Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 143
02.07.2019 г., гр. Габрово
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела
Килифарева, като разгледа докладваното от съдията С. Миланези в. гр. д. № 154 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 73 от 11.03.2019
г., постановено по гр. д. № 1658/2018 г., Габровският районен съд е осъдил М.Ц.Ч.,
с адрес ***, да заплати на "ВИК" ООД, гр. Габрово, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 81.24 лева (осемдесет и един лева и
двадесет и четири стотинки) – главница, представляваща стойност на доставени В
и К услуги за периода 07.02.2018 г. – 10.07.2018 г. в недвижим имот, находящ се
в гр. Габрово, бул. А., заедно със законната лихва върху нея от предявяване на
исковата молба – 21.08.2018 г. до окончателното й погасяване, сумата 0.78 лева (седемдесет и осем стотинки)
– обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа
на всяка от фактурите до 17.08.2018 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 577 (петстотин седемдесет
и седем) лева - разноски за производството.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от особения представител на М.Ц.Ч.,
адв. В. П., в която се твърди, че съдът неправилно е приложил закона и
съдебната практика на ВКС. Съдът неправилно е разпредели доказателствената
тежест за приемането на наследството, като възложил в
тежест на ответника да докаже, че не го е приел, като с това приел, че
съществува презумция, че наследството е прието от него. Ищецът не е доказал, че
ответникът е приел наследството. Моли да се отмени решението и искът да бъде изцяло
отхвърлен. Моли да се осъди ответника да й заплати разноски за втората
инстанция в размер на минималния по Наредбата.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от процесуалния
представител на “В и К” ООД, гр. Габрово.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят не се
явява, същият се представлява от особения си представител адв. П., която
поддържа жалбата. Процесуалният представител на ответното дружество адв. Ц.
оспорва жалбата и представя доказателства, че след постановяване на
първоинстанционното решение процесните задължения са заплатени, за което
представя извадки от "Изи пей" и моли да бъдат приети като доказателство по делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск от В и К” ООД, гр. Габрово, с която е поискано да се осъди
ответника М.Ц.Ч. да заплати на дружеството сумата от 245, 95 лв. неиздължена
главница за предоставени В и К услуги в периода 07.04.2017 г. - 1 07.2018 г. и
12, 23 лв. мораторна лихва върху главницата, за обект с клиентски № 000063 в
гр. Габрово, бул. А..
В срок е постъпил
отговор от назначения на ответника особен представител, в който се оспорва
предявения иск, твърди се че ответникът не е сключил договор с ищцовото
дружество, както и не било доказано, че същият е приел наследството.
В хода на съдебното
производство дружеството е оттеглило част от иска, тъй като част от
задълженията са заплатени преди първото заседание по делото.
За да уважи предявения
иск Габровският районен съд е приел, че ищцовото дружество е доказало, че
спорното право е възникнало в твърдения обем, а именно съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги, реално
доставени за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на
претендираната сума. По отношение на
възражението на особения представител за неправилно разпределена доказателствена
тежест, се е позовал на решение № 437/17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011
г. на ІІІ ГО. Приел е, че след като не е установено ответникът да се е отказал
от наследството на В. Ангелова, както и обстоятелството, че същият е посочил
този адрес като настоящ и постоянен, както и факта, че в представен и неоспорен
от особения представител протокол за извършена проверка в имота е вписано
лицето, осигурило достъп до водоснабдения имот, като наемател на собственика М.
Ц. Ч., означавало, че ответникът реализира и доходи от същия, то същият е приел
наследството и погрешно разпределената доказателствена тежест не се явява
обуславящ за крайният изход на спора и не може да доведе до неговата промяна.
Въззивният съд като
прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представена справка
за формиране на задълженията по клиентска партида № 000063, с административен
адрес: гр. Габрово, бул.А. е видно, че до 10.07.2018 г. е начислено потребление
на вода на обща стойност 245.95 лева, като върху това задължение е начислена и
лихва за забава в размер на 12.36 лева. За титуляр на партидата са записани
„наследници Ц.А.”. Дружеството е издало данъчни фактури за доставена вода за
абонаментен № 000063, с административен адрес: гр. Габрово, бул. А ., като за
процесния период 07.02.2018 г. - 10.07.2018 г. са издадени съответните фактури
на обща стойност 81.24 лева, посочени в справката за задълженията на абоната. От
карнетния лист за клиентски № 000063 се установява, че от 11.01.2016 г. до
10.07.2018 г. е извършван ежемесечен
отчет на водомер № 7679412 като са вписвани показанията на същия. Срещу част от
записаните показания на индивидуалния водомер е положен подпис от
предоставилото достъп до жилището лице, а в друга част на мястото на подпис е
вписано „бележка”. Като титуляр на партидата е вписан Ц.А., като в графа брой
на членовете в домакинството е отразено 3 наематели.
Не е спорно между
страните, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен във формата на нотариален акт № 76/10.06.1992 г.,
том № III, дело № 800/1992 г. по описа на нотариус при РС
Габрово, Ц.А. /титуляр на партидата/ и М, прехвърлили на дъщеря си В.А. правото
на собственост на недвижим имот - апартамент 9 на третия етаж в жилищен
блок „Я”, вход А, като прехвърлителите
пожизнено си запазили вещното право на ползване върху същия. Видно от извадка
от Кадастралния регистър на недвижимите имоти описания в нотариалния акт
недвижим имот собственост на В.А. е водоснабденият имот с адрес: гр. Габрово,
бул. А .. Видно от удостоверение за наследници № 0301/25.01.2019 г., издадено
от община Габрово, титуляра на партидата - Ц.А. е починал на 05.08.2010 г.
Видно от същото удостоверение В.А.е починала преди него - на 25.09.1998 г.,
като е оставила наследник по закон ответника М.Ц.Ч., ЕГН **********.
От събраните гласни доказателства, а именно
свидетелските показания на св. Й.Х. се установява, че в периода септември 2014
година - декември 2017 г. свидетелят отчитал водомерите, които се намират в
етажната собственост на бул. А. като за процесният апартамент достъпът бил
осигуряван от жена, която се представяла за наемател. В началото жената
предоставяла достъп до обекта, но заради обстоятелството, че отглежда голямо
куче, което трудно удържала, се разбрали със свидетеля Х. да оставя бележки на
входната врата на апартамента с показанията на водомера.
От констативен
протокол, от 14.02.2019 г., неоспорен от представителя на ответника, за
апартамент с адрес: гр. Габрово, бул. А ., съставен от М.Р. – главен инспектор
се установява, че е извършена проверка в присъствието на Р.М. – наемател на М.Ц.Ч.
- собственик, като е установено, че показанието на водомера е 393 м3, отбелязано е, че водомерът е
пломбиран, като е констатиран и постоянен теч от тоалетното казанче и чешмата
на банята. Протоколът при отразяване на показанията на водомера е подписан от
наемателя без възражения.
От представените пред въззивния съд извлечения от "Изи пей"
се установява, че след постановяване на решението на първоинстанционния съд
процесните задължения са заплатени.
При така установеното
от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. По същество постановеното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по
делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и
по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Единственият спорен
въпрос по делото е за разпределение на доказателствената тежест по отношение на
обстоятелството дали въззивникът М. Ч. е приел наследството, тъй като особеният
представител на същия е направил такова възражение. Въпреки разпределената
доказателствена тежест за това възражение, по делото е установено от страна на
ищцовото дружество наследственото правоприемство и от събраните доказателствата
се установява, че ответникът, който е единствен законен наследник на майка си,
която е била собственик на процесния имот и е починала през 1998 г., предоставя
имота си под наем - видно, от неоспорения протокол за проверка подписан от
наемателката М., и се доказва, че с отдаването под наем същият упражнява
правата на собственик и реализира доходи, т.е. доказано е, че той е приел
наследството с конклудентни действия, както правилно е приел и
първоинстанционния съд. Това доказване е проведено от ищцовото дружество и
независимо дали по отношение на този факт тежестта на доказване е разпределена
правилно, не би могъл да се промени крайният извод по делото, а именно за
основателност на предявения иск.
От представените във
въззивното производство извлечения от "Изи пей" се установява, че
дългът, за който е осъден ответника е заплатен на ищцовото дружество, като
извършеното плащане, след постановяване на обжалваното решение, не се оспорва. Предвид
изложеното и на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, въззивният съд следва да отмени
първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове от "ВИК"
ООД, гр. Габрово, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 81.24 лева (осемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки) – главница,
представляваща стойност на доставени В и К услуги за периода 07.02.2018 г. –
10.07.2018 г. в недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, бул. А., заедно със
законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба – 21.08.2018 г. до
окончателното й погасяване, сумата 0.78
лева (седемдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 17.08.2018 г., като исковете се
отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на съдебния процес.
Разноските направени
от ответното дружество по въззивната жалба, за заплатена възнаграждение на
особения представител, следва да се възложат на жалбоподателя и същият да се
осъди да заплати на дружеството сумата от 150 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 73 от 11.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1658/2018 г., с което Габровският районен съд е осъдил М.Ц.Ч., с адрес ***,
да заплати на "ВИК" ООД, гр. Габрово, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 81.24 лева (осемдесет и един лева и двадесет и
четири стотинки) – главница, представляваща стойност на доставени В и К услуги
за периода 07.02.2018 г. – 10.07.2018 г. в недвижим имот, находящ се в гр.
Габрово, бул. А., заедно със законната лихва върху нея от предявяване на
исковата молба – 21.08.2018 г. до окончателното й погасяване, сумата 0.78 лева (седемдесет и осем стотинки)
– обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа
на всяка от фактурите до 17.08.2018 г., като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове от "ВИК" ООД, гр. Габрово, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 81.24 лева
(осемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки) – главница, представляваща
стойност на доставени В и К услуги за периода 07.02.2018 г. – 10.07.2018 г. в
недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, бул. А., заедно със законната лихва
върху нея от предявяване на исковата молба – 21.08.2018 г. до окончателното й
погасяване, сумата 0.78 лева
(седемдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за
периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 17.08.2018 г., като погасен
чрез плащане в хода на съдебния процес.
ОСЪЖДА М.Ц.Ч., с адрес ***, да
заплати на "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул.
„Трети март” № 6, сумата от 150 лв. разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: