Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 22.11.2018г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, ТРЕТИ въззивен състав в публичното заседание на 19.11., две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИВА
2.КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретар Вероника Димитрова, след като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева , ВЧНД № 547/ 2018г. по описа на СОС , и да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХI – чл.422, ал.1 НПК за контрол на постановено определение от 22.02.2017г. за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 355/ 2016г. по описа на РС- Пирдоп.
Жалбоподателят – повереник на частният тъжител – адв. Л.С. обжалва постановеното определение като незаконосъобразно – постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и съдебната практика по приложението му.
Навежда доводи, че съдът неправилно и незаконосъобразно- в разрез с процесуалния закон е приел, че с направеното уточнение в обстоятелствата е депозирана нова тъжба срещу подсъдимата. Законът допуска да бъде отстранявана непълнота в първоначално подадената тъжба, стига да не е надхвърлен срокът по чл.81, ал.3 НПК.В съответствие с изложеното отправя искане за отмяна на разпореждането за прекратяване от 22.02. 2017г.
В законният срок е постъпил отговор срещу частната жалба от защитника на подсъдимата –адв. А.М., която излага подробни съображения, обосновавайки законосъобразност на постановеното прекратяване.
Във въззивното съдебно заседание по делото всяка една от страните поддържа позицията и доводите си.
Процесуалният представител- повереник на тъжителката счита, че наказателното производство е било прекратено неправилно- в нарушение на процесуалния закон, като съдът неправилно е приел, че е налице нова тъжба, като не се е съобразил с обстоятелството, че видно от текста на първоначалната тъжба, част от деянията са посочени без да е конкретизирана дата за тяхното извършване.Видно от съдържанието на уточнението към тъжбата точно тези престъпления са извършени в периода м.07 –м. 09.2016г., с което е спазено изискването за депозиране на тъжба в шестмесечния срок, предвид датата на уточнението на тъжбата -19.12.2016г. същият не е бил изтекъл.Още повече, че съдът е приел направеното уточнение като редовно, като е насрочил делото в открито съдебно заседание.
Моли да бъде отменено така постановеното определение за прекратяване и делото да бъде върнато на РС- Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените действия.
Защитникът на подсъдимата –адв. М. изразява противоположното становище, позовава се на началото на първоначалната тъжба „от лятото на 2013г.” и счита, че преклузивният 6 месечен срок за повдигане на обвинение от частен характер чрез предявяване на тъжба от пострадалото лице –тъжител е изтекъл, поради което моли атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение.Към това становище изцяло се присъединява подсъдимата Г..
В последната си дума моли да бъде потвърдено определението на РС.
Въззивният съд, след като се запозна с тъжбата на изложените основания, след като изслуша становищата на страните и осъществи цялостен служебен контрол по отношение на атакуваното определение за прекратяване, в съответствие с приложимия закон, намери за установено следното.
На 24.11.2016г. в РС- Пирдоп –компетентен съд с оглед местоизвършването на деянията, е постъпила тъжба от Г.З.Д. против В.С.Г.. В уводната част на тъжбата подробно се излагат предисторията на престъпните деяния, изразила се в дългогодишни влошени отношения между двете страни „от лятото на 2013г.”, и се прави подробно повествование и да още по- ранен период – „преди лятото на 2013г.”След това изложените обстоятелства в тъжбата се връщат към настоящия момент -/момента на подаване на тъжбата –м.11.2016г.
Смисловото тълкуване на израза „накърняват доброто ми име в селото в което съм живяла от 2003г. до 2013г.” не налага констатация за посочване на инкриминирания период, в който тъжителката твърди да са осъществени деянията.
В
действителност- последният е посочен общо и неконкретизирано с израза: „За това
са непрекъснатите обвинения, обиди, клевети, психически и емоционален тормоз
спрямо мен, които датират от 2013г. до
момента.
Единственото деяние, което възбужда колебание за изтекла давност е посоченото обвинение в кражба на дата 13.08.2013г., но в случая най- вероятно се касае за техническа грешка при изписване на тъжбата, тъй като непосредствено със същата е представена жалба до РПУ от 13.09.2016г., от съдържанието на която става видно, че инцидентът, между страните съпроводен с упреци и обиди и физическа саморазправа спрямо тъжителката се е състоял на 13.08.2016г.
Първоначално, контролираната инстанция законосъобразно е приела, че се касае за неконкретизиран продължителен период от време и е дала указания да бъде уточнена датата на извършване на всяко едно от изпълнителните деяния, претендиращи да покриват съставите на обида и клевета –по чл.146 и чл.147 НК.
Правилно и законосъобразно РС Пирдоп е приел, че с постъпилото на 19.12.2016г. уточнение към тъжбата е внесена яснота за релевантните за обвинението факти, в.ч. и за датите на осъществяване на престъпните деяние и е насрочил делото за разглеждане на тъжбата по същество на 22.02.2017г.
Неправилно и незаконосъобразно, в разрез със закона и с изложените по- горе констатации в съдебно заседание съдът е постановил определение за прекратяване на производството, изменяйки първоначалното си становище в противоречие с принципите на предвидимост и сигурност, които са в основата на законността в правовата държава.
Принципът на предвидимост и сигурност на правосъдието, освен обосновано очакване и постигане на положителен резултат в разумен срок, в случай на реалност на накърнените права и доказателствена обезпеченост за страната, обръщаща се към съдебната институция за защита, предполага стабилност и липса на противоречиви актове от един и същ състав по един и същ обсъждан въпрос.Това определено лишава страните от сигурност за предвидим и очакван резултат от действията на съда и разрушава доверието в съдебната система и реалното правосъдие – като защита на нарушените права и санкция на престъпилите закона лица.
В настоящия случай след като решаващият съд –РС Пирдоп задълбочено и всестранно е проучил уточнението и е приел тъжбата за редовна, като е насрочил съдебно заседание по същество за разглеждането и не е имал основание, особено – в съответствие със закона, да приеме противоположното становище на първоначалното си в съдебно заседание и да прекрати производството.
По изложените съображения жалбата е основателна, постановеното определение като незаконосъобразно и неправилно следва да бъде отменено, предвид на което и на осн.чл.341, ал.1 пр.1, вр.чл. 334,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Определение за прекратяване на производството, постановено в открито съдебно заседание на 22.02.2017г., по НЧХД № 355 /2016г. по описа на РС- Пирдоп.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ВРЪЩА делото на РС- Пирдоп за разглеждане на частната тъжба по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.