О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева в.н.ч.д. № 4484 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод жалба на подсъдимия
С.В.В., срещу определение от 22.10.2019 г. по н.о.х.д. № 4596/2019 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав, с което е оставено
без уважение направено от подсъдимия искане за отмяна на взетата спрямо него в
досъдебна фаза на производството мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на Република България“.
В жалбата са наведени доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт, в подкрепа на което се твърди, че
необходимостта от действието на забраната за напускане пределите на Република
България е отпаднала, с оглед на което липсва основание за ограничаване на
правото на свободно движение на подсъдимия извън границите на страната. Изтъква
се, че в следствие на претърпяна трудова злополука подсъдимият е с влошено
здравословно състояние, което периодично налагало осъществяването на лечение
извън границите на държавата. Именно здравословното състояние на подсъдимия
станало повод за провеждане на лечение на територията на Украйна, за което по
делото били представени доказателства. Тълкувайки превратно отсъствието на
подсъдимия от република България, районният съд формирал неправилен извод за
това, че от страна на подсъдимия е проявено недобросъвестно процесуално
поведение. Заявява се, че подсъдимият се е намирал извън границите на държавата
единствено във връзка с проведеното лечение, както и че след завръщането му на
територията на Република България, същият се явява лично в съдебните заседания
пред първоинстанционния съд. Именно по повод на личното си участие в
производството подсъдимият установил, че по отношение на него е взета мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане границите на Република България“.
Веднага щом узнал за взетата спрямо него мярка, подсъдимият подал молба за
нейната отмяна. Подсъдимият сочи, че към настоящия момент не работи и не
разполага със средства за лечението си на територията на Република България,
както и че лечението му е достъпно в Украйна, тъй като там бил застрахован и
същото се покривало от застрахователното обезщетение. Позовавайки се на
заключението на експерта по назначената СМЕ, подсъдимият твърди, че е
най-подходящо лечението му да се осъществява на територията на Украйна.
Подсъдимият бил командирован в чужбина, където претърпял трудова злополука, а
това наложило провеждането на лечение, с оглед на което не може да се приеме,
че става въпрос за недобросъвестност. В допълнение на изложените съображения се
изтъква, че по делото до момента не са събрани доказателства, въз основа на
които да се приеме, че същият е съпричастен към възведената му в обвинение
престъпна дейност, като се сочи и че е неосъждан, поради което се поддържа, че
няма основание за взимане на мярка за процесуална принуда. По тези причини е
направено искане за отмяна на наложената спрямо подсъдимия забрана за напускане
пределите на Република България.
Препис от частната жалба е връчен на
представител на Софийска районна прокуратура, но до момента писмено възражение
не е подадено.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, въз основа на закона, приема за установено, следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това
лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба
е неоснователна.
Въззивният съдебен състав подложи на
внимателен анализ събраните по делото доказателства и въз основа на това
приема, че в случая не е отпаднала необходимостта от мярката за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.
От материалите по досъдебното
производство се установява, че от страна на подсъдимия е проявено
недобросъвестно процесуално поведение, представляващо индикация за съществуваща
възможност от укриване. Този извод следва от факта, че подсъдимият В. е обявен
за издирване и е търсен многократно от органите на досъдебното производство,
като същият не е открит на известните адреси. Прави впечатление
обстоятелството, че в хода на досъдебното производство от страна на подсъдимия
е подадена молба /л. 73-74 ДП/, от съдържанието на която става ясно, че същият
е информиран за това, че е следвало да се яви в сградата на 04 РУ-СДВР, като е
разяснил, че това не може да се осъществи на посочената от разследващия орган
дата, тъй като тя попада в период, в който той ще е извън страната. Въпреки
това, подсъдимият е изразил изрично желанието си да се свърже с разследващия
полицай след завръщането си на територията на Република България и да окаже
пълно съдействие във връзка с разследването по делото. Същевременно е направил
възражения срещу процедурата по призоваването му и е поискал да бъде прието, че
е налице уважителна причина за неявяването му на 31.05.2018 г. пред
разследващия орган. В молбата си подсъдимият е посочил като актуален адрес за
призоваването му ул. „Първа българска армия“ № 90. Въпреки така подадената
молба, от материалите по досъдебното производство се установява, че подсъдимия
(тогава имащ качеството обвиняем) не се е свързал с разследващия орган и не се
е явил в сградата на 04 РУ-СДВР, за да окаже съдействието, за което е изразил
желание и готовност, макар и на последващ етап (а именно „не по-рано от
23-24.06.2018 г.“). Още повече, че от докладна записка /л. 87 ДП/ се установява,
че с цел установяване на обвиняемия, адресът на ул. „*********е посещаван
неколкократно,
като е установено единствено, че това е адрес на дружество с фирма „Премиум
петрол“, което е управлявано от С.В.. Отбелязано е, че въпреки неколкократното
посещаване на адреса, никой не е установен. До приключване на досъдебното
производство, местонахождението на подсъдимия не е установено, поради което
производството е протекло и приключило при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК.
По повод обвинителен акт срещу
подсъдимия за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК е образувано н.о.х.д. №
4596/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав. За
проведеното на 10.04.2019 г. открито съдебно заседание подсъдимият е бил
нередовно призован и не се е явил, поради което същият е обявен за общодържавно
издирване. По повод молба от защитника на подсъдимия, подадена с вх. № 1031664
от 08.05.2019 г., съдът е разпоредил снемане на издирването спрямо подсъдимия. В
проведено на 04.06.2019 г. открито съдебно заседание, подсъдимият С.В. се е
явил лично пред първоинстанционния съд, като е даден ход на разпоредителното
заседание, след провеждането на което, разглеждането на делото е отложено за
22.10.2019 г.
С молба с вх. № 1051189 от 30.09.2019 г.
подсъдимият е направил искане за отмяна на забраната за напускане пределите на
Република България, което е мотивирал с твърдение за влошено здравословно
състояние, налагащо извършване на рехабилитация на територията на „бившите
съветски републики“. Поради това подсъдимият твърди, че му се налага да пътува
в чужбина – в страни от ЕС. Подсъдимият заявява готовност да се явява в
съдебните заседания като твърди, че няма намерение да се укрива. Прилага
болничен лист № Е20198049169 от 29.07.2019 г., както и амбулаторен лист №
000501 от 29.07.2019 г., от които се установява, че подсъдимият е с диагноза
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия, както и че му е предписано домашно-амбулаторно лечение.
Приложен е медицински документ, преведен от украински език, от който се
установява, че подсъдимият е бил настанен за стационарно лечение в поликлиника
в гр. Лвов – Украйна, във връзка със здравословни проблеми с гръбначния стълб.
Във връзка с искането за отмяна на
забраната за напускане пределите на Република България първоинстанционният съд
е назначил съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), която се възприема от настоящия
съдебен състав като даваща компетентен и обективен отговор на поставените
въпроси. Според вещото лице, подсъдимият страда от остеохондроза на гръбначния
стълб – полисегментен тип, хроничен ветеброгенен лимбален ишиас /радикулит/ с
остра рецидивираща болка в стадий продължително обостряне и изразен болков
синдром при движение и рязко нарушена функция на статиката и ходенето, хернии
на прешлените. Вещото лице е посочило, че тези увреждания се срещат често и при
други мъже на възрастта на подсъдимия, както и че успешно лечение може да бъде
проведено на територията на Република България, тъй като в страната има
множество лечебни заведения и рехабилитационно-лечебни заведения с успехи в
рехабилитацията при тези състояния. Според експерта, няма пречка подсъдимият да
провежда рехабилитация в Република България при необходимост, като в страната
има добре оборудвани лечебни заведения, включително с подходящи минерални
басейни, където други пациенти получават високо квалифицирана и специализирана
медицинска помощ.
За да остави без уважение молбата на
подсъдимия за отмяна на забраната за напускане пределите на Република България,
Софийски районен съд е приел, че опасността от укриване на подсъдимия не е отпаднала,
както и че не са налице нови обстоятелства, които да обуславят отмяна на
мярката за процесуална принуда.
Този извод се споделя от въззивния
съдебен състав, поради което обжалваното понастоящем определение е правилно и
като такова следва да се потвърди.
От първостепенно значение за формирането
на този извод е изводимото от материалите по делото процесуално поведение на
подсъдимия С.В. в досъдебното производство, което ясно сочи към възможност за
укриване извън пределите на Република България. В тази връзка следва да се
отбележи, че твърденията на подсъдимия за това, че е бил командирован по работа
на територията на Украйна, както и че е претърпял
трудова злополука там, към настоящия процесуален момент са голословни, тъй като
не са подкрепени от убедителни доказателства. Действително, от представената
оскъдна медицинска документация става ясно, че подсъдимият е бил приет е
поликлиника на територията на гр. Лвов в Украйна, където му е проведено лечение
по повод здравословни проблеми с гръбначния стълб. Диагнозата на подсъдимия се
потвърждава от заключението на назначената от районния съд експертиза, която
настоящият съдебен състав възприема като убедителна. Въпреки това,
представената медицинска документация не може да обоснове твърденията на
подсъдимия, че осъществява трудовата си дейност на територията на Украйна, че
същият е претърпял трудова злополука там, както и че лечението му в Украйна е
покрито от застрахователно обезщетение, което получава във връзка с претърпяна
трудова злополука.
Редом с това, съдът взима предвид
фактът, че диагнозата на подсъдимия сочи към здравословен проблем, който
подлежи на лечение и рехабилитация на територията на Република България, както
вещото лице изрично отбелязва. Подобно лечение не само, че може да се осъществи
тук, но и то може да се реализира при високо качество, тъй като в страната са
налице множество лечебни заведение с отлична апаратура и условия, както е
посочил експертът.
Не без значение е и фактът, че
подсъдимият твърди необходимост от провеждане на лечение извън пределите на
Република България без да конкретизира твърдението си – за коя точно държава от
ЕС става въпрос, в кой град и в кое лечебно заведение, както и в какво се
осъществява това лечение и с какво то е по-различно от осъществяваното на
територията на република България. Не е конкретизирано също с каква
периодичност и с каква продължителност следва да бъде провеждано лечение на
територията на друга държава. Цялата тази неяснота и липса на конкретика в
твърденията на подсъдимия, разколебават убедителността на заявената
необходимост от лечение извън страната.
Още повече, че съгласно чл. 68, ал. 7,
вр. ал. 1 от НПК подсъдимият може да поиска разрешение от съда за напускане на
пределите на Република България във връзка с необходимост от провеждане на
предстоящо лечение в лечебно заведение, което е на територията на друга
държава, като конкретизира в максимална степен всички релевантни обстоятелства.
Това означава, че само по себе си, евентуалното установяване на реална
необходимост от провеждане на лечение на територията на друга държава, не
съставлява самостоятелно основание за отмяна на мярката за процесуална принуда,
тъй като съществува процесуален ред, който гарантира, че подобно лечение може
да бъде проведено и при съществуването на мярката за процесуална принуда.
При положение, че цялостното поведение
на подсъдимия в производството по делото сочи към възможност за укриване, и
най-вече с оглед установеното в досъдебна фаза недобросъвестно процесуално
поведение (подсъдимият е знаел за необходимостта да се яви пред разследващия
орган, както и че последният го е призовал, но въпреки това не е предприел
каквото и да е съдействие, тъкмо обратно – след подаването на посочената
по-горе молба до разследващия орган, подсъдимият е преустановил каквато и да е
комуникация с органите на досъдебното производство, въпреки че е бил наясно с
необходимостта да се яви в 04 РУ-СДВР), настоящият съдебен състав счита, че
опасността от укриване е била с такъв интензитет, че същата е актуална и
понастоящем. Освен това, в конкретния случай не се установява да е налице друга
причина от хуманитарен характер, която на свой ред да съставлява самостоятелно
основание за отмяна на мярката за процесуална принуда по чл. 68 от НПК, взета
спрямо подсъдимия С.В. Вутев с постановление от 10.10.2018 г. по ДП № 128/2017
г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 50964/2017 г. по описа на СРП.
По тези мотиви, съдът намира, че към
настоящия момент забраната за напускане пределите на Република България, взета
спрямо подсъдимия по н.о.х.д. № 4596/2019 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 5-ти състав, представлява законосъобразна намеса в
правата му, която е необходима за постигане на преследваните легитимни цели.
С оглед на изложените съображения,
съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.10.2019 г.
по н.о.х.д. № 4596/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти
състав, с което е оставено без уважение направено от подсъдимия С.В. В., ЕГН: **********,
искане за отмяна на взетата спрямо него мярка за процесуална принуда „забрана
за напускане пределите на Република България“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.