Р Е Ш Е Н И Е № І- 1
град Бургас
, 22.01. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............петнадесети януари .през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1779 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на А.В.Ч. от гр.*** –ищец по гр.д. № 678/2018 год. по описа на Поморийския
районен съд против решение № 177/11.09.2019 год.
постановено по същото дело в частта ,с която е отххвърлен иска на въззивницата
против ответната Община за установяване по отношение на нея ,че ищецът не дължи
сумата от 13 624,94 лв. по изпълнителен лист от 12.07.2011 г. ,издаден по
гр.д. № 320/2009 г. на РС-Поморие.
Въззивникът
изразява
недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано .
Сочи
се на първо място ,че макар и
действително началният момент ,от който е започнала да тече давността по отношение на вземането на ответната Община
,да е 03.04.2013 г. ,с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
въззивницата ,то от налажения запор обаче никога не са постъпвали суми.Няма
данни за постъпили суми от работодателя на ищцата по сметката на ЧСИ/докато
районният съд е приел обратното /.Няма никакви доказателства за извършени
плащания по изпълнителното дело.Затова следва да се приеме според въззивната
страна ,че последното вализно и
допустимо изпълнително действие спрямо ищцата е предпието на 03.04.2013 г.
–налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата . Това действие е
безрезултатно ,от запора не са постъпвали суми
.Затова и изпълнителноте
дело след две години непредприети
принудителни действие е прекратено по право на 03.04.2015 г.,а извършените след
тази дата действия следва да бъдат
обезсилени ,а на 03.03.208 г. е изнекъл
и давностния срок в полза на въззивника и задължението е погасено по давност .
Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се уважат исковите претенции.
Въззивната жалба е допустима,
подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения
си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ответник чрез процесуалния си представител оспорва
въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния период са били извършване множество изпълнителни
действия от ЧСИ по изпълнителното дело ,подавани са жалби от длъжника-въззивник
против действия на ЧСИ,извършвани са справки за имущество на длъжника ,ноложана
е възбрана върху недвижим имот ,обявена е публина продан ,издадени са две
постановления за възлагане на имот и т.н Поради това и правилно районният съд е
приел ,че не е нлице твърдяната от ищцата перемция ,настъпила според нея на
03.04.2015 г. Наред с това са налице и няколко изходящи от ищцата писмени документи ,в които се признава лично
съществуването на вземането на Общината
до определен размер ,като се спори относно дължимата лихва,поради което е
налице и прекъсване на давността по чл.
116 б.“а“ ЗЗД. .Затова се моли за потвърждаване на решението .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 вр.чл. 439 ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните , че ищцата А.Ч. не дължи
изпълнение на ответната Община Поморие
на сумата от 13 624,94 лв.
по предявения срещу нея
изпълнителен лист от 12.07.2011 г.
,издаден въз основа на решение по гр.д.
№ 320/2010 г. по описа на Поморийския районен съд ,както и сумата от 26 049
лв. -по издадения втори изп.лист от 12.07.2011 г. въз основа на присъда по НОХД № 73/2008 г. на ПРС.Твърденията на
ищцовата страна са ,че вземането на Общината
по изп.лист за сумата от 13 624,94 лв. е погасено по давност,с
начален момент,от който е започнал да тече давностни срок е 03.04.2013 г.
,изтекъл на 03.04.2018 г. ,като в периода 03.04.2013 г. до 03.04.2015 г. не
са предприети никакви принудителни действия
и е настъпила т.нар.перемция ,след което
действията ,предприети след този момент се обезсилват по право.В
останалата част – за сумата от 20 000
лв. –част от вземането от 26 049 лв. по изп.лист по НОХД № 73/2008 г. на
ПРС решението е влязло в сила и не е предмет на обсъждане по настоящото дело.
За
да отхвърли предявената установителна претенция за сумата от 13 624,94
лв.,първоинстанционният съд е приел ,че в случая не е налице твърдяната от ищцата перемпция ,настъпила на 03.04.2015 г. поради бездействието на взискателя-ответник в
двугодишен срок от образуването на
изпълнителното дело ,доколкото постъпването на суми е реализиране на изпълнителния способ,съответно
поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин
от страна на взискателя прекъсва погасителната давност .Затова и
последващите действия по принудително
изпълнение ,в това число поисканите на
13.07.2015 г. от взискателя и вписани
възбрани на недвижими имоти на длъжника ,осъществените публични продани ,са
действия ,с които давността е прекъсвана
и не е изтекла и към настоящия момент .
Изводите
са правилни ,макар и в мотивите си съдът
да е допуснал неточност .
Предявеният
от А.Ч. срещу Община Поморие иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Чрез този отрицателен
установителен иск се осъществява защитата на длъжника срещу принудителното
изпълнение чрез оспорване на вземането. Длъжникът по изпълнението чрез този иск
може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право / пр. погасяване правото
на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и
други/. В настоящият случай длъжникът се позовава на нормата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК като основание за прекратяване на изпълнителното производство поради
неизвършване на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен
срок. В настоящият случай съдът намира, че такова прекратяване по силата на
закона не е налице, тъй като първото
запорно съобщение до работодателя на длъжника е от
14.11.2011 г. ,като управителят на
„Тонива“ЕООД е заявил ,че лицето вече не
работи при него.Ново искане от взискателя
да бъде извършена справка за имущественото състояние на длъжника е
направено на 19.03.2013 г.След извършена справка за актуален трудов договор с ново запорно съобщение и ПДИ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение и изпратено запорно съобщение от 03.04.2013 г. и получено от работодателя на 08.04.2013 г.
На същата дата е входиран и отказ на длъжницата
да изплаща задължението си ,като твърди ,че размерът на вземането като
главница е различен с посочения от ЧСИ ,както и че не е в състояние да плаща от
трудовото си възнаграждение.Входирана е и жалба на длъжника по реда на чл. 435
от ГПК срещу действията на ЧСИ
,изразяващи се в покана за доброволно изпълнение и запор върху трудовото възнаграждение
Жалбата е оставяне без движение няколко пъти и с разпореждане от 20.03.2015 г. –върната поради неизпълнение разпореждането за
привеждане в съответствие с дадените указания. ,Ново искане за
налагане за нов изпълнителен способ е направено от взискателя на 13.07.2015г, т. е не е
изтекъл 2-годишен срок.Следват множество
принудителни действия ,включително възбрани на недвижими имоти и публични
продани на същите ,приключили с постановление за възлагане на недвижим имот от
24.07.2017 г. /обжалвано пред БОС по гр.д. № 1690/2017 г., по което жалбата е
била оставена без разглеждане/. Дори и обаче да е налице основание за прекратяване
на изпълнителното производство на посоченото основание, това прекратяване не
означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма
пречка изпълнителното производство да бъде възобновено. В този случай нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. / т. 10 ТР2/13 от
26.06.2015г по т. д. № 2/13 ОСГТК/. Следва
да се подчертае ,че целта на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е да
санкционира бездействието на взискателя
в рамките на посочения срок ,докато в случая не сме изправени пред
хипотеза на бездействие .Напротив – неизпълнявайки в срок дадените от ЧСИ
указания за изправяне нередностите в подадената частна жалба е довело до
забавянето на процеса,което само по себе си представлява злоупотреба с
право.
Правилна е
преценката на първоинстанционния съд, че производството по изпълнителното дело
не е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
както и че самото вземане на ответника не е погасено с изтичане на предвидената
от закона петгодишна погасителна давност.Правилно
е и възражението на ответната страна ,че
освен всичко друго по делото са представени няколко документа ,изходящи
от длъжника /писма до Община Поморие/,с
дати 18.11.2015 г. и 20.05.2016
г. ,с които се признава съществуването
на вземането на Общината до определен
размер /като се оспорва само относно
размера на дължимата лихва /,поради което е налице прекъсване на давността по
смисъла на чл. 116 б“а“ ЗЗД .
С
оглед на горното атакуваното решение следва да бъде потвърдено .Предвид изхода
на спора на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата Община следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото ,които
са в размер на 1000 лв./видно от представения списък по чл. 80 ГПК и
договор за правна защита /.Не е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК .
Като има предвид изложеното ,Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 177/11.09.2019 г. постановено по
гр.д. № 678/2018 г. по описа на Поморийския районен съд
ОСЪЖДА
А.В.Ч. ,ЕГН ********** ,с адрес *** да
заплати на ОБЩИНА ПОМОРИЕ ,със седалище и адрес на управление – гр.Поморие
,ул.“Солна „ № 5 ,представлявана от кмета Иван Алексиев-чрез адв. Ю.Бошнаков
,сл.адрес – Бургас ,ул.“Княз Борис !“ № 10 вх.Б,ет.1 сумата 1000/хиляда
/лева-разноски по делото пред настоящата инстанция
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.