РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Ихтиман, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20241840200114 по описа за 2024 година
Производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ЕТ „“, ЕИК , за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че законът не предвижда издаването на ЕФ за
твърдяното нарушение. Поддържа се, че предвиденият в чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
поради нарушение на изискването за пропорционалност. Твърди се, че в ЕФ
липсва ясно описание на нарушението и мястото на извършването му.
Поддържа се, че липсват данни относно годността на техническото средство
съобразно изискванията на чл. 38-чл. 46 от Закона за измерванията. Твърди
се, че нарушението не е извършено, тъй като в превозното средство е имало
инсталирано бордово устройство, както и договор за предоставяне на услуга
за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане
с национален доставчик на услуги. Претендира се адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител в
откритото съдебно заседание по делото. Постъпило е становище, в което
жалбата се поддържа и се прави възражение за изтекла погасителна давност.
За административнонаказващия орган – редовно призован – се явява
1
представител, който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства
приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от известие за
доставяне на л. 20 от делото ЕФ е връчен на 16.11.2023г., а видно от
отбелязване върху жалбата същата е депозирана на 24.11.2023г.), от
легитимарано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
допустима.
На 30.08.2021 г. в 21,08 часа с устройство № 20032, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1, км 54+150 е бил заснет
влекач с рег. № , който се е движел с посока нарастващ километър.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е
регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него
няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на на ЕТ „“ е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл.
102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство, е нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
По силата на тристранен договор №********* „Интелигентни трафик
системи“ АД и „А1 България“ АД са се задължили да предоставят срещу
заплащане на жалбоподателя услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние с предплащане, като услугата се предоставя и за
процесното ППС.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателствени средства, които са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не е необходимо да
бъдат по-подробно анализирани.
Неоснователно е възражението в жалбата, че законът не предвижда
издаването на ЕФ за твърдяното нарушение. В разпоредбата на чл. 167а от
ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за
събиране на пътни такси, като в чл. 167а, ал. 2 са регламентирани
правомощията на служителите в АПК, както и актовете, които могат и
следват да издава контролните органи при упражняване на правомощията си.
В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е регламентирано, че при изпълнение
на функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Очевидно,
макар и да е не съблюдавал стриктно изискванията на Закона за нормативните
актове, законодателят е регламентирал възможността за ангажиране
отговорността на правните субекти за извършени административни
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвВ, чрез издаване на електронни фишове
за налагане на имуществена санкция за нарушение по чл. 179, ал. 3-3в,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
2
от Закона за пътищата (Решение № 268 от 14.03.2023 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 135/2023 г.).
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия съгласно ЗАНН и ЗДвП и отговаря на
изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, установяваща вида на данните,
които следва да бъдат вписани в него. Според константната практика на
касационната инстанция при идентично съдържание на електронен фиш и
сходни нарушения на ЗДвП нарушението е описано достатъчно ясно и не се
установява наличие на съществено процесуално нарушение досежно
съдържанието на обжалвания акт (Решение № 226 от 1.03.2023 г. на АдмС -
София област по к. а. н. д. № 152/2023 г.).
Неоснователно е възражението за изтекла давност. В чл. 34 от ЗАНН са
уредени хипотези на срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на
нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за
издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН), които обаче не могат да
намерят приложение в конкретния случай, тъй като ЕФ представлява
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който
по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН,
така и на НП, поради което за него не намират приложение нито сроковете по
чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП ( Решение №
614 от 12.05.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 485/2023 г.).
Неоснователно е възражението във връзка с необходимостта от
доказателства за техническата изправност на електронната система. Според
чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние -
"Електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и
технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и
обработване на данни относно гео - позиционирането и изминатото
разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна
мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни,
изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на
размера им и тяхното събиране“. Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата представлява съвкупност от
централни и периферни софтуерни продукти, която не представлява
автоматизирано техническо средство и за нея не съществува изискване за
сертификат и одобрение от Българския институт по метрология.
Разположените в обхвата на републиканската пътна мрежа стационарни
контролни единици осъществяват единствено процеса по разпознаване на
регистрационните табели на превозните средства във връзка със следващата
се автоматична обработка на данни от електронната система. В процеса на
установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е налице дейност,
свързана с измерване на величина, поради което възражението за липса на
доказателства за техническа изправност на електронната система е
неоснователно.
В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е
предвидено заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа,
3
при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база
изминато разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни
последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
За движение на товарните превозни средства с обща допустима
максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б,
ал.1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно
превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото
разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна
система за събиране на тол такси. В чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава
право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
В конкретния случай от обективна страна се установи, че на
30.08.2021г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла
4
ППС с рег. № , което се е движило по АМ „Тракия“, района на км 54+150 -
част от платената пътна мрежа, и е създала доклад за извършено нарушение,
тъй като по електронен път е отчела, че за това ППС няма заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Следователно е установено извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като не е била отчетена,
съответно заплатена, дължимата тол такса за автомобила, собственост на
жалбоподателя.
Неоснователно е възражението за приложимост на чл. 2 § 7 от
Регламент за изпълнение ЕС/2020/204 на комисията от 28.11.2019г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Този
Регламент е в сила от 19.10.2021г. и следователно не е бил действащо
общностно право към момента на извършване на нарушението – 30.08.2021г..
Действително, предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП фиксиран размер на
наказанието от 2500лв. противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), с който се въвежда
задължение за държавитечленки установените наказания за нарушение на
директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно
практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-
498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им. В този смисъл предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание в
абсолютен размер. независимо от характера и тежестта на нарушението,
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на
изискването за пропорционалност. При неправилно транспониране в срок на
директива се поражда директен ефект, поради което не следва да се приложи
противоречащата на директивата национална разпоредба, а при определяне на
наказание за този вид административни нарушения следва да се спазват
заложените в Директивата критерии. Спазването на заложените в
Директивата критерии за прилагане принципа на пропорционалност при
определяне на наказанията обаче се осъществява чрез преценка за наличие на
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН (Решение № 197 от 24.02.2023г. на
АдмС- София област по к.а.н.д. № 1114/2022.; Решение № 1488 от
1.12.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1130/2023 г.; Решение
№ 1136 от 10.10.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 895/2023
г.).
Наред с горното, деянието е извършено преди влизането в сила на
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г. , в сила от
24.12.2021 г.), съгласно който за нарушенията по този закон не се прилагат
5
чл. 28 ЗАНН, поради което по силата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН може да бъде
приложен по-благоприятният за нарушителя закон. След като разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН (в редакцията към момента на извършване на визираното
административно нарушение) е възможно да бъде приложена към конкретния
случай, то следва да бъде обсъдено дали са налице предпоставките деянието
да бъде определено като маловажен случай.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите
данни по всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на
извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното, като се отчита същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
Единствено размерът на дължимата тол такса не може сам по себе си да
доведе до извод за наличието на маловажен случай. Тежестта на нарушенията
не се определя единствено от конкретния размер на дължимата пътна такса (в
този смисъл е Решение № 164 от 09.02.2024г. по к.а.н.д. № 1432/2023. на
АдмС- София област, в което е прието, че единствено размерът на
незаплатената дължима тол такса от 133 лв. не е достатъчен да обоснове
наличието на маловажен случай). По настоящото дело липсват други
обстоятелства, които да водят да извод, че конкретният случая е маловажен. В
този смисъл от становище на НТУ на стр. 21 от делото се установява, че на
датата, на която е извършено нарушението – 30.08.2021г., за процесното ППС
изобщо не са получавани тол декларации и маршрутни карти, както и че няма
получени и платени тол декларации нито за сегмента на рамката, когато е
отчетено нарушението, нито за предходен или следващ сегмент. Поради това
в случая не е приложимо разрешението, което е дадено в други решения на
АССО (например Решение № 1488 от 01.12.2023г. по к.а.н.д. № 1130/2023 на
АдмС- София област), в които се приема, че е налице маловажен случай
поради това, че през една част от деня бордовото устройство е подавало
данни за движение по платената пътна мрежа, а пред друга част от същия ден
е престанало да подава данни. Това е така, защото в настоящия случай не се
касае за частично неподаване на тол декларации само за част от маршрута
или за определен часови диапазон от деня, а за пълна и цялостна липса на
декларирани каквито и да било изминати километри на дата 30.08.2021г. по
планетата пътна мрежа за процесното ППС. За пълнота следва да бъде
посочено, че жалбоподателят на стр. 6 от жалбата твърди, че бордовото
устройство в ППС е било в изправност, респ. не се твърди и не се представят
доказателства, че бордовото устройство не е подавало данни поради
техническа неизправност, която не може да бъде вменена на водача на
пътното превозно средство или във вина на собственика на ППС.
Гореизложено налага извода, че липсват предпоставките за
определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид,
поради което съдът приема, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че
издаденият електронен фиш за налагане на глоба е законосъобразен и следва
да бъде потвърден.
6
С оглед изхода на спора и изричното искане в съдебните прения (стр. 41
от делото) съдът намира че на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК на въззиваемата страна се дължат разноски. Съгласно чл.63д, ал. 3
ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съгласно ал. 5
на същата разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото
намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
минимален размер от 80 лева, което следва да бъде присъдено в полза на
ОДМВР София.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА ЕТ „“, ЕИК , да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7