№ 49197
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110103854 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Възражението на ответниците за недопустимост на предявените искове поради липса
на правен интерес у ищеца съдът намира за неоснователно. Целта на негаторния иск е да
даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение
(решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г.). Режимът на защита на
ЗУЕС в случая нито е субсидиарно приложим, нито е предвиден в някаква поредност.
Възможно е собствениците на обекти в ЕС да предприемат мерки и по ЗУЕС, но тяхното
предприемане или липсата на такива действия не обуславят допустимостта на иска по чл.
109 ЗС.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане.
ДОПУСКА на ответниците събиране на гласни доказателства средства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане.
Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Направление „...... за снабдяване с посочените в т. 3 от исковата молба документи.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа
експертиза като ненеобходимо за правилното разрешаване на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, тъй като посоченият
документ е представен от ответниците с отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. от 10:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - и препис от
писмения отговор с приложенията, а на ответника – и препис от молба от 12.03.2025 г.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„......“ ЕООД е предявило срещу К. К. Н. и етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост с административен адрес гр. София, ул. „..... представлявани от
управителя К. К. Н., осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на К. К.
Н., а в условията на евентуалност – на етажните собственици, да преустановят
неоснователните си действия по възпрепятстване достъпа на ищеца до обща част от сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес гр. София, ул. „..... представляваща
помещение до входа на секция „А“ на сградата, в което са разположени главните
електромерни табла на сградата, като предоставят на ищеца ключ от това помещение.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в сграда с
административен адрес гр. София, ул. „........., разположен на подземния етаж на жилищната
сграда, и апартамент № 401, разположен във вход „Б“ на сградата. Поддържа, че сградата се
състои от четири функционално обособени части – вход А и вход Б, които са жилищни
части, търговска част и подземен етаж с гаражи и паркоместа, като управлението на всяка от
тези части се осъществява поотделно съгласно чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Посочва, че електромерите
и главните предпазители (бушони) на редица самостоятелни обекти в сградата, в т.ч. и на
процесния гараж № 3, се намират в отделно помещение до вход „А“ на сградата. Акцентира,
че това помещение е обща част на цялата сграда, респ. на всички отделни четири етажни
собствености, обособени в тази сграда, като неговото предназначение е да съхранява
главните електромерни табла на самостоятелните обекти в цялата сграда с административен
адрес гр. София, ул. „........ На 18.04.2020 г. управителят на ищцовото дружество установил,
че електрическата гаражна врата на собствения му гараж не се отваря с дистанционно
вследствие на смущение в електрозахранването. Наложило се последният да се обърне към
касиера на вход „А“ на сградата, който му указал да потърси ключа за процесното
помещение при ответника Н. – етажен собственик на самостоятелен обект във вход „А“ на
сградата, който обаче отказал да му предостави ключ. Сочи, че впоследствие на провело се
през 03.2023 г. ОС на ЕС на вход „А“ на сградата било взето решение, с което на ищеца се
забранил достъпът до въпросното помещение. През 03.2023 г. ищецът отправил изрична
покана до Н. за предоставяне на ключ. Твърди, че на 24.04.2024 г. отново имало проблем с
електрозахранването в процесния гараж. Сочи, че подобни ситуации се случвали
2
многократно и всеки път получавал отказ да му бъде предоставен достъп до процесната
обща част. Излага, че години наред е разполагал със свободен достъп до помещението с
главните електромерни табла, като след ограничаването му главният прекъсвач за гаража
започнал често да се изключва. Счита, че ограничаването на достъпа му до процесното
помещение, което е обща част на сградата, представлява пречка ищецът да упражнява
пълноценно правото си на собственост върху гаража. Заключването на процесното
помещение го лишило от възможността да следи, отчита и контролира потреблението на ел.
енергия в гаража, както и да възстановява своевременно електрозахранването в него.
Твърди, че възстановяването на електроснабдяването в гаража зависи единствено от
натискането на бутон, находящ се в процесното помещение. Поддържа, че именно
ответникът Н. е иниицирал заключването на процесното помещение и с отказите си да
предостави на ищеца ключ до него, поддържа и до настоящия момент създаденото от него
противоправно състояние. Твърди, че така приетото решение на ОС на ЕС на вход „А“ не е
породило правни последици спрямо ищеца, тъй като той не е собственик на самостоятелен
обект във вход „А“ на сградата. Поддържа, че след като помещението представлява обща
част на цялата сграда в режим на ЕС, то решенията относно достъпа до него могат да бъдат
взимани единствено от ОС на всички етажни собственици по арг. чл. 18 ЗУЕС. Счита, че с
приемането на процесното решение през 03.2023 г. ОС е излязло извън рамките на своята
компетентност, упражнявайки правомощие, с което не разполага. Поддържа, че
противоправното състояние, създадено и поддържано до настоящия момент от главния
ответник Н., се изразява в заключване и непредоставяне на ключ за достъп до процесното
помещение – обща част, въпреки че разполага с такъв. Пасивната легитимация на
евентуалните ответници - етажните собственици във вход „А“ на сградата, ищецът
обосновава с това, че с решението, взето на ОС на ЕС през 03.2023 г., същите изрично са
възложили на управителя на ЕС К. К. Н. да поддържа това противоправно възпрепятстване
на достъпа до процесната обща част на сградата.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Твърдят, че ищецът няма
правен интерес, тъй като негаторният иск не е средство за разрешаване на въпрос от
компетентността на органите на етажната собственост. Не оспорват, че ответникът Н. е
собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, както и че е управител във вход „А“
на същата, че към настоящия момент ищцовото дружество е собственик на гараж № 3, че
помещението, в което се намират електромерите на гаражите, е разположено във вход „А“ на
сградата, че същото е заключено, както и че ответникът Н. разполага с ключ единствено за
вратата на помещението. Не оспорват, че на 11.03.2023 г. с решение по т. 19 от дневния ред
ОС на ЕС е приело помещението с електромерите да се заключва, като ключове за достъп да
се предоставят на управителя на вход „А“ на сградата, както и на по още едно лице на всеки
етаж, а на входната врата на помещението да се постави съобщение с имената и телефонните
номера на лицата, разполагащи с ключ. Ключове за помещението били предадени и на
управителя на вход „Б“ на сградата и на управителя на магазините в търговската част на
сградата. Оспорват електрозахранването в гаража на ищеца да е било многократно
3
прекъсвано или ако е, то това се дължи на технически причини. Оспорват ищецът да е искал
да му бъде предоставен достъп до процесното помещение, респ. че да му е отказван такъв.
Единственият случай, в който бил търсен ключ за помещението, бил на 24.04.2024 г. След
проверка от 08.05.2024 г. се констатирало, че в гаража на ищеца има захранване на входа и
изхода. Твърдят, че ответникът Н. не разполага с ключ за самите електрически табла,
намиращи се в процесното помещение, тъй като последните се отключват единствено от
служителите на електроразпределителното дружество при извършване на замервания на
потребената ел. енергия. Оспорват процесното помещение да е предназначено за свободен
достъп по всяко време. Считат, че решението на ОС на ЕС за заключване на помещението не
представлява неоснователно въздействие върху чужда вещ, а напротив – същото е
правомерно прието и в рамките на законоустановената компетентност на ОС. Оспорват за
ищеца да са създадени пречки да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
гаража, нито пречки, по-големи от обикновените за ползването му. Излагат, че липсата на
електрозахранване в гаража на ищеца е спирал само два пъти в рамките на период от 4
години, т.е. представлява инцидентен случай. Твърдят, че при липса на електрозахранване
ищецът може да отвори вратата на помещението ръчно, за да получи достъп до него и да
възстанови електрозахранването.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на процесните самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС; че ответниците
са извършили изложените в исковата молба неоснователни действия, с които достъпът на
ищеца до процесното помещение като обща част на сградата е преустановен, респ. че са
създали и към настоящия момент поддържат такова противоправно състояние, при което
ищецът в качеството си на етажен собственик е лишен от достъп до процесната обща част.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат основанието, въз основа на
което са извършили описаните в исковата молба действия, в т.ч. че извършените от тях
действия по преустановяване достъпа на ищеца до общата част са правомерни като
предприети въз основа на валидно и надлежно взето решение на ОС на ЕС за заключване на
процесното помещение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: че ответникът К. К. Н. е собственик на самостоятелен обект в процесната
сграда и управител във вход „А“ на същата; че към настоящия момент ищцовото дружество
е собственик на процесния гараж № 3; че помещението, в което се намират електромерите на
гаражите, е разположено във вход „А“ на сградата, както и че същото е заключено; че
ответникът К. К. Н. разполага с ключ единствено за вратата на помещението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
4
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5