Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 13.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8 614
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищецът – М.Б.А. твърди, че на
10.05.2014г. в с. Иново, обл. Видин, на ул. „Бдин“ по пътя гр. Видин - гр. Брегово се движил лек
автомобил „Мерцедес“, модел „Е300“ с рег.№ В******, управляван от Е.Г.С.който
нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с превишена за
пътните условия скорост навлязъл в
съседната пътна лента, непропускайки да премине велосипедиста Т.Т., в резултат на което реализирал ПТП. Вследствие на удар
е причинена смъртта на Т.М.Т.По случая е образувано НОХД №222/2014 г. по описа
на Окръжен съд - Видин, което е приключило със споразумение, с което водачът на
увреждащият автомобил е признат за виновен за настъпване на процесното
ПТП. Посочва, че относно описания автомобил е сключена застраховка “Гражданска
отговорност”с ответника. Твърди, че ищцата е живеела на семейни начала с
пострадалото от ПТП лице. Двамата не са сключвали граждански брак, но са
живеели съвместно в продължение на повече от 3 години и са изградили дълбока
емоционална връзка помежду си. Сочи, че ищцата тежко преживява смъртта му. Моли
да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:
- 200 000 лева, част от 280 000 лева –
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 10.05.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В
допълнителната искова молба е направено признание, че лихвите за забава са
погасени само за периода 10.05.2014г. – 10.05.2015г. Също там е направено
възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение, евентуално за неговата прекомерност. В определения от съда срок
процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – ЗАД „А.“ в депозирания от него
писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
-
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е300“, с
рег. № В****** и
- настъпилото на 10.05.2014г. ПТП.
Оспорва материалната легитимация на
ищцата за получаване на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
причинената смърт на Т.М.Т.Твърди, че ищцата и починалият не са живеели на
семейни начала, нито в едно домакинство. Оспорва съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка, както да са настъпили за ищцата сериозни по
интензитет и продължителност болки и страдания. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалият, тъй като не е съобразил
собственото си поведение с това на л.а. „Мерцедес Е300“, с рег. № В******.
Оспорва, като погасено по давност претенцията за заплащане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от дата на ПТП –
10.05.2014г. до 27.06.2015г. Моли да се
постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск като му се
присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В последното съдебно заседание е представен списък съгласно чл.
80 от ГПК на претендираните разноски от тази страна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следите факти:
- сключване на
договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата
молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие
и
- настъпване на процесното ПТП.
От представеното
в заверен препис споразумение, обективирано в
протокол № 32 от 24.07.2014г. по нохд № 222/2014г. по
описа на Видински окръжен съд се установява, че Е.Г.С.е признат за виновен за
това, че на 10.05.2014г. в с. Иново, обл. Видин, на
ул. „Бдин“ по пътя гр. Видин- гр. Брегово, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 300“, с рег. № В******,
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП, като не
бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението – велосипедиста Т.М.Т.;
чл. 20, ал.2 от ЗДвП – при избиране на скоростта, която не е съобразил с всички
особености на пътя, като при необходимост да намали и да спре при възникнала
опасност за движението; чл. 21, ал.1 от ЗДвП като нарушил забраната в населено
място да шофира със скорост до 50км/ч движейки се със 79 км/ч; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП относно предприемане на маневра, несъздаваща опасност за другия участник в
движението; чл. 25, ал.2, пр.1 от ЗДвП, като навлязъл в съседната лента,
непропускайки да премине другия участник в движението; чл.26 от ЗДвП, като не
подал сигнал за предприетата маневра и чл. 47 от ЗДвП, като навлизайки в
кръстовището, не спрял и не пропуснал другия участник в движението, с което по
непредпазливост причинил смъртта на Т.М.Т. на 37 години, от с. Иново, обл. Видин. /лист 5-8 от делото/.
По делото на
лист 45 е прието като доказателство по делото писмо с изх. №АУ01 – 1048 от
23.05.2019г., в което са описани настоящия и постоянен адрес, на които е била
регистрирана ищцата, то което се установява, че същата е нямала регистрация в
с. Иново.
На лист 107 от
делото е представено удостоверение а наследници с изх. №7075 от 28.05.2014г.
издадено от гр. Видин, в което е вписано, че наследник по закон на починалото
лице от процесното ПТП – Т.М.Т. е неговия брат, с
адрес в същото село - Иново.
По искане страните
по реда на чл. 176, ал. 4 ГПК е извършен разпит на свидетелите Т.В.Й., И.В.М., П.Л.П.
и М.В.Н. по делегация.
Свидетелят Т.В.Й.,
посочва, че познава Т.Т. от приятеля си И.М.
/разпитан също като свидетел в настоящото производство/, от около година - две.
Свидетелят посочва, че познава ищцата, Т.ги запознал, като я представил, като
негова приятелка и като жена до него. Били в добри отношения и Т.винаги
показвал любовта си към нея. Свидетелят посочва, че не знае от колко време са
били заедно, но от както познава Т.те вече са били заедно. Имали връзка, но не знае
дали са живеели заедно, но винаги когато си правели планове за излизане той
казвал, че трябва да се допита до нея. Разбирали се. Когато са ходили
в с. Иново ги е виждала заедно и са излизали заедно. Свидетелят
описва, че ищцата приела тежко смъртта на Т.. Не изглеждала добре нито
физически, нито психически. Отслабнала много и споделила, че страда от безсъние
и пие успокоителни. Смята,
че не е превъзмогнала загубата му. Когато я срещне говори и скърби за него.
Свидетелят И.В.М.,
заявява, че са израснали заедно с Т.. Много близки приятели били, работели
заедно лятото в стопанството. Т.живял с брат му и жената на брат му в с. Иново.
С М. се
запознал две или три години преди да почине Т.. Поради финансова причина не
можели да се оженят, но живеели заедно. От Т.знае, че се е преместил при М. във Видин, живеели заедно
на квартира. Свидетелят описва, че винаги се е съобразявал и допитвал до нея за всичко. Тя също е скромна, тиха по същия начин и тя се отнасяла с
него. Много често ги виждал двамата заедно. Излизали заедно. М. приела много
тежко загубата, отслабнала. Искала да отиде на психиатър, като мислила, че с
лекарства ще се оправи. Продължава да скърби и да мисли за него.
Свидетелят П.Л.П. посочва, че бил кмет на с. Иново, обл.Видин,
познавал Т.от дете, живеел там. Описва, че Т.живеел с майка си и брат си в село
Иново, обл.Видин. П. заявява, че не знае дали е имал приятелка, с която да е живял заедно, не познава жена с
име М.Б.А..
Свидетелят М.В.Н. – очевидец на ПТП посочва, че около 14:30 часа била на
автобусната спирка. Колоездачът се движел в дясната лента в близост до банкета в
посока гр. Видин, не на кръстовището, малко по – нагоре, колата се движела в
обратна посока към гр.Брегово. Гледала в посока към гр. Брегово и видяла как
колата блъснала колоездача, ударът бил силен. Човекът излетял и паднал в
тревата. Времето било топло и слънчево, с добра видимост. Произшествието
станало малко преди кръстовището, по посока гр.Видин. Свидетелят описва, че пътното
платно е с две ленти за движение, като малко преди мястото на удара в посока
Видин има кръстовище за с. Градец и с. Иново. Ударът станал
в дясното платно за движение по посока гр. Видин, а автомобилът се движел в
посока Брегово, обратна на движението на колоездача и предната част на колата
при удара била в лента на колоездача. След удара
велосипедистът бил от дясната страна на платното и паднал в тревата. Не успял
да издаде звук. Свидетелят
посочва, че не е забелязала нестабилност на движението на велосипедиста и
към момента на удара не е извършвал никаква маневра.
По искане на ответника
пред настоящия съдебен състав е изслушана съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно и пълно. В него е посочено, че скоростта на л.а. Мерцедес
при удара е била около 76 км/ч. Пътят преди мястото на удара е прав и водачът е
имал възможност да вижда велосипедиста от далечно разстояние - 100-150 метра. Вещото
лице описва, че опасната зона за спиране на автомобил Мерцедес при движение със
скорост 76 км/ч е 57 метра, а при скорост 50 км/ч - 31,5 метра. Посочва, че при
удара л.а Мерцедес е навлязъл с по-голямата си в част в лентата за насрещното
си движение. Водачът му с цел да предотврати удара, е завил наляво. Заявява, че ако
водачът на л.а. Мерцедес се е движил с допустимата за населено място скорост 50
км/ч, той би имал възможност да спре и да предотврати удара. Експертът посочва,
че движението му с превишена скорост е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП. Завиването на ляво от страна на велосипедиста, който е бил под
въздействието на алкохол 4.72% промила, при наличие на насрещен автомобил в
опасна близост, е също в причинна връзка с настъпване на ПТП. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че отломките от удара – това са стъклата на
мигачите, се намират в лентата на автомобила, ударът между велосипедиста и
автомобила е настъпил в лентата на автомобила, макар и много близо до
разделителната линия, което доказва, че той е извършил ляв завой. Пояснява, че
кръстовището
е достатъчно широко и велосипедистът е имал възможност да изчака да мине автомобилът
и тогава да направи левия завой. Траекторията показва, че той е тръгнал да
завива, виждайки насрещния автомобил, решава да избегне удара и завива в
обратна посока. За съжаление първото му завиване рязко наляво е подвело водача
на автомобила. Той е тръгнал да завива в ляво и е навлязъл в лентата на
велосипедиста. Пътят е прав и има видимост на 100 – 150 метра. Следователно и
двамата са имали взаимна видимост.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно предявените искове
с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствена
тежест да установи настъпването на следните факти
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца – описаните
в исковата молба,
3. причинна връзка между описаното ПТП и
смъртта на Т.М.Т.,
4. факта, че ищцата е живяла повече от
три години преди датата на настъпване на процесното
ПТП с пострадалото лице,
5. извършване на действия, с които е
спряна или прекъсната давността по отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва,
- в доказателствена
тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:
1. ищцата и починалият Т.Т. преди датата на ПТП не са живели в общо домакинство.
От
събраните и описани по-горе доказателства /одобреното споразумение по нохд и заключението на авто –
техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това – в
поведението на водача на лекия автомобил, както и причинната връзка между
описаното ПТП и смъртта на Т.М.Т.С Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум
на ВС, е допълнена т. 2 на раздел III от постановление № 4/61 г. на Пленума на
Върховния съд с, ал. II в следния смисъл: Имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият
го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Предмет на исковите претенции са
единствено неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла вследствие смъртта
на Т.Т. на 10.05.2014 г., с когото твърди, че е
живяла на семейни начала повече от три години.
За установяване на тези факти по искане
на страните са разпитани първите трима свидетели, посочени по-горе в мотивите
на настоящото решение. При съпоставка на събраните показания от тях се
установява, че съществуват множество противоречия относно следните факти – от
кога са се познавали ищцата и починалото лице, къде е живяло починалото лице,
ищцата и това лице живяли ли са в общо домакинство и
от кога. Свидетелят П.П. и свидетелят Т.Й. посочват, че преди
настъпване на ПТП пострадалото лице е живеело в с. Йоново, а свидетелят И.М.
посочва, че е живеел в гр. Видин на квартира. Свидетелят П.П.
посочва, че в селото няма лице с имената на ищцата. Този свидетел посочва, че с
починалото лице са били добри познати, от което може да се направи извод, че е
възможно да не е знаел, че той съжителства с ищцата и съответно от кога.
Въпреки, че това е в противоречие с показанията му, че такова лице /ищцата/
няма в селото. Другите двама свидетели са приятели, като Т.Й. посочва, че
именно И.М. я е запознал с пострадалото лице. С оглед на този факт е трудно да
се обясни противоречията в показанията им. Свидетелката посочва едно място на
живее – с. Йоново, а приятелят й – друго – гр. Видин. Последният с подробности
разказва, че ищцата и починалото лице са живели на семейни начала заедно на
квартира, а неговата приятелка – че не знае с кого е живял, като и не знае от
кога имат връзка. При така установените противоречия в показанията на
свидетелите, съдът приема, че не е доказано от ищеца при условията на пълно и
главно доказване фактът, че същите са съжителствали заедно като съпрузи за
посочения период повече от три години. Единственото, което е безспорно от
събраните свидетелски показания е, че ищцата и починалото лице са имали връзка,
която е била основана на уважение и разбирателство, но не е от кога датира тази
връзка, нито съвместно съжителство, при което двамата са да имали грижа един за
друг и съответно общо домакинство. Следователно
така описаните отношения между ищцата и починалото от процесното
ПТП лице не могат да бъдат приравнени на съпружески отношения и съответно не
могат да бъдат определени съгласно посоченото по-горе Постановление на
Върховния съд като „фактическа семейна съпружеска връзка, която е била трайна и
продължителна”.
При така установеното съдът приема, че
от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е от материално
легитимираните лица, които имат право на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на лицето, загинало в процесното
ПТП, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно
направените по делото разноски
Предвид изхода
на делото следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане
в тежест на ответника на направените от него разноски за настоящото
производство.
Направените от
ответника разноски са в размер на: 300 лв. - депозит по допуснатата авто – техническа експертиза, 180 лв. – депозити за трима свидетели.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 480 лв., както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Б.А., ЕГН **********,*** – чрез адвокат В.Н. срещу ЗАД „А.”,
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ за сумата от 200
000лв., предявен частичен иск от иск в пълен размер от 280 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило ПТП на 10.05.2014г., при което причинена смъртта на Т.М.Т., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 10.05.2014г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
М.Б.А., ЕГН **********,*** – чрез адвокат В.Н. да заплати на ЗАД „А.”, ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
580 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: