Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035 / 5.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ………………ДАРИНА ЕНЕВА……............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.........553.......по
описа за............2020...............година
Производството
по делото е образувано по повод подадената искова молба на Н.Д.С. ***
чрез пълномощника си адв. Л.Л.
против Д.Ч.С. с която първата в качеството й на ищца е предявила срещу последния
в качеството му на ответник –
неин баща иск по чл.144 от СК
с който претендира осъждането
му да й заплаща ежемесечна издръжка като
учаща редовно пълнолетна в средно учебно заведение за в бъдеще време в размер на по 350 лв. , начиная от датата на завеждането на
настоящия иск , до настъпването на законни причини за тяхното изменяване или
прекратяване ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска , като същата
моли съдът да й присъди направените по делото съдебни разноски .
В
законния едномесечен срок по чл. 131
ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор
по така предявения срещу него иск за претендирана издръжка, в който приема , че
същият се явява допустим за разглеждане, но го оспорва като неоснователен по
съображения изложени от него в същия отговор и моли съдът да го отхвърли изцяло
като такъв.
Ищцата редовно призована
не се явява лично в съдебно заседание , но същата чрез пълномощника си и
процесуален представител адв. Л. поддържа така предявения иск и моли същият да
бъде уважен ведно с всички законни последици от това. Представя
доказателства в съдебно заседание.
Ответникът също редовно призован несе явява лично в съдебно
заседание , но същият чрез процесуалният си представител оспорва същият иск
като неоснователен и моли съдът да бъде отхвърлен като такъв изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Признава се от страните по делото , което се потвърждава и
от приетите като доказателства по настоящото дело , писмени доказателства – удостоверение за
раждане на детето Н.Д.С. *** и служебна
бележка изх. № 7 от 16.09.2020 г. от Директора на 33 Езикова гимназия гр. София
, че ищцата по делото Н.Д.С. е пълнолетно дете на ответника Д.С. , като е навършила към настоящия момент 18 години и учи редовна
форма на обучение в средно учебно заведение
33 Езикова гимназия Света София в
гр. София , като е ученичка в 12 Б
клас през настоящата учебна 2020 / 2021
година , дневна форма на обучение .С представеното от ищцата удостоверение за декларирани данни същата установява по един несъмнен и
безспорен начин , че няма респ. не притежава имущество – движими или недвижими
вещи от които може да се издържа, а от горепосоченото , че същата учи в дневна форма на обучение , съдът приема
, че същата не може да полага общественополезен труд от който да получава
доходи необходими й за собствената й издръжка , които горепосочени факти не се оспорват и от ответната страна. В съдебно заседание е
разпитана като свидетел и Росица Стайкова която
се явява леля на ищцата и която потвърждава , че същата е ученичка и редовно посещава учебното заведението в
което учи като затова ежедневно
ползва обществен транспорт и ходи на частни уроци тъй като възнамерява да кандидатства във
висше учебно заведение догодина . Същата
свидетелка посочва и обстоятелствата , че ищцата живее заедно с малката си сестра и майка и вторият й мъж в
жилище под наем в гр. София като последният плаща всички необходими средства за издръжката на домакинството в
което те живеят , като ищцата се издържа
от майка си която работи. Съдът кредитира горепосочените свидетелски
показания като достоверни , тъй като същите не се оспориха нито от съответната
страна по делото , така и от приетите по
делото други доказателства , вкл. и
писмени доказателства.
Видно от приетите като доказателства по настоящото дело
писмени доказателства трудов договор № 24 от 11.11.2008 г. сключен между
ответника и фирма Ваня Транс ООД гр.
Карнобат , удостоверение изх. № 61 от 11.08.2020 г. издадено от Ваня Транс ООД
гр. Карнобат за получените от ответника трудови възнаграждения за периода от
месец август 2019 г. до месец юли 2020 година , удостоверение за наследниците
на Чаню Димитров С. *** , удостоверение за наследниците на Недялка Цветкова С.
, нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит на основание
давностно владение № 154 том VII рег. № 4422 дело № 765 от 16.05.2007 г. , нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 86 том XXII рег. №
15541 дело № 3036 от 17.11.2008 г. и нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 43 том X рег. № 5715
дело № 1219 от 17.11.2010 г. ,които са приложени от ответната страна , както и
от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Начо Динев , който е
без родство със страните по делото , както и от приложеното писмено
доказателство по делото от ищцовото страна
което представлява справка по
данни за физическо лице за вписвания , отбелязвания и заличавания в Служба по вписвания гр. Карнобат за периода от 01.01.2017 г. до 09.09.2020 г. по персоналната партида на ответника е че същият ответник Д.С. работи по трудово
правоотношение като шофьор на товарен
автомобил в търговско дружество Ваня
транспорт ООД и затова получава трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страна , като освен
това същият живее в село Искра в имот - къща с два съседни
двора , наследени от неговите
родители , които са починали като
от същите дворни места той не получава никакви доходи , а обработва едното в което отглежда плодове и зеленчуци за задоволяването на неговите собствени битови потребности .Разпитаният в
съдебно заседание свидетел Динев посочва
освен горепосочените факти , а също и факта ,че се явява колега на ответника като
твърди , че знае , че майката на ответника
е боледувала от онкологично заболяване много месеци преди нейната смърт на
13.11.2019 г. и ответника се е грижил за
нея и не е можел да пътува редовно за времето респ. периода на продължителното й
лечение тъй като се е налагало да я придружава до гр. София поради тази причина и през това време той не е могъл
да реализира допълнителни трудови
доходи в размер на дължимите му се
командировъчни , а в настоящия момент
поради настъпилата обективна обстановка в страната ни свързана с разпространение на пандемията от
коронавирус същият не пътува често
поради тъй като следствие на наложените международни ограничения международните курсове са намалели драстично .
Същият свидетел твърди , че поради
това тъй като не е имал средства за
лечението на майка си и за задоволяването на неговите нужди ответникът
е изпаднал във влошено икономическо състояние , което го е принудило
да продава много от собствените му вещи
и да вземе заеми от работодателя си и от
жена му , които той не е можел да върне , което го е принудило да продаде жилището си находящо се в гр.
Карнобат за да погаси тези негови
дългове . Следователно съдът намира , че към този момент не се доказаха никакви
възможности на ответника да реализира трудови доходи над размера на посоченото
от него и получавано от него в момента трудово възнаграждение в размер към
минималната работна заплата за страната ни.
Според
чл.144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се
дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че
детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може
да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и
даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя.
Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е
винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото
лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото
и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни
учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде
особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна
практика със задължителен характер – решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно:
решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469
от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от
07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. , решение № 170 от 24.07.2013 г.
по гр.д. № 1339/ 2012 г. на ВКС III г.0. и др.
При така установеното
от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на
предявената искова претенция се обуславя от кумулативното наличие на
предвидените в разпоредбите на чл. 144 от СК
предпоставки. За да бъде уважена същата следва да бъдат налице и трите
предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба, а именно: навършилият
пълнолетие ищец да учи редовно обучение в средно или висше учебно заведение и
същият да не е навършил 20 годишна възраст за средно и 25 годишна възраст за
висше учебно заведение , ищецът да не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си и издръжката да не съставлява особено затруднение
за родителя.
Установи се по
безспорен начин, че ищцата е навършила
пълнолетие на 14.03.2020 г. и е ученик в
12 клас при редовна форма на обучение. Предвид изложеното, съдът приема за
установено, че е налице първата предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 144 от СК
навършилият пълнолетие ищец учи редовно обучение в средно учебно заведение и
същият не е навършил 20 годишна възраст към момента на предявяване на исковата
претенция.
По делото са налице
факти посочени по- горе – приложеното
удостоверение за декларирани данни и доколкото липсват доказателства, оборващи
твърденията на ищеца, че не притежава имущество или други доходи, от които да
се издържа, следва да се приеме, че последният не разполага със средства за
издръжка. В тази връзка е налице и другата предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл. 144 от СК.
За основателността на
предявената претенция обаче е необходимо да бъде налице и предвидената в
кумулативна зависимост предпоставка, съгласно която издръжката следва да не
съставлява особени затруднения за родителя. Характерно за издръжката,
претендирана на основание посочената правна норма е, че същата освен на общите
правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания. Ограничението е
свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което по начало е
длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде
заставен да му дава такава, само ако се изясни, че това не би го затруднило
особено. "Особено затруднение" по смисъла на СК означава ограничаване
на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия
родител. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. За
разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на
навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали
заплащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. При тази
издръжка "възможността" за доставянето й не съвпада с общото
изискване на чл. 143, ал.
1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като
функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл. 144 СК
се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на
издръжката, но и на определените ограничителни изисквания. Ограничението има
своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което
поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител, по
силата на чл. 144 СК,
може да бъде задължен да му дава такава само при условие, че това не би го
затруднило "особено". Следователно, дали са налице особени
затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на
родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират
върху тези материални възможности. В горепосочените решения на ВКС вкл. и в решение № 199 от 17.05.2011 г. по
гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о. постановено по чл. 290 от ГПК. В ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и от доходите на задълженото лице.
По делото са налице
доказателства за получаван от ответникът единствен доход в размер към настоящия
момент в размер на 650, 26 лв. месечно,
който доход е дори малко недостатъчен за собственото му физическо съществуване.
Не се събраха доказателства за притежавано от ответника имущество от което
същият да получава доходи, за да се издържа. Тоест от събраните в процеса
доказателства се установи , че ответникът не разполага със средства надвишаващи
размера на необходимите му за собствена издръжка, позволяващи му без особени
затруднения да осигури издръжка и за пълнолетното си дете, от което следва, че
не е налице последната предпоставка за уважаване на иска според нормата на чл. 144 от СК.
Дори и съдът да
приеме, с оглед работоспособната възраст на ответника, че същият има възможност
да реализира доходи към средния размер за страната тази хипотетичната
възможност не е достатъчна, за да се направи извод, че той може да дава
издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Когато обективно
родителят няма достатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на
пълнолетното дете е особено затруднение за него по см. на чл. 144 СК,
което изключва дължимостта й (в този смисъл и Решение № 273/17.10.2011 г. по
гражданско дело № 1694/2010 г., III г. о., ГК на ВКС.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло , ведно с всички законни последици от това.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща държавна такса,
тъй като същият съгласно нормата на чл. 83, ал.
1, т. 2 ГПК е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в
качеството му на правоимащ да търси издръжка, поради което и тези такси остават
за сметка на бюджета на съда.
Въпреки, че ищецът е освободен от заплащане
на държавни такси и разноски, същият съгласно трайната практика на ВКС не е
освободен от заплащане на разноските сторени от ответника, но тъй като
последният категорично не претендира за такива
от детето си – ищцата и тъй като не е представил доказателства за
направени такива от негова страна , то с
оглед изхода на спора ищецът не следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-деловодни разноски на ответника по настоящото дело .
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 144 от СК предявен
от Н.Д.С. с ЕГН ********** *** , същата
със съдебен адрес *** – кантора на адв. Л.Л. срещу Д.Ч.С. с ЕГН ********** *** , същият със
съдебен адрес *** – чрез адв. А.Т. , с който Н.Д.С. моли съда за осъждането на Д.Ч.С. в качеството й на родител- неин баща
да й заплаща като пълнолетна учаща се в средно учебно заведение месечна издръжка в размер на 350 (триста и петдесет) лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.07.2020 г. до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, като неоснователен и недоказан изцяло.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред БОС в 14-дневен
срок, считано от датата на съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: