Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА,03.11.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение в
публичното заседание на 26.10.2016г. в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова
Членове:Пенка Петрова
мл.с.:Калина Христова
в присъствието на:
прокурора секретар И.М.
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 518 по
описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Р.Р.Х. ***,е обжалвал решение на
РС гр.Враца от 14.07.2016г.,постановено по гр.д. № 5624/2015г.,с което е
отхвърлен предявения от него установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено,че е собственик на недвижим имот,находящ се в
гр.Враца,на основание давностно владение,продължило спокойно и необезпокоявано
в продължение на повече от 10 години от сключване на предварителен договор за
покупко-продажба на 02.06.1997г.Излага се във въззивната жалба,че решението на
РС Враца е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния и
процесуален закон,и необосновано.Правните изводи на съда не кореспондирали с
доказателствата по делото.Същите не били обсъдени задълбочено,поотделно и в
тяхната съвкупност,което довело първоинстанционния съд до неправилни крайни
изводи.Иска се отмяна на първоинстанционното решение,и вместо него
постановяване на друго,с което предявения иск се уважи.Претендират се разноски
за двете инстанции.
Въззиваемата страна "УниКредит
Булбанк" АД гр.София оспорва въззивната жалба.Моли да бъде оставена без
уважение.
Останалите въззиваеми не са
ангажирали становище по въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната
жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,отговаря по
съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от
страна с необходимия правен интерес и процесуална
представителност,насочена е против съдебен акт от категорията на
обжалваемите,при което е процесуално допустима.Разгледана по същество
въззивната жалба е основателна.
Пред първоинстационния съд въззивникът Х. е предявил установителен иск против Б. и Т. А. и Банка „Уникредит Булбанк”АД гр.София,за установяване на факта,че е собственик
на недвижими имоти на основание давностно владение,които имоти се намират в
регулацията на гр.Враца,и които първите двама въззиваеми ипотекирали в полза на
Банката за обезпечение на вземанията и по отпуснат договор за кредит.
Излага
се в исковата молба,че на 02.06.1997г. въззивникът/ищец
в първата инстанция/ сключил с въззиваемите Б. и Т. А./като
продавачи/ предварителен договор, по силата на който същите му
продали следните свои собствени недвижими имоти, а именно :ІІ и III/тавански/ етажи от
масивна триетажна жилищна сграда, построена в дворно място с планоснимачен
номер 1761,в квартал 6 по плана на град Враца, с обща площ от
300 квадратни метра, при съседи,конкретизирани в исковата молба,
заедно със стълбище и стълбищна клетка с площ от 34,15 квадратни метра, и мазе с
площ от 78,19 квадратни метра и съответните идеални части от общите части на
сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.При
създаването на кадастралната карта кадастралните регистри на град Враца, същите
имоти са идентифицирани както следва: 1) Вторият
етаж е идентичен със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с кадастрален
идентификатор 12259.1020.95.1.2, като неразделна
част от обекта са стълбище, стълбищна клетка, мазе и съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 2)Третият/тавански/
етаж е идентичен със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с кадастрален идентификатор 12259.1020.95.1.3,
като неразделна част от обекта са стълбище, стълбищна клетка от 34.15 кв.м.,
мазе с площ от 78.19 св.м.и съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
На
същата дата - 02.06.1997г.,при подписване на
предварителния договор,продавачите- въззиваеми предали
в полза на въззивнника фактическата власт
(владението) върху горепосочените недвижими имоти и същият в
качеството му на купувач незабавно започнал като владелец да упражнява
фактическата власт върху тях единствено за себе си,като
свои собствени имоти.Излага се още,че на 03.06.2007г. изтекъл
10-годишен период, по време на който въззивникът
упражнявал необезпокоявано, явно и несмущавано фактическата власт (владението)
върху горепосочените недвижими имоти като владелец единствено за себе си,
поради което и на основание чл.79 ал.1 от Закона за собствеността придобил
собствеността върху недвижимите имоти на оригинерно
основание,поради изтекла в негова полза придобивна
давност,като и към настоящия момент владее процесните имоти.
Поддържа
се,че на 27.06.2007г. въззиваемите А. сключили с въззиваемия
“Уникредит Булбанк“ АД договор, обективиран в
нотариален акт № 48 том VII, рег.№ 7758 нот.дело № 844/27.06.2007г. по описа на
Нотариус Венцислав Василев с рег.№ 338 в регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие- съдебния район на Врачански районен съд, вписан в регистъра
на Службата по вписванията-гр.Враца с вх.рег.№ 4839/28.06.2007г., акт № 206,
том II, дело № 3668/2007г., партидна книга 49466, страница 20665, партиден
номер 57752,69714,по силата на който който учредили в
полза на “Уникредит Булбанк“ АД ипотека върху процесните
недвижими имоти без съгласието на въззивника за обезпечение
вземането на Банката по договор за кредит.
На
14.08.2013г. с вх.№ 5879/14.08.2013г. по описа на Службата по
вписванията-гр.Враца върху горепосочените недвижими имоти била вписана възбрана
по молба на ЧСИ Момчил Нелов с рег.№ 723 в регистъра на
Камарата на ЧСИ, с район на действие - съдебния район на Окръжен съд-гр.Враца,
по изпълнително дело № 20137230400138 с взискател “Уникредит
Булбанк“ АД като за периода от 09.09.2015г. до 09.10.2015г. по същото
изпълнително дело № 20137230400138 по описа на ЧСИ Момчил Нелов чрез
съответното обявление е била насрочена за провеждане втора поред публична
продан на тези недвижими имоти.
Въззивникът
предявил настоящия иск с правно
основание чл.440 ал.1 вр.с чл.124 ал.1 ГПК вр.с чл.79 ал.1 ЗС.с искане
към съда да се признае за установено по отношение на въззиваемите,че
въззивникът е собственик на процесните недвижими имоти.
В срока
по чл.131 ал.1 ГПК въззиваемите А. са депозирали писмени отговори,с които признават
изцяло исковите претенции.Въззиваемият „Уникредит Булбанк” АД чрез своя
пълномощник е депозирал писмен отговор,с който оспорва исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Установено е по делото/от представения
предварителен договор/,че на 02.06.1997 г. между въззиваемите А. от една
страна,в качеството им на продавачи,и въззивника Х. от друга страна,в
качеството му на купувач,е сключен предварителен договор за продажба на
недвижим имот, по силата на който
продавачите продават на купувача процесните недвижими имоти, предмет на
исковия процес.
С нотариален акт за договорна ипотека на недвижим
имот,също приложен, №48, том VII, рег. №7758, дело №844/2007 на нотариус В. В.,въззиваемите
А. в качеството им на ипотекарни длъжници
учредили договорна ипотека върху процесните недвижими имоти в полза на
ипотекарния кредитор „УниКредит Булбанк” АД-София.
По делото е представена молба от ЧСИ М. Н. с рег.
№723, постъпила в Агенция по вписванията на 14.08.2013 г. за вписване на
постановление за налагане на възбрана върху процесните недвижими имоти за
обезпечение на вземането на „УниКредит Булбанк” АД,въз основа на издаден
изпълнителен лист, издаден на 17.06.2013 г. по ч. гр. д. №2293/2013 г. и
изпълнителен лист, издаден на 25.06.2013 г. по ч. гр.д. №2285/2013 г. на РС
Враца по изп. д.№20137230400138.
Приложено е и обявление на ЧСИ М. Н. за насрочена втора
публична продан на процесните недвижими имоти.Приложено е в препис цялото изпълнително
дело на ЧСИ М.Н.
По делото е назначена и приета съдебно-почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че подписът за „продавач” №1 в предварителния
договор за продажба на недвижим имот от 02.06.1997 г. е изпълнен от въззиваемия
Б.А., както и че подписът за „продавач” №2 в предварителния договор за продажба
на недвижим имот от 02.06.1997 г. е изпълнен от въззиваемата Т.А..
По делото са събирани и гласни доказателства.
Св. П. Б. заявява, че познава въззивника от
В показанията си
св.Е. твърди, че също познава въззивника - от деца,и знае че има имот-по надолу
от съда. М. твърди, че там е правил ремонт, три години-късната есен на
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел
предявения иск за допустим,но неоснователен и недоказан и го отхвърлил.Изложил
е,че изтеклият в полза на въззивника Х. период от
време не може да се зачете от съда като придобивна давност,и липсва основание
да се приеме, че въззивникът е придобил по давност собствеността върху
процесният имот, тъй като за периода на осъществяване на владението са били
налице пречки, които обективно са възпрепятствали да бъде придобит.Отразил е в
мотивите си,че в предварителния договор е посочено, че продавачите са
предали владението върху недвижимите имоти на Х., който незабавно е започнал да
упражнява фактическата власт като владелец единствено за себе си върху имота в
деня на подписването на договора, но по делото не били налични такива безспорни
и категорични доказателства, от които да се направи еднозначен извод, че Х. е
започнал да владее имота за себе си.Районният съд е изложил,че предаването на
владението въз основа на предварителен договор не прави владелеца добросъвестен,и,че
владението по силата на предварителен договор задължително включва
съзнанието, че друг е собственик на вещта,и че правото на собственост ще
възникне в патримониума на купувача след завършване на фактическия състав на
обявяването му за окончателен. В подкрепа на извода си съдът е изложил,че въззивникът
не е поискал сключване на окончателен договор,както и не е поискал да му бъде
издаден констативен нотариален акт по пътя на обстоятелствената проверка. Съдът
е изложил,че не приема доводите на ищеца за липса на парични средства да
извърши тези действия, тъй като ако е владял имота за себе си, както твърди,би
могъл дори да реализира доходи от него под формата на наеми и да осъществи
придобивния оригинерен фактически състав.Първоинстанционният съд също
така е приел,че по
делото не са налице безспорни доказателства,от които да се приеме, че Х. е
установил фактическа власт върху имота в продължение на 10 години като го е
владял като свой срещу неговите собственици. Това било така, той като страните
по предварителният договор са поели взаимни задължения да прехвърлят имота чрез
сключване на договор във форма на нотариален акт. По изложената фактология
съдът е приел,че е невъзможно да приложи презумпцията на чл.69 от ЗС, според
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго. За да се приеме, че владелецът по предварителният
договор е започнал да владее за себе си, е необходимо да е обективирал това си
намерение в действия, които да не оставят съмнение, че вече не владее за
собственика.От показанията на изслушаните свидетели не се установявал безспорно и еднозначно
факта, че в период от 10 години въззивникът е владял непрекъснато процесните
имоти за себе. По
изложените съображения съдът приема, че въззивникът не е установил владение
върху имота с намерение да го свои за себе си за период от поне десет години.
Въззивната инстанция не споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при неправилно приложени на
материалния закон и доказателствата по делото.
Въззивникът Х. е собственик на процесните имоти,които е придобил на
основание давностно владение,продължило спокойно,необезпокоявано и явно в
продължение на 10 години.Въззиваемите А. – продавачи по предварителния договор,в
писмените си отговори признават изцяло предявения иск и изложените в исковата
молба факти и обстоятелства по делото.Не оспорват предварителния договор,на
който се позовава въззивника,и който е подписан от тях,видно и от заключението
на специлизираната експертиза.Предварителният договор действително има само
облигационно действие и не прехвърля собствеността,но е основание за начало на
давностно владение.В самия предварителен договор е отразено,че владението върху
имота се предава на купувача с подписването му – на 02.06.1997г.,както и,че
уговорената цена е заплатена изцяло при подписване на договора.Т.е.на
02.06.1997г.въззивникът е завладял имота.Започнал е да упражнява фактическа
власт върху него със съзнанието,че това е негов имот,за който се е договорил с продавачите,и на които
е платил продажната цена.Придобната давност като институт на правото се
изразява във владение/упражняване на фактическа власт със съзнание,че имотът е
твой/ на имота в продължение на 10 години,и нищо повече.Фактът,че въззивникът
не е поискал обявяване на предварителния договор за окончателен и,че не се е
снабдил с констативен нот.акт по обстоятелствена проверка е ирелевантен за
спора,тъй като тези действия не са елемент от фактическия състав на
придобивната давност,както и причините поради които купувачът не е завел
подобен иск или не се е снабдил с констативен нот.акт.Че въззивникът е встъпил
във владение на имотите и ги е завладял,като е отпочнал основни ремонти и
действия по подобряването им,ползвал ги като свои,без някой да му пречи или
оспорва владението,се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели,които са незаинтересовани от изхода на делото,споделят свои
непосредствени впечатления,и няма основание да не им се даде вяра.От
доказателствата по делото се установява,че владението на въззивника,основано на
предварителния договор в продължение на 10 години е било непрекъснато,явно и
необезпокоявано.Липсват и данни през този период предварителният договор да е
бил развален,а и не се навеждат подобни доводи.Към 02.06.2007г.десегодишният
придобивен период е бил изтекъл,и въззивникът е станал собственик на процесните
имоти.През този 10 годишен период владението му,както се изтъкна е било явно,и не
е било смущавано или обезпокоявано,най-малко от продавачите по предварителния
договор.При така изяснената фактическа обстановка с оглед изложеното
предявеният установителен иск се явява основателен и доказан,и като такъв
следва да се уважи.Като е достигнал до други правни изводи,първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени и вместо него се
постанови друго,с което предявеният иск се уважи.Въззивната жалба се явява
основателна.Като такава следва да се уважи,като първоинстанционното решение се
отмени и вместо него се постанови друго в горния смисъл.
Излаганите в отговора на Банката доводи,че искът бил неоснователен,тъй като
давността била прекъсвана са неоснователни,тъй като липсват каквито и да било данни
по делото през 10-годишния период владението на въззивника да е било
прекъсвано.Сочените факти,прекъснали давността според Банката – снабдяване с
изп.лист и предприемане на изпълнителни действия по изп.д.№ 138/2013г.по описа
на ЧСИ М.Н. също не са били в състояние да прекъснат придобивната давност,текла
в полза на въззивника,тъй като тези действия по време са след изтичане на
10-годишния придобивен период,и след като въззивникът вече е бил станал
собственик,и вече е упражнявал фактическа власт върху имотите на това основание
– като собственик,а не като владелец.
При този изход на делото въззиваемата Банка следва да заплати на въззивника
направените от него разноски пред двете инстанции.
Водим от горното,ВОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на РС Враца от
14.07.2016г.,постановено по гр.д.№ 5624/2015 и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Д.А., Т. Д. А.,***,и
Банка „Уникредит Булбанк”АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.София, че Р.Р.Х.,с
постоянен адрес ***, с ЕГН:********** е
собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, с кадастрален идентификатор
12259.1020.95.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Враца, Община Враца, област Враца, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с
административен адрес на обекта: Област Враца, град Враца, улица „Здравец” № 2 ,етаж
2 , попадащ в сграда с кадастрален идентификатор 12259.1020.95.1, построена в
поземлен имот с кадастрален идентификатор 12259.1020.95, с предназначение:
жилище, апартамент, при съседни обекти: под обекта-кадастрален идентификатор
12259.1020.951.1, над обекта-кадастрален идентификатор 12259.1020.951.3, с площ
по документ от 110 кв.метра, като неразделна част от обекта са стълбище,
стълбищна клетка, мазе и съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото; 2)и на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
кадастрален идентификатор 12259.1020.95.1.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Враца, Община Враца, област Враца,
одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на
Агенция по кадастъра, с административен адрес на обекта: Област Враца, град Враца,
улица “Здравец” № 2 ,етаж 3 , попадащ в сграда с
кадастрален идентификатор 12259.1020.95.1, построена в поземлен имот с кадастрален
идентификатор 12259.1020.95, с предназначение: жилище,
апартамент, при съседни обекти: под обекта-кадастрален идентификатор
12259.1020.951.2, с площ по документ от 113,62 квадратни метра, като неразделна
част от обекта са стълбище, стълбищна клетка от 34.15 кв.м., мазе с площ от
78.19 св.м.и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Банка „Уникредит
Булбанк”АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:гр.София,
район”Възраждане”, пл.Св.Неделя”№7 да заплати на Р.Р.Х. *** направените
пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски в размер на
696,81 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на
страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........