№ 449
гр. Велико Търново, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Данаилов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело №
20224100100626 по описа за 2022 година
Ищецът Д. Х. Г. чрез пълномощника си адвокат К. Г. Т. твърди в исковата си молба,
че с постановление от 20.01.2021г. било прекратено ДП № ЗМ ***г. на РУ Е.. Същото е
образувано на 07.04.2009т. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал.1 от
НК. В постановлението било посочено, че по време на разследването не били извършени
процесуални действия за установяване на конкретни извършители, и това бездействие било
довело до изтичане на давностния срок по чл.80, ал.1, т.3 от НК, на 17.01.2021г. Ищцата
счита, че отговорноста за изпълнение на горните задължения за разкриване на
престъплението против собствеността й, била на П.. Продължителното бездействие на
държавния орган довели до напрегнатост и стрес за ищцата, която запобнала много често да
боледува. Така в резултат на това бездействие на П. претърпяла болки истредения, като
неразкриването на извършителя на деянието се отразил негативно върху физическото,
интелектуалното, духовното и здравословно състояние на ищцата. Претърпените от нея
неимуществени вреди оценява на сумата 28000 лв. Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване правото й на
разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство по досъдебно
производство № ЗМ-80/2011 година по описа на РУ – Е., в размер на 28000 лв., със законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ответникът – П. на РБ, оспорва иска, като недопустим до датата на приемане на
разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ – 15.12.2012г., и недоказан. Оспорва твърдените вреди от
ищцата и размера им. Оспорва претендираното обезщетение и като прекомерно завишено в
противоречие с принципа на чл.52 от ЗЗД. Позовавайки се и на съдебната практика моли
съда да отхвърли иска.
Съдът прецени доводите на страните и представените по делото доказателства
1
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното и прави следните
правни изводи:
Предявен е иск по чл.2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищцата от ответника, от нарушаване правото й на разглеждане и
решаване в разумен срок на наказателното производство по досъдебно производство №
ЗМ-80/2011 година по описа на РУ – Е., в размер на 28000 лв., със законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Искът е предявен от процесуално-легитимирана страна, при наличие на правен
интерес – ищцата има качеството на пострадал по наказателното производство, по което се
твърди да е нарушен разумният срок за разглеждане. Исковата претенция е насочена срещу
надлежния ответник – П. е органа на съдебната власт, който съобразно твърденията на
ищеца е разглеждал процесното дело.
Представено е писмо от МП до Д. Х. Г., в което се съдържа изявление, че
процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ е изчерпана и ищцата има право на иск по чл.2б от
ЗОДОВ. Тъй като Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992
г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г., възраженията за процесуална
недопустимост на иска преди приемане на разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ – 15.12.2012г.,
са неоснователни.
За уважаване на така предявения иск следва от доказателствата по делото да бъде
установено наличието на следните материално-правни предпоставки – приключило
наказателно производство, по което ищцата да е страна, необосновано забавяне на
продължителността на делото, при което да е нарушен разумният срок по смисъла на чл.6,
пар. 1 от ЕКПЧОС, настъпване на преки и непосредствени неимуществени вреди за ищцата,
които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок. Според
чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Според практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото R. v. Bulgaria по
жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото V. v. Bulgaria по жалба № 1849/08),
така и съгласно практиката на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на
IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 306/18 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то
гр. отд. на ВКС), в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване
следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и размера на
имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка между тях и
забавеното производство; а относно неимуществените вреди съществува силна, макар и
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва
2
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което
гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в
държавността поради забавянето на делото.
В случая, от страна ответника не са ангажирани никакви доказателства за оборване
на тази презумпция. От друга страна, ищцата е поискала и съдът е допуснал разпит на
свидетели, чиито показания установяват конкретни негативни психо-емоционални
изживявания на ищцата вследствие неразумната продължителност на процесното
наказателно производство. Събраните гласни доказателства на свидетелите М.О. и С.Д.
установяват, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от продължителното
неразкриване на авторството на престъплението, от което е пострадала; че вредите са пряко
следствие от недостатъчно ефикасните действия по разследването, които действия са в
изключителна компетентност на П., като предпоставка за наказването на извършителя; св.
О. посочва, че откраднатите вещи имали сантиментална стойност за ищцата, която
започнала да се оплаква от високо кръвно налягане Свидетеля Д. установява, че при всяка
тяхна среща след кражбата на вещите си говорели за това с ищцата, която постоянно му се
оплаквала.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е нарушено
правото на ищцата на разглеждане и решаване на досъдебното производство в разумен срок.
Същото е образувано на 07.04.2011 година за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Видно от
материалите по досъдебното производство всички действия по разследването – разпити,
предложение за издирване на лице, постановления за възлагане на действия по разследване,
призовки, са извършени в периода от образуването му до 16.06.2011 година, когато е спряно
наказателното производство и делото е изпратено на разследващите органи за продължаване
на оперативно-издирвателните мероприятия. По делото няма данни пострадалият да е бил
уведомен за спирането или въобще да са му връчвани каквито и да е призовки и съобщения.
След спирането му на 16.06.2011 година, наказателното производство е възобновено
едва на 20.01.2022 година, за да бъде прекратено с постановление от същата дата, т.е. близо
10 години по наказателното производство не са извършвани абсолютно никакви действия по
разследването. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че наказателното
производство е продължило повече от разумния срок и причината за това е основно в
поведението на правозащитните органи, които законът задължава служебно да вземат мерки
за разкриване на обективната истина, като бездействието на компетентните органи прави
ирелевантна фактическата или правна сложност на делото. В тази връзка П. не е направила
нужното, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на необходимите
следствени действия по него, в нарушение на правомощията й по ръководство и надзор
върху разследването, съгласно чл. 196 НПК.
По реда на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ следва да бъде отчетено и поведението на
пострадалия, доколкото по делото не се установява същият да е правил искания пред
3
разследващите органи да вземат мерки за срочно провеждане на производството. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява единствено, че ищцата се е
оплаквала на познатите си от неразкриването на кражбата. По делото липсват данни ищцата
като пострадала, да е предприемала каквито и да е действия до П. нито писмено, нито устно,
че разследването неоправдано се забавя. Обстоятелството, че производството е било спряно
до разкриване на извършителя на деянието също следва да бъде взето предвид, но очевидно
и в периода, в който е било спряно пострадалият не е имал активно поведение и същият
явно се е бил дезинтересирал за хода на разследването.
Действително липсват данни по делото пострадалата да е била уведомена за
спирането, но следва да бъде съобразено, че наказателното производство се движи служебно
от прокурора в досъдебната си фаза и че не може да се приеме, че пострадалият допринася
за увреждането си поради това, че не се е интересувал от делото. Поведението му обаче е
индикатор за това до каква степен това производство е имало значение в личностната му
сфера. Преценявайки и поведението на П. съдът приема, че както държавните органи
противоправно са бездействали, не са уведомявали пострадалия за постановените в
производството актове, така и че след спирането на производството ищцата е разбрала за
него едва след връчване на постановлението за прекратяването му през 2021г.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
гласни доказателства безспорно се установява, че ищцата е претъпяла неимуществени вреди
от бездействието на разследващите органи и П.. Безспорно такива се търпят от пострадалия
при всички случаи, когато разследването продължава необосновано дълго. В случая по
делото обаче, същите не се отличават с особен интензитет. Свидетелят О. посочва, че бил
разбрал за кражбата от с.К., именно от ищцата, но това се случило едва преди 3 години, т.е.
8 г. след кражбата. Свидетелят Д. пък заявява единствено, че ищцата му се оплаквала от
кражбата в имота й в с.К.. В този смисъл съдът приема, че негативните й емоционални
преживявания от забавянето на досъдебното производство не могат да бъдат считани за
твърде интензивни и по-големи от обичайните, съобразно цитираната съдебната практика.
С оглед гореизложеното и предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен
състав приема, че в настоящия случай обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
сума в размер на 1000 лева, се явява справедливо. За разлика до пълния претендиран размер
от 28000 лв. на обезщетението, съдът намира същия за прекомерно. В тази връзка съдът
съобрази, че по реда на чл.2б от ЗОДОВ подлежат на обезщетяване само вредите, които са
пряка и непосредствена последица от неразумно бавните действия на правозащитните
органи, но не и самите вредите от престъплението и от неразкриването на извършителите
му, поради което обезщетяването по този ред не следва да води до източник за
неоснователно обогатяване на пострадалия от престъплението. По делото липсват каквито и
да е други доказателства, както писмени, така и гласни за претърпени от ищцата конкретни
неимуществени вреди, които да да надвишават обичайните такива и да са са пряка и
непосредствена последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи.
Необосновано дългият общ срок от 10 години на наказателното производство, което е
4
прекратено по давност, като през това време делото е било спряно за период от 10 години и
без да са извършвани никакви процесуално - следствени действия /експертизи, следствен
експеримент, допълнителни разпити/, дори не е направена оценка на откраднатите вещи,
посредством експертни специални знания, неизбежно е довело до причиняване на
неимуществени вреди на ищцата под формата на стрес, отчаяние, загуба на доверие в
институциите, постоянно емоционално напрежение, усещане за безизходица и
безпомощност, несигурност и липса на спокойствие, с оглед съзнанието, че не е направено
всичко възможно за да бъде установена кражбата на вещите от имота й в с.К.. Доколкото, не
е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания, като наличието
им се презумира през целия период на висящност на наказателното производство, имайки
пред вид гореизброените характерни особености на настоящия случай и че неспазването на
разумния срок на продължителност винаги увеличава вредните последици, както и
съобразявайки участието на ищцата в наказателното производство и обстоятелството, че
наказателното производство е прекратено по давност, което изобщо изключва разкриването
на извършителите на кражбата, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение на
причинените неимуществени вреди на ищцата, възлиза на сумата 1000 лв.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ се явява основателен и
доказан за сумата в размер на 1000 лева, поради което и като такъв следва да бъде уважен в
тази му част, като се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част, за разликата от уважената част до
пълния предявен размер от 28000 лева, искът се явява неоснователен и недоказан, поради
което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 0.40 лева, представляваща направените от
него разноски по делото за държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
От представения договор за правна защита и съдействие на ищцата в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е. че е материално затруднено лице, се установи, че
страните са се уговорили процесуалния й представител да получи възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в минимално определените размери,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнагаждения, действаща към момента на приключване на устните състезания. Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на
ищцата, е основателно. Поради това и ответникът следва да заплати на адвокат К. Г. Т.
адвокатско възнаграждение в размер на 54.80 лв., определено на основание чл. 7, ал. 2, т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., действаща към момента на приключване на устните
състезания и по реда на чл.78, ал.1 от ГПК - съразмерно с уважения иск.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. ***, гр.С, бул. „В", да заплати на Д. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. Е.,
ул. "К.", представляван по пълномощие от адвокат К. Г. Т., сумата 1000 лева /хиляда лева/,
5
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от
нарушаване правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ-80/2011 година по описа на РУ – Е. при ОД
на МВР - Велико Търново, пр. № ТОЕ-00150/2011 година на Районна прокуратура - Е.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба - 22.08.2022 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 1000 лв. до пълния му предялен размер от 28000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА П. ***, гр.С, бул. „В", да заплати на Д. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. Е.,
ул. "К.", представляван по пълномощие от адвокат К. Г. Т., сумата 0.40 лв. /четиридесет
стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА П. ***, гр.С, бул. „В", да заплати на адвокат К. Г. Т., ЛНА
**********, гр.Е., ул. "К.", сумата 54.80 лв. /петдесет и четири лева и осемдесет стотинки/
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6