Р Е
Ш Е Н
И Е
1442/7.3.2018г.
гр.София,
07.03.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публично заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Александрова
Мл.с. Богдан Русев
при секретаря Милена
Кюркчиева и прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№7651/2017г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК.
С решение от 22.12.2016г. постановено по гр.д
№13529/2016г. от СРС, 143 с-в на основание чл. 79, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, В.В.Б., е осъден да заплати на М.М.М.: сумата от 7 900 лв., представляваща
дадена в заем парична сума, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2016г.
до окончателното изплащане на сумата ;а на
основание чл. 71 от ГПК, вр. чл. 1 от ТДТКССГПК, да заплати в полза на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 316 лв. С решението на основание чл.78, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗА, В.В.Б., с ЕГН **********,*** е
осъден да заплати на адв. С.И.Х. от САК,
с ЕГН ********** сумата от 725 лв.) за осъществено процесуално представителство
в полза на ищцата. С решението също така е отхвърлен предявения иск искс правно основание - чл. 79, вр. чл. 240 и
чл. 86 от ЗЗД, от М.М.М. с искане
да бъде осъдена А.К.Б. да й заплати сумата от 7 900 лв., представляващи паричен
заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2016г. до
окончателно изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение в частта, с
която е уважен иска с пр.осн.чл. чл. 240 от ЗЗД, е постъпила въззивна жалба
от В.В.Б.. Жалбоподателя твърди, че обжалваното
решение е неправилно и постановено пир нарушение на процесуалните правила.
Излага доводи, че първоинстанционния съд не е допуснал събирането на поискани
от него гласни доказателства за установяване на твърдението му, че банковата
сметка е използвана не от него, а от друг човек, както и че избирателно е
кредитирал заключението на ССЕ, като е обсъдил само направения преводи, но не и
направените преводи за погасяване на кредити на друго лице. Твърди, че не е налице фактическия състав
на чл.240 от ЗЗД, както и че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че
предаването на средства по сметката му е достатъчно основание за наличие на
договор за заем. Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част и
отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата М.М. М.оспорва същата по съображения изложени в
писмен отговор. Моли съда да потвърди решението на СРС в обжалваната му част.
Претендира разноски-адвокатско възнаграждение..
СРС е сезира с иск с пр.осн.чл.240 ал.1 от ЗЗД, предявен от М.М.М. срещу В.В.Б. за сумата от 7
900 лв.
Ответникът оспорва предявения иск по
съображения изложени в писмен отговор на исковата молба. Твърди, че не е
получавал исковата сума, както и че от есента на 2013г.
сметката му в Райфайзенбанк е стояла неизползвана и при проведена среща в края
на 2013г. между него и негов близък приятел, е предоставил на своя приятел
банковата си карта и от тогава същата се е ползвала от друго лице.
По делото е прието като доказателство платежно нареждане и извлечение от
сметката на ищцата от които се
установява че на 27.01.2014 г. ищцата М.М.М. е наредила плащането на сума в
размер на 7 900 лв. по банковата сметка на В.В.Б. с посочено основание „захранване на сметка".
По делото е прието платежно нареждане от което се установява, че същата дата 27.01.2014 г В.В.Б. в качеството
наредител е захранил сметка на Ц.Л.Б.със сумата - 714 лв. С последващи платежни нареждания ответника е
извършил още 3 плащания на трети лица от
преведената му от ищцата сума.
По делото е разпитан от СРС като
свидетел свидетелят П.Б.И.разказва, че през месец януари 2014г. е бил в двора на
къщата, в която живее и която е в един двор с къщата на ищцата и лично е възприел разговор между
ответника Б., който бил заедно със съпругата си в двора и М.М., в който ответника е казал, че има
спешна нужда от пари, а впоследствие
е разбрал от ищцата, че същата му е
превела сума около 8 000 лв.
. По делото е прието от първоинстнационния
съд заключение на ССЕ от което се установява, че с платежно нареждане от
27.01.2014г. ищцата М.М. е наредила превод на сума от 7 900 лв. от сметката си
открита в Пиреосбанк към сметката на
ответника открита в Райфайзенбанк, с титуляр В.В.Б., като последната е заверена със сумата от 7 900 лв. на
27.01.2014г. Вещото лице посочва, , че за периода 27 и 28 януари 2014г. след постъпване
на сумата от 7 900 лв. са наредени от
ответника преводи към други банки и лица, платени такси в общ размер на 4 320,
82 лв, както и че са били извършени и
други нареждания на ответника Б., а
именон: теглене в брой на 200 лв. от ATM на 27.01.2014 г., и два превода на обща стойност 700 лв. към „П.И.Б.",
извършени на 28.01.2014г.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания
съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във
въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на
въззивника за нарушение на материалния закон
и необоснованост. С оглед изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че е сезиран с иск с пр.осн.чл.240 ал.1 от ЗЗД. Въззивната
инстанция споделя изводите на първата инстанция, както досежно фактите, приети
за установени по делото, съобразно събраните доказателства, така и относно
привеждането на същите към правните норми и направения въз основа на това извод
за неоснователност на предявения иск. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към тях.
Заемът за послужване е
договор, за валидността на който е необходимо страните да постигнат съгласие:
заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за
временно ползване на заемателя, а последният да се задължи да я върне след
ползването. Договорът за заем за послужване поражда последици, едва, когато въз
основа на постигнатото съгласие бъде предадена заетата вещ. Съгласно съдебната
практика на ВКС-/решение №546/23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г. на ВКС ГК, ІV
г.о./ по иск с правно основание чл.240
ал.1 от ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е
върху ищеца, претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва
да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е
налице порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти, съобразно
характера на въведените възражения срещу иска. Наличието на разписка или друг
документ, удостоверяващ плащане, не освобождава платеца от законовите
ограничения да докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания.
Ако в разписката не е посочено основанието на плащането, по иск за връщане на
даденото без основание, в тежест на ответника е да докаже основанието, на което
е получил или има право да задържи полученото. Ограничението почл.164
ал.1, т.3 от ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори
на стойност по-голяма от 5000 лева не е приложимо когато спорът не е за
наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни
уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания
са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и
каква е била действителната обща воля на страните.- РЕШЕНИЕ
№ 546 ОТ 23.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 856/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. В съответствие с посочената съд.практика
първоинстанционния съд е събрал гласни доказателства, обсъдени в мотивната част
от които се установява обстоятелствата при което е сключен договора и волята на
страните, а именно ищцата е дала в заем на ответника процесната сума от която
последния се нуждаел спешно.
С оглед
анализа на събраните по делото доказателства, включително и заключението на ССЕ
въззивният съд намира, че ищцата в производството по делото е доказала наличието на предпоставките на чл.240 ал.1 от ГПК, а именно: предаването на исковата сума на ответника/ заключението на ССЕ/,
основанието за това/ показанията на св.П.Б.И./-договор за заем, а ответника не е доказал наличие
на правоизключващи факти-връщане на заетата сума, порадикоето предявения на
посоченото основание иск е основателен и следва да бъде уважен като такъв.
Въззивният съд намира за недоказано
твърдението на ответника, че трето лице се е разпоредило със исковата сума постъпила по банковата му
сметка, с оглед заключението на ССЕ.
С
оглед изложеното решението на СРС в обжалваната му част като валидно, допустимо
и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззивваемата
следва да се присъдят разноски по делото направени за процесуално
представителство на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
вр с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 725лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.12.2016г. постановено по гр.д
№13529/2016г. от СРС, 143 с-в. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В.В.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на М.М.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** N9 19, партер, сумата от 725лв.-разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едономесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.