Присъда по дело №379/2017 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 172
Дата: 13 декември 2018 г.
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20172330200379
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА

№ 172

Гр. ЯМБОЛ, 13.12.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ВАСИЛЕВ

Съд. заседатели: 1. Т.Х.

2. В.Г.

 

 

при участието на секретаря: Х. Б.

в присъствието на прокурора: М. Н.

разгледа докладвано от съдия ВАСИЛЕВ

НОХД № 379 по описа за 2017 г.

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Д.К., роден на *** ***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, ***, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 05.09.2016 г., около 20.20 ч, по път 536, в посока от с. Р., обл. Я., към гр. Я., до входа на база на „Дъмпер“ ЕООД - гр. Ямбол, при управление на моторно превозно средство - товарна композиция от влекач „ДАФ“ с рег.№ У7787АМ и прикачено към него полуремарке с рег.№ СН0002ЕК, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.73 от ЗДвП и чл.94, ал.1 от ЗДвП, и въпреки това той е преустановил движението на управлявания от него автомобил на пътното платно по начин, при който полуремаркето на влекача „ДАФ“ е било позиционирано напречно на платното за движение под ъгъл от около 80°, като задните му състави са навлизали на около 1 м в насрещната  лента  за  движение,  и  по този начин същото се е явявало преграда за движещия се след него л.а. „Хюндай Соната“ с рег.№ С9962ХН, управляван от А.Л.Т. ***, вследствие на което е настъпил удар на лекия автомобил в товарната композиция, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: на А.Л.Т. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-малък от 9-10 месеца; на Е.Н.Т. *** - средна телесна повреда, изразяваща се счупване на лъчевата кост на дясната й ръка, на нейната долна трета, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок не по-малък от 3-4 месеца, както и значителни имуществени вреди по л.а. „Хюндай Соната“ с рег.№ С9962ХН, собственост на А.Л.Т. ***, в размер на 6900 лв., поради което и на основание чл.343, ал.З, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал.1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 и чл. 54 от НК му се определя наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК се ОТЛАГА от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ години.

На основание чл. 343 г, вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК на подсъдимия Н.К. се налага и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.К. за НЕВИНОВЕН в това при извършване на инкриминираното деяние да е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по това обвинение.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.К. да заплати направените по делото разноски в размер на 1246.37 лв. полза на републиканския бюджет и по сметка на ОД на МВР - Ямбол, и сумата от 1192.87 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                         2.

Съдържание на мотивите Свали мотивите

 

 Мотиви кьм Присъда № 172/13.12.2018 г. по НОХД № 379/2017 г.:

 

          ЯРП е предявила обвинение против Н.Д.К. *** за извьршено престьпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.

          На 15.11.2018 г. съдът прие по чл.287,ал.1 от НПК направеното от ЯРП изменене на обвинението от фактическа страна в обвинителния акт/ОА/, стр. 1 и стр.2, касещо движенето на л.а. на свид. А.Т.:“… Движението на автомобила се е реализирало в условията на осветеността на фаровете на автомобила, със скорост от 72,5 км/ч….“.

          В с.з. участващият по делото прокурор заяви, че поддьржа обвинението, като счита, че сьщото е доказано от обективна и субективна страна. Прави се искане подсьдимия да бьде признат за виновен по предявеното обвинение и да му се наложи наказание от две години ЛС, което да бъде отложено от изпълнение по чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, а по чл.343г от НК да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.

          По делото бяха конституирани като частни обвинители/ЧО/ с повереници-адвокати пострадалите А.Л.Т. и Е.Н.Т.,***. В с.з., писмено, чрез повереника си и Ал.Т., частните обвинители пледират подсьдимия да бьде признат за виновен по предявеното обвинение, т.к. от доказателствата по делото се установява, че е извършил престъплението, и му се наложи четири години ЛС, което наказание да бъде изтърпяно ефективно, без приложение на чл.55 от НК, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 год.

          Подсьдимият участва лично в с.з. с упълномощен защитник. Не се признава за виновен, но сьжалява за настъпилото ПТП. Дава обяснения, в които сочи как е настъпило произшествието. Пледира чрез адвоката си при постановяване на присъдата да бъде отчетено съпричиняването на уврежданията от ПТП поради високата скорост на движение на пострадалия. Моли се за постановяване на минимално наказание ЛС при условията на чл.55 от НК, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години и минимално лишаване от право да управлява МПС по чл.343г от НК. Навеждат се доводи за налагане на минимални наказания с оглед добрите характеристични данни на подсъдимия, оказаното съдействие в процеса за изясняване на обективната истина, неговото семейно и социално положение, оказана помощ след настъпването на ПТП и съпричиняване на вреденосния резултат от страна на ЧО Ал.Т.. Прави се и алтернативно искане за постановяване на оправдателна присъда, т.к. подсъдимият не е нарушил вменените му с обвинителния акт/ОА/ правни норми/правила за движение/ от ЗДвП, а причина за настъпване на ПТП има пострадалия Ал.Т..

 

          Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

На 05.09.2016 г., около 20.20 часа, по път 536, в посока от с.Р., обл.Я. към гр.Я. се е движила товарна композиция съставена от влекач/т.а./ „ДАФ“ с рег.№ У7787АМ и прикачено към него полуремарке с рег.№СН0002ЕК. Товарната композиция управлявал подс. Н.Д.К. ***. Движението се е реализирало през тъмната част на денонощието, по суха асфалтова настилка, с частични неравности и побитости по нея. Достигайки до базата на „Дъмпер“ЕООД, намираща се от дясната страна на пътя преди входа на гр.Я., подсъдимият предприел маневра завой надясно, след което преустановил движението на композицията на пътното платно, за да слезе и да отвори порталната врата на базата, защото същата била заключена с верига и катинар. Товарната композиция била спряна по начин, при който челните състави на влекач „ДАФ“ отстоели от металната портална врата на базата на около 1,5 метра, а полуремаркето било позиционирано напречно на пътното платно за движение под ъгъл от около 80°, като задните му състави навлизали на около 1,0 метър в насрещната лента за движение.

По същото време, по път 536, в посока от с.Р., обл.Я. към гр.Я. се е движил и лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с рег.№ С 9962 ХН. Автомобилът бил с водач свид. А.Л.Т. ***. На предната седалка до него пътувала съпругата му - свид. Е.Н.Т., а на задната седалка пътували трите им *** - А. на 8 г., К. на 6 г. и С. на 6 г. Движението на автомобила се е реализирало в условията на осветеността на фаровете на автомобила, със скорост от 72,5 км/ч. Приближавайки с автомобила си, свид. Ал.Т. възприел като опасност за движението спряното пред него на пътното платно, по горепосочения начин, полуремарке с рег.№ СН0002ЕК, чийто габаритните светлини не били включени. Т. реагирал веднага, като предприел аварийно спиране на управлявания от него лек автомобил. Предвид наличната постъпателна скорост и отстояние между двете МПС, последвал сблъсък между влекач „ДАФ“ с рег.№ У7787АМ, с прикаченото към него полуремарке с рег.№ СН0002ЕК и л.а.“Хюндай“ с рег.№ С9962ХН. Ударът бил челен ексцентричен за лекия автомобил, обособен в дясната половина на фронталните му състави и страничен - отдясно за товарната композиция, обособен в задната дясна гума на полуремаркето.

Непосредствено след инцидента, на място пристигнали органите на полицията, както и на „Спешна помощ“, като пострадалите били откарани в МБАЛ“Св.Пантелеймон“ - Ямбол, за оказване на спешна медицинска помощ.

Последица от ПТП били причинени телесни увреждания на пътуващите в лекия автомобил и значителни материални щети по лекия автомобил и щети по полуремаркето на товарната композиция.

Подс. Н.К. бил правоспособен водач на МПС, от категориите „С, DE, D, АМ, В, ТКТ, BE, СЕ, Bl, CI, С1Е, Dl, DIE“, а свид. Ал.Т. бил правоспособен водач на МПС, от категориите „В,АМ“.

Подс.Н. К. и свид. Ал.Т. били изпробвани за алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер“7510 ARDN 0095. Пробите били отрицателни.

Назначената по делото Съдебномедицинска експертиза/СМЕ 1/ е дала заключение / №195/2016г. /, че в резултат на настъпилото пътно -транспортно произшествие /ПТП/, пострадалият А.Л.Т. е получил счупване на тялото на бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по - малък от 9 -10 месеца. Това състояние представлявало „средна телесна повреда“ по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.

Назначената по делото Съдебномедицинска експертиза/СМЕ 2/ е дала заключение / №195/2016г. /, че в резултат на настъпилото пътно -транспортно произшествие, пострадалата Е.Н.Т. е получила счупване на лъчевата кост на дясната й ръка, на нейната долна трета, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайникза срок не по - малък от 3 - 4 месеца. Това състояние представлявало „средна телесна повреда“ по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.

От останалите Съдебномедицински експретизи/СМЕ 3 , 4 и 5/ се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на **** на ЧО Т. – А. А. Т. на * год., К. А. Т. на * год. и С. А. Т. на *год., са причинени леки телесни повреди с временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалите, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Видно от заключението на назначената по делото Автооценъчна експертиза/АОЕ/, причинените имуществени щети по л.а. “Хюндай Соната“ с рег. С 9962ХН, собственост на А.Л.Т. *** възлизали на 6900 лв. Причинените имуществени вреди са значителни, тъй като са надвишавали размера на 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на престъпното деяние / при минимален размер на работната заплата от 420 лв., определена с ПМС №375/28.12.2015 г. /.

Видно от заключението на назначената по делото Автотехническа експертиза/АТЕ/, причина за настъпване на произшествието била поведението на подс.Н.К., който е след като е предприел действия за навлизане в десните крайпътни площи не е трябвало да позиционира товарната композиция почти перпендикулярно на платното за движение. Още повече, че десните крайпътни площи са били с асфалтова настилка, с широчина около 13,00 и повече метра и дължина от около 90 метра. Водачът е имал техническата възможност да позиционира товарната композиция изцяло извън платното за движение. Подс.Н.К. е имал техническата възможност да спре композицията успоредно на пътя, възможно най-вдясно на платното за движение, като по този начин задните му светлини, ако бяха оставени включени, биха били видими за попътно движещите се ППС.

Видно от заключението на в.л. по Допълнителната автотехническа експертиза/ДАТЕ/, назначена от съда в с.з., преди настъпването на ПТП скоростта на движение на л.а.“Хюндай Соната“ с рег.№С 9962ХН, управляван от свид. Ал.Т. е била 72,5 км/ч и причина за настъпване на ПТП са неадекватните действия на водача на товарната композиция/т.а. влекач „ДАФ“ с рег.№ У7787АМ, с прикаченото към него полуремарке с рег.№ СН0002ЕК/, изразяващи се в това, че през тъмната част на денонощието е спрял композицията почти перпендикулярно на платното за движение и по този начин тя се е явила като преграда за останалите участници в движението, а по страничните състави на полуремаркето са липсвали габаритни светлини или светлоотражателни елемнети. Водачът е имал техническа възможност да позиционира товарната композиция успоредно на пътя, възможно най-вдясно на платното за движение, т.к. десните крайпътни площи са с асфалтова настилка, с широчина около 13,00 и повече метра и дължина около 90 метра. Водачът на л.а. е следвало да съобрази избора си на скорост с осветеността на фаровете и да следи неотклонно пътната обстановка. Подсъдимият е създал опасност и пречки за попътно движещия се л.а. „Хюндай“ с рег.№ С 9962 ХН и независимо от предприетите спасителни мерки от страна на водача му - свид.Н.Т., ударът е бил неизбежен.

При осъществяване на деянието си подс.Н.К. виновно е нарушил правилата за движение, визирани в чл.73 от ЗДвП-„На път извън населено място през нощта или при намалена видимост, всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и тегленото от него ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини“; чл.94, ал.1 от ЗДвП-„За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение, а когато това е невъзможно, спирането се извършвало успоредно на оста на пътя, най - вдясно на пътното платно“.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост подсъдимият към момента на извършване на деянието не е осъждан.

Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от  обясненията на подсьдимия от с.з., отчасти от показанията на свидетелите А.Л.Т., Е.Н.Т., Д.Г.К., Г.И.И. и изцяло от показанията на свидетелите П.Г.Б. и С. В. К., които в кредитираната им част са логични, последователни и безпротиворечиви.

Съдът изключи от доказателствения материал показанията на свид. Д.Д. Ди.а, т.к. същата не е била очевидец на процесния случай.

Фактическата обстановка се установява и от заключенията на  в.л. по сьдебномедицинските експертизи/СМЕ 1 - 5/, автооценъчна експертиза/АОЕ/, автотехническа експертиза/АТЕ/, Допълнителната автотехническа експертиза /ДАТЕ/, прочетени на основание чл.282,ал.1 от НПК и приобщени към материалите по делото след разпита на вещите лица/в.л./ Съдът кредитира изцяло визираните заключения по СМЕ 1 и 2, т.к. се подкрепят от депозираните в ДП медицински документи, показанията на пострадалите и очевидците на ПТП, както и заключенията по СМЕ 3, 4 и 5, макар да касят други телесни увреждания/множество леки телесни повреди/, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, защото тези увреждания на децата на ЧО Т. са в пряка причинно-следствена връзка с деятелността на подсъдимия при настъпването на ПТП.

Съдът кредитира изцяло и заключението по ДАТЕ и отчасти заключението от първоначалната АТЕ. ДАТЕ бе назначена, защото имаше съмнения в правилността на първото заключение по АТЕ относно скоростта над движение на л.а. преди настъпване на ПТП, съобразно и дадените от ЧО Ал.Т. показания в с.з., който той заяви, че поддържа. Съдът приема заключението на в.л. по ДАТЕ като обективно и точно, защото е използвана модерна методика за изследване и анализ на ПТП, имайки предвид и участието на в.л. в проведения първоначален оглед на ПТП и проведените по-късно на 05.09.2018 г. повторен оглед и следствен експеримент, от който бяха получени допълнителни данни за процесното ПТП. Заключението по ДАТЕ се подкрепя и от събраните по делото и кредитирани показания и обяснения на свидетелите и подсъдимия, от веществените доказателствени средства - снимките от ПТП при първия и повторния оглед, скицата на ПТП, фотоснимките и схемите от заключението по ДАТЕ. Съдът не кредитира само онази част от АТЕ, в която се сочи, че скоростта на движение на л.а. преди да възникне опасността от ПТП е била 57 км/ч., а не 72,5 км/ч и времето за реакция на водача е било 1,4 секунди, а не 1,6 секунди, а в.л. по ДАТЕ е разполагало с новите обяснения на подсъдимия и показанията на пострадалите от с.з. Поради това съдът не приема заключението на в.л. по първоначалната АТЕ само в горепосочената й част.

Съдът кредитира изцяло заключението на в.л. по АОЕ, като в това заключение е определена точно и стойността на настъпилите имуществени вреди по л.а. и т.а. в резултат на настъпилото ПТП, макар същите да не са съставомерни, съобразно константната съдебна практика на ВКС на Р.България.

Съдът остави без уважение искането на защитата и подсъдимия за назначаване на тройна АТЕ, т.к. прие, че делото може да бъде изяснено от фактическа страна с приетите от съда заключения по АОЕ, АТЕ и ДАТЕ.

Сьдьт прие за установена фактическата обстановка и от всички приети и приложени по делото, и прочетени в с.з. писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за следствен експеримент, свидетелства за съдимост на подсъдимия, медицински документи, справки от Сектор “Пътна полиция“ за подсъдимия и пострадалия и МПС-ва, справка от „Теленор България“АД, справка от Астрономическа обсерватория и планетариум гр.Ямбол,  както и от предявените на страните, част от в.л. и част от свидетелите, на основание чл.284 от НПК, веществени доказателствени средства – фотоалбум на ПТП, скици и схеми на ПТП, фотоснимките и схемите от заключението по ДАТЕ, тахошайба, както й снимките от повторния оглед и следствения експеримент.

Сьдьт не кредитира онази част от обясненията на подс. Н.К. от с.з., в които се сочи, че веднага, след като завил надясно е настъпило ПТП, че след слизането му от кабината на т.а. габаритите на товарната композиция били включени, че не е имало МПС в лентата за насрещно движение, след като е завил към базата, че е участвал при изваждането на пострадалите от л.а., че катинарът на входната врата на базата е било само поставен, но не и заключен, че полуремаркето на т.а. е имало светлоотражателни ленти, че  в л.а. е имало само две деца, че не е можел да извърши друга маневра и затова е спрял по този начин пред базата на пътното платно, че не е имало уширение на пътя до базата, че свид. Ал.Т. се е разсеял и затова е настъпило ПТП. В тази част обясненията на подсъдимия се оборват от показанията на пострадалите Т., от показанията на свидетелите полицаи и свидетелите П.Б. и С.К., както и заключенията на в.л. по АТЕ и ДАТЕ и изготвените фотоалбуми за двата огледа на местопроизшествие и следствен експеримент. В.л. е категорично, че от материалите по делото се установява, че при настъпването на ПТП товарната композиция е била в покой. Свидетелите Томови, С.К. и полицейският служител Г.И. не сочат габаритите на товарната композиция да са били включени към момента на настъпване на ПТП и преди започване на огледа от в.л. Свид. Д.К. посочи пред съда, че по полуремаркето, отстрани, не е имало габаритни светлини или светлоотражателни елементи, а катинарът на входната врата на базата е бил заключен. Това сочат и пострадалите, като от фотоалбума към първоначалния оглед на ПТП не се виждат такива странични светлини или светлоотражатели, а катинарът е заключен. И двамата пострадали категорично оборват обясненията на подсъдимия, че в насрещната лента не е имало МПС, т.к. именно поради това свид. Ал.Т. е намалил скоростта на движение и е преминал на къси светлини. От показанията на пострадалите, материалите по делото и останалите СМЕ 3,4 и 5, които съдът прие, се установява, че в л.а. е имало не две, а три малолетни деца и подсъдимият не е помагал при изваждането на пострадалите от автомобила, като не бе установено да е оказвал и някаква друга помощ, която да касае пострадалите. Не може да се приеме и твърдението на подсъдимия, че подс. Ал.Т. се е разсеял преди ПТП, защото изхождайки от конкретиката на настъпилата катастрофа, настъпилите увреждания по т.а. и л.а., заключенията на в.л. по СМЕ-зи и АТЕ-зи, и появата на товарната композиция пред л.а., която има внезапен характер, при едно „разсейване“ на водача на л.а. и времето му за реакция, което е било изключително малко, ПТП щеше да завърши с летален изход за семейство Томови, а не с процесните последици.    

В останалата част сьдьт кредитира обясненията на подсъдимия, т.к. кореспондират с кредитираните показания на свидетелите и останалите доказателствени материали, сьбрани от сьда при сьдебното следствие.

Сьдьт не кредитира онази част от показанията на свид. Ал.Т. от ДП и от с.з., в които се сочи, че е карал със скорост около 70 км/ч/показания от ДП/ и скорост от 80-85 км/ч/показания от с.з./, че са тръгнали да пътуват след 21.00 ч./показания от ДП/, т.к. в тази част самият пострадал посочи в с.з., след прочитане на показанията му от ДП, в частта относно това кога са тръгнали да пътуват и с каква скорост е управлявал процесния л.а., поради констатирани съществени противоречия с показанията му от с.з. в посочената част, че скоростта на движение на л.а. е била около 70-80 км/ч, а са тръгнали на път след 20.00 ч. Съдът кредитира само показанията на пострадалия от с.з., че скоростта на движение на л.а. е била повече от 70 км/ч и сем. Томови и тръгнало на път след 20.00 ч, т.к. в тази част показанията му се подкрепят от показанията на свид. Ев.Т., свид. С.К. и свид.Д.К., дали показания за горепосочените обстоятелства. В тази насока са и заключенията на в.л. по АТЕ и ДАТЕ, в кредитираните им части.

Сьдьт не кредитира онази част от показанията на свид. Е.Т. от с.з., в коит се сочи, че скоростта на движение на л.а. е било коло 80 км/ч, т.к. това е било субективно усещане на пострадалата/тя не е виждала километража на л.а./ а и съпруга и - Ал.Т., и в.л. по АТЕ и ДАТЕ сочат друга скорост на движение на л.а.  

В останалата част сьдьт кредитира показанията на пострадалите Ал.Т. и Е.Т., т.к. кореспондират с кредитираните обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите по делото и останалите доказателствени материали, сьбрани от сьда при сьдебното следствие.

Сьдьт не кредитира онази част от показанията на свидетелите Д.К. и Г.И. от с.з., в които се твърди, че не е имало уширение на пътя в лентата за движение на т.а. и л.а./показанията на двамата свидетели/ и само показанията на свид. Г.И. от с.з., че полуремаркето е заемало по-малко от половината част на лентата, в която е станало ПТП. В посочената част показанията и на двамата полицаи се опроврегават от заключенията на в.л. по АТЕ и ДАТЕ, от протоколите за оглед и следствен експеримент, както и от приложените по делото фотоалбуми към протоколите за оглед и следствен експеримент. От посочените писмени и веществени доказателствени средства и от заключенията на в.л. по АТЕ и ДАТЕ се установява, че подсъдимият е имал възможност да спре встрани от лентата за движение, по която се е движил, защото десните крайпътни площи са били с асфалтова настилка, с широчина около 13,00 и повече метра и дължина от около 90 метра.

В останалата част сьдьт кредитира показанията на свидетелите полицаи, т.к. кореспондират с кредитираните обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите и останалите доказателствени материали, сьбрани от сьда при сьдебното следствие.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.Б. и С.К., т.к. същите са дали добросъвестно показания в с.з. и тези показания се подкрепят от кредитираните обяснения на подсъдимия и показанията на свидетелите А.Т., Е.Т., Д.К., Г.И., както и от заключенията на в.л. по СМЕ-зи, АТЕ-зи/АОЕ, АТЕ и ДАТЕ/, както и от писмените доказателства по делото - протоколи за оглед на местопроизшествие и съдбен експеримент, представените по делото медицински документи, справки от Сектор “ПП“ при ОД на МВР-Ямбол за подсъдимия и пострадалия и МПС-ва, както и от предявените на подсьдимия, частните обвинители/ЧО/, адвокатите по делото, и част от в.л. и от свидетелите на основание чл.284 от НПК веществени доказателствени средства – фотоалбуми на ПТП, скици и схеми на ПТП, включително от заключенията на в.л. по АТЕ и ДАТЕ, тахошайбата и снимките  от следствения експеримент.

 

          От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

Подс. Н.Д.К. *** е осьществил от обективна и от субективна страна сьстава на престьплението по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1  от НК, тьй като на 05.09.2016 г., около 20.20 ч., по път 536, в посока от с.Р., обл.Я. към гр.Я., до входа на база на „Дъмпер“ЕООД - гр.Ямбол, при управление на моторно превозно средство - товарна композиция от влекач „ДАФ“ с рег.№У7787АМ и прикачено към него полуремарке с рег.№СН0002ЕК е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл.73 от ЗДвП и чл.94, ал.1 от ЗДвП, и въпреки това той е преустановил движението на управлявания от него автомобил на пътното платно по начин, при който полуремаркето на влекача „ДАФ“ е било позиционирано напречно на платното за движение под ъгъл от около 80°, като задните му състави са навлизали на около 1 м. в насрещната лента за движение, и по този начин същото се е явявало преграда за движещия се след него л.а.“Хюндай Соната“ с рег.№С 9962ХН, управляван от А.Л.Т. ***, вследствие на което е настъпил удар на лекия автомобил в товарната композиция, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: на А.Л.Т. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по - малък от 9-10 месеца; на Е.Н.Т. *** - средна телесна повреда, изразяваща се счупване на лъчевата кост на дясната й ръка, на нейната долна трета, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок не по - малък от 3 - 4 месеца, както и значителни имуществени вреди - по л.а.“Хюндай Соната“ с рег.№С9962ХН, собственост на А.Л.Т. ***, в размер на 6900 лв.

От обективна страна подсьдимият е нарушил визираните по-горе правила за движение по пьтищата при управлението на процесната товарна композиция, които нарушения са в пряка каузална врьзка с настьпилите общественоопасни последици. Подсьдимият не изпьлнил изискванияна на закона, което е довело до настьпването на ПТП, вследствие, на което на повече от едно лице/ ЧО Т./ и техните деца са причинени, описаните от в.л. медик телесни увреждания, които за Ал.Т. и Е.Т. се изразяват в средни телесни повреди, т.к. в случая средната телесна повреда поглъща, като най-тежък престъпен резултат, останалите по-леки телесни увреждания, получени от ЧО-ли. Медикобиологичните увреждания на пострадалите Т. са категорично и безспорно установени от заключението на в.л. по СМЕ-зи и от представените по делото медицински документи. Категорично е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключенията на в.л. по АТЕ-зи, че главна причина за настъпването на ПТП са неправомерните действия на водача на товарната композиция. Макар пострадалият да е карал с относително висока скорост процесния л.а., ПТП не би настъпило, ако подсъдимият не бе нарушил разпоредбите на чл.73 от ЗДвП и чл.94, ал.1 от ЗДвП. Допуснатите нарушения на ЗДвП от подсъдимия са в пряка каузална връзка с настъпилите вреди – неимуществени и имуществени. Пострадалият Ал.Т. също е следвало да намали скоростта си на движение при управление на къси светлини, отчитайки насрещните светлини на МПС в насрещната лента, проблема със зрението си/носи очила/ и късия светлинен сноп на късите светлини, което е довело в някаква степен до съпричиняване на ведоносния резултат. Но, следва изрично да се подчертае, че ПТП изобщо не би настъпило, ако подсъдимият бе изпълнил изискванията на ЗДвП или поне беше включил аварийните си светлини, които при така установената фактическа обстановка биха били забелязани от пострадалия Ал.Т. най-късно на около 200 м от т.а. В тази връзка ЯРС изцяло кредитира заключенията по назначените в ДП и в с.з. АТЕ –зи и АОЕ, като АТЕ-за от ДП кредитира само в посочената и по-горе част. Заключенията на в.л. кореспондират с останалите сьбрани по делото и кредитирани гласни, писмени и веществени доказателствени средства – показанията на свидетелите А.Т., Е.Т., Д.К., Г.И., П.Б. и С.К., писмените доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие и за проведен следствен експеримент, свидетелства за съдимост на подсъдимия, медицински документи, справки от сектор “ПП“ при ОД на МВР-Ямбол за подсъдимия и пострадалия и МПС-ва, справка от Астрономическа обсерватория и планетариум гр.Ямбол,  както и от предявените на страните, част от в.л. и част от свидетелите, на основание чл.284 от НПК, веществени доказателствени средства – фотоалбум на ПТП, скици и схеми на ПТП, фотоснимките и схемите от заключението по ДАТЕ, тахошайба, както й снимките от повторния оглед и следствения експеримент.

          Не бе установено подсьдимият да е употребил алкохол или да е избягал от местопроизшествието, както и да е оказал небходимата помощ на пострадалия след настьпването на инцидента.

          Не бе установено подсъдимият да е нарушил и разпоредбата на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП, т.к. се касае за обща по своя характер разпоредба от закона и на основание чл.304 от НПК съдът го оправда по това обвинение.    

          От субективна страна инкриминираното деяние е извьршено при несьзнавана непредпазливост. Подсьдимият е проявил  престьпна небрежност, тьй като не е предвиждал настьпването на общественоопасните последици, но сьгласно ЗДвП, сьстоянието, в което се е намирал, пьтната и метеорологичната обстановка, както и от сьбраните по делото доказателства е бил дльжен и е могьл предвиди и предотврати тези последици.

Визираните по-горе доказателствени материали категорично оборват тезата на защитата и подсъдимия, че още към приключване на маневрата „завиване надясно“ с товарната композиция е станал удара между двете МПС-ва, й че скоростта на движение на л.а. е главната причина за настъпване на ПТП.

Категорично се установява от доказателствата по делото, че ПТП е настъпило, след като подсъдимият е нарушил грубо правилата за движение по пътищата – чл.73 и чл.94,ал.1 от ЗДвП. Нито свид. Ал.Т., нито свид. Е.Т. са видели включени габаритни светлини, защото ако бяха видели такива светлини ЧО Т. щеше да намали още скоростта на движението на л.а. и щеше да спре без да настъпи ПТП. Изложената от защита фактическа обстановка за случилото се ПТП противоречи на установените факти от събраните по делото доказателствени материали. Ако л.а. се е блъснал веднага след извършване на маневрата от подсъдимия, тогава можеше да бъде направен и извода, че габаритните светлини на товарната композиция изобщо не са светели, защото Ал.Т. би ги видял на голямо разстояние, без значение с каква скорост се е движил. Дори свид. Г.И. е посочил, че веднага след пристигането на мястото на катастрофата не е имал спомен за включени светлини на товарния автомобил. Едва при огледа е видно, че светлините на товарната композиция са били включени. Не може да се приеме, че подсъдимият е оказал някаква помощ на пострадалите, т.к. от цитираната справка от мобилния оператор „Теленор България“ЕАД е видно, че друго лице се е обадило на тел.112 преди подсъдимия и ново обаждане не е било нужно, защото сигналът за ПТП вече е бил приет. Не се доказа и твърдяната от защитата оказана помощ на пострадалите след настъпване на ПТП от подсъдимия. И двамата ЧО и свидетелите-очевидци на настъпилото ПТП не посочиха подсъдимият да е помагал на пострадалите. В състоянието, в което са се намирали пострадалите няма как да се сетят, че е трябвало да запишат имената, телефоните и адресите на лицата, които са им помогнали, за да ги призоват като свидетели в съда. Да, следва се отчете относително високата скорост на движение на л.а. при управление на къси светлини, но ПТП изобщо нямаше да настъпи, ако габаритните светлини на товарната композиця бяха включени и тя бе спряна за престой така, както е посочено в ЗДвП. В тази насока в.л. по АТЕ-зи е категорично, че главна причина за настъпване на катастрофата е поведението на подс.Н.К., който е след като е предприел действия за навлизане в десните крайпътни площи не е трябвало да позиционира товарната композиция почти перпендикулярно на платното за движение. Десните крайпътни площи са били с асфалтова настилка и с широчина около 13,00 и повече метра и дължина от около 90 метра. Подсъдимият е имал техническата възможност да позиционира товарната композиция изцяло извън платното за движение, дори и без включени габаритни светлини. Това се установи и от извършените от съда на мястото на ПТП оглед и следствен експеримент. Подс.Н.К. е имал й техническата възможност да спре композицията успоредно на пътя, възможно най-вдясно на платното за движение, като по този начин задните му светлини/габаритни светлини/, ако бяха оставени включени, биха били видими за ЧО Ал.Т.. Заключението на в.л. по ДАТЕ е категорично, че л.а. се е движил със скорост от 72,5 км/ч, като осветеността на къси светлини е била до 72 м/десен фар/ и около 54 м/ляв фар/ и всъщност внезапния характер на появата на товарната композиция, насрещните светлини и намаленото зрение на водача на л.а. са довели до по-късна реакция на Ал.Т., което е довело до ПТП, а не безразсъдното шофиране от водача на л.а. Настоящият съдебен състав отново изрично посочва, че крайният извод за деятелността на двамата водачи, при така събраните и анализирани доказателства по делото е, че ПТП изобщо нямаше да настъпи, ако подсъдимият беше спазил правилата за движение по пътищата – чл.73 и чл.94,ал.1 от ЗДвП. Дори и да приемем, че ЧО Ал.Т. се движил в нарушение на ЗДвП, ако товарната композиция беше спряна на пътя по посочените правила на ЗДвП катастрофа нямаше да има. Съдът не споделя аргуменатцията на защитата за неточността на заключенията на в.л. по АТЕ и ДАТЕ, т.к. същите са изготвени след коректен и обоснован анализ на всички доказателства по делото. След оглед и следствен експеримент на мястото на ПТП, при проведния разпит на в.л., то бе категорично, че новите факти не водят до промяна на крайните изводи по двете заключения. Според в.л. при спиране в дясно от пътя, в т.нар. „уширение“, водачът на товарната композиция е можел да направи десен завой, с оглед на конструкцията на товарния състав и без да дава на заден ход.  Съдът приема тези заключения като обективни и точни, кореспондиращи изцяло със събрания по делото доказателствен материал, поради което не споделя становището на защитата, че тези две заключения не следва да се кредитират.  

Поради тези констатации и изводи, при анализа на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът не прие доводите на защитата, че основната причина за настъпване на ПТП са действията на частния обвинител, а приема аргументацията на прокуроа, повереника на частния обвинител и ЧО Ал.Т., че главната причина за катастрофата е неправомерното поведение на подсъдимия.       

С оглед изложеното сьдьт прие, че подс. Н.К. е осьществил инкриминираното деяние, за което ЯРП му е предявила обвинение, което се подържа и от ЧО-ли и техния повереник и го призна за виновен по това обвинение, с изключение на обвинението по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП.

 

          Относно вида и размера наложените наказания:

 

          С извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние се засягат обществените отношения свързани с безопасността на транспорта. Деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се застрашава живота, здравето, правата и интересите на неограничен кръг от хора.

          Личността на подсъдимия е с невисока степен на обществена опасност, имайки предвид извършеното инкриминирано деяние, чистото му съдебно минало и това, че не е оказал помощ на пострадалите след ПТП.

          Съдът, след като взе предвид гореизложеното, както и това, че има настъпили имуществени и неимуществени вреди от деятелността на подсъдимия, които не са репарирани на пострадалия, добрите характеристични данни на подсъдимия, наложените му административни наказания за нарушаване на ЗДвП, това, че е не е оказал помощ на пострадалите, чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното съдействие на съда за изясняване на обективната истина по делото, както й времето, мястото и начина на осъществяване на деянието, и крайните неблагоприятни последици за пострадалите и тяхното семейство, след като призна подс. Н.К. за виновен по предявеното обвинение, с изключение на обвинението по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, му наложи наказание от 2/две/ год. ЛС.

          На основание чл.66, ал.1 от НК така определеното наказание бе отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3/три/год., т.к. са налице основанията за приложение на института на условното осъждане и за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително да се изтърпява ефективно наказанието ЛС.

          На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, имайки предвид изложените съображения, на подсъдимия бе наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2/две/год. и 6/шест/мес.

          Разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК не бе приложена, т.к. СУМПС на подсъдимия не е отнемано от полицейските и разследващите органи.

          Според съда с така наложените наказания ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК.

 

Граждански искове по делото не бяха предявени.

 

          Разноски по делото на частните обвинители не бяха присъдени, защото не бяха поискани.

 

Главна причина за извьршване на инкриминираното деяние от подсьдимия е нарушаването от негова страна на правилата за движение по пьтищата/ЗДвП/.

 

          При този изход на делото, сьдьт на основание чл.189, ал.3 от НПК осьди подсьдимия да заплати разноските по делото в размер на 1246,37 лв. по сметката на ОД на МВР-Ямбол, в приход на републиканския бюджет, и 1192,87 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯРС.

 

          По тези сьображения сьдьт постанови присьдата си.

 

                                                                                                                                                Районен сьдия: