Мотиви към
Присъда 260127 от 16.07.2021 г.по
н.о.х.д. 1651/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.
РП-Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт срещу Ю.С.Ю. *** за това
че на 05.09.2018 г. в гр. Пловдив, в
съучастие като извършител с Б.А.Д., се е съвкупил с лице от женски пол – З.В.Я.,
като я е принудил към това със сила и заплаха и деянието е извършено от две
лица- престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1-во, вр.
с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт РП-Пловдив
е повдигнала обвинение и срещу Б.А.Д. *** за това че на 05.09.2018 г. в гр.
Пловдив, в условията на продължавано престъпление – двукратно, в съучастие като
извършител с Ю.С.Ю., се съвкупил с лице от женски пол – З.В.Я., като я е
принудил към това със сила и заплаха и деянието е извършено от две лица, както
следва :
- на 05.09.2018 г. в гр. Пловдив, в
съучастие като извършител с Ю.С.Ю. се съвкупил с лице от женски пол – З.В.Я.,
като я е принудил към това със сила и деянието е извършено от две лица;
- на 05.09.2018 г. в гр. Пловдив, се
съвкупил с лице от женски пол – З.В.Я., като я е принудил към това със сила и
заплаха- престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1-во, вр.
с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1
от НК
В съдебното производство преди
даване ход на разпоредителното заседание подсъдимият Б.А.Д. е починал, като в
тази връзка е представеният от св.З.Я. и приет по делото препис - извлечение от
акт за смърт от 23.04.2020 г.
С Определение от 09.06.2020 г.,
постановено по същото дело, влязло в сила на 01.07.2020 г. е прекратено
наказателното производство по отношение на подсъдимия Б.А.Д. на основание чл.250, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.4 от НПК.
Наказателното производство е
продължило по отношение на подсъдимия Ю.С.Ю. за престъплението по чл. 152, ал.
3, т. 1, пр. 1-во, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК, поради което и събирането на доказателства, свързани с починалия Б.А.Д.
в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд е било направено във връзка с изясняване обвинението, подвигнато
срещу Ю.С.Ю. и участието на подсъдимия Ю. в него. В съдебно заседание пред
районния съд представителят на РП-Пловдив
поддържа внесеното обвинение, като счита същото за доказано.
Сл. защитник на подсъдимия адв. Д.Б. *** счита, същото за недоказано, като излага
подробни съображения за това.
Пред съда подсъдимият се присъединява
към становището на своя защитник, не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан.
По делото пострадалата З.В.Я.
предвид повдигнатото обвинение, не е упражнила правата си по чл.76 и чл.84 от НПК и не е конституирана като частен обвинител и граждански ищец.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното :
Пострадалата св. З.В.Я. *** през
2010 г. нямала сключен граждански брак с подсъдимия Б.А.Д. ***. Двамата живеели
в ***. От съжителството им двамата имали две деца - И. Б. Д., роден на *** г. и
С. З.Я., роден на *** г., като единствено И. Б. Д. бил припознат от Д. като
негов син.
Съжителството им в началото било
нормално. Впоследствие Д. заминал да
работи в чужбина, той станал нервен, започнал да употребява алкохол и след
употребата на алкохол да не се държи добре със св. Я. – карал се с нея, упражнявал физическо
насилие срещу нея. Въпреки проявяваното от Д. насилие спрямо Я., последната не
предприемала никакви действия както да се защити, така и с цел тези негови
действия да се преустановят. На следващия ден, когато изтрезнявал, Д. казвал,
че вършел това /проявяваното физическо насилие/, защото бил пиян. Когато бил
трезвен, той обещавал на св. Я. повече да не се държи с нея по този начин, но
това обещание траело до следващата му употреба на алкохол. Д. започнал да
употребява често алкохол, като в началото пиел в заведения, но тъй като бил
конфликтен, започнал да употребява алкохол в дома си.
Вследствие на това поведение и
отношение от подсъдимия Д. към нея, св. Я. имала намерение да го напусне, но не
смеела да стори това, от страх да не се случи нещо лошо на семейството й и на
децата й. Св. Я. била християнка /посещавала Евангелистка църква/ и не
споделяла с родителите си за отношението и поведението на Д. към нея от страх
той да не изпълни заплахите си, а и защото родителите й били болни хора и не
искала да ги притеснява.
В същия блок и вход, но на третия
етаж, живеел и подсъдимият Ю.С.Ю., с прякор „Ш.”. Двамата с подсъдимия Д. били
приятели и съседи. Подсъдимият Ю. имал татуировки по тялото си. А именно: На
врата, под дясното ухо - татуировка тип ***. На дясната си ръка – на рамото,
изобразяваща ***. Татуировката била с дължина 14 см. На дясната предмишница - татуировка с образа на *** с боксови
ръкавици, с леко червен цвят по ръкавиците. От другата страна на предмишницата, по дължина до китката имал татуировка –
надпис „***”. Между двете татуировки имало татуиран елемент – ***. Между палеца
и показалеца на дясната ръка подсъдимият Ю. имал татуирана ***, с уши „Playboy”. На лявото рамо подсъдимият Ю. имал татуировка, изобразяваща череп, а под
нея, на бицепса на ръката – червена татуировка сърце,
с кръст и меч. На лявата китка имал
татуировки две плетеници като гривна. На гърба, на лявата плешка имал
татуировка, изобразяваща ***.
В същия блок и вход, но на седмия
етаж живеел и един от братята на Д. – св. А.А.Д.,
заедно със семейството си – жена си св. В.Ж.Д., синът им Ж.А.Д. и снаха – св. Ю.А.З.
/ в хода на съдебното производство с установена самоличност Д./. Семейството на
св. Д. се случвало често да слизат на петия етаж, до
апартамента на подсъдимия Д., за да наливат вода.
През май месец 2018 г. Б.Д. заминал
да работи в чужбина. През това време, докато Б.Д. бил в чужбина, св. Я. с двете
си деца отишла да живее при родителите си в гр. А., за да й помагат в грижите
за децата. Когато Б.Д. се върнал в края на месец юли 2018 г. в страната, той
прибрал св. Я. и децата им в жилището им в гр. Пловдив. Седмица след
завръщането му, Б.Д. упражнил физическо насилие над св. Я., като й нанесъл
побой. Причината за побоя била, че тя заедно с децата били отишли при
родителите й, през времето докато той отсъствал от страната. За упражненото
спрямо нея насилие както и за причинените й увреждания св. Я. не споделила с
родителите си, не потърсила медицинска помощ и не сигнализирала органите на
МВР.
На 03.09.2018 г. св. Я. и Б.Д. били
на сватба на дъщерята на св. Б.Р., която била роднина на Б.Д..
На 04.09.2018 г. вечерта св. Я.
заедно с децата си се намирала в дома си в гр. П.. Малкото й дете било болно.
Към 20:00 часа Б. Д. се прибрал в дома
им и поискал пари от св. Я.. Б.Д. й казал, че ще вземе нещо за нея и децата, а
за себе си ще вземе алкохол /ракия/, за да пие вкъщи. Св. Я. го помолила да не
пие, защото малкото им дете било болно и можело да се наложи да го закарат на
лекар. Б.Д. се съгласил с нея, останал при тях 20 – 30 минути и като видял, че
малкото дете се унася да заспи, решил да излезе, като отново поискал от св. Я.
да му даде пари. Тя му дала 50 евро и подсъдимият напуснал дома им. След малко
детето започнало да повръща и св. Я. се обадила по телефона на Д., като го
повикала, за да закарат детето на лекар. Д. се прибрал и започнал да приспива
детето, като го галел, предположил, че детето е преяло и затова повръщало. След
като детето се успокоило и заспало, той отново излязъл от дома си. Към 22:00 –
22:30 часа детето отново се събудило с повръщане, при което св. Я. отново се
обадила на Д. да се прибере.
Към 23:00 часа Д. се прибрал, като
бил заедно с подсъдимия Ю.. Последният отишъл на терасата на хола, поради което
първоначално св. Я. не разбрала, че подсъдимият Ю. се намира в дома им. Св. Я.
се намирала в спалнята на жилището заедно с децата си. Тя била облечена с долно бельо, късо долнище на пижама и бял
потник. Д. влязъл в стаята при св. Я. и тя забелязала, че той бил пиян . Той полюлял
болното дете в люлката, след което отишъл в хола, като казал на св. Я., след
като приспи детето, тя да отиде при него в хола. Св. Я. приспивала детето до
към 23:45 часа, след което отишла в банята да измие. След като си свършила работата, вече
след 00:00 часа на 05.09.2018 г. св. Я. отишла в
хола. В това време Д. седял на единия фотьойл и пушел. На масичката с компютъра
св. Я. видяла, че има бутилка 0,750 л. от ракия, като в бутилката имало малко
количество. Двамата разменили няколко думи за децата, когато св. Я. видяла в
тъмното на терасата на хола сянка на човек, който пушел. Притеснила се и
попитала Д. дали има някой на терасата,
при което Д. й казал да не се притеснява, защото това бил подсъдимият Ю.. Св. Я.
започнала да пита каква работа има подсъдимият Ю. в дома им и защо подсъдимият Д.
го е довел на гости толкова късно. Д. заговорил тихо на св. Я. и й казал да не
говори високо, да не вика, за да не чуят децата. След което станал от фотьойла,
но залитнал, при което бутнал масичката с компютъра и бутилката с ракия политнала.
Св. Я. хванала бутилката и я отнесла в кухнята, където я сложила на плота до
мивката и отново се върнала в хола, за да говори с Д.. Последният я прегърнал и
я завел в кухнята. Там Д., като я държал прегърната с едната си ръка, с другата
си ръка я галел по лицето и целувал, първоначално с добро се опитал да й обясни
намеренията си. Започнал да я пита дали го обича, казал й, че също я обича и й
обещал да се промени и направи живота й хубав, но тя трябвало да направи нещо
много важно за него – „да стори грях“. Д. й обяснил, че довел подсъдимия Ю. в
дома им, тъй като желаел тримата – той, подсъдимият Ю. и св. Я. да правят секс
в банята. Св. Я. се притеснила, започнала да плаче и заявила категорично, че не
желае да прави такова нещо. Д. продължил да я уговаря за това, като започнал и
да й се кара да не говори силно и да не плаче силно, като за целта започнал да
я настъпва по краката. Д. обещавал, че на никой няма да каже за това, като
поискал от св. Я. също да обещае, че няма да каже на никого за случилото се,
като се закълне пред Господ. Св. Я. продължила да плаче и вика, при което Д. я
ударил с юмрук отзад на врата. Св. Я. му казала, че е по-добре да я убие, но тя
такова нещо не желае да направи. Въпреки отказа й и молбите й, Д. настоявал да
правят секс тримата, и за да сломи съпротивата й, започнал да я бие, като я
ударил по гърба под плешката с юмрук. Д. разкъсал потника й, след което
започнал да дърпа долнището на пижамата й, като по този начин я дърпал и към
банята. Д. й казал, че тримата – той, подсъдимият Ю. и св. Я. ще влязат в
банята. Д. тихо попитал подсъдимият Ю. дали е там, и след като получил
положителен отговор от последния, Д. му казал да се приготви. Д. продължил да
дърпа св. Я. към банята, но тя успяла да се хване за плота на мивката и
започнала да се дърпа на обратно. На св. Я. й станало лошо и й причерняло пред
очите, но въпреки това продължавала да оказва съпротива като се дърпала, тъй
като не желаела да прави секс с двамата мъже. За да сломи съпротивата й, Д.
взел бутилката от ракия от плота и с нея ударил св. Я. по главата - по челото в
ляво. Вследствие на удара, св. Я. паднала на пода, почувствала силна болка и
усетила да потича кръв по лицето й, а така също и по пода. От удара св. Я.
седнала на пода, като поставила ръцете си на очите. Д. взел кърпа, вързал я на
главата й и продължавал да настоява да
правят тримата секс, като й обяснил, че вече е разговарял за това да правят
секс с подсъдимия Ю. и св. Я. да не го излага пред него. Д. й говорел защо тя
правела така, че да я удря, подканял я да отидат в банята, като й казал и, че
ако иска първо той / Д./ ще прави секс с нея, ако ли не – първо с нея ще се
съвкупи подсъдимия Ю., а после Д.. Д. я попитал дали има сили да прави секс с
двамата, тримата да влязат в банята, като й казал, че тя трябва да прави секс с
подсъдимия Ю.. Св. Я. продължавала да плаче, а Д. продължавал да й говори, че
ако отначало била изразила съгласие, нямало да я бие, както и изразил
намеренията си, че и да иска и да не иска, въпреки нежеланието й, двамата с
подсъдимия Ю. ще правят секс с нея, така че тя да не се дърпа, да стане с
добро. Д. й заявил, че той бил решил това и така трябвало да стане. Д. издърпал св. Я. до вратата на банята и
извикал подсъдимия Ю.. Д. бил гол до кръста, като бил облечен с къс панталон,
който свалил и св. Я. видяла, че останал гол, без бельо. Подсъдимият Ю. дошъл
до вратата на банята гол, като прикривал с ръце слабините си. Тогава св. Я.
забелязала татуировките по тялото /по дясната му ръка/ на подсъдимия Ю.. Св. Я.
се чувствала замаяна от удара с бутилката, но чула Д. да я пита дали я чува и
видяла скъсаните си мокри дрехи на плочките в банята, както и видяла, че в
банята имало кръв, а от душа течала вода. Д. с тас поливал с вода, за да отмие
кръвта от пода. След това двамата с подсъдимия Д. взели св. Я. и я сложили
седнала върху дрехите й в банята, като водата продължавала да тече. Св. Я. се
чувствала замаяна /имала световъртеж/, но чувала водата да тече и разговора на Д.
и подсъдимия Ю.. Св. Я. била сложена седнала на пода, като главата й била
назад, на стената. До нея прав чакал подсъдимя Ю., а
върху нея бил Д., с цигара в ръка. Св. Я. чувала гласа му и чувствала, че нещо
й пари на лявата ръка. Като погледнала видяла, че Д. гори с цигарата си кожата
й по лявата й предмишница, вследствие на което й били
причинени три изгаряния по лявата предмишница /две по
задната повърхност на лявата предмишница в горната
трета и едно по предно-вътрешната повърхност в средната трета/. Д. плеснал леко
по лицето св. Я., за да се съвземе, викал я по име и я питал дали го чува. След
което казал на подсъдимия Ю., че св. Я. е добре. Д. държал за едната ръка св. Я.,
а подсъдимият Ю. започнал да осъществява полов акт с нея. Подсъдимият Ю. бил
върху св. Я., на колене, а тя били с разтворени крака върху неговите крака, в
повдигнато положение. Подсъдимият Ю. държал св. Я. през кръста й и не я пускал,
въпреки, че тя го бутала със свободната си ръка. Св. Я. забелязала, че Д. с
другата си ръка мастурбирал. По време на
осъществяваното от подсъдимия Ю. съвкупление, св. Я. усещала силни болки в
слабините си. Св. Я. продължавала да се опитва със свободната си ръка да
отблъсне подсъдимия Ю., когато видяла, че Д. еякулирал
на пода. След това усетила и че подсъдимият
Ю. еякулирал в нея и се отдръпнал от нея. След това двамата
мъже излезли от банята, а подсъдимият Ю.
напуснал апартамента.
След това Д. се върнал обратно в
банята при св. Я.. Взел слушалката на душа и измил плочките, като й казал, че
това искал от нея, добре му дошло, тъй като му направила кеф и й обещал хубав
живот. Д. изкъпал св. Я., след което я завел в хола. Приготвил й пижама, като
преди да я облече започнал да й говори, че разбирал, че я боляло, но не знаел
откъде чувствала тези болки. Св. Я. му обяснила, че чувства парене по ръката,
където била горена с цигарата, на което той й казал, че го направил, за да
дойдела на себе си, в съзнание. Питал я и къде другаде има болки и св. Я. му
отговорила, че чувства болки и между краката си. Д. й отговорил, че усеща
болка, тъй като половият член на подсъдимия Ю. бил по-голям, а тя била свикнала
с неговия. За главоболието на св. Я., Д. й дал лекарство. Св. Я. поискала да си
легне, но Д. почнал да й обяснява, че най-големият зор бил минал, но той искал
и друго нещо от нея. Тъй като знаел, че тя се страхува от Господ, Д. поискал от
св. Я. да се закълне и да обещае, че на никого няма да каже какво е направил. Д.
й казал, че много я обичал и той се заклел заедно с нея, че няма да казва на
никой. Обещал й, че оттук нататък ще живее много хубав живот с него, няма да я
бие, да я тормози и няма да отива в чужбина. От страх от Д. да не я бие, св. Я.
обещала пред Господ, че няма да каже на никой. Св. Я. плачела и се молела на Д.
как ще живее с всичко това, тъй като се чувствала мръсна, защото са я насилили.
Д. се опитвал да я успокоява, като я галел по лицето, но св. Я. го бутала и
искала да се махне от нея. След това подсъдимият осъществил полов акт против волята й. След него Д. завел св. Я.
отново в банята, където я изкъпал. След това св. Я. отишла на терасата, докато Д.
отишъл да сложи малкото дете в кошарата. Св. Я. се чувствала много отчаяна и
дори за миг се замислила дали да се хвърли от терасата. Но тогава, в състояние
на травматичен стрес, се замислила за двете си деца, представила си как те
идват на терасата и я молят да се прибере. Св. Я. се върнала в спалнята и
видяла, че децата й спят. Впоследствие тя и Д. легнали да спят в стаята при
децата им.
Сутринта на 05.09.2018 г. св. Я.
станала първа. Видяла кръвта /в кухнята и в коридора по пътеките/, както и
дрехите й с кръв в банята. Събрала пътеките и ги занесла на терасата, дрехите
сложила в коша за боклук, след което продължила да чисти, за да не видят децата
й кръвта. Като станал, Д. я попитал как е, като се държал с нея все едно, че
нищо не се било случило. Д. излязъл да
купи нещо за децата, за да закусят, като заключил входната врата на
апартамента, а ключа дал на св. З.. Св. Я. имала ключ в себе си, но не можела
да избяга, защото се страхувала, че някой ще я чака навън. Тя била с
убеждението, че приятели на Д. или негови близки, следят наоколо и дори и някой ако я видел, излязла на терасата, веднага му
се обаждал, при което Д. й звънял да пита какво прави на терасата или се
прибирал и я питал дали нещо й трябва или иска нещо, та е излязла на терасата.
Освен това, тя се притеснявала и къде да избяга с малките си деца. Около 09:00
часа – 10:00 часа св. Я. успяла да се свърже по скайп
с жената на брат си , които по това време били в Германия – св. В.Д. и споделила с нея за
случилото се в ранния час на 05.09.2018 г.
Докато Д. бил извън апартамента, там
отишла св. Ю.З./в хода на съдебното производство установена като Ю.Д./, за да
налее вода. Св. Я. била сложила на главата си вързана кърпа , за да прикрие
раната от удара с бутилката. Св. З., като я видяла, я попитала какво е станало,
тъй като св. Я. не изглеждала добре, а и роднините на Д. знаели, че той бие св.
Я.. Св. З. посегнала към кърпата, дръпнала я и видяла раната. В този момент се
прибрал Д.. Той и св. З. отишли до аптека, след което донесли лепенки, йод,
мехлем и „Аулин“. Св. З. промила раната на челото на
св. Я., сложила мехлем, и след като наляла вода, си тръгнала. Св. Я. казала на
св. З., че Д. я ударил, но не споделила, че са я изнасилили двамата с подсъдимия Ю.. Д. отново излязъл от
апартамента, а св. Я. с децата си отишла при св. В.Д.. Последната била разбрала
от снаха си какво й е казала св. Я., а именно, че била ударена от Д.. Св. Д.
попитала св. З.Я. какво е станало, но там имало и други техни роднини, а така
също и деца, поради което св. Я. само загатнала, но не успяла да сподели за стореното
й от двамата мъже. Докато била у тях й звъннал Д.. Той й казал да остави децата
при св. Д., да мине през него, за да й даде пари и тя да отиде до магазина да
напазарува. Св. Я. решила, че това е удобен момент да избяга и веднага тръгнала.
По стълбите звъннала на баща си – св. В.Я. и му казала веднага да тръгва от гр.
А. за гр. Пловдив, като не му обяснила какво е станало. Когато излязла от
входа, едно момче от махалата й дало парите, дадени от Д. за пазаруване, а самият Д. бил до барчето,
ръкомахал й и й казвал да отива в магазина. Тъй като знаела, че Д. я наблюдава,
св. Я. влязла в магазина, а след като видяла, че той влязъл обратно в барчето,
тя обиколила отзад и излязла на пътя, където се била договорила с баща й да се
чакат. Баща й бил с неин братовчед – св. К.Я. ***, и след като тя се качила в
автомобила, тръгнали за гр. А.. В автомобила св. Я. не споделила с баща си и
братовчед си случилото се. В дома на родителите й, св. Я. отново не казало
какво се е случило, но майка й – св. М.Я. дръпнала кърпата от главата й и
видяла лепенката на раната. Св. Я. и родителите й отишли в болнично заведение в
гр. А., където залепили раната на челото й. Както лекарят, така и извиканите по
случая полицейски служители питали св. Я. каква е причината за нараняването й.
Баща й казал, че била ударена от Д., но тя не споделила за извършеното против
нейната воля, тъй като се притеснявала за децата си, които били останали при Д..
С помощта на снаха й – св. В.Д., св. Я. заминала на 08.09.2018 г. при тях в
Германия. В нейно отсъствие, от нейно име била депозирана жалба за стореното
спрямо нея престъпно посегателство, и след извършената предварителна проверка
било образувано и досъдебно производство, във връзка с което е и внесеният обивинтелен акт в съда.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства
– показания на св. З.В.Я., В.И.Я., М.И.Я., В.А.Д., И.В.Я., Ю.А.Д. /в
досъдебното производство З./, В.Ж.Д., Н.Й.Й., К.С.Я.,
Ж.А.Д., А.А.Д., Н.М.Н., Б.З.Р., както и съставените
по реда на чл.128 от НПК протоколи, обективиращи
извършените извършените действия по разследване и
съдебни следствени действия, вкл. протокол за освидетелстване от 23.01.2019 г.
на подсъдимия Ю.С.Ю. ведно с фотоалбум, също и заявление от 07.09.2018 г. до РУ А., жалба от З.В.Я. *** от
01.10.2018 г., резултат от образно
изследване № 458 от 05.09.2018 г. от МБАЛ –А. ЕООД, амбулаторен лист за преглед
на пациент от 05.09.2018 г., справка за задгранични пътувания на името на З.В.Я.,
справка за съдимост, характеристична справка, съдебно-медицинско удостовереие №1222/2018 г., както и въз основа наизготвенатав досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, комплексна съдебно –психиатрична експертиза на З.В.Я., допълнителна
комплексна съдебно-психиатрична експертиза на името на З.В.Я., комплексна
съдебно-психиатрична експертиза на Ю.С.Ю..
От показанията на св. З.В.Я., дадени пред съда,
не се установява до процесната дата да са
съществували сериозни проблеми по време на съжителството й с Б.Д.. Отношенията
им според всички разпитани свидетели се описват като нормални, а раздялата им
след процесната дата от една част от свидетелите – В.И.Я.,
М.И.Я., В.А.Д., И.В.Я. се обяснява от тях като
резултат от деянието, за което е
внесено обвинението в съда, а според друга част от свидетелите А.А.Д., В.Ж.Д., Ю.А.Д. /в досъдебното производство З./ – за
тези свидетели остава неизяснено и в известна степен неоправдано що се касае до
поведението на пострадалата, която оставила известно време децата си без
надзор, заминавайки в Германия при роднините й. От приложеното по делото
писмено доказателство удостоверение за раждане се установява, че по време на съвместното
съжителство на св. З.Я. с Б.Д. се родили две деца, едно от които И. Б. Д.. В
тази връзка са и показанията на св. В.И.Я., М.И.Я., В.А.Д., И.В.Я., както и на А.А.Д., В.Ж.Д.,
Ю.А.Д. /в досъдебното производство З./.
В съответствие с показанията на св. З.Я.
относно отношенията й с Б.Д. преди и след процесната
дата са показанията на св. М.И.Я., дадени в хода на досъдебното производство,
според която дъщеря й до случилото се на процесната
дата живеела добре с Б.Д..
В същата насока са и показанията на
св.И.В.Я., дадени в хода на досъдебното производство, според който дори и
употребата на алкохол и случаите, в които мъжа на сестра му употребявал
физическа сила спрямо сестра му било нещо, което сестра му приемала за обичайно
, поради което и тя не отдавала значение на това негово поведение спрямо нея.
От показанаията
на св.В.И.Я., баща на св.З.Я., дадени в
хода на досъдебното произвдство, се установява, че
двамата - З.Я. и Б.Д. били известно време за по-дълго разделени, тъй като се
наложило Д. да замине за няколко месеца на работа в чужбина и тъй като дъщеря
му останала сама, тя се прибрала при родителите си в гр.А. да й помагат при
отглеждането на децата. Отново от показанията на св.Я. се установява, че след
завръщането на Б.Д., св. З.Я. отново се прибрала в дома на съпруга си заедно с
двете си деца.
От показанията на св. А.А.Д., В.Ж.Д., Ю.А.Д. /в досъдебното производство З./, също
се установява, че преди пострадалата З.Я. и Б.Д. не са имали противорчиия помежду си.
Поради съответствието на показанията
на посочените свидетели в коментираните части съдът им дава вяра, като ги оценя
като последователни и взаимнодопълващи се.
Що се отнася до това дали
поведението на св. З. е било безпричинно или е било продиктувано от нещо, което
сериозно е разклатило семейните устои и представите й за семейство и морал
съдът взе предвипостави на внимателен анализ първо
показанията на св. З.Я., дадени в досъдебното производство пред съдия по реда
на чл.223 от НПК. От тези показания се
установява, че след завръщането на мъжа й
от Германия настъпила промяна в отношенията между двамата. Оказало се,
че Д. не възприел за нормално отсъствието й от семейното им жилище, станал
заядлив и агресивен заради заминаването при родителите й, заради което между
двамата имало семеен скандал, последвано от ново заминаване на Д. в Германия за кратко.
Две седмици след това той се завърнал, на 03.09.2018 г. двамата били на сватба на негови роднини, като
отношенията между тях били нормални. Данни за участието на пострадалата Я. и Б.Д.
в организираната сватба се съдържат и в показанията на разпитаната пред съда и
в хода на досъдебното производство св. Б.З.Р., но които съдът също дава вяра в
тази им част.
Вечерта преди процесната
дата на 04.09.2018 г. срещу 05.09.2018 г. Д. излязъл да си купи алкохол, като
се завърнал, но не бил сам, а заедно с подсъдимия Ю.С.Ю.. Наложило се св.З.Я.
да го извика да се прибере, тъй като едно от децата им не било добре и имало
нужда от помощта му.
Отново от показанията на св. З.Я.,
дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК, се установява, че в този момент тя
не знаела за присъствието на подс.Ю. в дома им и за намеренията на мъжа й, както и
че бил докаран от мъжа й, а научила за това по-късно. Вечерта Д. решил да
разкрие намисленото, а именно да правят секс тримата - тя, Д. и подсъдимият Ю..
Едва тогава св.Я. забелязала на терасата в жилището им някой да допушва цигара,
като по време на разговора св.Я. разбрала, че става дума за подсъдимия Ю. по
прякор „Ш.“, когото познавала като съсед и приятел на мъжа й. Въпреки че св.З. Я.
се опитала да вика, виковете й били заглушени от притискане по краката от мъжа й, за да не вика, а после и от
последвалия удар, нанесен от него, зад тила й, отново за да не вика. След като
против волята й, късайки бельото й Д. я довлякъл до банята, за да сломи
съпротивата й, твпослдествие я ударил и с бутилка по главата, от което което потекла кръв. Малко след това в банята от хола на
жилището им дошъл и подс.Ю. чисто гол. След това
според св. З.Я. последвал полов акт между нея и подсъдимия, а Д. ги наблюдавал
и мастурбирал отстрани. След случилото се подсъдимият
напуснал дома им.
В същата насока в каквато са
показанията на св. З.Я. в досъдебното производство, са и показанията й, дадени
от нея пред съда. Въпреки че пред съда същата не успя да възпроизведе в
подробности случилото се на процесната дата в
сравнение с разпита й пред съдия, в нейните показания не се констатираха
съществени противоречия, напротив, пред съда тя успя да възпроизведе всичко
случило се на процесната дата макар и в синтезиран
вид, но без отклонения от предишния й разпит. По отношение на показанията й
пред съда и това, че св.Я. сравнително по-лаконично пресъздава случилото се, не
може да не се отчете и състоянието на травматичен стрес, в което св. Я. се е
намирала вследствие на случилото се и което не е отшумяло при появата на подсъдимия и срещата на св.Я. с него и в
съдебната зала, което същата изрази под формата на остра стресова реакция,
насочена срещу него.
Що се касае до показанията на св. З. Я., дадени на 20.12.2018 г., на 09.01.2019 г., 28.01.2019 г., пред
разследващ орган, същите са последователни, взаимнодопълващи
се, като показанията на св.З.Я. пред съдия
представляват обобщение на казаното от
нея преди това, по време на тези предходни разпити .
В съответствие с показанията на св.З.Я.
относно случилото се на процесната дата са и
показанията на св.В.И.Я., М.И.Я., В.А.Д., И.В.Я.. Въпреки че тези свидетели не са присъствали и
не са били свидетели очевидци на случилото се, съдът не намира основание да не
дава вяра на техните показания, като намира същите за взаимнодопълващи
се помежду си и логични. Както от св. З.Я., така и от показанията на посочените
свидетели, се установява, че семейството на Я. били християни. От показанията
на св.В.А.Д. се установява, че на нея св.З.Я. е разказала за случилото се. От
св.В. Д. е научила майката на
пострадалата - св. М.Я., а след това и баща й св. В.И.Я., който заедно със св. К.С.Я.
отишъл да приберат дъщеря им. Показанията на св. Я. са в съответствие с тези на
св. В.Я. и допринасят за изясняване
състоянието на св.З.Я. по време на пътуването им от гр. Пловдив до гр. А.,
когато след случилото се взела решение да напусне семейното жилище. Според този
свидетел св. З.Я. била мълчалива за
разлика отпреди, а главата й била увита в кърпа.
Единственият свидетел, чиито
показания в известна степен се разминават с тези на св.В.Я. и М.Я. е св. И.В.Я.,
но причината за тези разминавания се дължи на това, че той не е бил осведомен в
пълнота от останалите свидетели, а именно другите от семейство Я. за осъщественото
с участието на подсъдимия, за да не се създаде още по-голямо напрежение между
двете семейства
Във връзка с показанията на св. З.Я.,
В.И.Я., М.И.Я., В.А.Д., И.В.Я.
следва да се отчете, че информация за случилото се
на процесната дата, както и подробности около участието на
подсъдимия Ю. на процесната дата се съдържат основно
в показанията на св.З.Я., като показанията на останалите свидетели имат
производен характер, те не са свидетели очевидци. По този въпрос следва да се
отбележи, че става дума за деяние, развило се в късните часове на денонощието,
в дома на св.З.Я. и мъжа й и същото предвид намисленото от последния не е
следвало да става достояние на никого, следвало е да остане скрито, поради
което и не е възможно и да е имало
очевидци свидетели.
На следващо място мъжът на св. З.Я.
според показанията й е направил всичко
възможно намисленото от него да не бъде чуто от трети лица – като се е опитвал
да заглуши виковете й както физически, така и психически, предупреждавайки я, че
ако вика ще я компроментира пред съседите, че е
заварил жена си с подсъдимия да прави секс без негово знание.
Що се касае до другото противоречие
-противоречивото поведение на св. В.И.Я., М.И.Я. пред полицията, а именно че
първо са уведомили полицията за нанесен побой над дъщеря им от страна на мъжа
й, след което последвала и жалбата до прокуратурата, в която се съдържали данни
за друг вид деяние с участието и на подсъдимия, а именно деянието, за което е
внесено обвинението по настоящото дело, следва да се анализират събитията,
които са се развили след процесното деяние. След случилото се св.З.Я., първо потърсила помощ
от родителите, при които намерила
убежище. Изплашени от раната на главата й, която тя нямало как да прикрие от
тях и възмутени от поведението на мъжа й, те научили от нея само една
малка част от случилото се на процесната дата. Двамата свидетели като нейни родители потърсили веднага лекарска помощ и закарали дъшеря им на преглед. В тази връзка са и резултатите от
образно изследване № 458 от 05.09.2018 г. от МБАЛ –А. ЕООД, амбулаторен лист за
преглед на пациент от 05.09.2018 г. Едва след като св. З.Я. заминала за
Германия при св. В.Д. и брат й, тя споделила за това какво са й били причинил
подсъдимият и мъжът й и то единствено на св.В.Д.. За случилото се в
пълнота св. В. и М.Я. научават именно от
св. В.Д.. Именно различната информация, която свидетелите В. и М.Я. получават в
различните етапи от време от завръщането на дъщеря им в дома им в гр.А. до
заминаването й в Германия, е причина за различията в информацията, която
подават до разследващите органи – първо до РУ А., а след това до РП- Пловдив.
По този въпрос св. В. и М. Я. дават
показания в достатъчна пълнота както пред разследващите органи, така и пред
съда и разясняват причините за противорчивата
информация, която са съобщили пред съответните органи.
По тази причина съдът не възприема
версията, развита в досъдебното производство, че причина за подаване на жалбите
от страна на родителите на св.З.Я. е
била с цел св. З.Я. да получи право да изведе децата си в чужбина. Поведението
на двамата свидетели е било в зависимост
от различното процесуално поведение от страна на св.З.Я. в хода на разследването,
като същите са се опитвали като нейни родители да направят нужното да защитят
дъщеря им според информацията, която са получили първо от нея, след това от св.
В.Д..
Информация за това, че в крайна
сметка Б.Д. е подписал пълномощно, с което разрешил на З.Я. да упражнява пълни права над децата, се
установява от показанията на св. Н.Й.Й. , дадени в хода на досъдебното производство и пред съда,на
които съдът също дава вяра.
При оценка на показанията на св. З.Я.
следва да бъде отбелязано и това, че въпреки че в показанията й не се
констатират вътрешни противоречия, които да са съществени, а напротив, всичките
й показания са последователни, взаимнодоълващи се и
логични, следва да бъде обсъдено различното й процесуално поведение в хода на
разследването. Пред родителите си св. Я. съобщава за побой нанесен от мъжа й,
след това пред св. В. Д. за изнасилване с участие на подсъдимия и мъжа й. Съдът обаче не намира основание да поставя
под съмнение нейните показания, като различното й процесуално поведение според
съда се дължи на това, че св. Я. се е срамувала да разкаже на родителите й
цялата истина за случилото се с двамата мъже, опасявала се да не ги разстрои до
степен, че да влоши иначе разклатеното им здраве, от друга страна става ясно от
показанията на св. Я. ,че същата се е страхувала и от съпруга й и от заплахите
му, че ако каже истината на някого ще навреди на близките й . Не може да не се
отчете също и че отношенията между нея и
св.В. Д. , за което сочи в показанията си св.В.Д. са били изключително близки.
Не на последно място следва да се отбележи и това, че св.З.Я. била християнка и
се срамувала от случилото се, което счита за неморално и по тези причини не
успяла да сподели пред всички за постъпката с участието на подсъдимия.
С оглед всичко изложено съдът дава
вяра на показанията на св.З.Я. както в хода на разследването, така и пред съда,
а също и на останалите свидетели - В.И.Я., М.И.Я., В.А.Д., И.В.Я.. По отношение
на техните показания / вкл.и показанията на св. Д. в частта относно чувствата,
които е изпитвала към св.Я. от една страна, както и към мъжа на св.Я. и подсъдимия от друга, също и за изживяното от св. М.Я. и В.Я. от случилото се с дъщеря им/ съдът счита
също, че тези свидетели са дали
достоверни и искрени показания.
За напускане на св. З. Я. на пределите
на страната данни се съдържат и в приложената по делото справка за задгранични
пътувания на нейно име, за дата 08.09.2018 г.
Показанията на св. А.А.Д., брат на починалия Б.Д., допринасят за изясняване на случилото се след
като св.З.Я. заминава за Германия, а именно
че известно време децата й са
били под надзора и грижите на съпругата му В.Ж.Д.. В същата насока са и
показанията на св. В.Ж.Д.. По тази причина съдът дава вяра на техните показания
в коментираната част. Различията в показанията на св. Д. пред съда, в едната
част – относно наученото от нея за причината за
раната на главата на З.Я. / в хода на разследването св. В.Д. сочи, че научила,
че травмата по челото й е вследствие на
удар в мивката, а пред съда от удар с шише от едно от децата/, както и че пред
съда същата заяви, че не знаела по каква причина З.Я. напуснала дома на мъжа й,
съдът намира, че се дължат на опит св. Д. да оневини подсъдимия, който е бил в
приятелски отношения с Б.Д.. По същия начин съдът оценя и различията между
нейните показания и показанията на св. З. Я. в хода на досъдебното
производство. Докато пред съда и в хода на досъдебното производство св. З. Я.
заявява, че е съобщила на св.В.Д. за това, че е била ударена от Б.Д., то св. Д.
съобщава, че св.З.Я. е съобщила, че сама се е ударила на мивката. Тази
непоследователност, която се установява в показанията на св. Д. се дължи според
съда отново на опита й да се оневини поведението на Б.Д., а оттам и участието
на подсъдимия в него.
В съответствие с показанията на св.А.Д.
и В.Д. са и показанията на св. Ю.А.Д. /в досъдебното производство З./ в частта,
в която пояснява, че на следващия ден св. З.Я. оставила децата си при тях, тъй
като те живеели на горния етаж, а св.З.Я. и мъжът й на долния етаж, след което
излязла от дома им и повече не се върнала по неизвестни за нея причини. И св. Ю.Д.
потвърждава, че св.Я. имала рана на челото, като пред нея обяснила, че се била
ударила на мивката, което кореспондира с показанията на В.Д., но не и с
показанията на св. З.Я., които съдът кредитира напълно.
Относно показанията на св. Р.И.Б. и В.И.С.,
съдът дава вяра в частта им относно това, че Б.Д. и подсъдимият Ю. са съседи,
както и че по прякор подсъдимият е известен като Ш., което е в съответствие с
показанията на всички останали свидетели. В останалата им част същите не
допринасят за изясняване на фактическта обстановка.
Показанията на св. Ж.Д. също не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка или за възприемане на
фактическа обстановка, различна от установената. По същия начин съдът оценя и показанията на
св.Снежана П. Величкова.
Причината, поради която св. А.Д., В.Д., Ж.Д., Ю.Д.
не посочват защо в крайна сметка св.Я. е напуснала семейното жилище се дължи на
това, да се оневини поведението на Б.Д., а оттам и участието на подсъдимия. По
същия начин съдът оценя и противоречията в показанията на св.Б.Р., установени
при разпита й пред съда, в хода на който св.Р. не съобщава за какъвто и да е
било конфликт възникнал между З.Я. и мъжа й, а в досъдебното производство
съобщава, че двамата се били скарали заради начина, по който била облечена на
сватбата. Както се установява от приложената по досъдебното производство снимка
от въпросната сватба, на нея св.З.Я. е облечена в дълга рокля, поради което и
тази версия, развита в хода на досъдебното производство в защита на Б.Д. е изключена.
В хода на разследването подсъдимият
не се признава за виновен, не дава обяснения. В дадените пред съда обяснения
подсъдимият продължава същата линия на защита, не се признава за виновен,
отрича да е бил в близки отношения, включително и приятелски с мъжа на св. З.Я..
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази им част, тъй като както
св.З.Я., така и св.А.Д. и В.Д. заявяват, че двамата с Б.Д. са били освен съседи
и приятели. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и в частта им, в
която изтъква, че св. З.Я. се опитала да го набеди в извършено от него
престъпление. В показанията си св.З.Я., дадени в хода на разследването пред
съдия, същата го описва като „беден човек, който ходи по казаните”, но отрича
извършеното от подсъдимия да е заради пари , а единствено и само по инициатива
на мъжа й Б.Д., на когото подсъдимия и св.З.Я. трябвало да му доставят
удоволствие. От така дадената характеристика на подсъдимия от св.Я. означава,
че тя не се е опитала не да го набеди в извършено от него престъпление, а да
каже истината и да способства за изясняване участието на подсъдимия в
престъплението включително и за подбудите за извършването му. В изключителни
подробности св.З.Я. описва и татуировките на подсъдимия по тялото му, като
версията му, че същата се опитала да го набеди безпричинно и неоснователно
предвид показанията й в тази част отново са лишени от всякаква логика. В случай
че ,както твърди подсъдимият, той никога не бил посещавал дома им, включително
и процесната вечер, означава, че същата не би могла
да се впечатли от татуировките по тялото му. При съпоставка между показанията
на св.З.Я. в тази част и съставения протокол за оглед ведно със снимков
материал се установява съвпадение между описанието, дадено от св.Я. и
установеното по време на огледа на подсъдимия. Очевидно е, че именно
физическият контакт между двамата е способствал пострадалата да даде толкова
обективни показания.
За изясняване на фактическата обстановка
по делото допринасят и изготвените в досъдебното производство експертизи. В
съответствие с показанията на св.З.Я. относно причинената по време на деянието
лека телесна повреда, за която сочат в показанията си всички свидетели,
допринася изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, предшествана от
съдебно-медицинско удостоверение №1222/2018 г., амбулаторен лист за проведен
преглед, резултат от образно изследване.
Версията, изтъкната в хода на
съдебните прения, а именно показанията
на св. З.Я. да са плод на развинтеното й съзнание и желание да включва и други
лица в престъпното посегателство срещу нея, а именно подсъдимият Ю.,
категорично не се споделят от настоящата инстанция. Съдът вече спомена как
изглежда подсъдимият в представите на св.Я., а именно като беден човек, на
когото лесно се въздейства. В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена комплексна съдебно-психиатрична експертиза, според която подекспертната З.Я.
не страда от психично заболяване и е способна да възпроизвежда факти от
заобикалящата я действителност. Вероятността същата да си измисля и да
изопачава факти от действителността, да изпитва нереалистични изживявания, също
е била предмет на изследване и категорично е изключена от изготвената допълнителна
експертиза. Състоянието й след случилото се е оценено единствено като
травматичен стрес, но качеството на съзнанието и останалите психични функцици се отчитат от експертизата като съхранени.
Що се касае до психологичния портрет
на подсъдимия Ю., същият в изготвената комплексна съдебно-психиатрична
експертиза е описан като примитивен тип личност, със занижен личностов контрол, което напълно съответства на извода, че
същият лесно е бил мотивиран от другия участник в деянието Б.Д. да извърши намисленото.
Поради изложеното и предвид липсата
на съответствие между обясненията на подсъдимия с тези на св.З.Я., а и предвид
изготвената и приета експертиза по отношение на св. З.Я., както и по отношение
на подсъдимия Ю.Ю., съдът приема, че обясненията му
представляват единствено защитна версия, опит същият да бъде оневинен, което е
част от правото му на защита. Следва да
се отбележи също, че процесуалното поведение на подсъдимия Ю., демонстрирано пред съда, е в пълно съответствие с
резултатите от изготвената съдебно-психологична експертиза, според която
поведението му е с изразени демонстративни елементи, с видима враждебност,
поради ситуацията, в която е поставен.
Изготвената по досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрична експертиза по отношение на
подсъдимия Б.Д. съдът кредитира единствено за изясняване участието на
подсъдимия Ю. в престъплението, за което е повдигнато обвинение, неговата
активност в това деяние и причините, поради които е решил да вземе участие в него заедно с Б.Д..
Показанията на св.З.Я. относно
деятелността и съпричастността на Б.Д. се кредитират от съда досежно хронологията на събитията и и за изясняване
участието на подсъдимия Ю..
Всички експертизи съдът кредитира напълно
като компетентно изготвени, в указания срок и отговорили на всички поставени от
разследващите органи въпроси.
С оглед събрантие
доказателства съдът прие, че подсъдимият
Ю.С.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1-во, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20,
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а именно на 05.09.2018 г. в
гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Б.А.Д., се е съвкупил с лице от
женски пол – З.В.Я., като я е принудил към това със сила и заплаха и деянието е
извършено от две лица.
Обект на защита са обществените
отношения, гарантиращи свободата на избор на полово общуване, свободния избор
на полов партньор.
Престъплението е двуактно и е
осъществено както посредством съвкупление с пострадалата, така и посредством
принуда в двете й форми сила или
заплашване.
Престъплението е осъществено от
подсъдимия при съучастие, със съдействащото поведение на друго лице – Б.Д..
Подсъдимият е осъществил и двата
акта на изпълнителното деяние, като се съвкупил с пострадалата и е упражнил
физическо насилие спрямо нея, като по време на съвкуплението не я пускал,
въпреки че тя го бутала със свободната си ръка. За сломяване съпротивата на
жертвата физическа принуда е употребена главно от другия съучастник Б.Д., който я е ударил по
гърба, след това я е завел против волята
й в банята, след това я е ударил по
главата с бутилка, нанесъл е изгаряния по кожата на лявата предмищница.
Що се касае до психическата принуда,
упражнена спрямо пострадалата, същата е осъществена от другия съучастник Б.Д.,
посредством множеството увещания да стори грях и против възприетите от нея представи.
Престъплението, осъществено от
подсъдимия е довършено като целените от него общественоопасни
последици са настъпили, същият е получил полово удовлетворение в пълна степен, като е осъществен и втория
акт на престъплението, а именно съвкуплението.
Безспорно доказано е и
квалифициращото обстоятелство – участие при извършването на престъплението на
още едно лице. Макар и съвкуплението в процесното
деяние да е осъществено единствено от подсъдимия, то за осъществяването на това
съвкупление принос при извършването му е имал и другият участник Б.Д., затова и
престъплението е осъществено от две лица при форма на съучастие съизвършителство.
Престъплението е извършено от
подсъдимия умишлено – при ясно съзнаване на обществената му опасност от
подсъдимия, както и на общественоопасните
последици от него. Налице е и желание от
страна на подсъдимия тези последици да настъпят. Налице е и общност на умисъла,
като подсъдимият ясно е съзнавал, че при осъществяване на деянието не действа
сам, а с участието на още едно лице.
Подбудите за извършване на деянието
се дължат на ниската му култура, грубото незачитане на половата неприкосновеност.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1-во, вр. с
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет
години.
Обществената опасност на извършеното
от подсъдимия деяние е висока с оглед обстоятелствата, при които е реализирано,
а именно при изключителна бруталност.
Налице е и висока степен на
обществена опасност и на самия деец, който е осъждан и се отличава с лоши
характеристични данни. Данните за съдимостта на този подсъдим навеждат на извод
за трайност на престъпните му прояви, което обстоятелство не следва да бъде
подминавано и трябва да се отчете като отегчаващо при индивидуализация на
наказанието
Като отегчаващи обстоятелства съдът
отчита и данните, свързани с времето и мястото на извършване на деянието – през
нощта и в дома на приятеля му. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете и че подсъдимият
е бил наясно, че пострадалата е жена на другия
съучастник в престъплението, познавал я е, тъй
като са били съседи, което означава, че у подсъдимият липсват каквито й
да било морални задръжки. Отегчаващо обстоятелство е и отражението, което е
дало извършеното от страна на подсъдимия предвид данните от изготвената по
досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична експертиза.
По тези причини и като отчете
тежестта на отегчаващите обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ близо до средния размер, при превес на отегчаващите
обстоятелства, а именно четири години и осем месеца.
На основание чл.57, ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг“
режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия сторените
по делото разноски.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :……………………….
Вярно с оригинала! МК