№ 90101
гр. С, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20241110134759 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение (фирма) ЕИК **** седалище и адрес на
управление в гр. (адрес) представлявано от изпълнителния директор проф. д-р А.Й, чрез
пълномощника му юр. П. З. З.. Процесуалният представител на заявителя иска да бъде
издадена заповед за изпълнение против И. Ц. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в гр. (АДРЕС), за сумата от 2 583 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и три лева) –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в
съда – 07.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за направените от
заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане представлява стойността на проведено болнично лечение за периода от 24.02.2024 г.
до 29.02.2024 г., в който период И. Х. е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощно и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението, намира искането за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение за допустимо и основателно, предвид следните
съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на УМБАЛ (ФИРМА) попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1
от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 изр. първо от ГПК – според справката за постоянен и настоящ адрес,
постоянният адрес на длъжника е в гр. С, т.е. на територията на съдебния район на
Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
1
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса.
Видно от твърденията в заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на
Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно
местопребиваване извън страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не протИ.речи на закона и на добрите
нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на УМБАЛ
(ФИРМА) против И. Х..
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 51,66 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на Университетска многопрофилна болница за активно
лечение (фирма) ЕИК **** седалище и адрес на управление в гр. (адрес) представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р А.С.Й против И. Ц. Х., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр. (АДРЕС), за сумата от 2 583 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и три
лева) – главница, представляваща стойността на проведено болнично лечение за периода от
24.02.2024 г. до 29.02.2024 г., в който период И. Ц. Х. е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 07.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 101,66 лв. (сто и един лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
2
уведомление.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3