РЕШЕНИЕ
№1765
гр. П., 14.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VII-ми
състав, в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
и при участието на секретаря : Даниела
Благоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05322 описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415
от ГПК.
По
изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е
поискала да бъде установено по отношение на К.М.С.,
че дължи сумата в размер на 298,31лв.,
представляващи 1/2 от общият дълг за процесния период, в размер на 596,61
лв. / представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”О.П.”, бл***вх**ап**от които главница в размер на 250,36 лв.,
представляваща 1/2 от главницата в размер на 500,71 лв., за периода от
01.11,2014г. до 30.04.2017г., включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 47,95 лв. представляваща 1/2 от законната лихва в размер
на 95,90 лв. за периода от 08.01.2015 г. до 04.01.2018г., както и законната
лихва върху главницата от 250,36 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 26.06.2019г.,, до окончателното изплащане на
сумата, както и да заплати направените по делото разноски и юристконсултско
възнаграждение.
Ответника К.М.С.,
чрез процесуалния си представител е оспорила исковете по основание и размер,
като е направено и възражение, че исковете относно претендираните суми са
погасени по давност.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Ответната
страна, е оспорила че е собственик и
ползвател на топлоснабденото жилище. Ищцовата страна е представила заверено
фотокопие от нотариален акт №***том **дело №***/****г. на нотариуса при ПРС,
видно от който топлоснабденото жилище придобито е придобито , чрез дарение, но
в полза на ответника е учредено доживотно право на ползване. В чл.154 ал.1 от
ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в
сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. С оглед на това
съдът приема, че дори и несобственик, ответника е ползвател на топлинна енергия
по смисъла на закона.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия,
КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите
се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или
на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал.
1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ . Потреблението на
топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а
що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на
премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен съществуването на договора, за да бъде
уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните
задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно
счетоводна експертиза на вещото лице В.В., в което заключение са посочени по
компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за
процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на 500.71 лева
главница и 95.90 лева лихва. Предвид на това съдът дава вяра на заключението на
вещото лице и намира че така предявените искове следва да се уважат до
установения от него размер, така както и
са предявени. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно
счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно
отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и
изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая
ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид
гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява
основателен и доказан до пълния му размер.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
По делото не са представени доказателства
до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид
обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че
плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид
на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде
осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2015 г. до 04.01.2018г. На същото правно основание следва да се
присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 26.06.2019г. до окончателното и изплащане.
Както бе посочено от ответната страна с
депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на
ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата
на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това
вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 26.06.2016г.
/ предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК - 26.06.2019г./, са били погасени по давност. Предвид
горното, съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което дължимата се сума за периода от 26.06.2016г.
до 30.04.2017г. от ответника е 63.73 лева, представляваща ½ от стойността
на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот
находящ се в гр.П., ул.”О.П.”, бл***вх**ап**и законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 4.90 лева, за периода от 09.08.2016г.
до 04.01.2018г.
С
оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищцовата страна в настоящето и в исковото производство, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции
в размер на 68.91 лева. Съответно
ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по
делото разноски по компенсация съобразно отхвърлената част на исковите
претенции в размер на 238.27 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на К.М.С. ***, че дължи на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, че дължи сумата в размер на 68.53
лв., представляващи
1/2 от общият дълг за процесния период, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ул.”О.П.”,
бл***вх**ап**от които главница в размер на 63.73 лв., представляваща 1/2
от главницата в размер на 127.47 лв., за периода от 26.06.2016г. до
30.04.2017г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 4,90 лв. представляваща 1/2 от законната лихва в размер на 9,59 лв.
за периода от 09.08.2016 г. до 04.01.2018г., както и законната лихва върху
главницата от 63.73 лв; считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 26.06.2019г., до
окончателното изплащане на сумата, както и разликата до пълния претендиран
размер от 250.35 лева, представляваща главница и 47.95 законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 08.01.2016г. до 04.01.2018г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА
К.М.С.
***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски в настоящето производство и
заповедното производство па дело №***/****г. по описа на ПРС по делото
изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на 68.91 лева.
ОСЪЖДА
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на К.М.С. ***,, направени разноски по делото изчислени съобразно отхвърлената част на исковите
претенции в размер на 238.27
лева.
След влизане на решението в сила, частно
гражданско дело №***/****г. по описа на
ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:С.Г.