Р
Е Ш Е
Н И Е
№
875
гр. Бургас, 15.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря И. Г., като разгледа
докладваното от съдия Русева административно дело № 933 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.220, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ във
вр.чл.19, ал.4 ЗМ вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на „Мирко“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“,
ул. „Индустриална“ № 90, представлявано от управителя А. М. Х., против Решение
№ 32-134594/12.05.2020 г. на Директора на ТД „Южна морска“ към Агенция
„Митници“, с което е отменено Решение № 32-28410/28.01.2019 г. за издаване на
Разрешение BGCGUBG 001000-2019-EAY 38595/28.01.2019 г. за предоставяне на общо
обезпечение за покриване на митническите задължения във връзка с поставяне на
стоки под режим митническо складиране.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на
решението и се иска неговата отмяна с твърдения, че същото е издадено в
нарушение на материалния закон /несъответствие на обсъдените в него
доказателства с крайния извод на административния орган/, в нарушение на
процесуалните правила /допуснати редица процесуални нарушени, изброени на стр.4
и стр.5 от жалбата/ и в несъответствие с целта на закона.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата, представя доказателства и претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД „Южна
Морска“ към Агенция „Митници“,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
отхвърлянето й. Ангажира доказателства, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на представителя на жалбоподателя.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат
права и интереси на жалбоподателя.
От приложената
по делото административна преписка се установява, че жалбоподателят е подал на
23.11.2018 г. пред началника на Митница – Бургас заявление по реда на чл. 22
вр.чл.89, §5 и чл.95, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета за издаване на разрешение за предоставяне на общо обезпечение при
поставяне на стоки под режим митническо складиране. Заявлението е било уважено,
като за целта директорът на ТД „Южна Морска“ е издал Решение за издаване на
разрешение за общо обезпечение № 32-28410/28.01.2019 г. /л.72-л.73/, с което на
осн.чл. 22 вр.чл.89, §5 и чл.95, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета е определен 100 000 лв. референтен размер на
обезпечението в съответствие с чл.155 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447
на Комисията, като на „Мирко“ ЕООД е разрешено да предостави общо обезпечение с
размер 100 000 лв., равен на 100 % от референтния размер за покриване на
митническите задължения във връзка с поставяне на стоки под режим митническо
складиране и е издадено Разрешение за предоставяне на общо обезпечение с реф.№ BGCGUBG001000-2019-EAY38595, неразделна част от Решение №
32-28410/28.01.2019 г.
В
мотивите на решението е коментирано, че заявителят е титуляр на разрешение за
откриване и управление на митнически склад от 21.12.2009 г. и ползва редовно
специален режим митническо складиране, както и че даденото общо обезпечение с №
961DGI119008VOW9 в размер на 100 000 лв. за стоки,
поставени под режим митническо складиране, представлява поръчителство от
09.01.2019 г. на „Уникредит Булбанк“ АД до размера на същата тази сума. Същото
е за покриване на размера на митата и ДДС, които може да бъдат начислени по
отношение стоките, обхванати от режим митническо складиране.
Със
същото решение от 28.01.2019 г. е задължен жалбоподателят, като титуляр на разрешението,
на осн.чл.23, §2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 да уведомява незабавно
митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването на
разрешението, която може да повлияе
върху продължаване на действието му или върху съдържанието му. Жалбоподателят е
предупреден също, че когато едно или повече от условията за издаването му не са
били или вече не са изпълнени, решението ще бъде отменено на осн.чл.28, §1 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013, както и че във вр.чл.23, §5 от същия, митническите органи извършват
мониторинг на изпълнението на условията и критериите от титуляра на
разрешението, а също така и спазването на задълженията, произтичащи от това
решение.
На
осн.чл.22, §4 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, решението е породило действие от
датата на издаване на разрешението в системата за управление на митническите
решения /CDMS/ - 28.01.2019 г. /л.75-л.77/.
След
като му е било издадено разрешението за предоставяне на общо обезпечение, на
01.02.2019 г. жалбоподателят е получил и разрешение за откриване и управление
на митнически склад. Впоследствие, в хода на настоящото производство, органът –
директорът на ТД „Южна Морска“, е издал и Решение № 32-159020/05.06.2020 г.
/л.93-л.94/, с което по искане на жалбоподателя е отменил свое Решение №
32-33855/01.02.2019 г. за издаване на разрешение BGCW1BG001000-2019-RYY39318/01.02.2019 г. за управление на съоръжение за
складиране за митническо складиране на стоки в обществен митнически склад тип І
с титуляр „Мирко“ ЕООД EORI BGA102160264ZZZZ3.
Установява се също, че след издаване на
разрешението за предоставяне на общо обезпечение, митническите органи са
извършили мониторинг на изпълнението на условията и критериите на разрешението
от страна на жалбоподателя, а също така и спазването на задълженията,
произтичащи от това решение. За констатациите от мониторинга е съставен Доклад
с рег.№ 32-97484/27.03.2020 г. /л.34-л.66/ с приложени към него справки, като
констатациите обхващат проверяван период от 28.01.2019 г. /датата на издаване
на разрешението/ до 29.02.2020 г. вкл. Видно от констатациите на стр.10 и
стр.11 от доклада, в резултат на проверката към 29.02.2020 г. са установени 19
бр. неприключени декларации в отправно митническо учреждение, при поставяне на
стоки под режим митническо складиране, с титуляр на разрешението и титуляр на
режима „Мирко“ ЕООД, като към 29.02.2020 г. общият размер на сумите за мито и
ДДС за покриване на митническите задължения във връзка с поставяне на стоки под
режим митническо складиране е в размер на 390 984,75 лв., който надвишава
определения референтен размер с решението от 28.01.2019 г. за издаване на
Разрешение BGCGUBG001000-2019-EAY38595/28.01.2019 г. Като заключение, с доклада е
предписано да се предприемат действия за отмяна на осн.чл.28, §1 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 вр.чл.156 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Решение
№ 2-28410/28.01.2019 г. на директора на ТД „Южна Морска“ за издаване на
разрешение за предоставяне на общо обезпечение с титуляр „Мирко“ ЕООД.
На 06.04.2020 г. до управителя на „Мирко“
ЕООД е изпратено съобщение, получено от него на 07.04.2020 г. /л.29-л.33/, с
което същият се уведомява, че предстои издаване на решение на директора на ТД „Южна
Морска“ с неблагоприятен за жалбоподателя резултат, а именно – отменяне на Решение № 32-28410/28.01.2019 г. за
издаване на Разрешение BGCGUBG 001000-2019-EAY 38595/28.01.2019 г. за
предоставяне на общо обезпечение за операции в съоръжение за митническо
складиране на стоки с титуляр „Мирко“ ЕООД и митническо учреждение по
обезпечението код BG001000. В съобщението са посочени
мотивите, на които ще се основава решението, като е посочено, че за периода
28.01.2019 г. – 29.02.2020 г. са регистрирани от жалбоподателя стоки, поставени
под режим митническо складиране, по 62 бр. митнически декларации, с декларатор
и вносител „Мирко“ ЕООД, 19 бр. от които – неприключени, с общ размер на
дължими суми за мито и ДДС – 390 984,75 лв., като съгласно осн.чл.215 от
Регламент № 952/2013 г., режим митническо складиране се приключва, когато
стоките, поставени под този режим, се поставят под следващ режим, са изведени
от митническата територия на Съюза или са унищожени, без да са останали
отпадъци, или са изоставени в полза на държавата. Посочено е също, че след
анализ на данните е било установено от проверяващите органи, че в края на всеки
календарен месец през периода м.май 2019 г. – м.февруари 2020 г. /с изключение
на м.септември 2019 г./, общият размер на сумите за мито и ДДС, които биха
могли да възникнат във връзка с поставяне на стоки под режим митническо
складиране, превишава определения референтен размер на обезпечението от
100 000 лв. Органът е приел, че с това жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл. 156 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 да
осигури във всеки един момент обезпечение за размера на вносните мита и други
вземания, които са дължими или могат да станат дължими за стоките, поставени
под режим митническо складиране, и да уведоми митническото учреждение по
обезпечението, когато референтният размер вече не е на равнище, достатъчно за
покриване на неговите операции.
В съобщението е
посочено също, че представените от жалбоподателя справки-декларации не
отразяват действителното движение на стоките в митническия склад или не
съдържат коректни данни за общия размер на сумите за мито и ДДС и съответно –
за свободната част от предоставеното обезпечение, като мотиви в тази връзка не
са изложени /не е посочено в съобщението въз основа на кои констатации е
направен този извод/.
Към съобщението
не е приложен изготвеният доклад от мониторинга и жалбоподателят не е бил
запознат със същия, нито с направените констатации, а именно в доклада от
мониторинга органът е посочил защо счита, че справките-декларации за внесените
от жалбоподателя стоки не отразяват действителното движение на стоките в
митническия склад и защо не съдържат коректни данни за общия размер на сумите
за мито и ДДС, както и за свободната част от предоставеното обезпечение.
В рамките на
предоставения му със съобщението 30-дневен срок, жалбоподателят е изразил писмено
становище /л.25-л.28/, в което е оспорил крайните изводи на органа, като е
заявил, че мотивите му са неясни, че същият не е съобразил факта, че
съдържащите се във всяка справка-декларация данни за отчетността на склада съгласно
изискването на чл.214 от Регламент № 952/2013 г. на ЕС са предварително одобрени
от компетентните митнически органи и че са приемани без забележки, че
надзорното митническо учреждение е разполагало с цялата информация за наличните
в склада стоки и за дължимите за тях вземания към датата на подаване и
обработка на справките, и че данните за движението на стоките в склада и за подлежащите
на обезпечение суми са коректно подадени като информация. Жалбоподателят е
изтъкнал също възможността органът да поиска на осн.чл.97 от Регламент № 952/2013
г. на ЕС допълнително или заместващо обезпечение, както и незабавно да предприеме
действия, посредством които евентуалното надвишаване на референтния размер на
обезпечението да бъде добросъвестно и своевременно отстранено от жалбоподателя.
Посочил е също, че добросъвестно и веднага след като е узнал за несъответствието,
незабавно е предприел действия за поставяне размера на дължимите суми за мита и
ДДС в съответствие с референтния размер на допуснатото обезпечение, като е
заплатил към бюджета всички дължими публични държавни вземания, и че почти
половината от референтния размер на предоставеното обезпечение е свободен.
По преписката няма данни след постъпване на
становището от жалбоподателя, органът да е извършил някаква проверка на
твърденията му за погасяване на задълженията към хазната. Няма данни и не се
твърди на жалбоподателя да е било предложено замяна на обезпечение или
предоставяне на допълнително такова, в съответствие с разпоредбата на чл. 97 от Регламент № 952/2013 г. на ЕС.
На 12.05.2020 г. органът –
директор на ТД „Южна Морска“ към Агенция „Митници, е издал обжалваното Решение №
32-134594/12.05.2020 г., с което е отменил Решение № 32-28410/28.01.2019 г. за
издаване на Разрешение BGCGUBG 001000-2019-EAY 38595/28.01.2019 г. за
предоставяне на общо обезпечение за покриване на митническите задължения във
връзка с поставяне на стоки под режим митническо складиране, поради
неизпълнение на едно от условията за издаването му и на произтичащите от него
задължения, а именно – непревишаване на определения с решението референтен
размер и уведомяване на митническото учреждение по обезпечението, когато същият
вече не е на равнище, достатъчно за покриване на неговите операции. Органът е
преповторил мотивите, изложени в съобщението до жалбоподателя от 06.04.2020 г.
Възраженията на жалбоподателя относно
това, че е реагирал незабавно след съобщението, като добросъвестно е заплатил
всички дължими суми за мита и ДДС по неприключените митнически декларации, че към
датата на депозиране на становището му дори половината от референтния размер на
предоставеното обезпечение е бил свободен, както и че би могла да намери в
случая приложение разпоредбата на чл. 97 от Регламент № 952/2013 г. на ЕС,
изобщо не са обсъдени от административния орган в обжалваното решение, нито има
данни органът да е изследвал въпроса относно добросъвестността на жалбоподателя
и дали действително към датата на издаване на обжалваното решение посочените в
мотивите му 19 бр. митнически декларации са все още неприключени и по тях
продължават да се дължат суми за мита и ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът от
правна страна намира следното:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.19, ал.4 от Закона
за митниците вр.чл.22 и чл.28 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /накратко
– Регламента/, и в законоустановената писмена форма.
Съгласно
чл.1 от Регламента, с него се създава Митнически кодекс на Съюза
(„Кодексът"), който урежда общите правила и процедури, приложими за
стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея.
Според чл.4, т.1 от Регламента, митническата територия на Съюза включва и
територията на Р България. В чл.3 от Регламента е определена мисията на
митническите органи: отговарят основно за надзора на външната търговия на
Съюза, с което допринасят за лоялната и отворена търговия, за изпълнението на
външните аспекти на вътрешния пазар, общата търговска политика и другите общи
политики на Съюза, свързани с търговията, както и за общата сигурност на
веригата на доставките. Митническите органи въвеждат мерки, особено такива,
насочени към: а) защита на финансовите интереси на Съюза и на неговите държави
членки; б) защита на Съюза от нелоялна и незаконна търговия при подпомагане на
законната стопанска дейност; в) гарантиране на сигурността и безопасността на
Съюза и неговите жители и на опазването на околната среда, при необходимост в
тясно сътрудничество с други органи; и г) поддържане на уместен (съразмерен)
баланс между митническия контрол и улесняване на законната търговия.
С обжалваното решение е отменено
решение на органа от 28.01.2019 г. за издаване на разрешение за предоставяне на
общо обезпечение на жалбоподателя, което е такова по чл.22 от Регламента
/решение, взето въз основа на заявление/ и е благоприятно за него по смисъла на
чл.28 от Регламента, която разпоредба касае отмяната и изменението на
благоприятни решения. Съгласно разпоредбата на чл.28, §1 от Регламента, благоприятно решение се отменя или изменя когато — в
случаите извън посочените в член 27: а) едно или повече от условията за издаването му не са били или вече не
са изпълнени; или б) при заявление от
титуляря на решението.
Оспореното в настоящото
производство решение от 12.05.2020 г. е издадено на осн.чл.28, §1, б.“а“ от
Регламента, като отмяната на благоприятното решение от 28.01.2019 г. е
мотивирана с неизпълнението на едно от
условията за издаването му, а именно – нарушение от страна на жалбоподателя на
чл.156 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.
Условията за издаване на
благоприятното решение, обаче, са посочени в Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
/Регламента/, а не в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, цитиран в
оспореното решение. Съгласно чл.89, §5 от Регламента, по заявление на
лицето, посочено в параграф 3 на чл.89 /длъжникът или лицето, което може да
стане длъжник/, митническите органи могат да разрешат съгласно член 95, §1,2 и 3,
предоставянето на общо обезпечение за покриване размера на вносните или
износните мита, съответстващ на митническото задължение по отношение на две или
повече операции, декларации или митнически режими, като съгласно чл.89, §6, митническите
органи извършват мониторинг на обезпечението. Според чл.95, §1 от Регламента,
към който препраща чл.89, §5, разрешението се дава само на лица, които
отговарят на всяко едно от следните условия: а) установени са на митническата територия на Съюза; б) отговарят на
критериите, определени в член 39
буква а); в) ползват редовно съответните митнически режими или са оператори на
съоръжения за временно складиране или отговарят на критериите, определени в член 39, буква г). Последната
разпоредба на чл. 39 определя следните критерии, на които следва да отговаря
икономическият оператор, за да му се издаде разрешение за предоставяне на общо
обезпечение: практически стандарти за
компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с осъществяваната
дейност /чл.39, б.“г“ от Регламента/ и липсата
на сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство и
на правилата за данъчно облагане, включително липсата на сериозни криминални
нарушения, свързани с икономическата дейност на заявителя /чл.39, б. „а“ от
Регламента/.
Оспореното решение се позовава
като правно основание на разпоредбата на чл. 28, §1, б. „а“ от Регламента - с неизпълнението на
едно от условията за издаването му, но същевременно като фактическо основание
не сочи такова неизпълнение /т.е. липса на някои от критериите по б.“а“ или б. „г“ на чл.39 от Регламента/, а твърди нарушение на чл.156 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447. Последната разпоредба предвижда
задължение лицето, от което се изисква да
предостави обезпечение, да гарантира, че размерът на вносните или износните мита и
другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да
бъдат покрити от обезпечението, който е дължим или може да стане дължим, не
надвишава референтния размер, както и че същото уведомява митническото учреждение
по обезпечението, когато референтният размер вече не е на равнище, достатъчно
за покриване на неговите операции. Това задължение по чл.156 от Регламента за изпълнение,
обаче, не е въздигнато от Регламент № 952/2013 на ЕС като критерий
/предварително условие/, което трябва да е налице, за да бъде издадено
благоприятното решение за предоставяне на общо обезпечение. Именно защото не
следва да е предварително изпълнено условие /критерий/, а е последващо
задължение на лицето, на което вече е разрешено предоставянето на общо
обезпечение, същото не може да служи като основание за последваща отмяна на
неблагоприятното решение поради неспазване на установените от Регламента
предварителни критерии.
В тази връзка съдът намира, че на
първо място обжалваното решение страда от противоречие между фактическо и
правно основание, на което е издадено, т.е. не е мотивирано, тъй като
посоченото правно основание за издаването му не кореспондира с фактите, които
са приети за установени.
Освен това, същото е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, доколкото органът изобщо не е изследвал
възраженията и твърденията на жалбоподателя за добросъвестност и за незабавно
предприети от него мерки /веднага след уведомяването му за несъответствието/ относно
привеждане размера на дължимите суми за мита и ДДС в съответствие с референтния
размер на обезпечението. Това обстоятелство има съществено значение в случая,
предвид разпоредбите на чл.157 от Регламента за изпълнение /който задължава
митническите органи да извършват мониторинг на частта от референтния
размер, която покрива размера на вносните или износните мита и другите вземания
във връзка с вноса или износа на стоки, които ще станат дължими по отношение на
стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение, за всяка митническа декларация към момента
на поставяне на стоките под митническия режим/, на чл. 97 от Регламента
/предвиждащ НЕ право, а задължение
на митническите органи да изискват от лицата или допълнително обезпечение, или заместване на
първоначалното обезпечение с ново — по избор на лицето, щом установят, че
предоставеното обезпечение не осигурява или вече не е надеждно или достатъчно
да осигури заплащането на размера на вносните или износните мита, съответстващ
на митническото задължение, и на другите вземания в предвидените срокове/ и на
§38 от Преамбюла на Регламента, съгласно който е уместно да се има предвид добросъвестността на съответното лице в
случаите, когато митническото задължение е възникнало от неспазване на
митническото законодателство, и да се сведе до минимум въздействието на
небрежността от страна на длъжника.
С оглед на горното, съдът намира, че
постановеното решение е издадено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, при липса на мотиви и неизяснена фактическа
обстановка, както и в нарушение на материалния закон. Същото е издадено и в
нарушение на задължението на митническите органи, установено в чл.4 от Регламента,
да поддържат
уместен (съразмерен) баланс между митническия контрол и улесняването на
законната търговия.
Поради това, обжалваното решение, с
което е отменено благоприятното за жалбоподателя решение от 28.01.2019 г., се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с оглед
разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, своевременно направеното от жалбоподателя искане
за присъждане на разноски по делото се явява основателно. На жалбоподателя
следва да бъде възстановена заплатената държавна такса по жалбата в размер на
50 лв., както и да му се присъди възнаграждение за един адвокат. Жалбоподателят
е ангажирал такъв, като му е заплатил хонорар от 4 200 лв., видно от
приложените на л.98-л.100 и л.86-л.88 доказателства. Процесуалният представител
на ответника е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК вр.чл.144 АПК за прекомерност
на така заплатения хонорар, което съдът намира за основателно предвид липсата
на фактическа и правна сложност на спора и значителния размер на заплатения
хонорар. Ето защо, възражението за прекомерност следва да бъде уважено, като на
жалбоподателя се присъди, освен държавната такса по жалбата от 50 лв., и възнаграждение
за адвокат в размер на 1 000 лв., който размер съдът счита, че съответства
на фактическата и правна сложност на делото и който е над минималния размер
хонорар, дължим по административни дела без определен материален интерес /500
лв. съгласно чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд - Бургас, XXIII състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Мирко“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“,
ул. „Индустриална“ № 90, представлявано от управителя А. М. Х., Решение № 32-134594/12.05.2020
г. на Директора на ТД „Южна Морска“ към Агенция „Митници“, с което е отменено
Решение № 32-28410/28.01.2019 г. за издаване на Разрешение BGCGUBG
001000-2019-EAY 38595/28.01.2019 г. за предоставяне на общо обезпечение за
покриване на митническите задължения във връзка с поставяне на стоки под режим
митническо складиране.
ОСЪЖДА ТД „Южна Морска“
към Агенция „Митници“ да заплати на „Мирко“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Индустриална“ № 90,
представлявано от управителя А. М. Х., съдебно-деловодни разноски в общ размер
на 1 050 лв. /хиляда и петдесет лева/, от които 50 лв. – заплатена държавна
такса и 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Р България.
СЪДИЯ: