О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
260012
гр.Пловдив, 07.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на седми януари две хиляди и двадесет и първата година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като разгледа докладваното от чл.съдията Милена Рангелова в.ч.н.д. № 2
по описа на ПАС за 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава 22-ра във връзка с чл.
270, ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба на адв. Д.И., защитник на подсъдимия А.А.Р.,
срещу определението от 14.12.2020 г. по н.о.х.д. № 1539/20 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата
по отношение на Р. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Жалбоподателят навежда аргументи за незаконосъобразност на
определението. Акцентира на изискването за обосновано предположение за
извършване на инкриминираното деяние, което според него било силно разколебано
към настоящия процесуален момент. Развива виждане, че двете релевантни
опасности, с оглед които е била взета и продължавана атакуваната мярка за
неотклонение, са намалели с течение на продължителното време на задържане на
подсъдимия, така че вече не могат да обосноват задържане под стража. Формулираната
претенция е за отмяна на първоинстанционния акт и определяне на по-лека мярка
за неотклонение.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени данните по
делото и аргументите в атакуваното определение и в жалбата, намери, че жалбата
е допустима, но неоснователна.
Атакуваната мярка за неотклонение е определена след преценка
за наличието (1) на обосновано предположение за извършване на инкриминираното
деяние и (2) на двете опасности по чл. 63, ал. 1 НПК. Според въззивния съд ПОС
е бил прав да приеме, че нито една от споменатите предпоставки за продължаване
на задържането на подс. Р. не е претърпяла промяна, достатъчна за облекчаване
на мярката му за неотклонение. Споделимо е виждането, че тезата на
прокуратурата има все още доказателствена обезпеченост. По реда на настоящото
производство съдът не може да извърши претендирания от жабоподателя детайлен
анализ на събраните доказателства. Това би означавало предварително решаване на
въпросите по чл. 301 НПК. Що се отнася до интензитета на опасностите от
укриване и извършване на престъпление, той действително е намалял в течение на
изминалите осем месеца задържане. Все още обаче и двете опасности са достатъчно
отчетливи, така че задържането под стража се явява единственото сигурно
препятствие срещу недобросъвестно процесуално поведение.
Впрочем в жалбата не се сочат каквито и да са нови
обстоятелства, т.е. обстоятелства, които не са били съобразени и коментирани от
съдебните състави, взели и контролирали осъществяването на задържането под
стража на г-н Р..
С оглед обема и тежестта на повдигнатото обвинение и на
утежненото съдебно минало на подсъдимия, а също на ритмично извършваните
съдопроизводствени действия срокът на задържането на г-н Р. не е неразумно
продължителен.
В заключение – действието на обжалваната мярка за
неотклонение е продължено при подходящо мотивиране на законовите предпоставки
за това, като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и целите по
чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколното определение от 14.12.2020 г. по н.о.х.д. № 1539/20 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение на подсъдимия А.А.Р. „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: