№ 135
гр. Ловеч, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:П. ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Въззивно гражданско дело №
20234300500241 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. Н. М., подадена чрез адв. М.
против решение № 47/05.04.2023 г., по гр.д. № 239/2022 г. на РС – Тетевен, с
което е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск на Е. Н. М. против
М. А. М. за признаване за установено, че ищецът дължи на ответника сумата
от 1925 лв., претендирана като дадена в паричен заем, ведно със законната
лихва от 18.05.2021 г.
Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на
решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния
закон и необоснованост, свеждащи се до: изграждане на извод за липса на
заемно правоотношение в противоречие със събраните по делото
доказателства; изграждане на извод за неполучаване на процесната сума от
ответника, при игнориране на приетите разписки от Eazy pay, от които се
установявало, че сумата била предадена на ответника; изграждане на извод за
липса на поето от ответника задължение за връщане на сума пари, в
противоречие с показанията на свидетелите и обясненията на ответника, от
които се установявало поемане на такова задължение и получаване на суми
по Eazy pay. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на
обжалваното решение, за постановяване на ново такова, с което да бъде
признато за установено, че въззивникът дължи сумата по заявлението, както
се присъдят и разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен
отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във
въззивната жалба, моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноските за въззивното производство.
Въззивникът Е. Н. М. не взема участие в съдебно заседание – лично или
1
чрез процесуален представител по пълномощие.
Въззиваемият М. А. М. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. С. С., който поддържа
писмения отговор, в хода на устните състезания изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
обжалваното решение,
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по
оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск от Е. Н. М.
против М. А. М. за признаване за установено, че ищецът дължи на ответника
сумата от 1925 лв., претендирана като дадена в паричен заем, ведно със
законната лихва от 18.05.2021 г., за която по ч.гр.д. № 355/2021 г. на Районен
съд Тетевен е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. От
приложеното ч.гр.д. № 355/2021 г. на РС Тетевен се установява, че издадената
заповед за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление на адреса на
М. А. М., с оглед на което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта. Искът за установяване на
вземанията по заповедта е допустим, предвид връчване на заповедта при
условията на чл. 47 ГПК и предявяването му в указания от съда срок.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител е подаден писмен
отговор на исковата молба.
Като обсъди събраните пред първата и въззивна инстанция
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От заверени копия на две разписки на Eazy pay се установява, че Е. Н.
М. изпратил на М. А. М. два превода на парични суми, както следва: 1000 лв.
– на 26.02.2021 г. (по разписка № 0100012593056652) и 925 лв. – на 09.04.2021
г. (по разписка № 0100012861882243). Като основание на превода в двете
разписки е отразено „ПП“.
От съвкупния анализ на показанията на свидетелите И.Е.И, З.А.Г.
(отчасти), отговорите на страните, дадени по реда на чл. 176 ГПК, се
установява, че сумите са получени от ответника като трудово
възнаграждение, а не като заем. Ищецът Е. Н. М. признава, че ответникът М.
А. М. е работил при него, че ответникът е бил част от бригада, ангажирана на
изпълнявани от него (от дружества на дружества на ищеца) строителни
обекти. В част отговорите съвпадат с тези, дадени от ответника, както и с
показанията на св. И.Е.И, който е бил част от групите, работили на строежите
и на св. Г., от които също се установява, че М. А. М. е работил на строителни
обекти, за което бил ангажиран от ищеца. От показания на св. Ивов и
отговорите на ответника се установява, че възнагражденията се изплащали на
седмица (всеки петък), че изплащането им било на ръка или по ИзиПей. В
тази им част показанията съвпадат с информацията от две разписки на Eazy
pay, относно дните на преводите – 26.02.2021 г. (по разписка №
0100012593056652) и 09.04.2021 г. (по разписка № 0100012861882243),
2
падащи се ден петък от седмицата. При такова съвпадение съдът приема, че
основанието за превеждането им е изплащане на възнаграждение, а не даване
в заем. Ако превеждането им е било в заем, ищецът е следвало да го означи в
преводните нареждания. Показанията на свидетеля Г., в частта им за поето от
ищеца към ответника обещание да му даде в заем пари, не се подкрепят от
останалите доказателствени средства. Без да познава лично ответника, в
показанията си св. Г. казва, че от ищеца е поет ангажимент за даване на заем
към М., идентифицирайки го като бригадир на групата. От показанията на
другия свидетел обаче се установява, че такава роля се изпълнявала от друго
лице – М., а не от ответника, че М. М. също е част групата, ангажирана за
работа по строителни обекти на ищеца, без да притежава ръководни или
посреднически функции, предполагащи идентифицирането му като
„бригадир“. В този смисъл показанията на св. Г. са изолирани, с неясна
конкретика относно личността на лицето, на което ищецът обещал заем,
поради което въз основа на тях не може да се изгради извод за извършено от
ищеца към ответника обещание за заем.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Претенциите на ищеца за вземанията по заповедта се основават на
договор за заем на сумата от 1925 лв., ведно със законната лихва от
18.05.2021 г. Искът за установяване на вземане за същата сума е
неоснователен, защото между ищеца и ответника липса заемно
правоотношение. Между страните не е постигнато съгласие, по силата на
което ищецът да е поел задължение да даде в заем на ответника същата
сумата. Превеждането на сумата само по себе си не е доказва заемното
правоотношение, доколкото предаването е само единия елемент от
фактическия състав на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а случая не се доказва вторият –
поето задължение за нейното връщане. Установените по делото факти не
разкриват пряко или косвено такава уговорка. В писмените доказателства
относно паричния превод липса означено основание за получаване на сумата
в заем, като такова не се установява косвено и при съвкупния анализ на
събраните делото доказателства. В този смисъл се явяват неоснователни
оплакванията във въззивната жалба за изграден от районния съд извод за
липса на заемно правоотношение в противоречие със събраните по делото
доказателства, както и за установяване от разписките и от останалите
доказателства, че ответникът е получил от ищеца двете суми по ИзиПей,
поемайки задължение да му ги върне. По изложените съображения съдът
приема, че между страните не е налице заемно правоотношение, поради което
предявеният иск за установяване на вземане за сумата от 1925 лв., ведно със
законната лихва от 18.05.2021 г., произтичаща от договор за заем, се явява
неоснователен.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения
иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
При този изход на делото (неоснователност на въззивната жалба и на
предявения иск) на въззивника ищец не следва да се присъждат разноски по
делото. Такива следва да присъдят на въззиваемия ответник, от когото се
претендират и доказват в размер на 500 лв. (заплатено адвокатско
3
възнаграждение).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 47/05.04.2023 г., по гр.д. №
239/2022 г. на РС – Тетевен.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Н. М., с ЕГН **********, с
адрес: с. Доспей, Община Самоков, да заплати на М. А. М., с ЕГН
**********, а адрес: с. Б.И., Община Тетевен, ул. „****” № 38 сумата 500
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4