Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19
гр.Севлиево 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 14.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 491 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.Т.С.
и В.Т.Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността против Б.Д.Б. и Н.Д.А..
Ищците твърдят, че с нотариален акт № 27, том ІІ, рег.№ 3474, дело № 183 от
23.03.2018 г. на *** П. Д. за собственик на описания в него недвижим имот е
призната М. П. Т., която с приложения нотариален акт № 29, том ІІ, рег. № 3486,
дело № 184 от 23.03.2018 г. на *** П. Д. е продала имота на ответниците в равни
дялове. Имотът е бил собственост на общия между страните техен дядо Б.Т.Т.съгласно
спогодба от 1972 г. В този имот до смъртта си са живели техните дядо и баба, а
в последствие и синовете им Т. /баща на ищците/ и Д. /баща на ответниците/,
заедно със съпругата си М. Т.. Ищците поддържат, че до смъртта си на 27.04.2018
г. баща им имал стая в жилищната сграда, която владеел и ползвал, ползвал
стопанската постройка, както и част от двора. Излагат твърдения, че след
смъртта на баща им, когато проверили в данъчна служба, обстоятелствата относно
собствеността на имота, узнали, че имотът е собственост на ответниците съгласно
описаните документи за собственост. Считат, че са лишени от владението на имота
и молят съда да приеме за установено, че са собственици на ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот и да осъди ответниците да им предадат владението на
тази ид.ч. от имота. Претендират и направените по делото разноските.
Ответниците Б.Д.Б. и Н.Д.А. оспорват предявения иск. Твърдят, че имотът е
придобит от техните родители Д. и М. Т.и по наследство и давностно владение,
демонстрирано явно пред всички, вкл. и пред бащата на ищците.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са кумулативно активно субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС, с предмет – спорния имот.Чрез този петиторен иск ищците
искат от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното
право на собственост върху нея принадлежи на ищците и въз основа на това
установяване да се допусне ответниците, които я владеят или държат, без да
притежават правно основание за това, да предадат фактическата власт на
собственика.Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който
възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата
власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна
материална предпоставка.По силата на чл. 154 ГПК на ищците принадлежи правното
задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост върху
спорната вещ, както и че ответниците я владеят или държат, а за да бъде
отхвърлен осъдителният иск, ответниците са длъжни да установят, че упражняват
фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание.Това
доказване следва да бъде пълно и главно.
По делото е представен констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно
владение № 27 от 23.03.2018 г., том II, рег. № 3474, дело № 183 на *** П. Д., с
рег. № 543 на НК, с район на действие РС – Севлиево, с който М. П. Т. е
призната за собственик на процесния недвижим имот, а именно: Урегулиран
поземлен имот /УПИ/ IX – 94, от квартал 21 по плана на с. С., общ. Севлиево,
без административен адрес, с площ 867 кв.м. при граници: улица, УПИ X – 138,
УПИ II – 93, УПИ III – 96 и УПИ VIII – 139, заедно с построените в този имот:
жилищна сграда на два етажа, масивна на дървен гредоред, цялата маза, с първи
етаж, със застроена площ 73.00 кв.м., състоящ се от: коридор, кухня, две стаи и
стълбище за втория етаж; и втори етаж, със ЗП 23.00 лв.м. състоящ се от:
коридор и две стаи, както и пристройка към жилищната сграда /баня/ - масивна,
със ЗП 10.00 кв.м. и стопанска постройка – паянтова, на един етаж, със ЗП 8.00
кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този имот.
По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 29 от 23.03.2018 г., том II, рег. № 3 486, дело № 184 на *** П. Д. с
рег. № 543 на НК, с район на действие РС – Севлиево, с който М. П. Т. е продала
в равни дялове имота, предмет на констативния нотариален акт, описан по-горе,
на Б.Д.Б. и Н.Д.А..
По делото е представен протокол от 1972 г, на Севлиевския районен съд,
видно от който Б.Т.Т.е придобил в дял следния недвижим имот: дворно място в с. С.,
Габровски окръг, съставляващо парцел VII-94- седми-двадесет и четвърти квартал
№ 10 по плана на селото, със застроена в него къща, урегулиран от 955 кв.м. А дял втори е придобит от Т. Т. Т.,
съставляващ празно дворно място в с. С., Габровски окръг, съставляващо част от
планоснимачен № 94 в квартал № 10 по плана на селото, от 1197 кв.м.
Не се спори между страните, а и се установява от представеното по делото
удостоверение за наследници изх. №122 от 30.08.2018 г., че Б.Т.Т.е починал на
17.10.1985 г. и е оставил за свои наследници съпругата си – Н. Т. Т.а, и
синовете си Д. Б. Т. и Т. Б. Т..Съпругата на наследодателя Н. Т. Т.а е починала
на ***г., а синът му Д. Б. Т. е починал на ***г., последният е оставил за свои
наследници – съпруга – М. П. Т. и двете си дъщери – ответниците Н.Д.А. и Б.Д.Б..Другият
син на наследодателя Б. Т. – Т. Б. Т. е починал на 27.04.2018 г. Последният
видно от удостоверение за наследници изх. № ДД-1-А-********** от 12.06.2018 г.
е оставил за свои наследници двете си дъщери, ищци по делото – В.Т.Т. и Д.Т. С..
С определение № 920 от 29.10.2019 г. е конституиран като ответник по делото
съпругът на ответницата Н.Д.А. – А.Н.А., с който първата е била в граждански
брак при придобиване чрез покупко-продажба на процесния недвижим имот.
При така изложеното, съдът намира, че ищците и ответниците по силата на
наследственото правоприемство за първите и по силата на частно правоприемство
за вторите са носители на правото на собственост на по ½ идеална част от процесния недвижим
имот.
Ответниците оспорват материалната легитимация на ищците с възражение за
изтекла придобивна давност в полза на техните праводатели по отношение на
процесния недвижим имот чрез присъединяване на владението на праводателите им,
а именно от ***г. до сега.
Институтът на придобиваната давност е уреден в закона като оригинерно
придобивно правно основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице
владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални
предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква това оригинерно
придобивно основание: 1) в продължение на определен период от време (10 години,
респ. 5 години при добросъвестното владение) едно лице, което не е собственик,
да упражнява поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт
върху определена вещ като корпорално обособен обект, като това фактическо
господство като фактическо отношение следва да се изразява в действия, които
съответстват на вещните правомощия на собственика (обективният признак на
владението) и 2) фактическата власт следва да се упражнява с намерение за
своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на
фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от
предметното съдържание на сложното вещно право на собственост (субективният
признак на владението).
Когато праводателят не е бил носител на правото, което се е задължил да
прехвърли на приобретателя, не възниква вещно-прехвърлителното действие на
транслативната сделка, но в случай че праводателите са упражнявали фактическото
господство върху вещ, предмет на транслативен договор (при частно
правоприемство, какъвто е настоящият казус), с намерение да я своят,
приобретателят би могъл да присъедини по силата на чл. 82 ЗС същото по вид
давностно владение, което са упражнявали праводателите (при обща или кратка
придобивна давност) или да започне теченето на нова придобивна давност (напр.
кратка (5-годишна), в случай че тя би била по-благоприятна за него и ако е
придобил владението като фактическо отношение на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, т. е. при
добросъвестно владение).
Съгласно чл. 70 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.Достатъчно
е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
В настоящия случай ответниците и техните праводатели нямат качеството на добросъвестни
владелци, доколкото не са придобили процесната ½ от имота на годно
правно основание, а същата по силата на наследственото правоприемство от общия
наследодател на ищците и праводателите на ответниците е преминала в
патримониума на ищците, поради което, за да бъде основателно направеното от тях
позоваване на изтекла придобвина давност, следва те, респ. техните праводатели, да са
упражнявали поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт
върху процесния недвижим имот в продължение на 10 години.
Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго. Основните
признаци на владението са обективен и субективен.Обективният признак е
характеристика на владението като фактическо упражняване на власт спрямо
конкретна вещ, като обективна възможност за непосредствено въздействие върху
вещта.Субективният признак е характеристика на едно субективно/лично поведение
на владелеца – да се държи вещта като своя.Да се държи вещта като своя е
равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик –
титуляр на вещното право.Намерението е психическо, душевно, субективно съС.ие и
за неговото доказване, законодателят е установил законовата презумпция на чл.
69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, доколкото
не се докаже, че я държи за другиго.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението, а именно да е: явно /фактическата власт е
упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не
е установено по скрит начин/, поС.но /упражняването му няма случаен характер, а
е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано за
период по-дълъг от шест месеца / чл. 81 от ЗС /, и несъмнено.
Владението като фактическо отношение е поС.но, когато фактическата власт
върху вещта няма случаен характер, а е израз на волята и разбирането на лицето-владелец,
че вещта е собствена.За да се установи този признак, съдът изследва въпроса за
трайното фактическо въздействие по отношение на вещта в съпоставка на факти за
евентуално владение на други лица, които препятстват претендиращия
собствеността владелец.ПоС.ното владение не следва да се възприема като синоним
на непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент фактическа
власт, а е достатъчно владелецът да е в съС.ие във всеки момент да реализира
владелческата си власт, без друго лице да е започнало да извършва тези
действия.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. по тълкувателно
дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен
от наследяването.В случаите, при които един от съсобствениците е започнал
да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС.Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.
За установяване на горните предпоставки ответниците са ангажирали следните
доказателства:
Препис от служебна бележка изх. № ТО-03-821/24.06.2019 г. от „Бяла“ ЕООД
гр. Севлиево, препис от фактура № **********/19.01.18 г., препис от фактура №
**********/20.08.18 г., препис от фактура № **********/18.01.17 г., препис от
фактура № **********/18.12.15 г. и препис от фактура № **********/21.01.16 г.,
видно от които ответниците са заплащали потребената електрическа енергия за
процесния имот.
По делото са разпитани две групи свидетели - на ищците и на ответниците.
Свид.И. А. твърди, че познава имота, ходил е с Т. (баща на ищците) в къщата, не
посочва кога, твърди, че Т. е носил хранителни продукти в имота, а в къщата
имало жена, за която свидетелят няма информация коя е била.
Свид.Н. Т., съпруг на ищцата В.Т., твърди, че е посещавал имота, първият
път, когато го посетил е през 1997 г., а в имота живеел братът на неговия тъст.Свидетелят
твърди, че носили провизии и дърва за камината. Поддържа, че имотът е бил
условно разделен, горните етажи били обзаведени от Т..Свидетелят сочи, че Т.
е искал съсобствениците да му заплатят
сума за имота, но не се стигнало до споразумение.
Свид.Г. П., свекър на ответницата Б.Б., поддържа, че двамата братя
(праводателите на ищците и ответниците) не били в добри отношения, Т. не се
интересувал от нищо, ходил е от време на време на гости в имота.Поддържа, че Т.
е идвал в къщата с децата и с жени.Свидетелят не помни кога за последно Т. е
посещавал имота, поддържа, че не е имал ключ от външната порта, не е имал
сечива в имота.Излага твърдения, че Т. отказал да ремонтира една от стените на
къщата.
Свидетелят М. Р. поддържа, че е виждал Т. да спи в къщата, но не знае да е
държал сечива, не е излизал в градината да работи, свидетелят не знае дали Т. е
имал ключ от имота.
Свидетелят С. К., посочва, че живее на 3 км. от С., не е виждал Т. и не го
познава, може да го е виждал но да не е знаел, че е той, твърди, че е поддържал
имотите там, не е чувал братът да е имал собственост там, не е виждал Т. с децата
си да посещават имота.
Съдът намира, че макар наличието на известни противоречия в показанията на
двете групи свидетели – за това кога праводателят на ищците е посещавал имота и
държал ли е вещите си там, обстоятелствата, които двамата свидетели излагат и
са от значение за преценка за основателността на възражението за придобивна
давност, са идентични и следва да бъдат кредитирани при преценката им и
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Както вече бе посочено, осъществяването на давностно владение предполага
освен фактическото ползване на имота, което съдът намира, че е установено от
страна на ответниците (и по отношение на праводателите им) и намерение за
своене на вещта, което трябва да бъде явно и да се демонстрира пред другите
лица, вкл. пред собственика на имота.В случая тази предпоставка не е налице.От
показанията на свидетелите не се установява демонстрирането на променено
отношение към имота още повече, че осъществяването на владение за себе си, в
случая неизменно предполага отблъскване на владението на собственика, а не
осигуряването на безпрепятствен достъп до него, какъвто е настоящия случай.Установяване
на промяната на държането във владение за себе си и явното му обективиране на
последното пред съсобственика е изцяло в тежест на ответниците, доколото
съгласно цитираното тълкувателно решение в този случай (наследство,
съсобственост) презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена.Не представляват и
такива действия по демонстриране на interversio possessionis заплащането на
потребена електрическа енергия в процесния имот, доколкото не е спорно, че
именно ответниците са ползвали имота, като това несъмнено не са необходимите
действия, отблъскващи владението на другия съсобственик и установяващи своене.Субективното
убеждение на ответниците, че праводателят на ищците, съсобственик е посещавал
имота като гост е ирелевантно за трансформацията на държането във владение.
По изложените съображения съдът
намира, че праводателите – бащата, съответно майката на ответниците са били
държатели на процесния имот, съотв. не са могли да го придобият по давност,
поради което и възражението за изтекла придобивна давност се явява
неоснователно, а удостовереното с констативния нотариален акт, издаден в полза
на праводателката на ответниците е оборено.
Следва да се отбележи, че съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012 г. постановено по тълкувателно дело № 3/2012 г., с
констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим
имот.Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието
само на молителя.Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт.Лице, което
претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може
по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален
акт право.Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на
съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото
лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр,
издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК.Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице.
В случая обаче в настоящото производство, като ответник, не участва лицето
участвало в нотариалното производство, същото не е и правоприемник на ответниците,
а техен праводател, по чието право съдът се произнася в обуславящите мотиви на
решението, поради което не следва да бъде постановявана отмяна на посочения
нотариален акт, като последица от уважаване на ревандикационния иск.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ищците са доказали при
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху
процесната ½ от недвижимия имот, а ответниците не са установили
наличието на годно правно основание, въз основа на което да осъществяват фактическа
власт върху имота, поради което предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС се
явява основателен.
С оглед изхода на спора, в полза на ищците следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.Ищците претендират адвокатско възнаграждение съгласно
представен списък в размер от общо 500.00 лв., която сума на основание чл.78,
ал. ГПК следва да бъде присъдена.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на Б.Д.Б.,
ЕГН **********, Н.Д.А., ЕГН ********** и А.Н.А., ЕГН **********, че Д.Т.С., ЕГН
********** и В.Т.Т., ЕГН **********, са собственици на ½ идеална част от
следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX – 94, от квартал 21 по
плана на с. С., общ. Севлиево, без административен адрес, с площ 867 кв.м. при
граници: улица, УПИ X – 138, УПИ II – 93, УПИ III – 96 и УПИ VIII – 139, заедно
с построените в този имот: жилищна сграда на два етажа, масивна на дървен
гредоред, цялата маза, с първи етаж, със застроена площ 73.00 кв.м., състоящ се
от: коридор, кухня, две стаи и стълбище за втория етаж; и втори етаж, със ЗП
23.00 лв.м. състоящ се от: коридор и две стаи, както и пристройка към жилищната
сграда /баня/ - масивна, със ЗП 10.00 кв.м. и стопанска постройка – паянтова,
на един етаж, със ЗП 8.00 кв.м., като ОСЪЖДА
ответниците да предадат на Д.Т.С., ЕГН ********** и В.Т.Т., ЕГН **********,
владението върху гореописания имот.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********, Н.Д.А., ЕГН ********** и А.Н.А., ЕГН **********, да
заплатят на Д.Т.С., ЕГН ********** и В.Т.Т., ЕГН **********, сумата от 500 лв.,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: