Мотиви към присъда по НОХД № 176 по описа за 2020г. на ШРС- проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.
На 24.01.2020г. от Шуменска Районна
прокуратура е внесен в РС гр. Шумен обвинителен акт по ПД №9/2020г., по който в
същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу лицето К.В.К. , ЕГН **********, роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, осъждан, за извършено от
него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр.
чл. 194, ал.1 от НК, вр.чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че в периода 02.12.2019г. - 10.12.2019г. включително,
в гр. Шумен, в условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи
- дамска чанта от изкуствена кожа, калкулатор, тефтер, 2 бр. флаш- памет,
несесер с дамски принадлежности, дамско огледалце, дамски автоматичен чадър, 5
бр. химикали, 1 блистер „Парацетамол“ , 1 блистер „Солволан“ , дамски парфюм “Р.“,
сумата от 150 лв. и 35 евро /с левова равностойност 68.60 лв./, ваучери за
купуване на храна на стойност 60 лв. /които използвал по предназначение, след
отнемането им/, визитник, преносим компютър HP 250 G6 със зарядно устройство и
черно кожено портмоне, всичко на обща стойност 766.25 лв., от владението на Р.Г.Д.,
без съгласието на лицето и с намерение противозаконно да ги присвои и деянието
е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление
по чл.196, ал.1,т.1 от НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр.чл. 29, ал.1, б. „а“ и
б. „б“ от НКвр. чл. 26 ал.1 от НК;
Пострадалата заяви в
разпоредителното заседание, че не желае да предяви граждански иск и да се
конституира като частен обвинител.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и защитника е
направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради
което, след разпоредителното заседание, съдът премина към разглеждане на
производство по реда на глава 27 от НПК.
Подсъдимият заяви, че на основание
чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371,
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
определение от 19.05.2020г. обяви, че при постановяване на присъдата, ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предвид това, в хода на съдебното следствие, на
основание чл.373, ал.2 от НПК, не е извършван разпит на подсъдимия за деянието,
описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от
свобода” при условията на чл.58а от НК - двадесет и седем месеца лишаване от свобода,
като след редукцията наказанието, което следва
да се изтърпи, да е 18 месеца / 1 година и 6 месеца/ ефективно „лишаване от свобода“ за деянието
по чл.196, ал.1, т.1 от НК, при строг режим .
Служебният защитник заяви, че предоставя на съда преценката
за размера на наказанието.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира
в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
В последната си дума подсъдимият моли за снизхождение, като
заявява, че съжалява за случилото се.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно:
Подсъдимият К.К.
е многократно осъждан за престъпления срещу собствеността. На 13.05.2019г. той
изтърпял последното наложено му наказание и напуснал затвора.
През нощта на 01.12.2019г. срещу 02.12.2019г. подсъдимият се разхождал
из град Шумен. Той проверявал дали са заключени вратите на имотите, покрай
които минавал. След полунощ, в ранните часове на 02.12.2019г. обвиняемият
установил, че е отключена вратата, която водела от улица „И.П.“ към двора на
имота, в който живеело семейството на пострадалата Р.Д.. Подсъдимия влязъл в
двора, а след това и в къщата, която се намирала в имота. Там той констатирал,
че не е заключена и входната врата, водеща към жилището на семейство Д.. След
като обвиняемият отворил входната врата, той влязъл в жилището, а след това
влязъл в стая, използвана от семейството като хол. Там, на масата, подсъдимият видял
преносим компютър /лаптоп/ „НР 250 G6“, собственост на пострадалата Р.Д.. Той взел
лаптопа, заедно със зарядното устройство. Освен това, от жилището обвиняемият
взел и дамската чанта на пострадалата, заедно със всички вещи, които се
намирали в нея. Чантата била от изкуствена кожа. В нея пострадалата съхранявала
калкулатор, тефтер, 2 бр. флаш - памет, несесер с дамски принадлежности, дамско
огледалце, дамски автоматичен чадър, 5 броя химикалки, 1 блистер „Парацетамол“,
1 блистер „Солволан“, дамски парфюм „Р.“, дамско черно кожено портмоне , в
което се намирали 2 банкноти по 20 лв. всяка и монети на обща стойност 10 лв.,
визитник и ваучери за купуване на храна, издадени от община Каспичан. Ваучерите
били на обща стойност 60 лв. В калъфа на калкулатора пострадалата съхранявала
сумата от 100 лв., а също и една банкнота от 20 евро, една банкнота от 10 евро
и една банкнота от 5 евро /с левова равностойност 68.60 лв./.
Когато се отдалечил на достатъчно
разстояние от къщата, подсъдимият разгледал съдържанието на чантата и взел от
там портмонето, заедно с парите, които били в него. Освен това, от чантата той
взели ваучерите на храна. След това изоставил чантата с останалите вещи на ул.
„Владайско въстание“ № 7. Там тя била намерена през деня на 02.12.19г. от патрулен екип на РУ -
Шумен. В нея били намерени и част от отнетите вещи, които били върнати на
пострадалата.
На 02.12.19г. подсъдимият отнесъл в
заложна къща „Комерс 2017“ ЕООД лаптопа, който отнел от пострадалата. В
заложната къща, свидетелят П.Я.П.му предоставил паричен заем, който подсъдимият
обезпечил, като дал в залог лаптопа, ведно със зарядното устройство. След това
лаптопът, заедно със зарядното устройство, бил купен от Й.Д.Й. След разкриване
на престъплението, лаптопът със зарядното устройство бил предаден доброволно от
Й. и върнат на пострадалата.
През следващите няколко дни — от
02.12.19г. до 10.12.19г. включително, подсъдимият посещавал различни търговски
обекти в гр. Шумен, пазарувал хранителни продукти и използвал за заплащането им
отнетите от пострадалата ваучери.
От назначената по делото съдебно -
икономическа експертиза става ясно, че стойността на вещите - предмет на
престъпното деяние, е 547.65 лв.
Сума в размер на 127лв. не е възстановени до
настоящият момент.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена, въз основа на:
самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното
съдебно следствие в съдебното заседание, на основание чл.371, т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
разпит на свидетелите.
Освен това,
съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- показания на разпитаните по делото свидетели
Р. Г.Д., П.Я.П., протоколи
за оглед на местопроизшествие, албум, протоколи за доброволно предаване, протокол
за оглед на веществени доказателства, гаранционна карта, докладна записка и изготвена
експертиза.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви, взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му по следните
правни съображения:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196,
ал.1,т.1 от НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр.чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК
, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху
движими вещи;
* от обективна страна подсъдимият, чрез
своите действия е отнел чужди движими вещи - дамска чанта от
изкуствена кожа, калкулатор, тефтер, 2 бр. флаш- памет, несесер с дамски
принадлежности, дамско огледалце, дамски автоматичен чадър, 5 бр. химикали, 1
блистер „Парацетамол“ , 1 блистер „Солволан“ , дамски парфюм “Р.“, сумата от
150 лв. и 35 евро /с левова равностойност 68.60 лв./, ваучери за купуване на
харна на стойност 60 лв. /които използвал по предназначение след отнемането
им/, визитник, преносим компютър HP 250 G6 със зарядно устройство и черно кожено портмоне,
всичко на обща стойност 766.25 лв. от владението на Р.Г.Д., без съгласието на
лицето и с намерение противозаконно да ги присвои и е установил своя фактическа власт върху тях;.
* субект на
престъплението - пълнолетно вменяемо лице - не е
имал фактическа власт върху движимите вещи – предмет на престъплението и не е
бил техен собственик;
* от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с предварително
сформиран пряк умисъл – идеята му е възникнала след обмисляне и преценка на
действията, извършени от него, в същото време е предвиждал настъпване на
обществено опасните последици, свързани с противозаконното отнемане, съзнавал е
обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на съставомерния
резултат; т.е. съзнавал е
обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици;
Квалификацията на престъплението при условията на чл.196 от НК се определя от
обстоятелството, че процесното деяние се явява опасен рецидив, съгласно разпоредбите на чл.29, ал.1 б.”а” и б.“б” от НК, доколкото подсъдимият е
извършил настоящото деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК
и след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК . Престъпните посегателства са осъществени при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б ”б”
от НК, предвид предходните осъждания за тежки умишлени престъпления, по които е
осъждан на „лишаване от свобода“- на 06.06.2015г. подсъдимият е изтърпял
наказание в размер на 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода“, наложено му с
определение по НОХД № 723/14г. по описа на ШРС; на 07.04.17г. е бил условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатък в размер на 1 месец и 14 дни от
общото наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, определено му при
кумулирането на наказанията, наложени му по НОХД № 2434/15г. по описа на ШРС и
НОХД № 2771/15г. по описа на ШРС; на 07.03.18г. обвиняемият е изтърпял наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца , наложено му с определение по НОХД
№ 1656/17г. по описа на ШРС, а на 13.05.19г. е изтърпял наказание в размер на 1
година и 4 месеца „Лишаване от свобода“, наложено му с присъда по НОХД №
1331/18 г. по описа на PC
- Шумен.
Квалификацията на престъплението при
условията по чл. 26 ал.1 от НК: тъй като деянията са извършени в
периода от 02.12.19г.
до 10.12.19г. в гр. Шумен,
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината,
при което следващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
По
отношение отнетите ваучери, съдът съобрази обстоятелството, че в периода от 02.12.19г.
до 10.12.19г. включително, подсъдимият е посещавал различни търговски обекти в
гр. Шумен, пазарувал хранителни продукти и използвал за заплащането им отнетите
от пострадалата ваучери. В тази връзка споделя становището на представителя на
обвинението, че съгласно съдебната практика, обективирана в ТР № 116 от 25.11.83г. ОСНК - ВС, Р 336- 85 -
ВС - I н.о., съгласно което противозаконното отнемане на удостоверителни знаци,
включително ваучери за храна, ако не са използвани за закупуване на хранителни
продукти, осъществява престъпление по чл. 276, ал.2 от НК.
В случай, че отнетите удостоверителни
знаци са използвани и срещу тях реално е получено имущество, деянието
осъществява престъпление срещу собствеността.
При това положение, с извършеното в периода от 02.12.19г.
до 10.12.19г. в гр. Шумен, подсъдимият е осъществявал поотделно
състава на едно и също престъпление, като деянията са извършени през непродължителен период от
време, при идентична обстановка и еднородност на вината, при което следващото деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
Причините за извършване на престъплението
се свеждат до грубо незачитане от страна на подсъдимия на чуждото право на
собственост и стремеж към набавяне на имотна облага по лек и неправомерен
начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на
деянието, която преценява като висока,
както и степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява
също като висока, предвид
данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението.
Съдът прие, че за подсъдимия е налице смекчаващо
отговорността обстоятелство чрез оказаното съдействие на органите на разследването
и изразената критичност към извършеното, заявена в съдебно заседание.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати, като
наказанието за престъплението по чл. 196, ал.1 от НК, бъде определено при условията на чл.58а от НК, при прилагането на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК, е предвидено
наказание "лишаване от свобода" от 2 до 10 години.
Съдът счита, че справедливо,
съответно и адекватно на извършеното, ще бъде определяне на следния размер
"лишаване от свобода" – 2 години и 3 месеца./
27 месеца/. На основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеният размер на
наказанието «лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 / или 27м-9м=18м
/и следва
да бъде изтърпяно наказание в размер на 1
година и 6 месеца “лишаване от
свобода”.
На основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, определи първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на общото наказание.
Определеният
такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението,
извършено от подсъдимия и подходящ да му повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави. Освен това, съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, ще въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По
този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: