Решение по дело №338/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 63
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20215000500338
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500338 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260580 от 23.04.2021 г. по гр.д. 2602/2020 г. Окръжен съд
– Пловдив е отхвърлил като неоснователни, предявените от Й. ВЛ. Л. с ЕГН -
********** и адрес: град С., ул. „***“ № 41, и Л. ВЛ. Л. с ЕГН ********** и
адрес: град С., ул. **** против Л.А.Ш. с ЕГН - ********** и КР. Р. Ш., ЕГН –
********** и двамата с адрес: град *** искове за обявяване на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 28.07.2016 г. с
нотариален акт ***, том I, рег. ***, дело ** от 2016 г. на нотариус Н., с който
Й.К. Л. /починала на 28.06.2020 г./ е продала на Л.А.Ш. по време на брака й с
КР. Р. Ш., 4/6 идеални части от следните недвижими имоти: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на СОС: град ***, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на СОС - жилище, апартамент, с площ от 97,94 кв.м, брой
нива - 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***,
под обекта - ***, над обекта - ***, ведно с прилежащи части: избено
1
помещение № 8 с площ от 13,30 кв.м, таванско помещение № 2 с площ от
19,25 кв.м; и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06. 2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на
СОС: ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на СОС- „за склад“, с площ на същия:
11,50 кв.м, брой нива на обекта -1, при съседни самостоятелни обекти в
сграда: на същия етаж - СОС с идентификатори ******, ***.***, под обекта -
няма, над обекта - СОС с идентификатор ******, който самостоятелен обект в
сградата е описан по документ за собственост като помещение в приземния
етаж № 8 от 11,50 кв.м, заедно с 4/6 идеални части от прилежащите към
описаните обекти 11,65% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, за нищожен, като привиден и прикриващ
договор за дарение, с който Й.К. Л. е дарила на Л.А.Ш. 4/6 идеални части от
гореописаните имоти. Й. ВЛ. Л. и Л. ВЛ. Л. са осъдени да заплатят на
ответниците Л.А.Ш. и КР. Р. Ш. сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева
разноски по делото.
Недоволни от така постановеното решение са останали
жалбоподателките Й. ВЛ. Л. и Л. ВЛ. Л., които чрез пълномощника си адвокат
Р. Д. Д. – АК – П. го обжалват като незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Считат, че първоинстанционният съд не коментирал показанията
на свидетелите в пълнота и е достигнал до изводи в противовес с правилата
на естествената логика. Смятат, че действителната воля на страните по
нотариалната сделка е за дарение, а не за покупко-продажба. Цитира се
съдебна практика относно допустимостта на гласни доказателства, като се
стига в жалбата до извод, че от събраните пред Пловдивски окръжен съд
(ПОС) показания на свидетели се установявало, че прехвърлителката на
идеалните части от имота не е очаквала насрещна престация, а е имала
дарствено намерение. Молят да се отмени обжалваното решение, като се
постанови друго, с което да се уважат предявените искове и се претендират
разноски.
Въззиваемите Л.А.Ш. и КР. Р. Ш. чрез адвокат П. Д. Дж. – АК – П. са
внесли писмен отговор на въззивната жалба в подкрепа на обжалваното
решение като валидно, допустимо и правилно. Считат, че ПОС е събрал
поисканите от въззивниците доказателства – допуснал е и е разпитал
2
свидетели, чиито показания са допустими. Не е имал спор между страните
относно допустимостта на свидетелските показания. Въз основа на тях ПОС е
стигнал до верни фактически изводи, от които произтича правилния извод за
неоснователността на първоначалния иск. Моли решението на ПОС да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Пред Пловдивския окръжен съд е внесена искова молба от Й. ВЛ. Л. и
Л. ВЛ. Л. чрез пълномощника им адв. Р.Д. против Л.А.Ш. и КР. Р. Ш., с която
са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД вр. с чл. 17
ЗЗД. В първоначалната искова молба е бил наличен и иск по чл. 30, ал. 1 от
ЗН, който е бил оттеглен и производството по него прекратено. В началния
вариант искова молба не е фигурирал като ответник КР. Р. Ш., но същият като
съпруг на Л.А.Ш. е конституиран като ответник. Твърденията в исковата
молба са, че ищците притежават заедно 1/6 идеална част от следните
недвижими имоти, придобити по наследство по право на заместване на техния
покоен баща В.А.Л. /починал на 04.04.2012 г./ от техния дядо А.В.Л., който е
собственик съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот №***,
том 8, дело 2892/78 г., а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г.
на ИД на АГКК, с адрес на СОС: град ***, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на СОС
- жилище, апартамент, с площ от 97,94 кв.м, брой нива - 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - ***, над
обекта - ***, ведно с прилежащи части: избено помещение № 8 с площ от
13,30 кв.м, таванско помещение № 2 с площ от 19,25 кв.м; и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06. 2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на СОС: гр ад П., ул. „***“ ***, ет. 1,
обект 8, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на СОС- „за склад“, с площ на същия:
11,50 кв.м, брой нива на обекта -1, при съседни самостоятелни обекти в
сграда: на същия етаж - СОС с идентификатори ******, ***.***, под обекта -
няма, над обекта - СОС с идентификатор ******, който самостоятелен обект в
3
сградата е описан по документ за собственост като помещение в приземния
етаж № 8 от 11,50 кв.м, заедно с 4/6 идеални части от прилежащите към
описаните обекти 11,65% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото. Сочи се, че бабата на ищците Й.К. Л.,
починала на 28.06.2020 г., е притежавала 4/6 идеални части от същите
недвижими имоти, а ответницата Л.А.Ш., която е леля на ищците, е
притежавала 1/6 идеална част. На 28.07.2016 г., с нотариален акт ***, том I,
рег. ***, дело ** от 2016 г. по описа на нотариус Д. Н., Й Л. е продала на
дъщеря си - ответницата Ш. своите 4/6 идеални части от подробно описаните
по-горе недвижими имоти срещу сумата от 9900 лева, като общата данъчна
оценка на апартамента и склада възлиза на 65199,30 лева. Твърди се, че към
момента на сключване на сделката Ш. е била в граждански брак с другия
ответник по делото - нейния съпруг КР. Р. Ш.. Ищците заявяват, че по
процесната сделка не е осъществена размяна на престации, т.е. леля им не е
заплатила на баба им продажната цена, тъй като в действителност тя не е
разполагала с такива средства. Наред с това, уговорената цена е значително
по-ниска от данъчната оценка на имотите и умишлено е фиксирана под 10000
лв., над която сума Законът за ограничаване на разплащанията в брой изисква
плащането задължително да се осъществява по банков път. Твърди се, че
целта на сделката е да бъдат увредени интересите им, като бъдат лишени от
дял от имотите по наследство от баба им Й Л. по право на заместване на
починалия им баща В.Л.. Ето защо, за ищците възникнал правен интерес от
започване на настоящото производство, като се поддържа, че договорът за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ***, том I, рег. ***, дело **
за 2016 г. на нотариус Д. Н. е симулативен, а действителната воля на страните
по него е извършване на дарение от Й Л. в полза на ответницата Л.Ш.. Иска
се от съда да прогласи процесния договор за покупко-продажба за нищожен,
като привиден и прикриващ договор за дарение между същите страни и по
отношение на същите имоти. В отговора си по чл.*** от ГПК ответниците
изразяват становище за допустимост на исковете, но считат същите за
неоснователни. Твърдят, че действителна воля на страните по процесната
сделка е да се продадат имотите, а не да се даряват. Цената е свободно
договорена между страните и е платена в брой при сключване на договора,
както е отразено в нотариалния акт. Страните са били мотивирани от
обстоятелството, че предмет на сделката е „голата собственост“, тъй като
4
продавачът е запазил пожизнено право на ползване. Отчетено е от тях и че
предмет на сделката са само идеални части от правото. Страните са
съобразили още, че значителен период от време преди и след сделката всички
грижи за прехвърлителката са поети от купувача, а не на последно място и
това, че цената е договорена между майка и дъщеря. Ответниците оспорват
твърденията, че не са разполагали със средства, необходими за заплащане на
уговорената цена, и посочват, че са работили и получавали редовно трудово
възнаграждение, достатъчно за заплащане на цената и разноските по сделката.
По делото е представен нотариален акт №***, том 8, дело № ***8 г. на
нотариус при ПРС, с който, на основание чл. 48 от ЗС, чл. 483 ГПК/отм./, пар.
9 от Правилника за кредитиране на жилищното строителство и чл. 134, ал. 5
ЗТСУ А.В.Л. е признат за собственик на недвижим имот - апартамент № 5 на
трети етаж в сграда, находяща се в град П., на ул. “***“ ***, със застроена
площ от 97,94 кв. м, ведно с избено помещение № 8 от 13,30 кв. м, таванско
помещение № 2 от 19,25 кв. м, и едно помещение в приземния етаж с № 8 от
11,50 кв. м, заедно с 11,65 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавно дворно място, представляващо парцел ХI,
кв. 469 на Трета градска част на град П.. А.В.Л. е починал на 21.03.2011 г. и е
оставил за свои наследници по закон - съпруга Й.К. Л., починала на
28.06.2020 г. и деца - Л.А.Ш. и В.А.Л., последният починал на 04.04.2012 г.,
като ищците Й. ВЛ. Л. и Л. ВЛ. Л. са негови наследници /дъщери/. На
28.07.2016 г. Й Л. и Л.Ш. са сключили договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, обективиран в нотариален акт ***, том I, рег. ***, дело **
от 2016 г. на нотариус Н., с който Л. е продала на дъщеря си - ответницата Ш.
притежаваните 4/6 идеални части от горепосочените имоти, представляващи
СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор *** по КККР на гр. П., за
сумата от 9 900 лева, като продавачката си е запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху така продаваните части от имотите. Към
момента на сключване на договора за продажба Л.Ш. и К.Ш. са съпрузи, при
което собствеността върху имотите е придобита в режим на съпружеска
имуществена общност от двамата. От тях двамата са представени
удостоверения от месторабота, служебни бележки, фишове за заплати,
съдържащи данни за получаваните от тях доходи в периода преди сключване
на оспорения договор.
5
В подкрепа на твърденията в исковата молба за установяване
действителните отношения между страните по оспорвания договор по делото
са ангажирани и допуснати гласни доказателства пред ПОС на настоящите
въззивници посредством показанията на свидетеля М.П., пред когото Й Л.
заявила, че има намерение да продаде своята част от имота, за да обезнаследи
внучките си. В края на показанията си П. свидетелства и за друг случай, в
който Й Л. заявила, че ще продаде своята част от имота. Останалите
свидетели ангажирани от настоящите въззиваеми - Д.К. и М.Н. имат сходни
показания за това, че Й Л. след продажбата на своите части заявила, че е
получила цената по договора, че ще използва част от получените пари за
ремонт, който и направила, както и да се издържа. По време на продажбата Л.
била в добро здравословно състояние, разболяла се през 2019 г. и тогава била
подпомагана от дъщеря си Л.. Л. и нейния съпруг живеели скромно, без
големи разходи и са разполагали със средства за заплащане на продажната
цена.
При така събраните доказателства и установени фактически
обстоятелства, правилно ПОС е достигнал до извода за недоказаност на
исковете при условията на пълно и главно доказване, за това, че страните по
процесния договор за продажба са го сключили като привиден - относително
симулативен, прикриващ действителен договор за дарение. Правилно са
определени материалноправните параметри на поставения за разглеждане
спор – чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД относно нищожността на привидните договори и
чл. 17, ал. 1 ЗЗД за приложение правилата относно прикритото съглашение
при наличие на изискванията за неговата действителност. Привидна сделка е
тази, която страните постигат чрез външно изразяване на определен резултат,
който те във вътрешните си отношения не желаят да настъпи, а прикритата
сделка е тази, която страните искат да породи последиците си помежду им и
се подчиняват на правоотношението, създадено чрез нея.
Създадената правна конструкция по делото от въззивниците –
действителната воля на Й Л. и Л.Ш. - не прехвърляне чрез продажба
(привидна), а чрез дарение (прикрито) не е доказана в хода на процеса. Не
следва да се коментират доводите във въззивната жалба и представената
писмена защита от въззивниците относно липсата на обратен документи и
допустимостта на свидетелските показания, защото няма спор относно
6
липсата на такъв документ и относно допустимостта на гласните
доказателства. Не се оспорват приложените писмени доказателства, които
също дават обективна рамка на спора. Не са оспорени и документите
представени от ответниците за доходите им преди сделката.
Това, по което се спори е какво казват свидетелите и как следва да се
интерпретират техните показания. Свидетелката К. е казала за неудобството
на майката да иска пари, така както се цитира от въззивниците, но те спират
дотук, а се вижда, че в последващото изречение на същата свидетелка
продължава, че Л. й е споделила: „предпочитам да имам някакви пари, за да
ми е по-спокойно“ и все пак да не притеснява дъщеря си и мъжа й. Следва да
се има предвид, че и двете разпитани свидетелски удостовериха, че
продавачката Л. не е разчитала само на пенсия, а е работила, като е
почиствала жилищни входове и стълбища. Което с напредването на възрастта
и наличие на последващи заболявания не е могло да продължава. Т.е. нуждите
си Л. е покривала и с допълнителни доходи. Което води до логичност на
получаване на продажната цена, така, както е записано и на два пъти на стр. 2
в нотариалния акт от 28.07.2016 г. Не се опровергава плащането на цената и
от показанията на св. М.Н., че Л. е споделила, че сега оставало дъщеря й да
наброи определена сума на внучките й за имота, защото става въпрос за
последващи евентуални действия на купувачката, които не влияят по никакъв
начин на вече осъществената сделка, нито разкриват симулативност. По
същият начин стои и анализът на показанията на св. М.П. –
обезнаследяването, за което говори Л. е чрез метода на продажбата. Защото
дарението е могло да се оспори. Това, че Л. е знаела това, не опровергава
факта на покупко-продажбата и на плащането в частност. Настоящия състав
напълно споделя изводите в първоинстанционното решение, че неотносими
към тезата на ищците за привидност на договора са и доводите, че имотите
предмет на разпоредителната сделка са продадени на цена много по-ниска от
данъчната им стойност. Въз основа на обстоятелството, че процесната сделка
е сключена при неравностойни престации, не може да се заключи, че тя е
нищожна поради твърдения порок. Съобразено е, че договарящите са майка и
дъщеря, че е запазено правото на ползване на имотите за продавача, че
предмет на договора са идеални части от имоти, освен това съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да уговарят условията на
7
сключения между тях договор. По делото са събрани достатъчно
доказателства за установяване на разполагаема сума за заплащане на
покупната цена от Ш..
При тези обстоятелства следва да се приеме, че въззивниците, в чиято
тежест е, не са установили по несъмнен и категоричен начин, че на 28.07.2016
г. е сключен между Й Л. и Л.Ш. привиден договор за покупко-продажба на
процесните имоти, с който е прикрит договор за дарение. Ето защо
обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода по спора и изричното изявление в
отговора на въззивната жалба на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1000 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260580 от 23.04.2021 г. постановено по
гр.д. 2602/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Й. ВЛ. Л. с ЕГН - ********** и адрес: град С., ул. „***“ №
41, и Л. ВЛ. Л. с ЕГН ********** и адрес: град С., ул. **** да заплатят на
Л.А.Ш. с ЕГН - ********** и КР. Р. Ш., ЕГН – ********** и двамата с адрес:
град *** сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляващи разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8