието
по чл. 316 вр. с чл. 308 НК и по чл. 212 ал. 1 НК е в умисъла на дееца, т. е., с
какво намерение /цел/ той използва неистинския документ.
Подсъдимата щеше да
осъществи състава на чл. 316 НК, ако напр. беше представила неистинската
диплома като задължителен документ при записване на шофьорски курс, курс за
преквалификация или продължаване във висше учебно заведение. Тогава тя щеше
съзнателно да ползва този неистински документ, но с ясното мисъл, че в резултат
на това нейно поведение тя няма да получи чуждо движимо имущество.
В конкретния случай,
нейното намерение е било друго. Тя не само е ползвала дипломата си за започване
на работа, но чрез нея е въвела в заблуждение съответните длъжностни лица
/директор на ДДЮ и общински кмет/ за наличие на необходимото образование, в
резултат на което е предпочетена пред евентуални други кандидати за тази
позиция. Тя е била наясно, че като краен резултат от действията й, ще получи
чуждо движимо имущество – парични средства във вид на тр. заплата, които не й
се полагат. Това е съвсем естествено, тъй като при кандидатстване за работа, кандидатът
не цели само да удостовери пред работодателя, че притежава необходимото
образование, тр. стаж и т. н., а да сключи с него трудов договор и да получава
определена парична престация срещу положен труд. Така е станало и в случая, тъй
като дипломата като порочен документ е станала причина да се принесат неверни
обстоятелства в сключените тр. договори, подсъдимата е получава и неследващи й
се суми през инкриминираните периоди.
Съставът на
документната измама по чл. 212 НК включва като елемент използването на
престъпно съставен документ, който е послужил като средство на престъплението
/арг. ППВС № 7 от 1978 г. /. Деянието е извършено виновно при форма на вината -
пряк умисъл, тъй като Ц. е съзнавала, че няма необходимото образование, за да
получава трудово възнаграждание за заеманата от нея длъжност. Тя е получава
тези суми със съзнанието, че няма право на тях, поради липса на образование. Т.
е., тя не само е използвала неистинския документ, но в резултат на това е
получила без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои,
т. е. деянието не е спряло до използването на неистински документ както при
деянието по чл. 316 НК /арг. Решение № 241/29.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д.
№ 238/2009 г., III н. о., НК, докл. Севдалин Мавров, Решение № 218/ 20.05.2009
г. на ВКС по н. д. № 199/2009 г., I н. о., НК, докл. Елена Величкова, Решение
№139/17.04.1996 г., докл. Н. Филчев, съд. практика, Бюлетин на ВС на РБ /.
По делото на ДП е назначена
съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице В.. Поради допуснати
несъответствия при изготвянето на същото /дублиране на периоди/, защитата е
поискала и съдът съответно е назначил допълнителна експертиза.
Същата е изпълнена от в. л. В.Т.
и е съобразена със задачите поставени от съда. Видно от заключението на експертизата
/л. 67 – 70 по делото/, за инкриминирания период по първото обвинение /от 27.03.2000 г. до 05.11.2003 г. /, Ц. е получила без да й се следва нетно
/чисто, без ДОД, здравни и соц. осигуровки/ възнаграждение в размер на 7 138,
97 лв. / с 10, 30 лв. повече от сумата по обвинителния акт - 7 128, 67 лв. /. Тъй
като МРЗ за горепосочения период варира в рамките от 75 лв. до 110 лв., вещото
лице на л. 70 от делото е изчислило колко пъти МРЗ в страната се нанася през
тези периоди в полученото нетно възнаграждение, а именно 76, 02 пъти. /т. е., над
70 пъти
размера на МРЗ – големи размери/. Съдът не изключва от горепосочения период
времето от 27.03.2000 г. до 30.09.2000 г., тъй като както бе изложено по-горе и
през този период Ц. е заемала длъжност в ДДЮ, представяйки процесната диплома.
За втория период - 12.02.2008
г. до 31.08.2009 г. за заеманата от нея длъжност „гл. специалист” в Община Г. Д.,
съгласно заключението на в. л. В., полученото нетно тр. възнаграждание от
подсъдимата, съгласно ведомостите за заплати е в размер на 5 540, 94 лв.
Поради горните мотиви съдът
призна подсъдимата Ц. за виновна това, че за времето от 27.03.2000 г. до 05.11.2003
г. в с. Г. Г., обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински документ - "Диплома за средно специално
образование" Серия В - 96, № 0027643, Peг. № 5213/27.06.1996г. на Вечерен
икономически техникум гр. София, удостоверяваща признато с решение на зрелостна
изпитна комисия (протокол № 2/27.06.1996 г. ) средно специално образование и
присъдена квалификация "Икономист - счетоводител" и използване на
документи с невярно съдържание - молба, вх. №06/02.02.2000 г. до директора на xxxx „ xxxx "
с. Г. Г., обл. Монтана, Трудов договор №65/27.03.2000 г., Допълнително
споразумение към трудов договор №36/01.11.2000 г., Допълнително споразумение към
трудов договор №36/01.01.2001 г., Допълнително споразумение към трудов договор
№36/28.02.2002 г., Допълнително споразумение към трудов договор №36/01.11.2002
г., Допълнително споразумение към трудов договор №36/15.04.2003 г. и
Допълнително споразумение към трудов договор договор №36/29.08.2003 г., всички
сключени между лицето от една страна в качеството на „работник" и xxxx „ xxxx ",
впоследствие xxxx „ xxxx " с. Г. Г., обл. Монтана - от друга страна,
получила без правно основание чуждо движимо имущество от бюджета на
Министерство на образованието на Република България - парична сума в размер на
7 128, 67 лв., представляващо нетното трудово възнаграждение за неоснователно
заеманата от нея длъжност "касиер - домакин" и „ЗАТС" в xxxx " xxxx " с. Г. Г., обл. Монтана, което е в
големи размери, с намерение да го присвои. На основание чл. 212 ал. 4 вр. с ал.
1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, съдът и наложи наказание
в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което отложи за
изпитателен срок от три години.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 212 ал. 7 НПК, съдът
лишава подсъдимата от право да упражнява професия икономист – счетоводител или
дейност, свързана с управление и отчитане на парични и/ или материални ценности
за срок от една година и шест месеца,
считано от влизане в сила на настоящата присъда. Не може да бъде постановено
другото кумулативно накаказание, предвидено в горната разпоредба – конфискация
на имущество на Ц., тъй като видно от писмо изх. №120331001053065/11.01.2010 г.
на НАП – ТД В. Търново, офис Монтана /л. 29 от делото/, посоченото недвижимо
имущество на Ц. „1 / 4 ид. ч. от земя и
сгради в с. Ж., обл. Монтана” по никакъв начин не е индивидуализирано. Съдът
определи горното наказание при приложение разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК,
/под минимума от три години предвиден в чл. 212 ал. 4 вр. с ал. 1 НК. Подсъдимата
Ц. не е осъждана, спрямо нея е прилаган институтът на чл. 78а НК, има много
добри характеристични данни, поради което съдът намира, че съгласно целите на
чл. 36 НК наказанието следва да се определи в горепосочения размер, а също така
не е наложително ефективното изтърпяване на това наказание.
И за второто деяние, обвинението се доказа по безспорен и
несъмнен начин от свидетелските показания на Ф., А., Д., К., заключенията по
извършените съдебно-икономически и графическа ексептизи, писмените
доказателства - справки от НФСГ - гр. София, НТБГ - гр. София, СОУ „И. xxx, ПГ
по икономика и туризъм-гр. Вършец и ПГ „Д-р И. xxx, ведомсти за заплати, лично
трудово досие, диплома, допълнителни споразумения, длъжностни характеристики, справка
характеристика на Ц. и др.
Съдът призна Ц. за виновна и по обвинението по чл. 212 ал.
1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК затова, че за времето от 1.02.2008 г. до 31.08.2009
г. в с. Г. Д., обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински документ - "Диплома за средно специално
образование „Серия В - 96, № 0027643, рeг. № 5213/27.06.1996 г. на Вечерен
икономически техникум гр. София, удостоверяваща признато с решение на зрелостна
изпитна комисия (протокол № 2/27.06.1996 г. ) средно специално образование и
присъдена квалификация "Икономист - счетоводител" и използване на
документи с невярно съдържание-Трудов договор №6-ОА/12.02.2008 г., Допълнително
споразумение №55-ОА/21.04.2008 г. и Допълнително споразумение №63-оа/10.06.2008г.,
всички сключени между лицето от една страна в качеството на „работник" и
Община Г. Д. - от друга страна, получила без правно основание чуждо движимо
имущество от бюджета на Община Г. Д. - парична сума в размер на 5 540.94 лв., представляваща
нетно трудово възнаграждение за неоснователно заеманата от нея длъжност Старши
специалист "Земеделие, гори, култура и младежки дейности" в Общинска
администрация с. Г. Д.. Опередели й наказание в размер на една година лишаване
от свобода, чието изпълнение отложи за изпитателен срок от три години.
Съдът на основание чл. 23 ал.
1 от НК, определи на подсъдимата едно общо най-тежко наказание измежду
посочените по-горе в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като
отлага изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. На
основание чл. 23 ал. 2 НК присъедини към определеното общо наказание и
наказанието лишаване от право да упражнява професия „икономист – счетоводител”
или дейност, свързана с управление и отчитане на парични и/или материални
ценности за срок от една година и шест
месеца, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е
приет за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец “Министерство на
образованието, младежта и науката – гр. София срещу подсъдимата иск за
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7 148, 10 лв
Съдът намира предявеният от гр. ищец иск за имуществени вреди за частично
основателен.
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимата Ц. е извършила
престъпното деяние по чл. 212 ал. 4 вр. с ал. 1 НК и именно като
последица от това деяние гр. ищец-ЮЛ е претърпял имуществени вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД - всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно
е причинил другиму.
Поради горните съображения съдът уважи исковата претенция частично - до размера по обвинението - 7 128, 67 лв, като осъди Ц. да заплати на
Министерство на образованието, младежта и науката – гр. София сумата от
7 128, 67 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и
отхвърля като неоснователен /недоказан/ иска над този размер до предявения от 7
148, 10 лв.
По възражението на защитата за изтекла
петгодишна давност на предявения граждански иск съгл. ТР №5/05.04.2006 г. на
ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, докл. Добрила Василева
Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредба на чл. 114
ал. 3 ЗЗД, вземането възниква от деня на откриване на дееца и от същия момент
то става изискуемо. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от
момента на извършването на същото, респ. от откриване на дееца. Веднъж
възникнало това вземане във вид на обезщетение за пострадалия от деликта, трябва
да се предяви в 5-годишен срок от него. По аналогия следва да се тълкува и
настоящия случай - не от момента на използване на дипломата, а от момента на
узнаване на обстоятелството, че тя е неистинска.
До този момент, освен дееца /или съставителя, ако е трето
лице/, никой друг в правния мир не е знаел, че документът е порочен. Поради
това по аналогия с “откриването на дееца”, следва да се има предвид и момента
на узнаване за документната измама “от момента на узнаване, че документът е от
вида изброени в чл. 212 ал. 1 НК – неистински, с невярно съдържание или
преправен”.
Съдът приема, че момента на узнаване е постъпилия сигнал
Икономическа полиция-Монтана и образуване на ДП №ЗМ-51 - през 2008 г.
В случая, гражданският иск от пострадалото ЮЛ е предявен в
с. з. от 27.01.2010 г., т. е. , в 5-годишния давностен срок.
На основание чл. 53 ал. 1 б. ”а” НК, съдът постанови отнемане в полза на
Държавата веществено доказателство - “Диплома за средно специално образование”
серия В – 96, №0027643, рег. №5213/27.06.1996 г. на Вечерен икономически
техникум гр. София, удостоверяваща признатото с решение на зрелостна изпитна
комисия (протокол №2/27.06.1996 г. ) средно специално образование и присъдена
квалификация “икономист – счетоводител” на подсъдимата Ц. /л. 271 от ДП/.
При този изход на делото, подсъдимата З.И.Ц. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС – гр. София сумата от 285.15 лв. -
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 312 лв. направени
по делото разноски за вещи лица, както и 5 лв. - държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът намира, че с така наложените по вид и размер
наказания, ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на подсъдимата и останалите граждани.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: