Решение по дело №280/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 147
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Александър Трионджиев
Дело: 20211240200280
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Разлог, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Я. Г. Й.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. наказателно дело №
20211240200280 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Б.Г.В., ЕГН*, срещу НП
№20-0331-000725 от 11.09.2020 г., издадено от Н-ка РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на
жалбоподателя са наложени адм. наказания на основание чл.53 от ЗАНН.
Жалбоподателят навежда доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да
го отмени изцяло. В съдебно заседание не се явява, като вместо него се явява адвокат М..
Административно-наказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
В оспореното НП е отразено, че същото се издава срещу Б.Г.В., ЕГН*, за това че на
06.09.2020 г., около 10:25 часа в г.Р., на у.„Р.“, като водач на лек автомобил - Ф.Ф. с peг. №*,
в посока от механа „С.м.“ за ЦГЧ-Р., управлява лек автомобил Ф.Ф. с рег.№*, собственост
на Н.В.К., което МПС не е представено на технически преглед и е с прекратена на
14.11.2017 г, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрация. Отразено е и че водачът В. не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
СУМПС от съответната категория и не носи свидетелство за регистрация на МПС и по този
начин е извършил следните нарушение: 1) управлява ППС, което не е представено на
технически преглед, с което виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.185 от ЗДвП, му е наложена глоба от 20.00 лева, 2) управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, 3) не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което
виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2
от ЗДвП, му е наложена глоба от 10.00 лева и 4) не носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, му е наложена глоба от 10.00 лева.
Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм.
нарушение, въз основа на който е изготвено НП.
Жалбата срещу НП е допустима. Подадена е в срок от лице, легитимирано да обжалва НП.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в
установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на
административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при
изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато
всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към
проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай НП и актът да установяване на нарушението, са издадени при спазване
на необходимите законови изисквания. В същото време обаче НП е неправилно.
Съображенията на съда за това са следните:
От представена справка от ОДМВР-Б., Сектор „ПП“ /л.7 от делото/ се установява, че на
14.11.2017 г. на автомобил Ф.Ф. с рег.№*, е прекратена регистрацията на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП.
От съдържанието на акта за установяване на адм. нарушение става ясно, че автомобилът към
датата на проверката, е бил собственост на Н.В.К.. В този смисъл е и изготвена справка в
базата на МВР /л.82 от делото/.
По делото като свидетели са разпитани лицата А.П. /полицейски служител/, Х.К.
/полицейски служител/, С.В. /съпруга на жалбоподателя/ и Н.К..
Свидетелят П. заявява, че доколкото си спомня, след като автомобилът, управляван от
жалбоподателя, е бил спрян за проверка той и колегата му установили, че ПС няма валидна
застраховка „ГО“.
В своите показания свидетелят К. подробно посочва, че си спомня за случая и че на
06.09.2020 г. той и колегата му П. спрели за проверка автомобил, управляван от Б.В., като в
хода на проверката се установило, че водачът не представя свидетелство за управление на
МПС и свидетелство за регистрация на автомобила. Също така сочи, че било констатирано и
че превозното средство е с прекратена регистрация, тъй като не е заплатена застраховка
„ГО“ и че същото превозно средство не е преминало ГТП.
От показанията на свидетеля С.В. става ясно, че действително съпругът й е управлявал
процесното ПС, като целта му е била единствено да го изпробва, с цел евентуално
закупуване. Свидетелката уточнява, че съпругът й от полицаите разбрал, че колата е
дерегистрирана.
Като свидетел е разпитан и Н.К. – собственик на лекия автомобил "Ф.Ф.”. Свидетелят сочи,
че живее в А. и че когато В. е управлявал автомобила, това е било с цел изпробване на
последния, тъй като В. е проявявал интерес да го закупи. Свидетелят допълва, че не е бил
наясно с обстоятелството, че застраховката на автомобила е изтекла и че това го е разбрал
едва впоследствие от В..
От съдържанието на писмо /стр.80/, постъпило от ОДМВР-Б. е видно, че лек автомобил
"Ф.Ф.” с рег.№*, е със служебно прекратена регистрация от 14.11.2017 г. и че собственикът
Н.К. не е уведомен от страна та полицейските органи за това обстоятелство.
По делото е постъпило и писмо от Гаранционен фонд /л.84/, в което е отразено, че на
20.10.2017 г. до Н.К. е изпратено уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ и че след изтичане на
срока по чл.574, ал.10 и на основание чл.574, ал.11 от КЗ, по електронен път е изпратено
съобщение до ОДМВР-Б. да се прекрати регистрацията по посочения автомобил. Към
писмото е приложен и препис от уведомлението, изпратено до Н.К., но не е представено
доказателство /обратна разписка или друг документ/, удостоверяващо връчването на това
уведомление.
Въз основа на изложеното и предвид събраните по делото доказателства, съдебният състав
приема че жалбоподателят не следва да понесе административно-наказателна отговорност за
2
нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, е въведено изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с рег. номер, поставени на определените за това места.
Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с
Наредба №I-45/24.03.2000 г. на Министъра на ВР. В същото време в разпоредбата на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, е предвидена възможността служебно да бъде прекратена
регистрацията на МПСо, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574,
ал.11 от КЗ /уведомление за липса на сключена задължителна застраховка „ГО“/ и се
уведомява собственикът на ППС.
Както вече бе споменато, по делото е установено че жалбоподателят е управлявал
процесното ПС, докато последното е било с прекратена регистрация. Наказващият орган
обаче, не е ангажирал каквито и да било доказателства, които да обосноват субективната
страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на водача на автомобила за
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Водачът на
ПС, видно от събраните по делото доказателства, не е бил негов собственик и поради тази
причина не е бил длъжен и не е могъл да знае, че автомобилът е с прекратена регистрация.
Освен това не е имало и никакви обективни признаци, от които той да може да се направи
такъв извод. От значение в случая са и показанията на свидетеля П., който сочи че
автомобилът е имал рег. табели, което означава, че външно са липсвали белези, които да
подсказват за служебната дерегистрация.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е неправилно в тази му част
/относно наложените наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП/ трябва да бъде отменено.
По отношение на останалите нарушение за които жалбоподателят е бил санкциониран, съдът
приема че същите са извършени и правилно му е наложна глоба за всяко едно от тях. Следва
да се вземат предвид показанията на свидетеля К., който сочи, че по време на проверката
Б.В. не е представил свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на
автомобила, а така също било констатирано и че автомобилът не е минал през годишен
технически преглед. В тези ред на мисли трябва да се посочи, че съгласно чл.147, ал.1 от
ЗДвП, регистрираните МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност, съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен
да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон
към него, а в чл.100, ал.1, т.2 от същия закон е разписано, че водачът е длъжен да носи и
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. В настоящия случай Б.В. не е носил
в себе си и не е представил на полицейските служители свидетелство за управление на ПС и
свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил. Също така се установява,
че въпросният автомобил не е бил минал и ГТП.
По отношение на годишния технически преглед следва да се допълни и следното:
В текста на чл.38, ал.1 от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС е регламентирано, че когато ППС е
технически изправно и не са установени неизправности и/или несъответствия, както и при
установяване на незначителни неизправности по чл.37, ал.2, председателят на комисията,
извършила периодичния преглед на ППС, издава удостоверение за техническа изправност
б.А (приложение №7) и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност
на ППС, в който е отразена екологичната група, към която принадлежи ПС. В същото време
в чл.32д, ал.5 от НАРЕДБА №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС е записано, че на ПС с регистрация в държава членка на ЕС, ЕИП или
Конфедерация Ш., които притежават валиден документ за преминат преглед за техническа
3
изправност, при условие че отговаря на честотата на интервалите за извършване на
периодичните прегледи, определена в чл.147, ал.3 от ЗДвП, се издава знак за технически
преглед (ЗТП) по образец (приложение №4), като се определят месецът и годината за
представяне на първи периодичен технически преглед. В ал.4 на чл.32д от същата наредба е
посочено, че знакът за технически преглед е задължителен и се поставя от вътрешната
страна на предното стъкло. От съдържанието на приложение №4 към НАРЕДБА №I-45 от
24.03.2000 г. е видно, че в знака за технически преглед се съдържа информация за това кога
ПС следва да премине следващ периодичен ГТП. От всичко изложено дотук се налага извод,
че водачът Б.В. е имал възможност да установи лично дали управляваният от него
автомобил е преминал ГТП.
Предвид изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно в частта, с
която на Б.Г.В., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено наказание глоба от
200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В останалата част НП
подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на такава част от съдебните разноски,
която да е пропорционална на отменената част от НП. По делото са сторени разноски общо
на 600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение /Договори за адвокатска защита и
съдействие на лист 37, 89 и 90/. Това означава, че наказващият орган следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя сумата от 150.00 лева.
Така мотивиран, Рг.РС
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №20-0331-000725 от 11.09.2020 г., издадено от Н-ка РУ към ОДМВР-Б., РУ-
Р. в частта, с която на Б.Г.В., ЕГН*, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено
наказание глоба от 200.0 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0331-000725 от 11.09.2020 г., издадено от Н-ка РУ към ОДМВР-
Б., РУ-Р., в останалата му част.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Б.Г.В., ЕГН*, сумата от 150.00 лева – сторени съдебни
разноски.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4