№ 5831
гр. С., 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110162750 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д.О.З“ ЕАД срещу Столична община, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.11.2022 г. в гр. С. до Химикотехнологичен и металургичен
университет /ХТМУ/, на улица, успоредна на бул. „К.Л.“ № 2-3, между тенис кортовете на
ХТМУ и бул. „К.Л.“ № 2-3 е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Т.К.“ с
рег. № СВ ..... ТВ попада в необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на
пътното платно – дупка, при което са причинени щети на автомобила – увредена предна
лява гума. Посочва, че МПС „Т.К.“ с рег. № СВ ..... ТВ към датата на ПТП е било
застраховано при ищеца по силата на застрахователна полица „Каско+“ № 440222213005459
от 01.02.2022 г. със срок на застрахователно покритие от 02.02.2022 г. до 01.02.2023 г.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП била образувана преписка по щета №
44012132232900, като въз основа на доклад по щета ищецът одобрил да се изплати на
собственика на автомобила обезщетение в размер на 77,89 лв., което било изплатено с
преводно нареждане на 16.12.2022 г. Ищецът твърди, че процесният пътен участък, на който
е настъпило ПТП, се стопанисва от Столична община, която е отговорна за поддържането
му. Твърди, че до ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на
заплатеното обезщетение в размер на 92,89 лв. (с включени 15 лв. – ликвидационни
разноски) с писмо с изх. № 92-3341/09.03.2023 г., получено на 22.03.2023 г., но плащане не
последвало. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 92,89 лв. – платено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски по щета № 44012132232900, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че от исковата молба не става ясно къде е настъпило точно
процесното ПТП, поради което счита, че застрахователят не е имал задължение да заплати
застрахователно обезщетение поради липса на точно определяне на мястото на ПТП и
причината за него на основание чл. 9.1.8 и чл. 9.1.9 от Общите условия на застраховка
„Каско“. Твърди, че по делото не се доказва механизмът на ПТП, тъй като липсва протокол
за ПТП, както и снимков материал. Не оспорва плащането на застрахователно обезщетение
от страна на ищцовото дружество на собственика на увредения автомобил. Моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответната страна, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие по който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, в частност - настъпването на
описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
наличието на необезопасен и несигнализиран участък от пътното платно на общински път,
дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил
дейностите по поддържането на общинските пътища; че в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, както и че е отправил към ответника регресна покана за
плащане на вземането, която е получена от последния.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже всички свои
възражения, включително че е погасил вземанията на ищеца чрез плащане.
С приетия без възражения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че ищецът е заплатил за увредения автомобил „Т.К.“ с рег. № СВ ..... ТВ във
връзка с твърдяното ПТП застрахователно обезщетение в размер на сумата от 77,89 лв. на
16.12.2022 г.; че с писмо с изх. № 92-3341/09.03.2023 г. ищецът е предявил регресна покана
до ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с 15 лв.
– ликвидационни разноски, което писмо е получено от ответника на 22.03.2023 г., но
плащане не е последвало (с писмо с вх. № 0-92-4418/30.03.2023 г. е постановен отказ за
плащане на застрахователно обезщетение).
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената застрахователна
полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и
2
собственика на увреденото МПС – „Т.К.“ с рег. № СВ ..... ТВ, възникнало по силата на
договор за имуществена застраховка „Каско+”, сключен на 01.02.2022 г., във формата на
комбинирана застрахователна полица № 440222213005459 със срок на действие от 00:00 ч.
на 02.02.2022 г. до 23:59 ч. на 01.02.2023 г., с която ищецът е приел да покрива риска от
повреди по процесния автомобил със застрахован „О.И.“ ЕАД, клауза „Пълно Каско“ и
допълнително покритие „Официален сервиз“ - за този договор е предвидена писмена форма
за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна
полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ.
Несъмнено е също така, че съществувалия между страните договор за застраховка е
включвал обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на
пътнотранспортно произшествие, както и че настъпилото застрахователно събитие е покрит
застрахователен риск съгласно приложимите към застрахователния договор Общи условия за
автомобилна застраховка „Каско“.
Между страните не се спори, че във връзка с процесното ПТП е подадено заявление
за изплащане на обезщетение за вреди на МПС „Т.К.“ с рег. № СВ ..... ТВ от Ц. А. от
22.11.2022 г. за настъпило застрахователно събитие, като в графа „данни за събитието“ е
посочено, че същото е настъпило на 16.11.2022 г. в гр. С., пред ХТИ, локално платно, при
следния механизъм: при разминаване с друг автомобил на посочения адрес, тъй като улицата
е тясна, водачът не е имал възможност да заобиколи дълбоката дупка на пътя, влязъл в нея и
увредил предната лява гума и джанта. Въз основа на подадените документи е образувана
преписка по щета № 44012132232900 от 22.11.2022 г. – видно и от опис – заключение по
щета от 22.11.2022 г. (отразена за подмяна предна лява гума), калкулация по претенция от
20.03.2023 г., ликвидационен акт от 16.12.2022 г., с който е одобрено за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 77,89 лв. Установява се от събраните писмени
доказателства, че ищецът е заплатил посочената сума съгласно калкулация – ремонт и
преводно нареждане от 16.12.2022 г. за кредитен превод в полза на „О.И.“ ЕАД.
При тези данни съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата относно
мястото и механизма на настъпване на произшествието, както и какъв е действителният
размер на вредите, настъпили за застрахования по застраховка „Каско на МПС“ лек
автомобил, намиращи се в пряка причинно - следствена връзка с произшествието, за които
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП, освен посочените по-горе
писмени доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на увредения автомобил –
Ц. С. Н.. Същата заявява, че си спомня за ПТП преди около 2 години в района на ХТИ с
МПС „Т.К.“ с рег. № ...... Била паркирала в района на университета, тъй като играела тенис в
близост, след тениса потеглила с колата наляво и в отбивката за ул. „К.Л.“ попаднала в дупка
и спукала гума. Дупката не била обозначена. Успяла да се прибере до вкъщи и след това
заявила щета, гумата била сменена. След няколко дни отново се върнала да играе тенис и
видяла дупката, която не била сигнализирана. Добавя, че улицата, на която попаднала в
3
дупка, не е вътрешна за ХТИ, минава покрай една от сградите на ХТИ и е успоредна на ул.
„К.Л.“.
По делото е прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ),
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано, компетентно изготвено и в
пълнота отговарящо на поставените задачи. Въз основа на представените по делото
документи вещото лице е приело, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 16.11.2022
г. лек автомобил „Т.К.“ с рег. № СВ ..... ТВ се движи в района на Химикотехнологичен и
металургичен университет, където превозното средство попада в дупка на пътното платно.
Според експерта описаните щети по лекия автомобил се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 16.11.2022 г. произшествие в гр. С.. Към датата на
застрахователното събитие – 16.11.2022 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 9
месеца и 12 дни, считано от датата на първоначална регистрация – 04.02.2022 г. Стойността,
необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 111,20 лв.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ц. С. Н., които следва да бъдат ценени
като преки, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и от
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за
установено, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – на 16.11.2022 г. лек автомобил „Т.К.“ с рег. № СВ ..... ТВ се движи
в района на Химикотехнологичен и металургичен университет и на улица, успоредна на бул.
„К.Л.“ № 2-3 превозното средство попада в дупка на пътното платно. Няма основание
показанията на свидетеля да не бъдат кредитирани, тъй като отразяват непосредствените му
възприятия за настъпване на инцидента, а доказателства в противна посока не са
ангажирани. Същевременно, съдът отдава липсата на спомени на свидетеля за името на
улицата за несъществено с оглед изминалия дълъг период от време от настъпване на
произшествието и датата на проведеното открито съдебно заседание - а и видно от справка в
Google Maps улицата е безименна, същевременно свидетелят подробно описва точното
място на настъпване на инцидента и разположените в непосредствена близост сгради.
Същественото е, че субективните възприятия по отношение на правнорелевантните факти са
формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се. Свидетелят си спомня за ПТП на
посочената дата в гр. С., на улица в близост до ХТМУ, до тенис кортовете, че то е настъпило
в резултат на неравност на платното за движение, която не е била обозначена - дупка, както
и описва конкретно настъпилите увреждания по автомобила, като същевременно
потвърждава, че е представил пред застрахователя съответните документи за настъпване на
застрахователно събитие и написаното в тях отговаря на механизма на настъпване на ПТП.
Свидетелят заявява, че улицата, на която е настъпило произшествието не е вътрешна за
университета, а доказателства в обратна насока не са ангажирани, поради което съдът
приема, че се касае именно за улица, която е част от общинската пътна мрежа, отговорността
4
за поддържането на която се носи именно от ответника. Въз основа на събраните
доказателства настоящият съдебен състав приема, че водачът е попаднал в необозначена
неравност на пътното платно - дупка, съгласно вписаното в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение, което отразява непосредствените възприятия на свидетеля
след настъпване на инцидента.
В същото време от заключението по изготвената автотехническа експертиза, която не
е оспорена от ответника, се изяснява, че всички увреждания по процесния лек автомобил
„Т.К.“ с рег. № СВ ..... ТВ, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Съвкупно от всички събрани
доказателства се установяват мястото, датата на настъпване на произшествието, както и
механизмът на настъпване на ПТП - увредите са причинени именно от попадане в
несигнализирана дупка на пътното платно, като доказателства, които да сочат на различен
механизъм за настъпване на произшествието не са ангажирани по делото.
Оплакванията на ответника относно това, че за процесния инцидент не е бил
съставен от компетентен служител на органите на реда протокол за ПТП също не е от
естество да обоснове друг извод. За произшествието не е съставен протокол за ПТП, но
самото ПТП не попада в случаите по чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на
МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие. Съгласно чл.
6, ал. 1 от Наредба № Iз - 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд (издадена на основание чл. 125а, ал. 2
ЗДвП и чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.)) - не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“
и не се съставят документи за: 1. повреди на МПС, възникнали в резултат на природни
бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4.
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС; 5. повреди по стъклата на
автомобила. Процесният случай попада в приложното поле на хипотезата по т. 4.
Следователно, доколкото се касае за ПТП с един участник и по делото няма нито твърдения,
нито данни, че след настъпване на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи
на собствен ход (от показанията на свидетеля Н. се установи, че е успяла да се прибере до
вкъщи), то настоящият съдебен състав приема, че по делото са установени онези
обстоятелства, които позволяват да не се съставя протокол за ПТП от службите за контрол на
МВР, и липсата на такъв не обуславя извод, че вредите не са настъпили по начина, описан в
исковата молба. Обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната му връзка с
вредите могат да бъдат установени с други доказателства и доказателствени средства, което
в случая е сторено.
Установено е, че водачът на застрахования автомобил своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, като е представил доказателства за установяването му,
а с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е приел, че общите условия към
застрахователния договор във връзка с регистрирането, уведомяването и доказването на
настъпването на застрахователно събитие, са били спазени. Не се установяват твърдените от
5
ответника нарушения на чл. 9.1.8 и чл. 9.1.9 от Общите условия на автомобилна застраховка
„Каско+“. ПТП е настъпило при описания механизъм, в която насока следва да бъде
отчетено, че и според приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза механизмът на ПТП е какъвто е възприетият и описаните щети могат да бъдат
получени при описания механизъм. Предвид това и при липса на събрани доказателства в
различна насока, следва да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от
ищеца механизъм на ПТП.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Както се
посочи, по делото не са събрани данни, че улицата, на която е настъпило ПТП е вътрешна за
ХТМУ, поради което съдът приема, че въпросният пътен участник е собственост на
Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината
съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да го управлява с грижата на добър стопанин, като е
налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и съгласно разпоредбата на
чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. С.,
което включва и недопускането, съответно отстраняването на неизправности и неравности
по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Установената неравност по пътното платно представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Наличието на
несигнализирана и необозначена неравност на пътното платно, явяваща се причина за ПТП,
е резултат именно от бездействието на длъжностни лица, на които Общината е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, да изпълняват задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Не се установява ответникът или трето лице по възлагане да е изпълнил
задължението си за сигнализиране за опасност по пътя или за обезопасяване с нарочен пътен
знак на процесния участък на пътното платно, поради което Общината отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД, в качеството й на възложител на ремонта и
6
поддръжката на процесния пътен участък.
Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените
вреди ищецът е заплатил на 16.12.2022 г. застрахователно обезщетение в размер на 77,89 лв.,
като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е прието като доказателство платежно
нареждане за кредитен превод, поради което застрахователят е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към момента на
настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност (пазарната му цена) към деня на настъпването на събитието. За действителна
пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента на
увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. От допуснатата и приета САТЕ се
установява размерът на вредите (които са на стойност, по-висока от заплатената (111,20 лв.),
поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес регресното
вземане е основателно до размера на претендираната сума), както и причинно-следствената
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Поради изложеното предявеният главен иск
е основателен за сумата от 77,89 лв. - изплатено застрахователно обезщетение.
Претенцията на ищеца за репариране на обичайните разноски за ликвидиране на
застрахователната щета в размер на 15 лв. също е основателна. Като съобрази, че разноските
на застрахователите за този вид дейност възлизат на суми между 15 лв. и 25 лв., предвид
доказателствата по делото, установяващи извършването на дейности от служители на
застрахователя по опис, оценка и изплащане на застрахователно обезщетение, съдът приема,
че искането на ищеца да му бъде присъдена и тази сума също следва да се уважи.
Поради това искът за главница в общ размер на 92,89 лв. е основателен и доказан за
пълния предявен размер и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
От ищеца се претендира сумата от общо 668 лв. (50 лв. – държавна такса, 400 лв. –
депозит за експертиза, 50 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 168 лв. – адвокатско
възнаграждение (съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024 г., фактура
от 15.10.2024 г. и платежно нареждане от 21.10.2024 г., удостоверяващи изплащането му),
които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ........ с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да
заплати на „Д.О.З“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ №
89Б, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 92,89 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+” на
МПС за вреди, причинени на лек автомобил „Т.К.“ с рег. № СВ ..... ТВ, настъпили в резултат
на застрахователно събитие от 16.11.2022 г. в гр. С., в района на Химикотехнологичен и
металургичен университет, на улица, успоредна на бул. „К.Л.“ № 2-3 в резултат от
противоправно поведение на служители на Столична община, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на препятствие на пътното платно - дупка, за което при
ищеца е образувана преписка по щета № 44012132232900 от 22.11.2022 г. (която сума
включва и ликвидационни разноски – 15 лв.), ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2024 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ........ с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да
заплати на „Д.О.З“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ №
89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 668 лв. – представляваща сторените разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8