Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.07.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
8335 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Ищецът - адвокат Н.Д.Г. твърди, че с
определение № 5744/03.11.2016 г., постановено по т. д. № 4895/2013 г. по описа
на СГС, възражението му срещу неприемането от синдика на „А.И.Т.“ ЕООД (н) на
заявените от него вземания е оставено без уважение. Сочи, че въпросните
вземания, произтичат от сключени между него и „А.И.Т.“ ЕООД (н) договори за
правна помощ по т.д. 2678/2015 г., VI-4 с-в с материален интерес в размер на
414 998.11 лева и т.д. 2677/2015 г., VI-13 с-в по описа на СГС с
материален интерес в размер на 153 855.26 лева, чийто предмет е оспорване
на приети в производството по несъстоятелност вземания. Допълва, че
договореното между страните адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че вземането му в общ
размер на 36 255.20 лева (25 959.88 лева – възнаграждение за правна
помощ по т.д. 2678/2015 г. VI-4 с-в и 10 295.32 лева - възнаграждение за правна помощ по т.д. 2677/2015
г. VI-13 с-в на СГС), неприето в производството по несъстоятелност по т. д. №
4895/2013 г. по описа на СГС, съществуват.
Ответникът „А.И.Т.“ ЕООД (н) е депозирал
в срок отговор на исковата молба, с който излага становище, че предявеният иск
е допустим и основателен за предявения размер, съобразен с Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Потвърждава
твърдението на ищеца, че между тях са сключени договори за правна помощ по т.д.
2678/2015 г. VI-4 с-в и т.д. 2677/2015 г. VI-13 с-в на СГС, поради което
предявените вземания са дължими, но не могат да бъдат изплатени поради
откритото производство по несъстоятелност.
Синдикът на „А.И.Т.“ ООД – Д.В.Х., не е
взел становище по иска.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени
доказателства и служебна справка в търговския регистър се установява, следното:
С Решение No 1928/03.12.2013
г. по т.д.No 4895/2013 г. на СГС е открито
производство по несъстоятелност за „А.И.Т.“ ООД, като решението е обявено в
търговския регистър на 05.12.2013 г.
С определение от 07.04.2015 г. по т.д. № 4895/2013 г., обявено в
търговския регистър на 15 04.2015 г., съдът по несъстоятелността на „А.И.Т.“
ООД е разгледал възражение на „А.И.Т.“ ООД срещу включването в списъка на
приетите вземания на вземанията на „Б.ДСК“ ЕАД и НАП. В мотивите на
определението е посочено, че възражението е за несъществуване на вземането на
банката в пълния предявен и приет от синдика размер от 414 998.11 лева. По
отношение вземането на НАП не е посочен размера на приетото и оспорено от „А.И.Т.“
ООД вземане. От обявения на 03.02.2015 г. Списък на приетите вземания, който е
представен по делото, се установява, че в него е включено вземане на Държавата
чрез НАП в размер на 153 855.26 лева. С определението си от 07.04.2015 г.
съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията на „А.И.Т.“ ООД.
По делото са представени две съдебни удостоверения, издадени от
СГС, видно от които адв. Н.Г. е пълномощник на „А.И.Т.“
ООД по т.д. № 2677/2015 г., което се води срещу НАП по иск с правно основание
чл. 694, ал. 1 ТЗ, както и че адв. Н.Г. е пълномощник
на „А.И.Т.“ ООД по т.д. № 2678/2015 г., което се води срещу „Б.ДСК“ ЕАД по иск
с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ
Със заявление за предявяване на вземане с вх. № на СГС
59798/28.04.2016 г. Н.Г. е предявил две
вземани за адвокатски хонорар: вземане в размер на 25 959.88 лева за
процесуално представителство на „А.И.Т.“ ООД по т.д. № 2678/2015 г. на СГС,
VІ-4 състав с предмет установителен иск срещу
кредитора Б.ДСК“ ЕАД с прието вземане в размер на 414 998.11 лева и
вземане в размер на 10 295.32 лева за процесуално представителство на „А.И.Т.“
ООД по т.д. № 2677/2015 г. на СГС, VІ-13 състав с предмет установителен
иск срещу кредитора НАП с прието вземане в размер на 153 855.26 лева.
Посочено е че претендираните адвокатски
възнаграждения са изчислени в минималния размер по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На 26.05.2015 г. в търговския регистър е обявен Списък на неприети
вземания на кредитори на „А.И.Т.“ ООД, в който са включени две вземания на
ищеца Н.Г., предявени на 03.05.2016 г. – вземане в размер на 25 959.88
лева – адвокатски хонорар и вземане в размер на 10 295.32 лева – адвокатски
хонорар. Макар датата на предявяване да е посочена различна от тази по
описаното по-горе предявяване, очевидно става дума за същите вземания, като
разликата в датите на предявяване може да се дължи на различен момент, в който
синдикът е отчел предявяването.
На 31.05.2016 г. Н.Г. е депозирал
възражение срещу неприемането на двете му предявени вземания за адвокатски
хонорари.
С определение от 03.11.2016 г. по т.д. № 4895/2013 г., обявено в търговския регистър на
07.11.2016 г., съдът по несъстоятелността на „А.И.Т.“ ООД е разгледал
възражението на адв. Н.Г. и го е оставил без
уважение.
По делото е представен Договор за правна помощ от 10.04.2015 г.,
подписан между управителя на „А.“ ООД - възложител и адв.
Н.Г. – изпълнител, с който изпълнителят е поел задължение да предяви искове за
оспорване на приети от синдика вземания в производството по несъстоятелност на
възложителя, срещу ДСК и НАП, като оспори вземането на ДСК в размер на
414 998.11 лева и на НАП в размер на 153 855.26 лева, и да
осъществява процесуално представителство в производството и по двете дела, като
извършва всички процесуални действия по тях. Уговорено е, че възнагражденията и
по двете дела ще бъдат от масата на несъстоятелността в размер на минималните
адвокатски хонорари съобразно Наредба № 1 на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 694, ал. 1 ТЗ (в редакцията, релевантна към
датата на предявяване на иска), кредитор или длъжникът, ако е направил
възражение по чл. 690, ал. 1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане
или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване
в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4.
Въз основа на
цитираната норма в съдебната практика
съществува единно и непротиворечиво становище относно предпоставките за
допустимост на установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, а именно: кредиторът да е предявил вземането си пред
синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, или след възникване на вземането, ако същото е
възникнало по време на производството по несъстоятелност и не е пратено на
падежа; да е налице произнасяне на синдика - приемане или неприемане на вземането;
в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ да е направено възражение срещу приемането или отказа
да бъде прието предявеното вземане; възражението да е разгледано по реда на чл. 692 ТЗ и да е спазен 7-дневният срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ за предявяване на иска. (така определение № 35 от
28.01.2010 г. по ч. т. д. № 805/2009 г. на ІІ т. о., както и постановеното по
реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика
решение № 149 от 08.12.2009 г. по т. д. № 341/2009 г. на ВКС, І т. о. )
В настоящото
производство е конституиран като участник и синдика, предвид изискването на чл.
694, ал. 4 ТЗ (ДВ бр. 105/30.12.2016 г.), което, като процесуална норма,се
прилага и към заварени производства.
От доказателствата по
делото и вписванията и обявените актове по несъстоятелността в търговския
регистър по партидата на „А.И.Т.“ ООД се установи, че ищецът е предявил свои вземания
в производството по несъстоятелност, след възникването му, което следва датата
на решението за откриване производството по несъстоятелност, синдикът се е
произнесъл по тях, като ги е включил в списъка на неприетите вземания; ищецът
своевременно е депозирал възражение,
което е разгледано от съда по несъстоятелността и оставено без уважение. За
ищеца е възникнал правен интерес да предяви положителен установителен
иск за вземанията си, което е сторил в законоустановения
седмодневен срок. Изложеното обосновава допустимост на иска.
По основателността на
иска настоящият състав намира следното:
Вземанията на адв. Н.Г. произтичат от договор за правна помощ и
съдействие с „А.И.Т.“ ООД, сключен след решението за откриване производство по
несъстоятелност, за процесуално представителство в производства по чл. 694, ал.
1 ТЗ, свързани с производството по несъстоятелност на „А.И.Т.“ ООД, в които
последното дружество участва като ищец. Трайна и непротиворечива е съдебната
практика, че в тези производства длъжникът се представлява от органния си представител, независимо дали към този момент
правомощията му са прекратени. До изменението на ТЗ с ДВ бр. 105/30.12.2016 г.
се приемаше в съдебната практика, че синдикът не участва в производствата по чл.
694, ал. 1 ТЗ, а след изменението, с което беше предвидено изрично неговото
участие, се приема, че той участва в качеството си на процесуален субституент на кредиторите, които не участват в
производството.
Договорът за правна
защита и съдействие е особен вид договор за поръчка, с която едно лице –
доверител, възлага на друго лице – довереник адвокат да му окаже правна помощ било
чрез консултация и/или изготвяне на документи, било чрез представителство,
включително процесуално представителство. Този договор е винаги възмезден, с
изключение на изрично посочени от ЗА случаи. Съобразно чл. 36 ЗА адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд, като същото се определя в договора с
доверителя, а ако такова не е определено – от Висшия адвокатски съвет. При
приложение на общите правила, ако е уговорен падеж на задължението за заплащане
на възнаграждение, същото е дължимо на падежа. Ако падеж не е уговорен –
вземането за адвокатско възнаграждение става изискуемо след покана.
В настоящия случай се
установи, че между адв. Н.Г. и управителя на „А.И.Т.“
ООД е сключен договор за завеждане на два иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ и за
процесуално представителство по тях. След като длъжникът (в случая, „А.И.Т.“
ООД) има право да оспорва приети вземания по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ чрез
своите органи, той има и право на правна помощ от адвокат, включително чрез
процесуално представителство, за упражняване на което което
следва да му бъде признато право самостоятелно да сключи договор и да
упълномощи адвокат. Тази възможност впрочем изрично е уредена в закона – според
чл. 635, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност,
както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и 694, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат
да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални
действия, които не са изрично предоставени на синдика.
В посочения договор се
установи, че страните са уговорили, доверителят да дължи възнаграждение на
адвоката в размер на минималното възнаграждение по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения без да са посочили кога възнаграждението
е дължимо. В случая не е уговорен конкретен размер на възнаграждението, но този
размер е определяем. Съгласно чл. 7 от Наредбата, възнаграждението при дела с
определен материален интерес се определя съобразно него. В случая се установи,
че оспореното вземане на кредитора „Б.ДСК“ ЕАД е в размер на 414 998.11
лева. Съобразно редакцията на Наредбата към 10.04.2015 г. (датата на
сключване на договора за правна помощ) минималното адвокатско възнаграждение в
случая е 12 979.94 лева. Оспореното вземане на НАП е в размер на
153 855.26 лева, съответно минималното адвокатско възнаграждение в случая
е 5 145.66 лева. Тъй като длъжникът е лишен от разпоредителна власт спрямо
имуществото си, единствената възможност адв. Г. да
получи плащане е чрез предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност. Предявяването на вземането следва да се смята за покана за
изпълнение, като вземането става изискуемо веднага след поканата, която е
депозирана на 28.04.2016 г.
От представените две
съдебни удостоверения се установява, че адв. Н.Г. е
изпълнил договора като е образувал дела според възложеното му и осъществява по
тях процесуално представителство на ищеца „А.И.Т.“ ООД – в несъстоятелност.
Предвид всичко
изложено, до посочените размери (12 979.94 лева, съотв.
– 5 145.66 лева) искът се явява основателен, а за разликата до пълните
размери на вземанията искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
И двете страни изрично са заявили при устните състезания, че не претендират
разноски. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса
в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС, по аргумент за обратното от чл. 694, ал. 7, изречение последно ТЗ, като
същата следва да се определи върху ¼ от цената на иска. Следва да бъдат
съобразени и общите правила за разноските по чл. 78 ГПК, като дължимата
държавна такса се заплати от страните съразмерно на отхвърлената, съответно –
уважената част от иска. В случая цената на иска е равна на 36 255.20 лева,
съответно дължимата държавна такса е 3 625.52 лева. Всяка от страните дължи да заплати половината
от нея, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, или по 1812.76
лева.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, по
иск на адв. Н.Д.Г. от САК, ЕГН **********,*** против „А.И.Т.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление ***, че адв. Н.Д.Г. има вземане
срещу А.И.Т.“ ООД – в несъстоятелност, възникнало от договор за правна помощ от
10.04.2015 г. за процесуално представителство по дела, образувани по искове с
правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ с ищец А.И.Т.“ ООД – в несъстоятелност и ответници „Б.ДСК“ ЕАД и Национална агенция за приходите (съотв. т.д. № 2677/2015 г. на СГС, VІ-13 състав и т.д. № 2678/2015
г. на СГС, VІ-4 състав), което вземане е
в размер на 12 979.94 лева (дванадесет хиляди
деветстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) за първото
посочено дело и 5 145. 66 лева
(пет хиляди сто четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) по второто
посочено дело.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска на адв.
Н.Д.Г. за установяване
съществуването на вземания над признатите размери, а именно за разликата от 12 979.94 лева до
25 959.88 лева за първото посочено дело и за разликата над 5 145. 66
лева (пет хиляди сто четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) до
10 295.32 лева за второто посочено дело.
ОСЪЖДА „А.И.Т.“
ООД – в несъстоятелност,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** да
заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна
такса в размер на 1812.76 лева (хиляда
осемстотин и дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки) лева, на осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ вр. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА адв. Н.Д.Г. от САК, ЕГН **********,*** да
заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1812.76 лева (хиляда
осемстотин и дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки) лева, на осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ вр. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при
участието на синдика на „А.И.Т.“ ООД – в несъстоятелност – Д.В.Х.,***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: