№ 125
гр. Стара Загора, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Спасена В. Драготинова Русенова
Членове:Мариана Д. Христакева Панова
Татяна Гьонева Коева
при участието на секретаря Симона Кр. Кайкиева
в присъствието на прокурора Хр. Г. М.
като разгледа докладваното от Татяна Гьонева Коева Въззивно частно
наказателно дело № 20225500600315 по описа за 2022 година
Подадена е въззивна частна жалба от осъдения С. Т. ИВ. против
Определение №273/28.03.2022г., постановено по ЧНД №631/2022г. по описа
на Старозагорски районен съд, с което на И. е определено едно общо
наказание по: НОХД №2696/2021г. на РС Стара Загора, НОХД №42/2022г. на
ОС Стара Загора, НОХД №3164/2021г. на РС Стара Загора и НОХД
№2933/2021г. на РС Стара Загора - три години лишаване от свобода при
първоначален строг режим. На основание чл.24 НК определеното общо
наказание е увеличено с шест месеца. На основание чл.25 ал.2 НК е
приспадната изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по което и
да е от делата, включени в съвкупността. На основание чл.23 ал.3 НК е
присъединено наложеното наказание глоба в размер на две хиляди лева по
НОХД №2696/2021г. на РС Стара Загора.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
съдебния акт, като се сочи, че последният съд, постановил съдебен акт, е
Старозагорски окръжен съд - по НОХД №42/2022г., поради което
Старозагорски районен съд не е компетентен да определи общо наказание по
предложената от прокурора съвкупност. Жалбоподателят се позовава на вече
образувано производство по ЧНД №178/2022г. по описа на Старозагорски
окръжен съд - с предмет групиране на наказания. Моли да се определи най-
1
благоприятното за него групиране на наказания.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че
извършеното групиране е правилно и моли съда да потвърди определението
на Районен съд Стара Загора.
В съдебно заседание служебният защитник на осъдения адв. Н.Г.
моли съда да отмени определението на Районен съд Стара Загора и да
постанови ново, с което да определи едно общо наказание от три години
лишаване от свобода при първоначален строг режим и присъедини
наказанието глоба от 2000 лева, постановено по ЧНД №631. Моли да се
отмени приложението на чл.24 НК.
Осъденото лице С. Т. ИВ. поддържа казаното от защитника си.
С последната си дума осъденото лице С. Т. ИВ. иска това, което е
посочил в жалбата си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по внесено
Предложение от РП Стара Загора за определяне на едно общо наказание на
осъдения С. Т. ИВ. по следните дела: НОХД №2696/2021г. по описа на СРС,
НОХД №42/2022г. на СОС, НОХД №3164/2021г. на СРС и НОХД
№2933/202,г. на СРС – най-тежкото от всички – три години лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Същевременно, прокурорът е
поискал да бъде приложена разпоредбата на чл.24 НК и така определеното
общо наказание да бъде увеличено с шест месеца лишаване от свобода. В
хода на съдебното производство са събрани всички доказателства за
произнасяне по Предложението – актуална справка за съдимост на С.И. с
приложени бюлетини към нея, заверени копия от постановените съдебни
актове, както и справка от Затвора Стара Загора относно изтърпяната част от
наказанието.
След обсъждане на горните доказателства първоинстанционният съд
е приел, че са налице условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК относно
осъжданията, предмет на Предложението и е определил едно общо наказание
по посочените четири НОХД – най-тежкото от всички – три години лишаване
от свобода при първоначален строг режим. Уважено е и искането на
прокурора за увеличаване на определеното общо наказание с шест месеца. На
основание чл.25 ал.2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода по което и да е от делата, включени в съвкупността.
Присъединено е на основание чл.23 ал.3 НК наказанието две хиляди лева
глоба, наложено на И. по НОХД №2696/2021г. на СРС.
2
Настоящият въззивен състав намира за необходимо, на първо място,
да отбележи във връзка с направеното възражение в жалбата, че
Старозагорски районен съд е компетентният съд да се произнесе по
групирането на наказанията съобразно разпоредбата на чл.39 ал.1 НПК. Тази
разпоредба гласи, че, когато трябва да се определя общо наказание за няколко
престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни
съдилища, какъвто е настоящият случай, компетентен е съдът, който е
постановил присъдата, която последна е влязла в сила. В случая последният
влязъл в сила съдебен акт е присъдата, постановена по НОХД №2933/2021г.
по описа на Старозагорски районен съд – на 02.03.2022г. Съдебният акт на
Старозагорски окръжен съд по НОХД №42/2022г. е определение, с което е
одобрено споразумението, сключено между ОП Стара Загора и
жалбоподателя, и същото съобразно разпоредбата на чл.382 ал.9 НПК е
окончателно, т.е. влиза в сила незабавно. Очевидно, жалбоподателят се е
подвел от обстоятелството, че това дело на практика е било разгледано
последно от съда - на 22.02.2022г. /впрочем на тази дата е одобрено и друго
споразумение – по НОХД №3164/2021г. на Старозагорски районен съд, също
включено в съвкупността/. Присъдата, постановена по НОХД №2933/2021г.
на Старозагорски районен съд, е била обжалвана и е влязла в законна сила в
деня на постановяване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд
– на 02.03.2022г. Следователно, това е последният влязъл в сила съдебен акт
и, тъй като е постановен от Старозагорски районен съд, то това е и
компетентният съд да се произнесе по групирането на наказанията.
Жалбоподателят С. Т. ИВ. е бил некоректен в доводите си в
подадената жалба, твърдейки, че вече се развива пред Старозагорски окръжен
съд паралелно и друго производство за групиране на наложените му
наказания, по което било образувано ЧНД №178/2022г. по описа на същия
съд. Във въззивното производство бяха изискани и приети като доказателства
заверени копия от акта, иницииращ това производство – Предложение на ОП
Стара Загора и постановения съдебен акт. Видно от последния, това е
протоколно определение от 23.03.2022г., с което производството е прекратено
и делото е изпратено по компетентност на Старозагорски районен съд,
доколкото от справката за съдимост на осъдения И. се установява, че този съд
е постановил последния влязъл в сила съдебен акт. Видно от приложения
съдебен протокол, жалбоподателят С.И. се е явил в това съдебно заседание,
поради което е научил и развоя на това производство. Въпреки това, в
изготвената след това жалба се позовава на висящото идентично
производство пред Старозагорски окръжен съд.
Горното беше изложено в отговор на направените в жалбата доводи
и оплаквания в тази връзка.
3
Въззивният съд се солидаризира с установеното от
първоинстанционния относно наличието на законовите предпоставки на чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по отношение на четирите осъждания, предмет на
Предложението. Впрочем, служебният защитник на осъдения адв. Н.Г. не
навежда доводи за незаконосъобразност в тази посока. Оплакването, което
прави, е относно прилагане разпоредбата на чл.24 НК и увеличаване размера
на определеното общо наказание с шест месеца. Самият осъден е доста
пестелив в подадената лично жалба относно искането си по същество, като то
се свежда до това да бъде определено най-благоприятното за него съчетание
на наказания.
Настоящата инстанция подкрепя изцяло решението на Старозагорски
районен съд във връзка с необходимостта от прилагане на разпоредбата на
чл.24 НК, поискано още с внесеното Предложение. Изложени са и подробни
съображения за това увеличаване, които се споделят. Множеството
осъждания за тежки умишлени престъпления, отразени в справката за
съдимост на И., правилно са отчетени като характеризиращи го като личност
с висока степен на обществена опасност. За голяма част от осъжданията е
постановено групиране, при което на осъдения е определяно едно общо
наказание за няколко престъпления. Одобрени са и голям брой споразумения,
при които е наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК. След
изтърпяване на поредното снизходително наказание, обаче, осъденият е
продължавал престъпната си дейност. Така установеното не може да доведе
до друг извод, освен до този, че налаганите при по-благоприятни условия
наказания не са изиграли никаква поправителна и предупредителна роля
спрямо жалбоподателя. До този извод съвсем закономерно е стигнал и
Старозагорски районен съд. Ето защо, в съответствие с условията, които
поставя разпоредбата на чл.24 НК, съдът е увеличил определеното общо
наказание три години лишаване от свобода при първоначален строг режим с
шест месеца. В тази връзка следва да се отбележи, че размерът на
наказанието, с което е увеличено общото такова, е далеч под уредения в
закона праг, който в случай е една година и шест месеца лишаване от свобода.
В този смисъл към жалбоподателя е проявено достатъчно снизхождение и
няма място за допълнително такова.
В съответствие с изискванията съответно на чл.25 ал.2 НК и чл.23
ал.3 НК е приспадната изтърпяната част от наказанието, както и е
присъединена наложената глоба по НОХД №2696 в размер на две хиляди
лева.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното определение е постановено от компетентния съд, същото е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
4
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №273/28.03.2022г., постановено по
ЧНД №631/2022г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5