№ 873
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110116519 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от УМБАЛ „Св. Марина“ АД срещу М. Р.
Р. иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 882.20
лева, представляваща стойност за оказана медицинска помощ по КП № 50.1, като пациент с
ИЗ № 7759/21, Втора клиника по нервни болести, в периода 05.03.2021г. – 10.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 13.08.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед № 4279/18.08.2021г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
11840/2021г. по описа на РС-Варна, 34-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 05.03.2021г. поради оплаквания от изтръпване на
левите крайници, а в деня на хоспитализацията и обездвижени такива, ответникът е
постъпил в УМБАЛ „ Света Марина“ ЕАД за лечение. След извършен преглед е бил
хоспитализиран с ИЗ № 7759/21 и поставена диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт –
тромботичен инфаркт в територията на средна мозъчна артерия. Хронична
каротидовебтебробазиларна съдова недостатъчност. Хроничен исхемична
левкоенцефалопатия. Хипертонична болест 3 стадий, умерена степен, сърдечно-мозъчна
форма. Левостранна централна хепипареза“. Било предприето незабавно лечение по
Клинична пътека № 50.1 в периода 05.03.2021г. – 10.03.2021г., като са били изпълнени
всички диагностичнотерапевтични процедури, изискуеми съгласно диагностично-лечебния
алгоритъм. При постъпване в лечебното заведение била направена справка и било
констатирано, че ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, за което той бил
информиран и е дал писмено съгласие, че ако не възстанови здравноосигурителния си
1
статус преди датата на дехоспитализацията ще дължи стойността на оказаната му
медицинска помощ, възлизаща в размер на 882.20 лева. Било подадено искане за отпускане
на целеви средства за лечението му, но директорът на ДСП-Варна уведомил лечебното
заведение, че Р. не отговаря на условията по чл. 1, ал. 4,т. 2 ПМС № 17/2007г., тъй като има
действащ трудов договор. Тъй като ответникът не е заплатил стойността на оказаната му
медицинска помощ, излага, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, като издадената заповед за
изпълнение е връчена на Р. на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед това и сезира съда с
искане за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. Р. Р., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Поддържа, че ответникът към датата на
хоспитализирането му е бил в трудово правоотношение по два договора, поради което и
същият е нямал знание за това, че не е здравно осигурен. Именно на работодателите е
задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски, поради което счита, че не е
материалноправно легитимиран да отговаря по иска. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на
вземане на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира
вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на
оказана медицинска помощ и стойността на същата.
Между страните не се спори и се установява от представеното по делото направление
за хоспитализация/лечение по амбулаторна процедури, че М.Р. е бил приет в УМБАЛ „Св.
Марина“ АД на 05.03.2021г. с приемна диагноза мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена
оклузия или стеноза на церабрални артерии и насочен за хоспитализиране в същото лечебно
заведение. Не се спори и относно факта на проведено лечение, което се установява и от
представената по делото епикриза, издадена от Клиника по нервни болести, видно от която,
че ответникът е била изписан на 10.03.2021г. с окончателна диагноза "исхемичен мозъчен
инсулт“. Със заповед № Р-588 от 11.01.2019 г. е обективиран размерът на услугата,
предоставена на пациенти по кл. пътека – 50.1, код 88501, а именно 882.20 лева.
Спорният по делото въпрос е дължи ли ответника заплащане на оказаната му
медицинска помощ.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за здравето, изпълнителите на медицинска помощ,
сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, включена в пакет, определен с
наредбата по чл. 45, ал. 2, са длъжни да оказват на задължително здравноосигурените лица,
2
без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, съответната медицинска помощ.
Алинея 2 на чл. 52 ЗЗ предвижда, че неосигурените лица по този закон заплащат оказаната
им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗ. Оказаната медицинска помощ
се заплаща и от лицата с прекъснати здравноосигурителни права – чл. 109, ал. 1, изр. второ
ЗЗ, именно с каквито поддържа ищецът да е бил М.Р. към датата на хоспитализирането му.
Съгласно нормата на чл. 109, ал. 3 ЗЗ, здравноосигурителните права на лицата, които
са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата
не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 медеца
до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Алинея 4 на
чл. 109 ЗЗ повелява, че когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на
работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава
осигуреното лице от здравноосигурителни права.
В представената от ищеца справка от базата данни на НАП за здравноосигурителни
права, се установява, че към 05.03.2021г. за ответника липсват данни за здравно осигуряване
за месеците април, юни, юли, ноември и декември 2020г., както и за м. януари 2021г.
Ищецът е представил и писмо от Агенция за социално подпомагане, в което е посочено, че
М.Р. има сключени два трудови договора – с „Невена Иванова“ ЕООД и „Аудио Интерком“
ЕООД. Последният факт се установява и от приложената на л. 14 от приобщеното ч.гр.д. №
11840/2021г. справка за трудови договори, според която ответникът Р. е бил в трудово
правоотношение с „Аудио Интерком“ ЕООД възникнало на 31.07.2020г. и прекратено на
23.03.2021г. и с „Невена Иванова“ ЕООД – за периода от 21.10.2019г. до 31.03.2020г. и за
периода от 18.05.2020г. до 31.05.2021г. При така установеното се налага извода, че М.Р. е
бил задължен съгласно ал. 5 на чл. 40 ЗЗ за внасяне на здравноосигурителни вноски за м. 04,
05 и 06.2020г., тоест за три месеца, като по делото липсват твърдения, а и доказателства
същият да е изпълнил това си задължение. Независимо от това здравносигурителните му
права съдът намира, че не са прекъснати, доколкото посочената по горе норма на чл. 109, ал.
1 ЗЗ сочи, че правата на самоосигуряващото се лице се прекъсват с неплащане на повече от
три вноски. Липсата на информация в масивите на НАП за заплащане на
здравноосигурителните вноски за м. 11.2020г., м. 12.2020г. и м. 01.2021г. съдът приема, че
лишават Р. от здравноосигурителни права, доколкото задължението за заплащане на
вноските е било на работодателя му „Аудио Интерком“ ЕООД, съгласно чл. 40, ал. 1 ЗЗ.
Предвид горното, съдът намира, че за ищеца не се е породило правото да изисква
заплащане на оказаната медицинска помощ, респ. ответникът не дължи заплащане на
проведеното лечение по клинична пътека № 50.1. Предявеният иск като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Христо Смирненски” № 1, срещу М. Р. Р., ЕГН **********, от гр. *********,
иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за установяване
съществуването на вземането за сумата от 882.20 лева, претендираната като стойност на
оказана медицинска помощ по КП № 50.1, като пациент с ИЗ № 7759/21, Втора клиника по
нервни болести, в периода 05.03.2021г. – 10.03.2021г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението в съда – 13.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която е издадена заповед № 4279/18.08.2021г. за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 11840/2021г. по описа на РС-Варна, 34-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. В.Г. Т. от АК – гр. Варна, възнаграждение в размер на
200.00 лева, с оглед осъществената защита като особен представител в първа инстанция на
ответника М. Р. Р., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4