Р Е Ш Е Н И Е №........
град Свиленград, 29.04.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретар Ангелина Добрева като разгледа докладваното от
Председателя Административно -
наказателно дело №70 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №РД-05-66 от 29.12.2020 година на Директора на РЗИ -
Хасково, с което на Т.И.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение на чл.63,ал.4 и
чл.63а,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено на основание чл.209,ал.1 от
Закона за здравето /ЗЗ/ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят Т.И.Т. моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като от АУАН и НП не ставало ясно на коя дата се твърди,
че било извършено
нарушението.Оспорва
изложената фактическа обстановка,като счита,че не била осъществила визирания в
НП състав на нарушение. Счита още,че били допуснати процесуални нарушения от
страна на АНО – НП и АУАН не отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Неясна и противоречива била дадената правна квалификация,както и
нямало връзка между цитираната в НП
санкционна норма на чл.209,ал.1 от ЗЗ и изложените в НП фактически твърдения.
Оспорва също,че неправилно била ангажирана неговата отговорност,а не на
дружеството. Отделно от това оспорва размера на наложеното наказание като
незаконосъобразно и несправедливо.Поради изложеното моли съда да отмени
обжалвания акт като незаконосъобразен.
В съдебната фаза, въззивникът
–жалбоподател редовно призован, изпраща представител,който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Ангажират се гласни доказателства.
Претендират се разноски по делото,като е представен списък на същите.
АНО – Директора на РЗИ - Хасково
,чрез процесуалният си представител оспорва жалбата . Счита НП за правилно
и законосъобразно ,като се излага
съображения за липсата на допуснати процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено
изцяло.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково,
ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 17.12.2020г. свидетеля инспектор В.
П.Л. служител при АНО,съвместно с двама полицейски служители при РУ
Свиленград –свидетелите И.А.Т. и Т.А.Д. извършили проверка във връзка със
спазване на Заповед №РД -01-677/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването
/ноторно известна и достъпна в сайта на
съответното министерство/ на фитнес зала „Галакси”, находяща се в
гр.Свиленград,бул.България №60,стопанисвана от фирма Дива 84
ЕООД,представлявана от Т.И.Т.. На место свидетелите констатирали,че фитнес
залата не е преустановила дейността си,съгласно Заповед №
РД-01-677/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването ,тъй като в залата
присъства фитнес инструктор –К.Х. С. и в
залата имало двама мъже,които тренирали на фитнес уредите. Помещението било
отоплено,а фитнес инструктора стоял на работното си място.На проверяващите
присъствалите лица посочили,че имали ключове от фитнес залата и затова
влезнали.
За така извършената проверка бил съставен Констативен
протокол №110/17.12.2020г.,който бил подписан от тримата свидетели и
присъствалата на проверката фитнес инструктор К.Х. С..
След пристигането на жалбоподателя на место , св. В. П.Л. в присъствието на свидетелите И.А.Т. и Т.А.Д. съставила АУАН с №АН-01-60/17.12.2020г.
за извършено нарушение по чл.63,ал.4 и чл.63а,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/
от Закона за здравето, който акт бил предявен и връчен на същата дата на
жалбоподателя,като в акта ,същият вписал,че залата не работи и това било
изключение.
Срещу Акта в законно установения
3-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Издадено е обжалваното Наказателно
постановление /НП/ №РД-05-66 от 29.12.2020 година на Директора на РЗИ -
Хасково, с което на Т.И.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение на чл.63,ал.4 и
чл.63а,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено на основание чл.209,ал.1 от
Закона за здравето /ЗЗ/ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
НП е връчено на жалбоподател на 19.01.2021 година ,видно от известие за
доставяне,приложено по АНПр.
Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.63,ал.4
и чл.63а,ал.1 от Закона за здравето,поради
което му е наложено на основание чл.209,ал.1 от Закона за здравето
/ЗЗ/ административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 300 лв.
Материалната компетентност на
Директора на РЗИ - Хасково да издава НП за нарушения по ЗЗ не се оспорва
по делото, а доколкото последната произтича от делегирането на тези правомощията от страна на Закона за
здравето,в частност от разпоредбата на чл.209а,ал.4 от ЗЗ,съдът приема за
доказана.
По делото от страна на жалбоподателя се ангажираха гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите К.Х.С., Н.Н.Г. и Е.Е. Ахмедов,които
свидетели еднозначно твърдят,че фитнес залата била затворена за ремонт с
поставена табела с указания в тази насока. Твърдят още,че предният ден св.С.
срещнала останалите двама свидетели на
центъра в гр.Свиленград и ги помолила да отидат в залата на следващият
ден и да и помогнат с преместването на уредите в салона,т.к. били тежки и те се
съгласили,за което тя им предоставила ключ от фитнес салона. На следващият ден,
свидетелите Г. и Ахмедов отишли в салона около 11,00часа и започнали да
преместват тежестите в центъра на салона,но той като нямали други инструменти
изчаквали да пристигне другата свидетелка като К.С. пристигнала около
12,00часа. Малко след това пристигнали проверяващите и след като св.С. им
отворила и влезнали съставили актове на свидетелите Г. и Ахмедов за липсата на
маска,а впоследствие извикали управителя на фитнес салона,който даже не
знаел,че се извършва ремонт в залата и че има лица в него,тъй като реално това
било разпоредено от неговият син.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на
анализа на доказателствата – писмени и гласни събрани в хода на настоящото
производство, вкл. съдържащите се АНП и приобщени в хода на съдебното
следствие, по реда на чл. 283 НПК, Свидетелските показания депозирани от
разпитаните свидетели са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в
кореспондираща връзка помежду си ,като
колерират и с писмените доказателствени средства, поради липса на предпоставки
за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира показанията на св. В. П.Л. , И.А.Т.
и Т.А.Д. , считайки ги обективни
и достоверни.
Що се отнася до свидетелските показания ангажирани от страна на
жалбоподателя/ К.Х.С., Н.Н.Г. и Е.Е. Ахмедов/,съдът не кредитира с доверие,тъй
като звучат нелогично и житейски неоправдано. Изхождайки от твърдението,че във
фитнес залата щяло да се извършва ремонт по разпореждане на сина на
собственика,нелогично изглежда твърдението,че е било възложено на свидетелката С./която
при разпита си в съдебно заседание,съдът констатира,че видимо е слабо момиче/
да премести фитнес уредите във връзка с подготовката на залата за ремонт и във
връзка с това същата случайно е помолила двамата свидетели,които били редовни
клиенти да й помогнат. Нелогично звучи и твърдението,че точно когато св.С. е
срещнала другите двама свидетели и след като те са се съгласили да й помогнат с
преместването на уредите,тя им дала ключ от залата,тъй като в момента имала в
себе си два. Странно как свидетелката,която по нейни твърдения е била пусната в
неплатен отпуск в този момент е следвало да ходи на работа във връзка с
извършването на ремонт ,странно как притежава два ключа от работното си място и
още по странно звучи,как същата,която е работник , предоставя на непознати
лица,достъп до скъпи фитнес уреди,без знанието и разрешението на нейният
работодател,поради което съдът намира всички техни твърдения за
нелогични,житейски неоправдани и дадени с цел защитна позиция в полза на
жалбоподателя,поради което не се кредитират от съда,още повече че противоречат
на останалия събран по делото доказателствен материал,в частност от събраните
по делото свидетелски показания /на
показанията на В. П.Л. , И.А.Т.
и Т.А.Д./,които установяват ,че
свидетелите Ахмедов и Г. били заверени на лежанките,а не както те твърдят да извършват преместване на фитнес уредите в
центъра на залата.
Кредитират се показанията на св.С.
единствено в частта в която същата установява,че жалбоподателят не е
знаел,че през процесният ден същата и останалите двама свидетели са се намирали
във фитнес залата,тъй като в тази им част ,същите не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал,доколкото останалите по делото
свидетели установяват,че жалбоподателя е бил на риба и бил изненадан от
факта,че фитнес залата работи,когато го извикали на място,поради което в тази
им част се кредитира от съда с доверие.
Досежно писмените доказателствени източници, съдът възприема същите
достоверни и ги кредитира, т.к. не се оспориха по съдържание и спрямо
истинността им)по признака авторство), не се констатираха и техни недостатъци от външна страна опорочаващи ги
като документи. Поради това, те се цениха за установява на фактите удостоверени
в тях и съотв. при изграждането на фактическите и правни изводи от съдебния
състав.
При така
установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14,
ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена е
в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото в
административно-наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост,
тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидени случаи). За да бъде едно деяние административно
нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 от ЗАНН): 1) това деяние
да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно;
3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да
било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би
довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Същевременно, следва да
бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на
наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания
би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. От съществена важност е
актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за чието
спазване съдът следи служебно. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето
на акта, реквизитите на същия и тези на НП или не са спазени сроковете за
реализиране на административно-наказателната отговорност, то НП следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно. Когато обаче не са допуснати такива нарушения
и самото НП е издадено при спазване на процесуалните правила, в предвидената
форма и срокове, съдържа съответните реквизити и е издадено от надлежен орган,
следва да се провери неговата правилност, т. е. дали изложеното в НП отговаря
на действителното положение на нещата. Само при наличието на законосъобразно
(издадено при спазване на всички правила и срокове и съдържащо всички
необходими реквизити) и правилно (т. е. изложеното в него бъде доказано и в
съдебното производство) НП, може да бъде коментирана справедливостта на размера
на наложеното наказание.
Настоящият
съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното административно наказателно
производство са допуснати нарушение на процесуалните правила, които са
достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП и прави безпредметно
разглеждането на въпросите по съществото на делото .
В АУАН и НП е прието, че наказаното лице е нарушило разпоредбите на чл.63,ал.4 и чл.63а,ал.1 от Закона за здравето.
На жалбоподателя са вменени две нарушения ,а имено по чл. 63, ал.4, от ЗЗ , нарушаване
на заповед за временни
противоепидемични мерки на министъра на здравеопазването издадена по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област при обявена извънредна епидемична обстановка свързана при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, и по чл.63а,ал.1
от ЗЗ, - нарушаване на заповед за противоепидемични мерки на министъра
на здравеопазването издадена по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен
период от време при
епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 от ЗЗ.
В нарушение изискванията на чл. 18, от ЗАНН на жалбоподателя е наложено
само едно наказание, като не е ясно за кое от двете нарушения е наказан.
Нещо повече -в случая е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението/ако
хипотетично се приеме,че е едно такова/ по чл. 63, ал. 4, от ЗЗ,респективно това по чл.63а,ал.1 от ЗЗ и посочената за санкционна разпоредба за съответното констатирано нарушение,а именно на жалбоподателя е наложена
санкция на основание чл.209,ал.1 от ЗЗ ,която гласи,че който не се яви на задължителен
профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба
от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв.,вместо по чл.209а,ал.1 от ЗЗ ,съгласно която: Който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв.
С оглед така изложените съображения, съдът намира, че е и нарушено правото на защита на жалбоподателя,
като е допуснато разминаване между описаното нарушение и наложената за него
санкция. Разпоредбите и са императивни и гарантират правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, както и възможността
съда да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на
нарушението към приведената в действие санкционна норма. Неспазването им води
до порок от категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка
за отмяна на НП на това основание.
С посоченото разминаване /относно санкционната разпоредба на закона / се
явява грубо нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото
на защита на наказаното лице – последният е поставен в ситуация, в която не му
е ясно в какво точно го обвинява АНО, за да може да организира адекватно
защитата си в настоящото производство и да отстоява своята теза срещу
твърдението на АНО. Недопустимо е да се тълкува волята на АНО относно правното
основание за налагане на административното наказание, както и относно нарушения
нормативен акт.
Поради наличието на посочената формална предпоставка за отмяна на
атакуваното НП, Съдът прие, че е безпредметно обсъждането на правилността на
издаденото НП, респективно на това извършено ли е административно нарушение,
как следва посоченото нарушение в НП да бъде квалифицирано, както и обсъждането
на размера на наложеното наказание.
Но хипотетично дори и да се приеме,че липсва констатираното по –горе от
съда проц.нарушение,то по делото не се доказа субективния елемент на твърдяното
нарушение ,тъй като както свидетелите на АНО,така и св.С. установяват,че
жалбоподателят по време на проверката не се е намирал в града,а е бил на риба и
останал изненадан от обстоятелството,че във фитнес залата има допуснати лица.
Относно
разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и
съдействие.
С оглед изхода на делото искането
на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото се явява основателно и
следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №РД-05-66 от 29.12.2020 година на Директора
на РЗИ - Хасково, с което на Т.И.Т.
с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение на чл.63,ал.4 и
чл.63а,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено на основание чл.209,ал.1 от
Закона за здравето /ЗЗ/ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Регионална Здравна Инспекция –Хасково с адрес гр.Хасково,ул.Патриарх
Евтимий №2 ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателят Т.И.Т. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 300,00лв.
представляващи извършените разноски по АНД №70/2021г. по описа на РС Свиленград за
осъществена адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:..........................