Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1766
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с
правна квалификация чл. 694 ТЗ.
Ищецът Н.А.П.предявява срещу „Т.Ц.– институт по М.-/ТЦ-ИМЕ/“ АД /н/ иск за установяване на поредност на
удовлетворяване на предявено в производството по
несъстоятелност по т.д. № 2000/2015 г. на СГС, ТО, 2 състав, вземане срещу ответника, различна от поредността на
удовлетворяване, с която вземането е включено в одобрения от съда по
несъстоятелността с определението по чл. 692 от ТЗ списък на приети вземания,
предявени в срока по чл. 688 от ТЗ. Ищецът поддържа, че приетото в
производството по несъстоятелност негово вземане срещу длъжника за сумата от
389.42 лева разноски, направени в хода на индивидуално принудително изпълнение
по реда на ДОПК следва да бъде с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1,
т. 7 от ТЗ, а не с посочената в одобрения от съда списък на приети вземания,
предявени в срока по чл. 688 ТЗ, поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1,
т. 12 от ТЗ. Поддържа, че
направените от агенцията разноски по реда на ДОПК имат за цел удовлетворяване
на публични вземания, но в рамките на производството по индивидуално
принудително изпълнение по ДОПК, възможност дадена на държавата като кредитор с
публични вземания с чл. 193, ал. 1 от ДОПК, а не в рамките на производството по
несъстоятелност. Затова поредността на удовлетворяване на тези разноски следва
да бъде по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Претендира направените по
делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба е връчена на
ответника „Т.Ц.– институт по М.-/ТЦ-ИМЕ/“ АД /н/ по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК, като по делото не е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не взема становище по предявения иск и събраните
доказателства и в хода на съдебното производство.
Конституираният, на основание чл. 694,
ал. 4 от ТЗ, синдик на „Т.Ц.– институт по М.-/ТЦ-ИМЕ/“ АД /н/– А.М., подава
отговор, с който оспорва основателността на иска. Сочи, че съгласно чл. 616,
ал. 2, т. 4 от ТЗ, дори разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие
в самото производство по несъстоятелност са с ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ /независимо кога са направени/ и се удовлетворяват след пълното
удовлетворяване на останалите кредитори. На още по голямо основание от същия
ред следва да бъдат и разноските, направени извън процедурата по несъстоятелност в други производства. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Предявеният иск e
процесуално допустим – ищецът е активно легитимиран да предяви установителната
претенция с предмет, че приетото в производството по несъстоятелност негово
вземане срещу длъжника за сумата от 389.42 лева разноски, направени в хода на
индивидуално принудително изпълнение по реда на ДОПК следва да бъде с поредност
на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ /в този смисъл е определение №
3430/06.11.2018 г. на САС, 14 граждански състав, по ч. гр. д. № 4317/2018 г./ Искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на
вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ.
Искът с правно основание чл. 694 от
Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване в случая
подлежи съществуването на такива характеристики на процесното вземане, които да
обосноват удовлетворяването му по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Не се
спори относно съществуването на вземане в полза на Н.А.П.в размер на 389.42
лева, представляващо разноски, направени
в хода на индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника по реда на ДОПК, а именно разноски за оценка
по и.д. № 428/2015 г. на ТД НАП София /това вземане е включено в одобрения от
съда по реда на чл. 692 от ГПК списък с приети вземания, предявени в срока по
чл. 688, ал. 1 от ТЗ/. Спорно е дали това вземане подлежи на удовлетворяване по
реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ или по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ
/с която поредност вземането е включено в одобрения в производството по несъстоятелност
списък на приети вземания/.
Ищецът предявава процесното вземане за
разноски с молба с вх. № 15323/02.02.2018 г., като индивидуализира вземането като
такова възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност
– 01.11.2017 г. и посочва размер на същото от 413.36 лева. За установяване
наличието на това вземане кредиторът представя сметка за изплатени суми по чл.
45, ал. 4 от ЗДДФЛ от 24.01.2018 г. за сумата от 389.42 лева, дължима на М.К.Г.-Н.по
договор 272/15.12.2017 г. и платежно нареждане, с което ищецът нарежда да се
плати по банкова сметка ***.42 лева. Сума в размер на 389.42 лева е включена в
изготвения от синдика списък с приети вземания, предявени в срока по чл. 688,
ал. 1 от ТЗ, с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ. Срщу
така определената поредност на
удовлетворяване, длъжникът подава възражение, което е оставено без уважение от
Съда по несъстоятелността с постановеното по реда на чл. 692 от ТЗ определение
№ 4006 от 31.07.2018 г.
Съгласно чл. 722, ал. 1,
т. 7 от ТЗ, при извършване на
разпределение на осребреното имущество по този ред се изплащат вземанията, възникнали след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното вземане от 389.42 лева няма характер на такова по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, съответно
не подлежи на удовлетворяване по този ред. Законодателят е определил възникналите след датата на откриване на
производството по несъстоятелност вземания да се удовлетворяват преди останалите необезпечени вземания, възникнали
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, с цел да се осигури
възможност предприятието на
длъжника да продължи да работи, за да може евентуално да бъде оздравено. Следователно в този ред на
удовлетворяване попадат именно вземания на кредиторите, способстващи
постигането на тази цел, но не и вземания на кредитори за разноски, направени в
хода на принудително изпълнение, насочено към удовлетворяване на кредитора от
имущество на длъжника. Според специалната разпоредба на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638
от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по
несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или
срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични
вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6
месеца от откриване на производството по
несъстоятелност, след изтичането на който срок
публичният изпълнител предава
имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми
в производство по несъстоятелност. В този смисъл следва да се приеме, че
извършени след откриване на производството по несъстоятелност разноски в хода
на принудително изпълнение, образувано по реда на ДОПК в хипотезата на чл. 193 от ДОПК вр. чл. 638, ал. 1 от ТЗ, следва да се приравнят на разноските, направени
от кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност
по чл. 616, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Това са разноски, направени от
кредиторите в защита на техните права да получат удовлетворяване на вземанията
си във вече откритото производство по универсално принудително изпълнение, поради което
следва да се приеме, че и разноските, направени по реда на чл. 638, ал. 1 от ТЗ
вр. чл. 193 от ГПК попадат в приложното поле на чл. 616, ал. 1, т. 4 от ТЗ и подлежат на удовлетворяване едва след пълното удовлетворяване на останалите
кредитори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ.
Предвид изложеното, Съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ищецът Н.А.П.е освободена от заплащане
на държавна такса, така че независимо от изхода на делото, ищцовата страна не
следва да бъде осъждана за дължимата държавна такса по иска по чл. 694, ал. 7
от ТЗ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.П., гр. София, бул. „******срещу „Т.Ц.– институт по М.-/ТЦ-ИМЕ/“ АД /н/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******, ет. 6, установителен
иск с правна квалификация
чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, с предмет:
да бъде прието за установено по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на „Т.Ц.– институт по М.-/ТЦ-ИМЕ/“ АД /н/, че вземането за разноски, направени в хода на
индивидуално принудително изпълнение по реда на ДОПК, по и.д. № 428/2015 г. на
ТД НАП София, в размер от 389.42 лева, подлежи на удовлетворяване по реда на
чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: