РЕШЕНИЕ
№ 2055
Кюстендил, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА |
При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20257110700513 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Г. А. М., [ЕГН] от [населено място], обл.Кюстендил, ул.“Л.“ №* оспорва ЗППАМ №25-1030-000672/17.10.2025г. на началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор ПП Пловдив, с която му е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“з“гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, като издаден от некомпетентен орган, не в установената форма, поради немотивираност на същия, допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалният си представител в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата и правилност на оспорената ЗППАМ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №3819010/17.10.2025г. за това, че на същата дата около 00.38 ч. е управлявал по автомагистрала Тракия в посока гр.Бургас, км 118, ППС в състав влекач Скания с рег.№[рег. номер] и прикачено полуремарке Шварцмюлер с рег.№[рег. номер], собственост на „Ц. Т.“ ЕООД, [ЕИК], като полуремаркето е с прекратена регистрация на 20.02.2024г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Прието е, че е извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по съответния ред.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира следното от правна и фактическа страна:
Оспорената ЗППАМ №25-1030-000672/17.10.2025г. на началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор ПП Пловдив, представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.1, б.“з“ гг от ЗДвП, в предписаната от закона форма. Волята на административния орган е ясна и безпротиворечива, като недвусмислено е посочено МПС-то, което се управлява от жалбоподателя, къде и при какви обстоятелства, поради което съдът счита, че съдържанието на ЗППАМ е съобразено с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Същата е издадена от компетентен орган с оглед анализ на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №8121з-1632/02.12.2021г. и заповед №317з-3162/15.04.2022г.
С оглед преценка законосъобразността на акта във връзка с останалите основания по чл.146 от АПК съдът приема, че и материалния закон, като правно основание, е приложен правилно. Преценката на писмените доказателства по делото поотделно и в съвкупност показва наличие на предпоставките на чл.171, т.1, б.“з“ гг от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП/. Анализът на доказателствения материал по делото след съвкупна преценка води до извода, че на 17.10.2025г. около 00.38 ч. жалбоподателят е управлявал състав от ППС, като полуремарке с рег.№[рег. номер] е било с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от 20.02.2024г. В този смисъл съдът приема, че с поведението си оспорващия е нарушил нормата на чл.175, ал.3 във вр.с чл.140, ал.1 от ЗДвП и законосъобразно е издадена процесната заповед.
Съдът не възприема за основателни релевираните от жалбоподателя възражения за липса на извършено нарушение, поради липса на субективния елемент. Като водач на МПС за същия възниква задължението по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП – да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. По аргумент от правната норма за жалбоподателя е съществувало задължението да има в себе си този документ, т.е. да има знанието за съответните ППС сключена ли е валидна застраховка „Гражданска отговорност“ или не. И след като от 20.02.2024г. /повече от година от извършване на нарушението/ за полуремаркето не е била налична такава, то твърдяното незнание на жалбоподателя, не изключва вината като съставомерен елемент от отговорността за извършеното нарушение. Отделно от изложеното след законодателната промяна от 07.09.2025г. в чл.143, ал.10 от ЗДвП е изключен обективния елемент от състава на разпоредбата – уведомяването на собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то. В този смисъл съдът счита, че нарушението е доказано и правилно е наложена ПАМ.
Предназначението на ПАМ е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тези мерки не съставляват вид административно наказание. Релевантният за приложението на чл.171, т.1, б.“з“ гг от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочените мерки.
Гореизложеното мотивира съда да отхвърли жалбата като неоснователна, доколкото ЗППАМ се явява законосъобразна, постановена при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК.
Разноски се присъждат на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А. М., [ЕГН] от [населено място], обл.Кюстендил, ул.“Л.“ №* срещу ЗППАМ №25-1030-000672/17.10.2025г. на началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор ПП Пловдив, с която му е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“з“гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
ОСЪЖДА Г. А. М., [ЕГН] от [населено място], обл.Кюстендил, ул.“Лавеле“ №7 да заплати на ОДМВР – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста/.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |