Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 03.02.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4574
по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД, ЕИК *********, против “Н.Е.К.” ЕАД, ЕИК *********, и “Е.С.О.” ЕАД, ЕИК *********, конституиран като ответник след вписаното на 04.02.2014 г. преобразуване чрез отделяне на част от имуществото на първоначалния ответник, съгласно нормата на чл.263и, ал. 7 от ТЗ.
В исковата молба ищецът “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД твърди, че е търговец на Е.енергия, съгласно Лицензия за търговия с Е.енергия № Л-220-15/22.12.2006г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Сочи, че е износител на Е.енергия, която продава на свободния пазар, на крайни клиенти извън границите на Република България. Твърди, че по този повод са възникнали правоотношения между него и ответника “Н.Е.К.” ЕАД.
Твърди, че с Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. на ДКЕВР и мотивите към него, ДКЕВР е определила, че добавката за зелена енергия и добавката за енергия от високоефективно комбинирано производство се заплащат и от търговците на Е.енергия за количествата Е.енергия, предназначени за износ. Заплащането на посочените добавки от търговците, които осъществяват износ на Е.енергия, е предвидено и в т. 5.2., раздел ІІІ от Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на Е.енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и Е.енергия, приета от ДКЕВР на 22.06.2009 г. на основание чл. 13, ал. 5 от Наредбата за регурлиране на цените на Е.енергия, която методика е изменена с протоколно решение № 94/ 25.06.2010 г. на ДКЕВР.
Твърди, че въз
основа на посочените актове на ДКЕВР ищецът бил задължен да заплаща добавката
за зелена енергия и добавката за енергия от високоефективно комбинирано
производство, за всички количества електроенергия, която изнасял от Република
България, считано от приемането на актовете, т.е. от м. юли 2009 г. Ищецът
твърди, че заплащал добавките по сметка на ответника “Н.Е.К.” ЕАД, заедно с таксата за пренос на
съответните количества електроенергия, тъй като добавките се заплащат към
цената за пренос през електропреносната мрежа.
Твърди, че по негова жалба с решение № 1216/24.01.2012 г. по адм. дело № 14559/2011 г. на ВАС, Пето отделение, потвърдено с решение № 8251/11.06.2012 г. по адм. дело № 4537/2012 г. на ВКС, Петчленен състав – І колегия, е отменена т. 5.2., раздел ІІІ от цитираната по-горе Методика като незаконосъобразна.
Ищецът твърди, че с решение № 9942/09.07.2012 г. по адм. дело № 3576/2011 г. на ВАС, Четвърто отделение, оставено в сила с решение № 13659/ 31.10.2012 г. по адм. дело № 11302/2012 г. на ВКС, Петчленен състав – І колегия, са прогласени за нищожни оспорени текстове от решението на ДКЕВР и мотивите към него.
Твърди, че отмяната на тези незаконосъобразни актове на ДКЕВР води до отпадане с обратна сила на вменените с акта задължения. Претендира връщане на платените на “Н.Е. К.” ЕАД суми за добавката за зелена енергия и добавката за енергия от високоефективно комбинирано производство, като платени без основание, съответно на отпаднало основание. Твърди, че с покана, получена от ответника на 10.04.2013 г., го е поканил да му върне недължимо платените суми, ведно със законната лихва.
С допълнителна искова молба прави увеличение на предявените искове и уточнява процесния период от м. юли 2009 г. до м. декември 2012 г. вкл., като в инкорпорирана в допълнителната молба справка по чл. 366 от ГПК посочва всяка от сумите по двете добавки по месеци за този период. Претендира да бъде осъден ответника “Н.Е. К.” ЕАД да му върне недължимо платените суми в общ размер на 10 567 096,73 лева без ДДС за периода от 01.07.2009 г. – 31.12.2012 г., включваща сумата от 6 549 602,35 лева без ДДС за добавка за залена енергия, и сумата от 4 017 494,38 лева без ДДС за добавка за високоефективно комбинирано производство, както и законната лихва върху главниците в общ размер на 285 531,76 лева за периода от 11.04.2013 г. до 16.07.2013 г., и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.
Ответникът “Н.Е. К.” ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че между ищеца и “Н.Е. К.” ЕАД има сключен договор № 48016/28.06.2007 г., чието действие продължава автоматично, ако никоя от страните не е поискала изрично прекратяването му до 30 ноември на текущата година. Твърди, че съгласно чл. 3 от този договор страните са се договорили “Н.Е. К.” ЕАД да предоставя на ищеца услугата пренос на е. енергия срещу заплащане на договорената цена. В чл. 3 е предвидено, че цената за пренос се определя от ДКЕВР и че страните не са договаряли цена, различна от определената от ДКЕВР, т.е. налице е хипотезата на чл. 299, ал. 1 от ТЗ. Твърди, че за съответните регулирани периоди ДКЕВР е издала решения за определяне на цени, както следва: Решение № Ц-23/25.06.2009 г. за периода 01.07.2009 г. – 30.06.2010 г., Решение № Ц-030/28.06.2010 г. за периода 01.07.2010 г. – 30.06.2011 г., Решение № Ц-22/29.06.2011 г. за периода 01.07.2011 г. – 30.06.2012 г., Решение № Ц-17/28.06.2012 г. за периода 01.07.2012 г. – 30.06.2013 г., и няма отмяна на решенията за ценовите периоди след 01.07.2010 г.
Твърди, че в процесния период от 01.07.2009 г. до 31.12.2012 г. са действали Методика, приета с решение № 78/22.06.2009 г. на ДКЕВР; Методика, приета с решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР /действала през периода 01.07.2010 г. – 30.06.2010 г. и по която е отменена от ВАС т. 5.2., раздел ІІІ, както е посочено от ищеца/; Методика, приета с решение № 46/30.03.2011 г. на ДКЕВР; Методика, приета с решение № 117/16.07.2012 г. на ДКЕВР.
Ответникът “НЕК” ЕАД твърди, че цитираната Методика регламентира механизъм за справедливо разпределение на нормативно наложените разходи за производство на посочените видове енергия, а не определя цени. Твърди, че отмяната на Методиката има действие занапред. Твърди, че събираните от “НЕК” ЕАД добавки се заплащат от него на крайните снабдители.
Оспорва, че ищецът не е материалноправно легитимиран да предяви срещу “НЕК” ЕАД искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като от приложените платежни било видно, че плащанията са извършвани не от страна на ищеца, а от страна на трето лице “Е.т.” ЕООД. Оспорва също, че в други от представените платежни било посочено като основание “авансово плащане” и че били съгласно договор за финансови услуги с ищеца и с посочен БУЛСТАТ на дружеството. Сочи, че по авансови плащания не може да се направи връзка с плащане по издадена фактура за дължима цена за пренос на е. енергия и добавките към нея.
С Определение от 13.11.2014 г., постановено по настоящото дело, съдът е отменил дадения ход по същество и е конституирал като ответник “Е.С.О.” ЕАД, наред с първоначалния ответник “НЕК” ЕАД, на основание чл. 263и, ал. 7 от ТЗ, предвид вписаното на 04.02.2014 г. преобразуване чрез отделяне на част от имуществото на “НЕК” ЕАД.
Ответникът “Е.С.О.” ЕАД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че исковете са недопустими, доколкото Законът за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда специален ред за защита на права от незаконосъобразни действия на административните органи (в случая ДКЕВР). Твърди, че в процесния период от 01.07.2009 г. до 31.12.2012 г. са действали Методика, приета с решение № 78/22.06.2009 г. на ДКЕВР; Методика, приета с решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР; Методика, приета с решение № 46/30.03.2011 г. на ДКЕВР; Методика, приета с решение № 117/16.07.2012 г. на ДКЕВР. Сочи, че само част от решение № Ц-23, действало за регулаторния период 01.07.2009 г. – 30.06.2010 г., е атакувано и отменено, а останалите ценови решения за процесния период не са отменени.
Твърди, че “НЕК”
ЕАД е било длъжно да събира добавките и да ги възстановява на всеки един от
крайните снабдители, поради което нито един от ответниците
не бил материалноправно легитимиран по предявените
искове. Оспорва материалноправната легитимация на
ищеца, тъй като плащанията по процесните фактури са
извършвани от третото лице - “Е.т.”
ЕООД.
Твърди също, че между ответника “НЕК”
ЕАД и ищеца е налице валидно сключен договор № 48016/2007 г. за пренос на е.
енергия през електропреносната мрежа, който не е
прекратен и действа. Навежда доводи, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ ДКЕВР
е органът, който осъществява регулиране на цените в сектор енергетика и
определя цената по цитирания договор.
С протоколно определение от 16.06.2015 г. са
конституирани “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********* “Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ********* и “Е.Б.П.”
АД, ЕИК *********, като трети лица – помагачи
на страната на ответника.
Третото лице помагач “Ч.Е.Б.” АД
оспорва привличането му по делото. Оспорва предявените искове като недопустими
поради липса на активна материална легитимация. Оспорва исковете като
неоснователни, тъй като плащанията в полза на “НЕК”
ЕАД са правени на валидно правно основание – договор за пренос № 48016 от
28.06.2007 г., сключен между “НЕК” ЕАД и ищеца. Счита, че добавките са част от
цената за пренос, съгласно чл. 13, ал. 3 от Правилата за търговия на е. енергия
(обн. ДВ бр. 64/17.08.2010 г., отм. ДВ бр.
66/26.07.2013 г.). Сочи, че цената е дължима от търговците, които осъществяват
износ на е. енергия, като ползватели на преносната мрежа, на основание чл. 21,
ал. 4 от НРЦЕЕ.
Третото лице помагач “Е.Б.П.” АД
оспорва привличането му по делото като недопустимо поради липса на
предпоставките по чл.219, ал. 1 от ГПК. Оспорва като неправилно и неоснователно
твърдението на “НЕК” ЕАД, че не е краен получател на добавките към
цената за пренос, а ги превежда на крайните снабдители. Твърди, че “НЕК”
ЕАД е преносно предприятие, което има задължение да събира добавките към цената
за пренос, а от друга страна като обществен доставчик има право да получи част
от събраните добавки, за да компенсира разходите си за закупената е. енергия по
преференциални цени. Преносното преприятие извършва
ежемесечно обобщение на данните относно действителните приходи и разходи за “задължения към обществото”. В това си качество “НЕК”
ЕАД ежемесечно възстановява на обществения доставчик и на всеки един от
крайните снабдители разликата между индивидуалните му действителни разходи за изкупуване
на произведената от възобновяеми източници е. енергия
и разходите по базисна цена. Крайните снабдители са били компенсирани за тази
разлика на валидно правно основание, което е съществувало към момента на компенсациите
и не е отпаднало – чл.35, ал. 5 от ЗЕ, раздел ІV от Методиката, приета с
решение на ДКЕВР № 117/16.07.2012 г.
Третото лице помагач “Е.Б.Е.” ЕАД оспорва исковете като
неоснователни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД е търговец на е. енергия, съгласно Лицензия № Л-220-15/22.12.2006г. за търговия с е. енергия, издадена от ДКЕВР.
Не се спори между страните, че през процесния период ответникът “Н.Е. К.” ЕАД е притежавал Лицензия № Л-147-04/17.12.2004 г. за пренос на е. енергия, издадена от ДКЕВР.
Не се спори, че между ищеца като ползвател и ответника “НЕК” ЕАД е сключен договор № 48016 от 28.06.2007 г. за пренос на е. енергия, който е действал в процесния период. Съгласно чл. 1 от този договор, “НЕК” ЕАД осигурява услугата по пренос на е. енергия през собствената си електропреносна мрежа на ползвателя (ищеца) за обмен на е. енергия през граница по “външен график”, като ползвателят (ищецът) заплаща за услугата действащата цена за пренос, утвърдена от ДКЕВР. В чл. 3 от договора страните са приели, че цената за пренос е регулирана и се утвърждава от ДКЕВР, като страните не могат да договарят различна цена от утвърдената.
Представено е от ищеца по делото Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. на ДКЕВР и мотивите към него, с което в раздел ІІІ, т. 2 Комисията утвърждава на “НЕК” ЕАД, считано от 01.07.2009 г., цена без ДДС, по която дружеството в качеството му на преносно предприятие, пренася е. енергия през електропреносната мрежа в размер на 9,03 лева/МВтч, както и добавка към цената за пренос за зелена енергия – 2,12 лева/МВтч. В мотивите към решението е посочено, че добавката за зелена енергия се заплаща от всички потребители, присъединени към електропреносната мрежа на база консумираното количество е. енергия, и от търговците на е. енергия за количествата е. енергия, предназначени за износ (стр. 26, том І от настоящото дело).
Представено е от ответника “НЕК” ЕАД Решение № Ц-030 от 28.06.2010 г. на ДКЕВР и мотивите към него, с което в раздел ІІ, т. 2 Комисията утвърждава на “НЕК” ЕАД, считано от 01.07.2010 г., цена без ДДС, по която дружеството в качеството му на преносно предприятие, пренася е. енергия през електропреносната мрежа в размер на 9,64 лева/МВтч, както и добавка към цената за пренос за зелена енергия – 3,03 лева/МВтч и добавка към цената за пренос за високоефективно комбинирано производство – 2,19 лева/МВтч.
Представено е от ответника “НЕК” ЕАД Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР и мотивите към него, с което в раздел ІІ, т. 2 Комисията утвърждава на “НЕК” ЕАД, считано от 01.07.2011 г., цена без ДДС, по която дружеството в качеството му на преносно предприятие, пренася е. енергия през електропреносната мрежа в размер на 9,32 лева/МВтч, както и добавка към цената за пренос за зелена енергия – 3,72 лева/МВтч и добавка към цената за пренос за високоефективно комбинирано производство – 2,86 лева/МВтч.
Представено е от ответника “НЕК” ЕАД Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР и мотивите към него, с което в раздел ІІ, т. 2 Комисията утвърждава на “НЕК” ЕАД, считано от 01.07.2012 г., цена без ДДС, по която дружеството в качеството му на преносно предприятие, пренася е. енергия през електропреносната мрежа в размер на 9,47 лева/МВтч, както и добавка към цената за пренос за зелена енергия – 11,10 лева/МВтч и добавка към цената за пренос за високоефективно комбинирано производство – 3,83 лева/МВтч.
Представени са от страните редакции на
действалите през процесния период 01.07.2009 г. –
31.12.2012 г. методики, приети/изменени с различни решения на ДКЕВР.
Не се спори по делото, че с Решение № 1216/24.01.2012 г. по адм. дело № 14559/ 2011 г. на ВАС, Пето отделение, оставено в сила с Решение № 8251/11.06.2012 г. по адм. дело № 4537/2012 г. на ВКС, Петчленен състав – І колегия, по жалба на настоящия ищец е отменена Точка 5.2., Раздел ІІІ от цитираната по-горе Методика, като в мотивите на решението е посочено, че оспорената методика е изменена с протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР.
Не се спори по
делото, че с Решение № 13659/31.10.2012 г. по адм.
дело № 11302/2012 г. на Петчленен състав, І колегия на ВАС, е оставено в сила
Решение № 9942 от 09.07.2012 г. по адм.дело №
3576/2011 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което е обявена нищожността
на Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г.
на ДКЕВР и мотивите към него в частта му, с която е регламентирано, че “Добавката за зелена енергия се заплаща от
търговците на е. енергия за количествата е. енергия предназначени за износ”.
Представена е от ищеца и приета като доказателство по делото покана, изпратена от ищеца и получена от ответника “НЕК” ЕАД на 10.04.2013 г. С нея ищецът кани ответника да му възстанови недължимо платените суми за добавка за зелена енергия и добавка за високоефективно комбинирано производство в пълен размер от 10 567 096,73 лева, ведно със законово установената лихва.
Представени са документи (Решение №
Р-205/18.12.2013 г. на ДКЕВР, Протокол № 71-2013/11.12.2013 г. за решения на “БЕХ” ЕАД и приложения), касаещи преобразуването на “Н.Е. К.” ЕАД с отделяне чрез придобиване на имущество, посредством което се извършва
дейността “пренос на е. енергия”, чийто правоприемник
е “Е.С.О.” ЕАД. От службено
направена справка в Търговския регистър се установява, че преобразуването е
вписано на 04.02.2014 г. по партидата на ответното дружество.
Представен е от ищеца договор за финансови услуги от 01.07.2009 г., сключен между ищеца като възложител и “Е.т.” ЕООД като изпълнител. Съгласно чл. 1 от този договор, ищецът възлага на “Е.т.” ЕООД да извършва финансови услуги, съставляващи получаване на парични средства от клиенти на възложителя (ищеца) по банковите си сметки и да извършва плащания по нареждане, от името и за сметка на възложителя (ищеца). Съгласно чл. 2 от договора, нарежданията от страна на възложителя (ищеца) могат да бъдат чрез телефон, факс, както и по всеки друг начин, доказващ волеизявлението на възложителя. Договорът се сключва за неопределен период (чл. 4 от същия).
Във връзка открито производство по чл. 193 от ГПК, е изслушано и прието по делото заключение на Съдебно-почеркова експертиза на вещо лице А.Б., в което вещото лице заключава, че подписите, положени под договор за финансови услуги от 01.07.2009 г. между “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД и “Е.т.” ЕООД, са положени от посочените за подписалите го лица. Поради това съдът намира за недоказано оспорването на този документ по реда на чл.193 от ГПК.
В изслушаното и прието заключение на Съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице З.Д. е даден отговор за общия размер на платените за сметка на ищеца в полза на ответника “НЕК” ЕАД суми за добавка за зелена енергия и добавка за високоефективно комбинирано производство, считано от 01.07.2009 г., в размер на 10 567 096,73 лева без ДДС, от които за добавка за зелена енергия – общо 6 549 602,35 лева без ДДС и за от високоефективно комбинирано производство – общо 4 017 494,38 лева без ДДС. Вещото лице е изчислило лихва за забава от 176 973,89 лева върху сумата 6 549 602,35 лева за периода от 11.04.2013 г. до 18.07.2013 г., както и от 108 554,93 лева върху сумата 4 017 494,38 лева за периода от 11.04.2013 г. до 18.07.2013г.
Вещото лице е изчислило, че общото количество е. енергия за периода м. 07.2009 г. до м. 10.2012 г. вкл., върху които са начислени двете добавки съгласно издадените от “НЕК” ЕАД на ищеца фактури, както и по издадените от “ЕСО” ЕАД справки за обмен на енергия, осъществен от ищеца.
Вещото лице е изчислило, че общият размер на извършени от ищеца към ответника “НЕК” ЕАД плащания по издадени данъчни фактури в периода 01.07.2009г.– 31.10.2012 г. възлиза на 33 406,37 евро (с левова равностойност 65 337,18 лева), като нареденият превод е с дата 14.03.2011 г.
Вещото лице констатира, че общият размер на извършени плащания от “Е.т.” ЕООД към “НЕК” ЕАД във връзка с договор за финансови услуги, подписан между това лице и ищеца, възлиза на 36 070 621,64 лева. Вещото лице посочва, че от “НЕК” ЕАД е издадено Данъчно кредитно известие от 31.12.2010 г. на стойност 286 258,41 лева към фактура от 26.11.2010 г. за намаляване на задължение на “НЕК” ЕАД към ищеца.
Вещото лице посочва в експертизата, че при нареждане на всеки отделен превод във връзка с възникналото задължение от страна на “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД към “НЕК” ЕАД във връзка с изданените му данъчни фактури за периода 01.07.2009 г. до 31.10.2012 г. винаги е вписвано основанието на възникналото задължение, както вещото лице ги описва в таблица, и посочва общата стойност на заплатените суми във връзка с възникналото задължение за плащане от страна на “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД към “НЕК” ЕАД по издадените му данъчни фактури по периоди. Посочва общият размер на извършените плащания от “Е.т.” ЕООД към “НЕК” ЕАД във връзка с описания по-горе договор за финансови услуги.
Вещото лице
заключава, че така описаните основания за плащане, при получаване на сумите при
“НЕК” ЕАД са били основание за закриване на
задълженията на “ОЕТ – О.Е.Т.”
ООД, възникнали с издадените данъчни фактури от “НЕК” ЕАД към ищеца в периода 01.07.2009 г. – 31.10.2012 г., поради
което към 31.12.2012 г. при “НЕК” ЕАД няма неиздължени суми
по партидата на “ОЕТ – О.Е.Т.”
ООД.
От изслушаното и прието допълнително заключение на Съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице З.Д. се установява, че общият размер на извършени плащания от ищеца към ответника “НЕК” ЕАД във връзка с издадените му данъчни фактури в периода 01.07.2009 г. – 31.12.2012 г. възлиза на 33 406,37 евро (с левова равностойност 65 337,18 лева). Нареденият превод е с дата 14.03.2011 г.
Вещото лице дава отговор, че при извършената проверка не е констатирано да има извършени плащания от ищеца към “Е.т.” ЕООД, свързани със заплатени от “Е.т.” ЕООД на “НЕК” ЕАД на основание договор за финансови услуги от 01.07.2009 г., сключен междеу ищеца като възложител и “Е.т.” ЕООД като изпълнител, суми за добавки, описани в първоначалното заключение при отговора на четвърта задача. Вещото лице е изчислило поотделно размера на платените суми за всеки вид добавка за зелена енергия и за добавка за вискоефективно комбинирано производство по периоди и по фактури. Вещото лице е изчислило също размера на сумите за добавка за зелена енергия и за добавка за вискоефективно комбинирано производство, платени от “НЕК” ЕАД на третите лица помагачи (“Ч.Е.Б.” АД, “Е.Б.Е.” ЕАД, и “Е.П.Б.П.” АД), за всеки месец през процесния период 01.07.2009 г. – 31.12.2012 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Спори се по
делото дали ищецът е материалноправно легитимиран да
търси платените суми от ответниците. Спорни са
правните последици от обявяването от ВАС на
нищожността в обжалваната част на Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. на ДКЕВР и мотивите
към него, както и за действието на отмяната на Точка
5.2., Раздел ІІІ от цитираната по-горе Методика /изменена с протоколно решение
№ 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР, съгласно мотивите на решението на ВАС/.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание. Неоснователното обогатяване се основава на липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените блага.
Искът по чл. 55 от ЗЗД е един, с него ищецът
претендира връщане на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да
докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво
основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице,
когато ищецът докаже даването, а ответникът докаже основанието, на което е
получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че основанието е нищожно.
Третата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването,
ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е отпаднало. Ако основанието съществува
(осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са
опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне,
отменяне или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен
(така в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. по описа на ВКС, Г.
К., ІV Г. О.).
Не се спори
между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца като ползвател и
ответника “НЕК” ЕАД като преносно предприятие са възникнали
отношения във връзка с преноса на е. енергия. Между страните е подписан договор
№ 48016 от 28.06.2007 г. за пренос на е. енергия, който е действал в процесния период, като цената на услугата по пренос на е.
енергия през електропреносна мрежа, която ползвателят
(ищец) заплаща за обмен на е. енергия през граница по “външен график”, е действащата цена за пренос, утвърдена от
ДКЕВР.
В случая следва да се разгледат възникналите правоотношения между ищеца “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД и ответника “НЕК” ЕАД във връзка с предоставената услуга за пренос и цената на същата, включително добавките към нея.
Съгласно нормата на чл. 104 от Закона за енергетиката (в редакцията изм. ДВ бр. 74/2006 г., в сила от 06.07.2007 г.), ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с преносното и/или разпределителното предприятие за ползване на мрежата и за преноса на количествата е. енергия, постъпили в мрежата или потребени от мрежата. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с е. енергия (ПТЕЕ).
Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗЕ (редакция изм. ДВ бр. 49 от 19.06.2007 г.), енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, ДКЕВР определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване на съответния период. В § 1, т.18 от Наредбата за регулиране на цените на е. енергия (Обн. ДВ бр. 17 от 02.03.2004 г., изм. ДВ бр. 62 от 31.07.2007 г., Отм. ДВ бр. 38 от 23.04.2013 г.), ценовият период е период, през който цените остават непроменени от комисията – обикновено календарната година, а след измението от ДВ бр.42/2012 г. – обикновено дванадесет месеца.
В чл. 13 от Наредбата за регулиране на цените на е. енергия (Обн. ДВ бр. 17 от 02.03.2004 г., изм. ДВ бр. 62 от 31.07.2007 г., Отм. ДВ бр. 38 от 23.04.2013 г.), признатите от комисията разходи на енергийните предприятия, произтичащи от наложени им задължения към обществото, се компенсират чрез цените, които заплащат всички потребители, като част от стойността на услугата от всички потребители на е. енергия въз основа на тяхното измерено потребление. Общият размер на признатите от комисията разходи, свързани със задължения към обществото, се включва в необходимите годишни приходи на преносното предприятие в утвърдената цена за пренос на е. енергия през електропреносната мрежа. Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото на съответните енергийни предприятие, и механизмът, по който тези разходи се установяват по размер и се възстановяват на енергийните преприятия, които са ги претърпели, се определят в методика, утвърдена от комисията.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от същата Наредба предвижда, че потребителите, присъединени към преносната мрежа, и ползвателите на преносната мрежа, които осъществяват износ на е. енергия, заплащат цената за пренос на преносното предприятие.
Съгласно разпоредбата на чл. 18е от Правилата за търговия с е. енергия (приети с Решение № П-3 от 08.06.2009 г. на ДКЕВР, обн. ДВ бр. 59 от 28.07.2009 г., отм. ДВ бр. 64/17.08.2010 г.), производителите, търговците на е. енергия и общественият доставчик, които продават е. енергия по външен график, заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа и цена за пренос по електропреносната мрежа върху количеството е. енергия съгласно регистрирания външен график за доставка.
В чл. 13 от Правилата за търговия с е. енергия (обн. ДВ бр. 64/17.08.2010 г., отм. ДВ бр. 66/26.07.2013 г.), който отменя предходните ПТЕЕ, е прието също, че предмет на договора за пренос на е. енергия през електропреносната мрежа е предоставянето на услугата “пренос на е. енергия през електропреносната мрежа”. Договорите се сключват между преносното предприятие от една страна и търговците на е. енергия, които сключват сделки за внос и износ (чл. 13, ал. 2, т. 4 от ПТЕЕ). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, в плащането на дължимите суми за пренос на е. енергия през преносната мрежа се включва добавка за зелена енергия и добавка за високоефективно комбинирано производство.
Предвид законоустановената
периодичност на определените от ДКЕВР цени за пренос на е.
енергия в чл. 35, ал. 4 от ЗЕ (редакция
изм. ДВ бр. 49 от 19.06.2007 г.), следва да се
разгледат претенциите на ищеца по периоди, които са очертани от рамките на
приетите за съответния регулаторен период ценови параметри за добавката за
зелена енергия и добавката за високоефективно комбинирано производство.
През първият период 01.07.2009 г. – 01.07.2010 г. с Решение № Ц-23/25.06.2009 г. ДКЕВР е определила на ответното дружество “НЕК” ЕАД като преносно предприятие цени за услугата пренос на е. енергия през електропреносната мрежа в размер на 9,03 лева/МВтч, както и добавка към цената за пренос за зелена енергия – 2,12 лева/МВтч. В мотивите към решението е посочено, че добавката за зелена енергия се заплаща от всички потребители, присъединени към електропреносната мрежа на база консумираното количество е. енергия, и от търговците на е. енергия за количествата е. енергия, предназначени за износ.
В случая с Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. на ДКЕВР е определена цена за пренос във връзка с
възникналото между ищеца и ответника “НЕК” ЕАД правоотношение по предоставянето на услугата по пренос на е. енергия през електропреносна
мрежа за износа от ищеца на е. енергия през граница, съгласно подписания между
тях договор № 48016 от 28.06.2007 г. за пренос на е. енергия.
Цената за пренос и определената добавка за зелена енергия не са атакувани пред ВАС, а видно от представените от ищеца решения на ВАС са атакувани мотивите към Решение № Ц-23 и са обявени за нищожни Решение № Ц-23 и мотивите към него в частта, с която е регламентирано, че “Добавката за зелена енергия се заплаща от търговците на е. енергия за количествата е. енергия предназначени за износ” (по Решение № 9942 от 09.07.2012 г. по адм. дело № 3576/2011 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, оставено в сила с Решение № 13659/31.10.2012 г. по адм. дело № 11302/2012 г. на Петчленен състав, І колегия на ВАС).
Задължението за търговеца на електроенергия, извършвал износ, да заплаща цената за пренос и добавките към нея, които ценови параметри не са атакувани и отменени по реда на административния контрол, не произтича от мотивите към решението на ДКЕВР. Това задължение на търговеца на е. енергия поризтича от действащите през първия процесен период чл. 21, ал. 4 от Наредбата за регулиране на цените на е. енергия (Обн. ДВ бр. 17 от 02.03.2004 г., изм. ДВ бр. 62 от 31.07.2007 г., отм. ДВ бр. 38 от 23.04.2013 г.) и чл. 18е от ПТЕЕ (Обн. ДВ бр. 59 от 28.07.2009 г., отм. ДВ бр. 64/17.08.2010 г.).
За същия процесен
период 01.07.2009 г. - 01.07.2010 г. действа приетата с решение №
78/22.06.2009 г. на ДКЕВР Методика за компенсиране на разходите на обществения
доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към
обществото за изкупуване на е. енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и е. енергия. Съгласно Точка 7.2., Раздел
ІІІ от тази методика, добавката за зелена
енергия се заплаща от търговците на е. енергия за количествата, предназначени
за износ.
Няма данни по делото методиката в тази част да е
атакувана по предвидения в АПК ред и съответно отменена, поради което същата
като действаща е задълженителна и приложима за
страните по настоящото дело.
С оглед на горното и предвид, че не е налице отмяна/респ. обявяване нищожността на самата ставка на цената за пренос и добавката към нея за зелена енергия, то не може да се направи извод за липса на елемент от правоотношението, който не се урежда от страните на принципа на договорната свобода, а е нормативно определен в правомощията на регулаторен орган – ДКЕВР (цената за извършваната услуга пренос и добавката към нея). По тези съображения настоящият състав намира, че не е налице липса на основание за дължимост на добавките към цената за пренос за процесния период 01.07.2009 г. – 01.07.2010 г.
През втория процесен период 01.07.2010 г. – 30.06.2011 г., ДКЕВР утвърждава на “НЕК” ЕАД в раздел ІІ, т. 2 от Решение № Ц-030 от 28.06.2010 г., считано от 01.07.2010 г., цена без ДДС, по която дружеството в качеството му на преносно предприятие, пренася е. енергия през електропреносната мрежа в размер на 9,64 лева/МВтч, както и добавка към цената за пренос за зелена енергия – 3,03 лева/МВтч и добавка към цената за пренос за високоефективно комбинирано производство – 2,19 лева/МВтч. Горното ценово решение за този период няма данни по делото да е атакувано, поради което определените с него цени са приложими за този процесен период между страните – ищеца и ответника “НЕК” ЕАД.
През втория процесен период 01.07.2010 г. – 30.06.2011 г., е действала изменената с решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР
Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните
снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване
на е. енергия по преференциални цени от възобновяеми
енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и
е. енергия. Съгласно Точка 5.2., Раздел ІІІ от тази методика, добавката за зелена енергия и добавката за енергия от
високоефективно комбинирано производство се заплащат от търговците на е.
енергия за количествата, предназначени за износ.
Не се спори по делото, че с Решение № 1216/24.01.2012 г. по адм. дело № 14559/2011 г. на ВАС, Пето отделение, оставено в сила с Решение № 8251/11.06.2012 г. по адм. дело № 4537/2012 г. на ВКС, Петчленен състав – І колегия, по жалба на настоящия ищец е отменена Точка 5.2., Раздел ІІІ от цитираната по-горе Методика, изменена с протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР.
Методиката е
акт, приет от ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1 вр. с
чл. 35 от Закона за енергетика (редакция към изм. ДВ бр. 49 от 19.06.2007 г.) и
чл. 13, ал. 5 от Наредбата за регулиране на цените на е. енергия (Обн. ДВ бр. 17 от 02.03.2004 г., Изм. ДВ бр. 62 от
31.07.2007 г., Отм. ДВ бр. 38 от 23.04.2013 г.). Методиката регламентира общо
правило за поведение, което се прилага към индивидуално неопределен кръг
субекти и има нееднократно действие, както е предвидено за подзаконов
нормативен акт в чл. 1а от Закона за нормативните актове.
Настоящият състав приема, че независимо от наименованието на акта “методика”, същият съдържа правила за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители и представлява инструкция по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Неоснователно е твърдението на ищеца, че методиката е общ административен акт, тъй като съгласно нормата на чл. 65 от АПК, една от основните характеристика на общия административен акт е еднократността на правното му действие, а методиката няма еднократно действие и следователно същата не може да се характеризира като общ административен акт.
Съгласно
нормата на чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият
нормативен акт, каквато е цитирината методика, се
смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е. конститутивното действие на решението на ВАС действа
занапред – от влизането му в сила. АПК изрично регламентира действието
на отменителното решение на съда от момента на влизането
му в сила и след обнародване, и няма основание правните последици от акта,
действал като норма за поведение при висящо негово оспорване, да бъдат отречени
като ненастъпили. Ефектът на решението на административния съд е
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила – ефект, пряко относим към нормотворческия процес (така в мотивите на Тълкувателно
решение от 19.11.2014 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на
ОСГТК на ВКС).
Ответниците противопоставят като основание за дължимост на добавките към цената за пренос уредените задължения в Правилата за търговия на е. енергия и Наредбата за регулиране на цените на е. енергия, които са действали в процесния период и по отношение на търговците на е. енергия, предназначена за износ.
С оглед на горното, съдът намира, че отмяната на т. 5.2., раздел ІІІ от Методиката, настъпила на 11.06.2012 г., не може да доведе до отпадане на основанието за плащането на дължимите добавки към цената за пренос през процесния период 01.07.2010 г. – 30.06.2011 г.
През третия процесен период 01.07.2011 г. – 30.06.2012 г., ДКЕВР утвърждава на “НЕК” ЕАД в раздел ІІ, т. 2 от Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г., считано от 01.07.2011 г., цена без ДДС, по която дружеството в качеството му на преносно предприятие, пренася е. енергия през електропреносната мрежа в размер на 9,32 лева/МВтч, както и добавка към цената за пренос за зелена енергия – 3,72 лева/МВтч и добавка към цената за пренос за високоефективно комбинирано производство – 2,86 лева/МВтч. Няма данни по делото за отмяна на това ценово решение.
През процесния период 01.07.2011 г. – 30.06.2012 г., действа изменената с решение № 46/30.03.2011 г. на ДКЕВР Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на е. енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и е. енергия. Относно отмяната на т. 5.2. от тази методика и действието на решение на ВАС важи казаното по-горе за втория процесен период.
През четвъртия процесен период 01.07.2012 г. – 31.12.2012 г., ДКЕВР утвърждава на “НЕК” ЕАД в раздел ІІ, т. 2 от Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г., считано от 01.07.2012 г., цена без ДДС, по която дружеството в качеството му на преносно предприятие, пренася е. енергия през електропреносната мрежа в размер на 9,47 лева/МВтч, както и добавка към цената за пренос за зелена енергия – 11,10 лева/МВтч и добавка към цената за пренос за високоефективно комбинирано производство – 3,83 лева/МВтч.
През
четвъртия процесен период действа нова Методика,
приета с решение № 117/16.07.2012 г. на ДКЕВР, за която няма данни по настоящото
дело да е отменена. Съгласно Точка 5.2., Раздел ІІІ от тази методика, добавката за зелена енергия и добавката за енергия от
високоефективно комбинирано производство се заплащат от търговците на е.
енергия за количествата, предназначени за износ.
При така изложеното, настоящият състав намира, че не е налице липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за дължимост на добавките към цената за пренос за процесните периоди 01.07.2011 г. – 30.06.2012 г. и 01.07.2012г. – 31.12.2012 г.
Следва да се разгледа и правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, т.е. наличието на обогатяване в патримониума на ответника “НЕК” АД, което да е в релевантна връзка с обедняването на ищеца. В случая не се доказа при пълно и главно доказване, че претендираните суми са дадени от ищеца “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД. Доказа се само, че те са дадени от трето лице - “Е.т.” ЕООД.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че в случая се прилага разпоредбата на чл. 292, ал. 2, изр. второ от ЗЗД, тъй като “Е.т.” ЕООД е действало по мандат на ищеца и “НЕК” ЕАД е недобросъвестно лице, което е знаело за мандатните отношения. В случая няма данни за прилагане на правилата за поръчка между ищеца и “Е.т.” ЕООД, тъй като не се доказа в процеса ищецът да е наредил конкретните извършени плащания към “НЕК” ЕАД, както и да е извършено отчитане (прехвърляне на правата) от третото за спора лице към ищеца по реда на чл. 284 от ЗЗД.
Единствената сума, която от заключението на ССчЕ се установява да е преведена от ищеца “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД към “НЕК” ЕАД е в размер на 33 406,37 евро (с левова равностойност 65 337,18 лева) по превод, нареден с дата 14.03.2011 г., т.е. през разглеждания втори процесен период. За този процесен период важи изложеното по-горе, че последващата отмяна от ВАС на точка 5.2., Раздел ІІІ от Методиката, изменена с протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР, не води до отпадане на основанието за дължимост на сумите по добавките.
При така изложеното, по делото не се установява от ищеца при пълно и главно доказване, че в неговия патримониум е налице обедняване за сметка на обогатяването
на ответника “НЕК” ЕАД, и с оглед на това
ищецът не е легитимиран да иска връщане на платени от трето лице суми. С оглед
на това не е налице отговорност по реда на чл.263и, ал. 7 от ТЗ и на ответника “ЕСО”
ЕАД, в качеството му на правоприемник на първия ответник при вписаното в
Търговския регистър преобразуване чрез отделяне.
В допълнение, по отношение на
ответника “ЕСО” ЕАД не се установява от ищеца при пълно и главно доказване, че в патримониума на ответника “ЕСО” ЕАД е получена претендираната
сума от добавките или част от нея при вписаното преобразуване чрез отделяне на
имущество, съгласно чл. 263л, ал. 1, изр. второ от ТЗ. Съгласно цитираната
разпоредба, при отделяне отговорността на всяко дружество е до размера на
получените от него права освен на дружеството, на което задължението е
разпределено с договора или плана за преобразуване. След като не се установява
обогатяване на “ЕСО” ЕАД, в резултат на
преобразуването чрез отделяне на първоначалния ответник, то “ЕСО” ЕАД не е легитимирано да отговаря за
връщането на претендираните суми.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде
отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ответниците за присъждане на разноски по делото, на ответниците следва да се присъдят напарвените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Съгласно списък на разноските, представен
в съдебно заседание от 21.10.2014 г., ответникът “НЕК” ЕАД претендира разноски в общ размер на 157 377,60 лева, от които
155 577,60 лева – адвокатско възнаграждение и 1 800 лева – депозити
за вещи лица. За част от адвокатското възнаграждение от 46 673,28 лева е
представен документ за кредитен превод, без подпис и печат и без извлечение от
банковата сметка на адвоката за получената сума, поради което съдът приема, че
не са представени доказателства за получаване на сумата съгласно задължителните
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и тази сума не
следва да се уважава.
Ответникът “ЕСО” ЕАД претендира разноски в общ размер на 313 905,70 лева, от които 312 555,70 лева – адвокатско възнаграждение и 1 350 лева – депозити за вещо лице.
Ищецът е направил възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника “ЕСО” ЕАД. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. За случая минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 326 108,85 лева и претендираното от ответника възнаграждение за адвокат не се явява прекомерно.
По изложените съображения съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника “НЕК” ЕАД разноски в
размер на 110 704,32 лева, а
на ответника “ЕСО” ЕАД разноски в размер на
313 905,70 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, против “Н.Е. К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, и съгласно разпоредбата на чл. 263и, ал. 7 от ТЗ против “Е.С.О.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата в общ размер на 10 567 096,73 лева (десет милиона петстотин шестдесет и седем хиляди и деветдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) без ДДС, от които 6 549 602,35 лева без ДДС, представляваща недължимо платени суми за добавка към цената за пренос за залена енергия за периода 01.07.2009 г. – 31.12.2012 г., и 4 017 494,38 лева без ДДС, представляваща недължимо платени суми за добавка към цената за пренос за високоефективно комбинирано производство за периода 01.07.2009г. – 31.12.2012 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 285 531,76 лева (двеста осемдесет и пет хиляди петстотин тридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) - законна лихва върху главниците за периода от 11.04.2013 г. до 16.07.2013 г., както и законната лихва върху главниците от 18.07.2013 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на “Н.Е. К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата
от 110 704,32 лева (сто и десет
хиляди седемстотин и четири лева и тридесет и две стотинки) - направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “ОЕТ – О.Е.Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на “Е.С.О.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 313 905,70 лева (триста и тринадесет
хиляди деветстотин и пет лева и седемдесет стотинки) – направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********* “Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ********* и “Е.Б.П.” АД, ЕИК *********, в качеството им на трети лица помагачи на ответника, на основание чл. 220 вр. с чл. 219 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :