Решение по дело №1039/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано по протест от прокурор към Районна П. град П., депозиран пред първоинстанционния съд срещу Присъда № 1147/10.11.2008г., постановена по НОХ дело № 705/2008г. по описа на Районен съд П.

Направените оплаквания в протеста на прокурора са за частична неправилност на присъдата, в частта в която първоинстанционният съд е пропуснал да активира по реда на чл. 68 ал.1 от НК, наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимия К. Д. по НОХ дело № 160/1997г. и НОХ дело № 206/1997г. и двете по описа на РС С. Според представителят на държавното обвинение налице са законовите основания за това, тъй като деянието за което подсъдимия е бил признат за виновен и осъден по НОХ дело № 705/2008г. е извършено в изпитателните срокове на наказанията наложени с цитираните по – горе присъди, чието изпълнение и било отложено по реда на чл. 66 от НК. От друга страна навеждат се правни доводи, че в тази връзка без значение е обстоятелството, че тези две наказания попадат в кумулативната верига, където правилно са групирани от съда наказанията наложени по НОХ дела – 131/2007г., 201/1997г., 1026/2005г., 3048/2006г. и 2623/2007г.

В съдебното заседание пред въззивния съд прокурорът от О. П. Благоевград поддържа депозирания протест на основанията изложени в него. Моли съда да измени първоинстанционната присъда в частта и относно определеното на подсъдимия К. Д. наказание, като на основание чл. 68 ал.1 от НК, без да изменя извършеното от първоинстанционния съд групиране, да активира наказанията наложени на Д. по НОХ дело № 160/1997г. и НОХ дело № 206/1997г. и двете по описа на РС С.

Служебният З. на подсъдимия Д. излага в съдебното заседание пред въззивния съд конкретните правни съображенията по повод на депозирания протест от Районна прокуратура П. Адвокат Т. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, тъй като не са налице основания за приложението на чл. 68 ал.1 от НК. Акцентира се от защитата, че изложените подробни и ясни мотиви от първоинстанционния съд към атакуваната присъда в тази и част, са правно издържани, съобразени с материалния закон и абсолютно обосновани, подкрепени от практиката на ВКС на РБ, поради което З.а не намира основания да ги преповтаря.

Защитниците на ответниците – И. Д. и М. Г. – адвокат Б. и адвокат З., изказват становище че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъбразна и следва изцяло да бъде потвърдена от въззивния съд.

Подсъдимите – И. Д., К. Д. и М. Г., не излагат съображения в пледоариите си по съществото на делото, а при последната си дума искат постановената присъда на първоинстанционния съд да остане непроменена.

Ответникът по протеста – С. М. не се явява лично и не взема становище по делото, като не се явява и З.а му адвокат К.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд се е развило и приключило по съкратена процедура, по реда на глава 27 от НПК.

С протестираната Присъда № 1147 от 10.11.2008г. по НОХ дело № 705/2008г. по описа на Районен съд П., първоинстанционният съд е признал подсъдимите – И. С. Д., К. С. Д., М. Ж. Г. и С. Д. М., всичките от град П., за ВИНОВНИ по повдигнатото срещу тях обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4, пр. 2 от НК, във връзка с чл.194 ал.1 от НК, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, за това че на 21/22.10.1998г.г., в град П., на улица „Е.” № 13, от склад на ЕТ „Електроник комерс”, в съучастие и като съизвършители, чрез използване на техническо средство – подправен ключ, са отнели чужди движими вещи – 50 броя фотоапарати, марка „Скина”, на обща стойност 900 000лв./неденоминирани/; 6 броя комплекта тенджери, на обща стойност 184 000лв./неденоминирани/; 8 броя тостери марка „Сум”, на обща стойност 104 000лв./неденоминирани/; 8 броя портативни радиопримници на обща стойност 64 000лв./неденоминирани/; 12 броя миксери марка „Токио”, на обща стойност 180 000лв./неденоминирани/; 15 броя фритюрници марка „Европа”, на стойност 375 000лв./неденомонирани/; всичко на обща стойност – 1 803 000лв./неденоминирани/, от владението на В.А. С. от град П., без негово съгласие и с намерение да ги присвоят, като съдът е наложил:

- на И. С. Д. на основание чл. 196 ал.1 т. 2 пр. 1 от НК във връзка с чл. 195 ал.1 т. 4, пр. 2 от НК, във връзка с чл.194 ал.1 от НК, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и във връзка с чл. 29 ал.1 б.”а” от НК и чл. 55 ал.1 т. 1 от НК – наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца;

- на К. С. Д. на основание чл. 195 ал.1 т. 4, пр. 2 от НК, във връзка с чл.194 ал.1 от НК, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 55 ал.1 т. 1 от НК – наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца;

- на М. Ж. Г. на основание чл. 196 ал.1 т. 2 пр. 1 от НК във връзка с чл. 195 ал.1 т. 4, пр. 2 от НК, във връзка с чл.194 ал.1 от НК, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и във връзка с чл. 29 ал.1 б.”а” от НК и чл. 55 ал.1 т. 1 от НК – наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца;

- на С. Д. М. на основание чл. 195 ал.1 т. 4, пр. 2 от НК, във връзка с чл.194 ал.1 от НК, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 55 ал.1 т. 1 от НК – наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца.

Съдът е постановил така наложените наказания да бъдат изтърпени ефективно, тъй като всичките подсъдими са осъждани многократно преди осъществяването на деянието за което съдът ги е признал за виновни в осъществяването на престъпление по НК. Наред с определянето на наказанията по вид и размер за всеки един от подсъдимите поотделно, съдът при постановяването на присъдата си е извършил групиране на основание чл. 25 и чл. 23 от НК на наложеното наказание с предишни техни наказания въз основа на влезли в сила присъди и определения по споразумение, като е определил общо наказание за всяка група от съвкупността и е определил режим на неговото изтърпяване. По реда на чл. 59 ал.1 от НК с протестираната присъда е зачетено и приспаднато времето през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, а по реда на чл. 25 ал.2 от НК е зачетено и приспаднато времето на вече изтърпяната част от така определените общи наказания за всеки един от тях. На основание чл. 189 от НПК, съдът е осъдил подсъдимите да заплатят по равно сторените по делото разноски в размер на 88.00лв.

В мотивите към така постановената присъда, първоинстанционния съд след анализа на установената на досъдебното производство фактическа обстановка, е счел че самопризнанията на подсъдимите дадени по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, се подкрепят от доказателствената съвкупност, като на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът е приел за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е позовал на процесуалната годност и на съдържанието на доказателствата събрани в предварителната фаза на наказателния процес, без да се налага да ги събира отново. Съдът е изложил правните си съображения, като е счел че престъплението за което е повдигнато обвинение е осъществено от обективна и субективна страна, че са доказани по безспорен и несъмнен начин извършителите на деянието и тяхната вина и това са именно подсъдимите по делото. Правните изводи на решаващият съд са за пълно съответствие и безпротиворечивост на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на вещите лица, като в тази връзка съдът се основава и на самопризнанията на подсъдимите дадени по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, дадени пред първостепенния съд, които напълно се подкрепят от останалия доказателствен материал. Изложени са съображения че престъплението за което е повдигнато обвинение е напълно доказано от обективна и субективна страна. Съобразно изложеното в мотивите към атакуваната присъда, първоинстанционният съд при индивидуализацията на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимите, е счел че са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, като и във връзка с разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, е наложил наказанието си при условията на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК, като е наложил и на тримата подсъдими наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА под предвидения в закона за това престъпление минимум. Съдът е групирал по реда на чл. 25 и 23 от НК наложеното наказание по делото което е разглеждал с други наказания въз основа на влезли в сила присъди и споразумения на подсъдимите, когато са били налице основания за групиране, като е извършил и зачитане и приспадане от срока на определените общи наказания на времето през което подсъдимите са били фактически задържани под стража или пък част от наказанието е била вече изтърпяна. Първоинстанционният съдия изрично точно и ясно е посочил в мотивите си, че с Определение № 664/04.06.2008г. по НОХ дело № 2623/2007г. по описа на Районен съд Петрич, влязло в законна сила на 04.06.2008г., на подсъдимия К. Д. са определени три групи наказания, в една от които са включени тези определени от съда по НОХ дела – 2623/2007г.; 131/2007г.; 160/97г.; 201/97г.;1026/05г. и 3048/06г., всичките по описа на Районен съд П. и НОХ дело № 206/97г. по описа на Районен съд С. Определеното общо наказание от 2 години лишаване от свобода, е било отложено със същото определение за изпитателен срок от 4 години по реда на чл. 66 от НК. В мотивите си съдията докладчик изтъква, че към датата на деянието за което подсъдимите са признати за виновни по НОХ дело № 705/2008г. по описа на Районен съд П., този изпитателен срок изобщо не е почвал да тече. Това е дало основание на първоинстанционният съд да не приложи разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК, тъй като е определил с присъдата си ново общо наказание за тази група, което е погълнало стария изпитателен срок при определянето на новата съвкупност.

Въззивният съд, след като обсъди правните съображения на прокурора депозирал протеста срещу първоинстанционната присъда, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като съобрази установените правно релевантни факти относно основния предмет на доказване по делото, извърши цялостна служебна проверка на обосноваността, законосъобразността и справедливостта на протестираната присъда, в съответствие с правомощията си съгласно разпоредбата на чл. 314 ал.1 от НПК, излага следните правни съображения:

Депозираният протест е процесуално допустим, тъй като същият е депозиран пред компетентния съд и в срока по чл. 319 от НПК, като формално има изискуемата от закона форма и съдържание. Същият е подписан от прокурора който го е изготвил и се поддържа пред въззивния съд поради посочените в него правни съображения, като не е оттеглен в срока и по реда на чл. 324 от НПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 305 и чл.301 от НПК, решаващият съд е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различните доказателствени средства и какви са правните съображения за взетото решение.

Фактическите изводи на Районен съд П., базирани на цялостния анализ на събрания материал от доказателствената съвкупност през време на досъдебното производство, са абсолютно правилни, като с оглед на установената безспорна обективна обстановка по делото, не се налага същите да бъдат ревизирани от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд правилно е приел за установени обстоятелствата от значение за изясняване на делото от обективна и субективна страна, като се е позовал на доказателства събрани по установения в НПК ред, съобразно разпоредбата на чл. 104 от НПК. Изпълнени са задълженията на съда съгласно чл. 13 ал.1, чл. 107 ал. 3 и чл. 106 от НПК, който е направил подробен анализ на всички събрани доказателства, изложил е убедителни и логически съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, като пълно и всестранно е разкрил обективната истина по делото, обсъждайки както доказателства в подкрепа на обвинението така и тези събрани в подкрепа на защитата. Съдът при изграждането на изводите си от фактическа страна и оценката на събраните доказателства във връзка с изграждането на вътрешното си убеждение за вината и отговорността във връзка с повдигнатото обвинение, правилно е счел че самопризнанията на подсъдимите относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, напълно се подкрепят от събраните доказателства на досъдебното производство и съдът след като се е позовал на тяхната процесуална годност и съдържание, е допуснал съкратено съдебно производство по реда на глава 27 от НПК. Изводите на съда при формирането на вътрешното му убеждение за вината на подсъдимите, съображенията и доводите му от правна страна се споделят изцяло от настоящия състав на съда, тъй като те намират опора в събрания доказателствен материал анализиран в неговата съвкупност и поотделно.

Така безспорно не се налага ревизия на извода на първоинстанционния съд, че подсъдимите са осъществили от обективна страна състава на чл. 195 ал.1 т. 4 от НК, като на инкриминираната с обвинителния акт по делото дата са осъществили своите противоправни действия, като са проникнали с помощта на подправен ключ в склад за съхранение на ел. материали и са осъществили своя фактическа власт върху движими вещи, на обща стойност 1 830 000 неденоминирани лева, съзнавайки че същите са чужда собственост, че техните действия са в нарушение на закона и че липсва за тях съгласието на собственика и ползувател на вещите – представителят на ЕТ „Електроник комерс”. Без съмнение действията на подсъдимите са били противозаконни и извършени с намерение те да осъществят своя фактическа власт върху чуждите движими вещи с намерение лесно и бързо облагодетелствуване в материален аспект, тъй като те са започнали да продават откраднатите ел. уреди. Събраните доказателства подкрепят изцяло извода на първоистанционният съд, че подсъдимите са осъществили деянието си при пряк умисъл. Конкретният акт на престъпната проява от една страна дава външен израз на целите на дееца, а от друга страна обективира отношението му към самото деяние./неговата интелектуална и волева насоченост/. Начина на действие на подсъдимите, тяхното участие в изпълнителното деяние пряко и непосредствено, при съзнаването на всички елементи на престъплението от обективна страна, налагат извода че те пряко са целели настъпването на обществено опасните последици от него – лишаването на собственика и ползувателя от възможността да упражнява по – нататък владелческите си правомощия по отношение на предмета на посегателство и настъпването на всички обществено опасни последици от това престъпно деяние. Подсъдимите безспорно са съзнавали от обективна страна и това, че проникват в склад чужда собственост, с помощта на подправен ключ и без знанието и съгласието на собственика на склада, като в тяхното съзнание ясно е била формирана представата за противообществения характер на деянието и за неговата запрета от разпоредбите на закона, като са знаели че това което извършват е незаконно и неказуемо. Въпреки това те са довършили деянието си, без да направят нищо за да го предотвратят. Така четиримата подсъдими пряко са целели установяването на своя фактическа власт върху чуждите движими вещи, при което фактически са реализирали намерението си и са осъществили престъпните си цели. Ето защо, анализирайки престъплението от субективна страна, въззивният съд напълно споделя изводите на първостепенния съд, че деянието е извършено от подсъдимите при пряк умисъл.

Без съмнение подсъдимите са действували при съучастие по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК. Четиримата са участвали едновременно в една умишлена задружна дейност, при условията на съизвършителство, като от личното участие и дейност на всеки един от тях е настъпил общия обществено опасен резултат, докато четиримата пряко и непосредствено са въздействали върху предмета на посегателство. Дейците са действували и при общност на престъпния им умисъл, като дори е налице предварително и изрично уговаряне, тъй като те са били взели със себе си подправения ключ с който са отключили вратата на складовото помещение. Подсъдимите са допринесли за осъществяването на престъплението в еднаква степен, като правилно и законосъобразно първоинстанционният съд преценявайки това обстоятелство е определил на всички еднакво по вид и размер наказание, макар и при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.

Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд при определянето на вида и размера на наложените наказания на подсъдимите по делото, след като същите са били признати от съда за виновни по повдигнатото срещу тях обвинение, като първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, като е съобразил присъдата си с разпоредбата на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК и е извършил групирането на наказанията по отношение на подсъдимите по реда на чл. 25 и 23 от НК и правилно е зачел времето на предварителното задържане по реда на чл. 59 ал.1 от НК и на вече изтърпяната част от определените за съвкупностите общи наказания по реда на чл. 25 ал. 2 от НК. Впрочем протестираната присъда в тази и част не се оспорва както от защитата и от самите подсъдими, така и от представителят на държавното обвинение, като липсват възражения в тази насока и в протеста въз основа на който е образувано и се разглежда въззивното наказателно дело.

Основните възражения на прокурора инициирал настоящото производство са срещу отказа на първоинстанционният съд при постановяването на съдебния си акт, да приложи разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК, като активира наказанията наложени по НОХ дело № 160/1997г. и НОХ дело № 206/1997г. и двете по описа на РС Сандански, поради което въззивният състав на настоящия съд ще изложи по подробно в мотивите си към решението, правните си съображения именно във връзка с това възражение.

Задълбоченото изследване на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, налага извода за необоснованост и неоснователност на възражението на прокурора, че осъдителната присъда на Районен съд Петрич, атакувана с протеста по делото, в частта в която първоинстанционният съд е отказал да приложи разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия К. Д.. Така правилно е решението на първоинстанционния съд, при което по реда на чл. 25 и чл. 23 от НК е извършено групиране на наказанието наложено по делото по повдигнатото срещу К. Д. обвинение, с предишни негови наказания въз основа на влезли в сила присъди и определения по споразумение, като са формирани три групи при условията на съвкупност, като в една от кумулативните вериги са включени наказанията по НОХ дела – 2623/2007г.; 131/2007г.; 160/97г.; 201/97г.;1026/05г. и 3048/06г., всичките по описа на Районен съд П. и НОХ дело № 206/97г. по описа на Районен съд С. Установява се по безспорен начин от фактическа страна, че с Определение № 664/04.06.2008г. по НОХ дело № 2623/2007г. по описа на Районен съд П., за тази група от съвкупността е било определено едно общо наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2г., което по реда на чл. 66 от НК е било отложено за изпитателен срок от 4 години. Това определение е влязло в законна сила на 04.06.2008г., като от този момент съдът е постановил да започне да тече изпитателния срок, за който така наложеното общо наказание е било отложено. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е счел, че макар и деянието за което К. Д. е признат за виновен и осъден по НОХ дело № 705/2007г. по описа на Районен съд П. да е извършено в изпитателните срокове за които са били отложени изпълненията на наказанията определени с влязъл в сила съдебен акт по НОХ дело № 160/1997г. по описа на РС П. и НОХ дело № 206/1997г. по описа на РС С., не е приложима разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК. Тази изрична законова разпоредба не може да бъде прилагана по отношение на изпитателен срок, който не само не е изтекъл, но не е и започнал да тече. Още с групирането извършено от компетентния съд с Определение № 664/04.06.2008г. по НОХ дело № 2623/2007г. по описа на Районен съд П., изпитателните срокове по отношение на наказанията наложени с присъди по НОХ дело № 160/1997г. по описа на РС П. и НОХ дело № 206/1997г. по описа на РС С., са загубили своето самостоятелно правно значение. Това е така защото с групирането на тези наказания с други по реда на чл. 25 и чл. 23 от НК, съдът определя ново общо наказание, като закона и съдебната практика го задължават въпроса за начина на изтърпяването на наказанието да се реши отново, макар и само за определеното ново общо наказание, като съдът в този случай не може да се влияе и от извършените преди това групирания на наказанията спрямо подсъдимия, ако са били извършвани такива до този момент. /Р – 426 – 1999г.- І н.о./ Така на практика с извършването на ново групиране, когато решаващият съд счете че определеното общо наказания за съответната кумулативна верига следва да бъде отложено за изпитателен срок/ както е станало в настоящия случай/, то съобразно закона и съдебната практика, този изпитателен срок започва да тече от деня на влизане на определението за кумулация, а изпитателните срокове по предишните съдебни актове на практика изгубват своето практическо и правно значение. В този случай забраната „нон бис ин идем” не важи, тъй като разпоредбата на чл. 25 ал. 4 от НК и чл. 30 ал. 2 от НК, изрично задължават решаващия съд извършващ групирането, отново да се занимава с въпроса за определянето на общото наказание и с режима на неговото изтърпяване. /Р – 550 – 2002г. на І н.о. на ВКС на РБ/. Правната преценка на първоинстанционния съд по отказа да приложи разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия К. Д. е правилна и напълно законосъобразна, като при същата съдът е отчел, че деянието за което подсъдимия е осъден по НОХ дело № 705/2007г. по описа на РС Петрич/извършено на 21/22.10.1998г./, не попада в изпитателните срокове за които са били отложени наказанията по НОХ дело № 160/1997г. по описа на РС П. и НОХ дело № 206/1997г. по описа на РС С.и, тъй като те са изгубили своето правно значение след извършването на групирането им в кумулативна верига от съда с Определение № 664/04.06.2008г. по НОХ дело № 2623/2007г. по описа на Районен съд П., след като е определено ново общо наказание и същото е отложено за нов изпитателен срок, който е започнал да тече след влизане в сила на това определение в сила – след 04.06.2008г. Не са налице основанията на закона за приложението на разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК, поради което съдът е отказал да я приложи, като е изложил подробни мотиви за това свое решение и пълно и точно се е обосновал. Възражението на прокурора инвокирано в депозирания пред съда протест, че атакуваната с осъдителна присъда в тази и част е неправилна, настоящия състав на Окръжен съд Б. не споделя и счита същото за необосновано и незаконосъобразно, поради което го оставя без уважение.

Предвид на изложеното, въззивната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което тя следва да бъде изцяло потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК във връзка с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1147/10.11.2008г., постановена по НОХ дело № 705/2008г. по описа на Районен съд П.

РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: